Р Е Ш Е Н И Е
№
град
Русе, 20.08.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, девети наказателен състав, в публично заседание,
проведено на двадесет и седми юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА
СТАНЧЕВА и прокурора …...………………, като разгледа докладваното от съдия Йорданов административно наказателно дело № 948
по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на „Устрем инвест“ АД депозирана против наказателно
постановление № 499189-F517793/12.03.2020г., издадено от зам. директор на ТД на
НАП – Варна, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 74, ал. 2
ЗСч е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
200,00 лева, за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, вр. чл. 74, ал. 1 ЗСч.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и неоснователно, поради изтекла погасителна давност за изготвяне на акта по
ЗАНН. Във връзка с тези твърдения се излагат съображения, касаещи давностните
срокове по ЗЗД и ДОПК. Излагат се съображения, касаещи влошено здравословно
състояние на представляващия юридическото лице, както и твърдения, че АУАН е
съставен сред изтичане на тримесечния срок уреден в разпоредбата на чл. 34, ал.
1 ЗАНН. Сочи се, че нарушенията не са констатирани по реда на ЗАНН и не са
събрани доказателства, както и се твърди, че дружеството не е извършило
посоченото в АУАН и НП нарушение.
В
съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител
поддържа депозираната жалба по изложените в същата фактически и правни доводи и
моли за отмяна на наказателното постановление. В допълнение се излагат
съображения, че е имало проблем с вписването на ГФО в търговския регистър,
който е ноторно известен факт. Излагат се доводи, касаещи приложението на чл.
28 ЗАНН, поради вложено здравословно състояние на изпълнителния директор и
факта, че е починал председателят на борда на директорите, поради и което
дружеството не е имало възможност да проведе редовно общо събрание, което да
избере съвет на директорите и председател, който да свика общо събрание.
Административнонаказващият
орган, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено наказателното постановление като
правилно и законосъобразно. Релевират се доводи, че нарушението е безспорно
установено, като дори и към настоящият момент дружеството не изпълнило
задължението си да публикува годишния си финансов отчет. Заема се становище, че
при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения и наложената на дружеството санкция е съобразена с
разпоредбите на закона.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирана страна, адресат на издаденото наказателното
постановление. Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо
на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени
събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното
наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При
извършена на 17.09.2019г. проверка от служители в Офис Русе към ТД на НАП -
Варна, по повод предоставена информация от Агенция по вписванията – Търговски
регистър, било установено, че дружеството жалбоподател, в качеството си на
задължено лице по Закона за счетоводството, не е изпълнило задължението си по
чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч да публикува годишния си финансов отчет за 2018г., чрез
заявяване и представяне за обявяване в Търговския регистър, в законоустановения
срок - до 30.06.2019г.
Било
установено, че размерът на нетните приходи от продажби на дружеството, съгласно
подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2019г. е в размер на 11943,00 лева.
Във
връзка с така установеното е била изготвена покана до дружеството изх. № 3198-5-АИ/02.10.2019г.
за публикуване на финансовия отчет за 2018г. и за явяване на представляващия
дружеството, за съставяне на акт за установяване на административно нарушение,
която покана била връчена на 07.10.2019г.
Във
връзка с така установените обстоятелства на дружеството бил съставен АУАН № F517793/21.10.2019г.,
в който актосъставителят субсумирал, така установените факти, като нарушение по
чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
Въз
основа на така съставеният АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление № 499189-F517793/12.03.2020г.,
с фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези
посочени в АУАН и на дружеството, на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за
счетоводството, е била наложена имуществена санкция в размер на 200 лева.
Не са
налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в събраните в
хода на производството доказателства, което да налага, да бъдат излагани
подробни мотиви, кои доказателства съдът кредитира и кои отхвърля, съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал. 3 НПК. Приобщените доказателства се намират в корелативно
единство с приетата за установена фактическа обстановка и безспорно установяват
същата.
Въз
основа на извършена оценка на събраните в хода на производството доказателства,
съдът намира, че следва да бъде изведени следните изводи от правна страна:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и самото наказателно постановление,
съдържат подробно описание на всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, както и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са подведени и санкционната разпоредба, въз основа на
която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател.
Съдът
намира за неоснователни инвокираните с жалбата и поддържани по същество доводи,
касаещи нарушение на чл. 34 ЗАНН в хода на административнонаказателното
производство.
Откриването
на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН, предпоставя установяване на извършено нарушение, посредством
установяване на всички елементи от фактическия състав на административното
нарушение. В конкретния случай нарушението е установено едва в хода на
извършената на 17.09.2019г. проверка, когато именно са установени всички
елементи от състава на това административно нарушение. АУАН е съставен на 21.10.2019г.,
поради и което съдът намира, че е спазен и тримесечния срок от установяване на
нарушителя.
Не
могат да бъдат споделени доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че срокът по чл. 34 ЗАНН е започнал да тече от 01.07.2019г., тъй
като принципната възможност на органът по приходите да извърши проверка в
Агенцията по вписванията - търговски регистър, която да установи неизпълнението
на задължението на дружеството да подаде ГФО, не може да бъде приравнено на
установяване на нарушението и нарушителя, за да бъде прието, че именно от този
момент е започнал да тече срокът по чл. 34 ЗАНН. Такъв извод следва и от
разпоредбата на чл. 110, ал. 1 ДОПК, съгласно която органите по приходите
осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и
проверки.
