№ 462
гр. Русе, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Пламен Г. Ченджиев
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Пламен Г. Ченджиев Административно
наказателно дело № 20244520201101 по описа за 2024 година
Постъпила е жалба от Т.Б.Т. от гр. Русе ЕГН ********** в качеството
на управител и представляващ “Боболино” ЕООД против наказателно
постановление № 18-2400042/15.04.2024 г. на директора на Дирекция
Инспекция по труда ,с което на основание чл.415 ал.1 от КТ на дружеството е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.
Жалбоподателката обжалва наказателното постановление без да отправя
до съда конкретни искания.
Представител на административно-наказващия орган моли съда да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката е управител на “ Боболино ЕООД със седалище в
гр.Русе. Основна дейност на дружеството е извършване на шивашка дейност.
На 21.08.2023г. в дружеството постъпва на работа лицето У.С. като
сключва трудов договор със срок на изпитване в полза на работодател.На
09.01.2024г. жалбоподателката се възползва от правата си по договора и
прекратява без предизвестие трудовия договор. Улянова има претенции за
1
неизплатени възнаграждения и отказва да подпише заповедта за прекратяване
на трудовия договор. Подава сигнал до Д „ИТ“ Русе за неизплащане на
трудово възнаграждение.
Във връзка с подадения от работника сигнал,проверка в дружеството
извършва служител на Д“ИТ“ Русе. При тази проверка се констатират
нарушения на трудовото законодателство и с протокол от 24.01.2024г. по
отношение на работодателя са приложени принудителни административни
мерки – задължителни предписания. Протоколът е връчен на
жалбоподателката и мерките не са обжалвани. Под №15 в протокола е
задължително предписание да се връчи препис от заповедта за прекратяване
на трудовия договор на работника. Срокът на изпълнение е 08.02.2024г. На
22.02.2024г. работникът посещава офиса на работодателя,но заповедта отново
не е връчена и съответно дължимите възнаграждения не са изплатени.
Последва нов сигнал въз основа на който свид.П. – гл.инспектор в Д“ИТ“ Русе
извършва повторна проверка за изпълнение на предписанията. Установява от
писмените обяснения на жалбоподателката,че предписание №15 не е
изпълнено и съставя срещу дружеството акт за установяване на
администартивно нарушение на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ.
На 15.04.2024г. с обжалваното наказателно постановление № 18-
2400042/15.04.2024 г. директорът на Дирекция Инспекция по труда на
основание чл.415 ал.1 от КТ налага на дружеството административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори. Тя се
установява от представените с преписката писмени доказателства - протокол
от 24.01.2024г. и от 25.03.2024г. ,трудов договор,заповед и писмени обяснения
на работодател и работник,както и от показанията на свидетелката.
Фактите от предмета на доказване се установяват от следните
доказателствени средства:
От протоколите се установяват датите на издаването им и
предписанията,които са направени с тях,както и органа,който ги е издал.
От писмените обяснения на работник и работодател и трудов договор и
заповед,както и от показанията на свид.П. се установява, че дружеството
жалбоподател има качество работодател и при него С. е полагала труд по
трудов договор, който е прекратен и заповедта не е връчена на работника.
2
От протокола от 24.01.2024г. се установяват задължителните
предписания,органа който ги е издал,както и срока на изпълнението им,а от
писмените обяснения на работник и работодател,че предписание №15 не е
изпълнено.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от оправомощено лице и е
подадена в определения от закона срок.Проверявайки служебно правилността
и обосноваността на обжалваното наказателно постановление,съдът намери
следното:
От приетите за установени факти по безспорен и категоричен начин се
установява,че дружеството жалбоподател има качеството – работодател,при
който въз основа на трудов договор като служител на длъжност шивач е
полагала труд С.. Заповедта за прекратяване на трудовия договор не е
връчена. На управителя е връчен протокол със задължителни предписания.Той
е възприел задължителния им характер. Не се спори относно
обстоятелството,че предписание №15,както и срока на изпълнението му са
достигнали до знанието на жалбоподателя и въпреки това той не го е
изпълнил в указания му срок,въпреки,че се установява,че е проведена среща с
работника. С това си бездействие,жалбоподателят в качеството си на
управител на наказаното дружество е осъществил обективните признаци на
състава на нарушението по 415 ал.1 от КТ.
От субективна страна нарушението е извършено под формата на пряк
умисъл.Жалбоподателят е получил предписание №15, разбрал е
задължителния му характер,но въпреки това не го е изпълнил.
При провеждане на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При определяне на наказанието наказващият орган е приложил
правилната санкционна разпоредба.Индивидуализирал е наказанието при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства малко над предвидения
минимум.
При определяне на наказанието наказващият орган е нарушил правилата
на чл.27 ал.3 от ЗАНН,като е определил предвиденото наказание над
минимума на предвидената санкция.Не са отчетени като смекчаващи
3
отговорността обстоятелства причината за неизпълнение на предписанието,а
именно нежеланието на работника да подпише заповедта без да си е получил
дължимото възнаграждение, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства.Вземайки предвид наличието на тези обстоятелства, съдът
намира,че съответно на нарушението извършено от жалбоподателя е
минимално предвиденото наказание в санкцията на чл.415 ал.1 от КТ,в
какъвто смисъл следва да се измени обжалваното наказателно постановление
като се намали размера на санкцията до предвидения в разпоредбата на чл.415
ал.1 от КТ минимум от хиляда и петстотин лева.
Предвид горното съдът
РЕШИ:
Постъпила е жалба от Т.Б.Т. от гр. Русе ЕГН ********** в качеството
на управител и представляващ “Боболино” ЕООД против наказателно
постановление № 18-2400042/15.04.2024 г. на директора на Дирекция
Инспекция по труда ,с което на основание чл.415 ал.1 от КТ на дружеството е
наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер
на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.
Жалбоподателката обжалва наказателното постановление без да отправя
до съда конкретни искания.
Представител на административно-наказващия орган моли съда да
потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката е управител на “ Боболино ЕООД със седалище в
гр.Русе. Основна дейност на дружеството е извършване на шивашка дейност.
На 21.08.2023г. в дружеството постъпва на работа лицето У.С. като
сключва трудов договор със срок на изпитване в полза на работодател.На
09.01.2024г. жалбоподателката се възползва от правата си по договора и
прекратява без предизвестие трудовия договор. Улянова има претенции за
неизплатени възнаграждения и отказва да подпише заповедта за прекратяване
на трудовия договор. Подава сигнал до Д „ИТ“ Русе за неизплащане на
4
трудово възнаграждение.
Във връзка с подадения от работника сигнал,проверка в дружеството
извършва служител на Д“ИТ“ Русе. При тази проверка се констатират
нарушения на трудовото законодателство и с протокол от 24.01.2024г. по
отношение на работодателя са приложени принудителни административни
мерки – задължителни предписания. Протоколът е връчен на
жалбоподателката и мерките не са обжалвани. Под №15 в протокола е
задължително предписание да се връчи препис от заповедта за прекратяване
на трудовия договор на работника. Срокът на изпълнение е 08.02.2024г. На
22.02.2024г. работникът посещава офиса на работодателя,но заповедта отново
не е връчена и съответно дължимите възнаграждения не са изплатени.
Последва нов сигнал въз основа на който свид.П. – гл.инспектор в Д“ИТ“ Русе
извършва повторна проверка за изпълнение на предписанията. Установява от
писмените обяснения на жалбоподателката,че предписание №15 не е
изпълнено и съставя срещу дружеството акт за установяване на
администартивно нарушение на разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ.
На 15.04.2024г. с обжалваното наказателно постановление № 18-
2400042/15.04.2024 г. директорът на Дирекция Инспекция по труда на
основание чл.415 ал.1 от КТ налага на дружеството административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на ДВЕ ХИЛЯДИ лева.
По така приетата за установена фактическа обстановка не се спори. Тя се
установява от представените с преписката писмени доказателства - протокол
от 24.01.2024г. и от 25.03.2024г. ,трудов договор,заповед и писмени обяснения
на работодател и работник,както и от показанията на свидетелката.
Фактите от предмета на доказване се установяват от следните
доказателствени средства:
От протоколите се установяват датите на издаването им и
предписанията,които са направени с тях,както и органа,който ги е издал.
От писмените обяснения на работник и работодател и трудов договор и
заповед,както и от показанията на свид.П. се установява, че дружеството
жалбоподател има качество работодател и при него С. е полагала труд по
трудов договор, който е прекратен и заповедта не е връчена на работника.
От протокола от 24.01.2024г. се установяват задължителните
предписания,органа който ги е издал,както и срока на изпълнението им,а от
5
писмените обяснения на работник и работодател,че предписание №15 не е
изпълнено.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност,прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима, тъй като изхожда от оправомощено лице и е
подадена в определения от закона срок.Проверявайки служебно правилността
и обосноваността на обжалваното наказателно постановление,съдът намери
следното:
От приетите за установени факти по безспорен и категоричен начин се
установява,че дружеството жалбоподател има качеството – работодател,при
който въз основа на трудов договор като служител на длъжност шивач е
полагала труд С.. Заповедта за прекратяване на трудовия договор не е
връчена. На управителя е връчен протокол със задължителни предписания.Той
е възприел задължителния им характер. Не се спори относно
обстоятелството,че предписание №15,както и срока на изпълнението му са
достигнали до знанието на жалбоподателя и въпреки това той не го е
изпълнил в указания му срок,въпреки,че се установява,че е проведена среща с
работника. С това си бездействие,жалбоподателят в качеството си на
управител на наказаното дружество е осъществил обективните признаци на
състава на нарушението по 415 ал.1 от КТ.
От субективна страна нарушението е извършено под формата на пряк
умисъл.Жалбоподателят е получил предписание №15, разбрал е
задължителния му характер,но въпреки това не го е изпълнил.
При провеждане на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
При определяне на наказанието наказващият орган е приложил
правилната санкционна разпоредба.Индивидуализирал е наказанието при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства малко над предвидения
минимум.
При определяне на наказанието наказващият орган е нарушил правилата
на чл.27 ал.3 от ЗАНН,като е определил предвиденото наказание над
минимума на предвидената санкция.Не са отчетени като смекчаващи
отговорността обстоятелства причината за неизпълнение на предписанието,а
именно нежеланието на работника да подпише заповедта без да си е получил
6
дължимото възнаграждение, както и липсата на отегчаващи отговорността
обстоятелства.Вземайки предвид наличието на тези обстоятелства, съдът
намира,че съответно на нарушението извършено от жалбоподателя е
минимално предвиденото наказание в санкцията на чл.415 ал.1 от КТ,в
какъвто смисъл следва да се измени обжалваното наказателно постановление
като се намали размера на санкцията до предвидения в разпоредбата на чл.415
ал.1 от КТ минимум от хиляда и петстотин лева.
Предвид горното съдът
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7