Твърденията
касаещи сроковете по ЗЗД и ДОПК са неотносими към настоящия правен спор.
По
изложените мотиви съдът намира за неоснователни доводите на процесуалния
представител на дружеството, че при съставянето на АУАН и издаване на
наказателното постановление са били допуснати нарушения на процесуалните
правила, имащи за последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Въз
основа на приетата за установена фактическа обстановка, която не се оспорва от
дружеството жалбоподател и едновременно с това се намира в корелативно единство
с приобщените доказателства по делото, безспорно се установява, че дружеството
жалбоподател е осъществило състава на нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
Дружеството
жалбоподател е търговец по смисъла на Търговския закон, поради и
което същото е адресат на задължението по чл. 38, ал.1,
т.1 от ЗСч, съгласно която правна норма всички търговци по смисъла
на Търговския
закон публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов
отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците
или акционерите или от съответния орган, чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата
година.
Дейността
на дружеството не е прекратена и по отношение на него на са били налице изключенията,
предвидени в чл. 38, ал. 9 ЗСч.
Правилно
е била определена и санкционната норма, доколкото именно в разпоредбата на чл. 74, ал.1
от ЗСч е предвидено налагане на санкция за предприятие, което не
публикува годишен финансов отчет в сроковете по чл. 38 от ЗСч,
каквото в случая е налице.
Правилно
е бил определен и размера на наложената на дружеството имуществена санкция,
доколкото санкционната норма предвижда това наказание да е в размер от 0,1 до
0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния период, за който се
отнася непубликувания финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. В случая от
подадената от дружеството жалбоподател ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2018г. се
установява, че нетните приходи на дружеството са в размер на 11943,00 лева,
поради и което наложената имуществена санкция именно в размер на 200 лева.
Не са
налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Не
се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива
по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случай на
нарушения от този вид. В настоящия случай дружеството е изпълнило своето
задължение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч на 21.07.2020г., т. е. една година и един
месец след законоустановения срок. Представените медицински документи, касаят
изследвания и лечения на представляващия дружеството датират преди възникване
на задължението на дружеството за изпълнение на задълженията му по чл. 38 ЗСч.
Видно от приложените амбулаторни листи и медицински документи се касае за
провеждано лечение през месец февруари – април 2019. Трансплантацията, на която
се позовава процесуалния представител на дружеството и с която се обяснява
причината за несвоевременно свикване на общо събрание е извършена през 2015г. Липсват,
каквито и да било доказателства, че след 30.06.2019г. до 21.07.2019г. са били
налице обективни пречки дружеството да изпълни задължението си по чл. 38, ал.
1, т. 1 ЗСч.
Срокът
за публикуване на годишния финансов отчет не е бил обвързан с една единствена
конкретна дата, а е бил по-продължителен и е следвало да бъде спазен.
Възражението,
че обработката на този вид заявления от Агенцията по вписванията – Търговски
регистър се забавят във времето, е неотносимо към реализираната административно
– наказателна отговорност на дружеството.
Без
опора в закона са доводите на процесуалния представител на дружеството, че е
била налице обективна невъзможност за свикване на общо събрание. Съгласно
разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ТЗ, общото събрание на акционерите се свиква
освен от съвета на директорите, така и по искане на акционери, които повече от
три месеца притежават акции, представляващи поне 5 на сто от капитала на дружеството,
поради и което била налице възможност за свикване на общо събрание.
На
следващо място видно от обявената в Агенцията по вписванията – Търговски
регистър покана за провеждане на общо събрание, същото е било свикано на
20.03.2020г., а самото заявление за публикуване на годишния финансов отчет на
дружеството е депозирано четири месеца след това.
В
същият смисъл, досежно приложението на чл. 28 ЗАНН е и практиката на
Административен съд – Русе, намерила израз в Решение
от 22.05.2017 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 91/2017 г., Решение от
17.11.2017г. на АдмС - Русе, постановено по КАНД № 226 по описа на съда за
2017г., Решение от 16.03.2016 г. на АдмС – Русе, постановено по к.а.н.д. №
44/2016г., Решение от 15.02.2016 г. на АдмС – Русе, постановено по к. а. н. д.
№ 298/2015г., Решение от 4.09.2015 г. на АдмС – Русе, постановено по к. н. а.
х. д. № 194/2015г. и Решение от 3.09.2015 г. на АдмС – Русе, постановено по к.
н. а. х. д. № 221/2015г.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на ТД на НАП следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, съобразно представения списък,
в размер на 100 лева, което следва да бъде заплатено от дружеството
жалбоподател.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 499189-F517793/12.03.2020г., издадено от зам. директор на ТД на
НАП – Варна, с което на „УСТРЕМ ИНВЕСТ“ АД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление град Русе, ул. „ЗАД ТЕЦ ИЗТОК“, на основание чл. 74, ал.
2 ЗСч е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 200,00
(двеста) лева, за нарушение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч, вр. чл. 74, ал. 1
ЗСч.
ОСЪЖДА „УСТРЕМ ИНВЕСТ“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление град Русе, ул. „ЗАД ТЕЦ
ИЗТОК“ ДА ЗАПЛАТИ в
полза на ТД на НАП Варна, на
основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН СУМАТА
в размер на 100 (сто) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд -Русе в 14-дневен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: