Решение по дело №399/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 292
Дата: 10 октомври 2024 г. (в сила от 10 октомври 2024 г.)
Съдия: Методи Крумов Величков
Дело: 20241700500399
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Перник, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500399 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С решение № 71 от 23. 01. 2024г., постановено по гр. д. № 05139/2022г.
по описа на Пернишкия районен съд :
Е осъден И. В. С., с адрес: ***, да заплати на П. П. С., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 2000.00 / две хиляди/ лева, частичен иск от сумата от
3000.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на
куче П., порода Микс, родено на 17.01.2013 г. собственост на ищцата, убито на
09.07.2022г. в двора на къщата им, находяща се на адрес ***, от две ловни
кучета, които били собственост и под надзора на ответника И. В. С., с адрес:
***.
Е осъден И. В. С., с адрес: ***, да заплати на И. Г. С., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 500.00 / петстотин/ лева., частичен иск от сумата от
3000.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на
куче П., порода Микс, родено на 17.01.2013 г. собственост на ищцата, убито на
09.07.2022г. в двора на къщата им, находяща се на адрес ***, от две ловни
1
кучета, които били собственост и под надзора на ответника И. В. С., с адрес:
***, като предявеният иск за разликата от 1000 лв. до пълния предявен размер
от 1500 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Осъден И. В. С., с адрес: ***, да заплати на П. С. С., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 500.00 / петстотин/ лева., частичен иск от сумата от
3000.00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди причинени от смъртта на
куче П., порода Микс, родено на 17.01.2013 г. собственост на ищцата, убито на
09.07.2022г. в двора на къщата им, находяща се на адрес ***, от две ловни
кучета, които били собственост и под надзора на ответника И. В. С., с адрес:
***, като предявеният иск за разликата от 1000 лв. до пълния предявен размер
от 1500 лв., е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Е осъден И. В. С., с адрес: ***, да заплати на П. П. С., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 830.00 лв. /осемстотин и тридесет лева/ - съдебно
деловодни разноски в производството.
Е осъден И. В. С., с адрес: ***, да заплати на И. Г. С., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 251.67 лв. /двеста петдесет и един лева и 67 ст./ -
съдебно деловодни разноски в производството.
Е осъден И. В. С., с адрес: ***, да заплати на П. С. С. ЕГН **********,
адрес: *** сумата от 251.67 лв. /двеста петдесет и един лева и 67 ст./ - съдебно
деловодни разноски в производството.
Е осъдена И. Г. С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на И. В. С., с
адрес: ***, сумата от 266.67 лв. /двеста шестдесет и шест лева и 67 ст./ -
съдебно деловодни разноски в производството.
Е осъден П. С. С. ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на И. В. С., с
адрес: ***, сумата от 266.67 лв. /двеста шестдесет и шест лева и 67 ст./ -
съдебно деловодни разноски в производството.
Недоволни от решението са останали и двете страни :
И. В. С., чрез адвокат К. С., го е обжалвал, в частта, с която са уважени
изцяло или частично исковите претенции на ищците. И в частта за
присъдените разноски на ищците. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната му част като неправилно и незаконосъобразно и
предявените исковите претенции да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Моли да му бъдат присъдени направените по делото
2
разноски и пред двете съдебни инстанции в пълен размер. Поддържа
въззивната си жалба и в с.з., чрез адвокат М. С..
Насрещните страни по тази жалба П. П. С., И. Г. С. и П. С. С., чрез
адвокат В. С., не са депозирали писмен отговор на тази жалба. Същите са
депозирали заявление с писмени бележки за съдебно заседание, с която
оспорват въззивната жалба като неоснователна.
П. П. С., И. Г. С. и П. С. С., чрез адвокат В. С., са обжалвали решението в
частта, с която частично са отхвърлени искковите претенции на ищците
И. и П. С.. Молят в тази част то да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и исковите претенции на И. и П. С. и да бъдат
уважени изцяло. Същите са депозирали заявление с писмени бележки за
съдебно заседание, с което поддържат въззивната си жалба и молят да
бъде уважена, така, както е предявена.
Насрещната страна по тази жалба И. В. С., чрез адвокат М. С. оспорва
тази въззивна жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без
уважение и моли да й бъдат присъдени направените разноски съгласно списак
по чл. 80 от ГПК.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустими –
подадена е от активно легитимирани страни, имащи правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежат на разглеждане по
същество. В тази насока съдът следва да отбележи, че изписването на името
на П. С. като жалбоподател, не я прави такъв, тъй като исковата й претенция в
размер на 2000лв., предявена като частична от иск в размер на 3000лв., първо е
била уважена изцяло в пълния размер на частичния иск от 2000лв. и второ тя
не обжалва решението, а с въззивната жалба се обжалва решението в частта, с
която са отхвърлени исковите претенции на И. и П. С. и се моли те да бъдат
уважени изцяло в размер на по 1500лв. за всеки от тях, които искове са
предявени като частични от общите им искове в размер на по 3000лв. за всеки
от тях, в какъвто смисъл е уточнително заявление рег. № 870 от 16. 01. 2023г.
/л.22 – 23 от първоинстанционното производство/.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
3
решение, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Обжалваното решение не се явява нищожно, както и не се явява
недопустимо. Налице е правен спор межда процесуално дееспособни и
правоспособни физически лица. Налице са били всички положителни
предпоставки за предявяването на исковете и не са били налице отрицателни
процесуални пречки, водещи до погасяване правото на иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбите. Изхождайки от доводите във въззивните жалби и от
събраните по делото доказателства, Пернишкият окръжен съд, чиито мотиви
следва да имат решаващ характер намира следното :
Ищците живеят на адрес ***, в къща с двор. Там живеело и кучето „П.“,
род. на 17. 01. 2013г., порода „Микс“ /мелез/. Собственик на същото била
ищцата П. П. С., която го отгледала от съвсем малко. Там живеели и нейните
родители ищците И. и П. С.. И тримата били много привързани към кучето,
което имали като член на семейството, но най-вече П., която го била взела от
улицата още като малко куче и го била отгледала.
Ответникът И. В. С., живее на адрес ***, в къща с двор. В двора
живеели пет кучета, всичките порода „гонче“, като собственик на четири бил
ответникът, а на петото собственик бил неговия син Р. В.. За кучетата се
грижели ответникът И. В., съпругата му М. С. и синът му Р. В..
Къщите на ищците и на ответника се намирали в близост една до друга.
Имало случаи, при които кучета на ответника успявали да се измъкнат и
обикаляли по улицата, като лаели по кучето „П.“ на ищците през мрежата.
На 09.07.2022г. две от тези пет кучета отново успели да се отсубнат –
едното скъсало синджира, на който било вързано, а другото успяло да извади
главата си от каишката, която била поставена на врата му и избягали на
улицата.
Към 16:30 ч., ищците които се намирали се намирали у дома си, чули
силен лай на кучета. Ищцата П. С., която била бременна в петия месец, видяла
същите кучета на съседа им С., че са на улицата свободни и затова завързала в
двора си П.. Докато ищцата П. С. подреждала стаята си, извънял телефона и
съседката от съседната къща съобщила с ужас да излизат бързо в двора,
4
защото две от кучетата на ответника С. били успели да влязат в двора им и
нападнали П.. С. излязла и видяла как двете по - едри от П. кучета, го
разкъсвали пред очите й. Започнала да крещи и да плаче от ужас. Дошли баща
й С.Ф.Х., с когото П. живеела на съпружески начала, и се опитали да спасят
П.. Двете настървени кучета се спуснали към тях, но те успели да вземат тояги
и да ги прогонят. П. обаче лежал целият в кръв и бил в много тежко състояние.
П. плачела и крещяла вътре в къщата, но се страхувала да излезе от гледката,
която можела да види. Цялото семейството били потресени, шокирани и
неадекватни от случилото се. Не могли да обяснят нито поведението им, нито
начина на влизането им в двора, който именно заради тях бил добре
обезопасен. С.Х., грабнал П. и го отвел за оказване на спешна ветеринарна
помощ при д-р Й. Й.. В клиниката било установено, че П. е с множество тежки
ухапвания по цялото тяло. Разкъсните рани му причинявали силни болки, от
които той изпаднал в шок. Въпреки навременната и адекватна медицинска
помощ на д-р Й., кучето умряло от раните си няколко часа по-късно.
За този случай П. С. е подала две жалби – едната до Началника на 2-ро
РУ Перник и другата до Районнна прокуратура Перник.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените общо
шест парпорта на кучета по делото – един на П. и пет на кучетата, отглеждани
в двора на ответника, от свидетелските показания на С.Ф.Х., преценени от
съда по реда на чл. 172 от ГПК, които съдът изцяло възприема като обективно
и компетентно дадени и кореспорнидиращи с останалите доказателства по
делото, епикриза на кучето П. от 14. 07. 2022г., издадена от д-р Й. Й., фактура
от 15. 07. 2022г., издадена от „***“ ООД за извършени ветеринарно –
медицински услуги на стойнност 90лв. с ДДС, фискален бон за същата сума,
както и от приложената по делото прокурорска преписка № 1960/2022г. по
описа на Районнна прокуратура – Перник.
Съдът не възприема свидетелските показания на С.А.Н., че в квартала
имало много бездомни кучета, които извършвали нападения над хора, както и
на М.М.Е., че бездомни кучета са взлезли в двора на баба му, където изяли
няколко кокошки, а след това са влезли в двора на ответника, където
започнало давене с неговите вързани кучета. Такива показания не са давани по
прокурорската преписка, а напротив от свидетлеските на показания по нея,
дадени от ответника и от самия М.Е. се установява, че макар и несистемно, но
5
е имало случаи когато някое или няколко от 5-те кучета са се освобождавали и
са излизали навън на улицата. Поради тази причина съдът приема
свидетелските показания на Й., че в района има само едно бездомно куче,
което живее в района на магазина и което всички живущи там познават.
От правна страна. Оплакванията във въззивнатаа жалба на И. С., че не
било установено дали някое от двете кучета не е собственост на негоия син Р.
и поради това той не е носел отговорнот като несобственик на това куче са
неоснователни. И петте кучета са една и съща порода – ловни гончета.
Соблственик на четири от тях е ответникът П. С., а на едно от тях собственик
е неговия син Р. В.. От начина на живот на кучетата – в един двор и от начина
на живот на собствениците И. В. С. и Р. В., заедно със съпругата на първия и
майка на втория – М. С., в къщата в която се намира дворът с кучетата, може
да се направи извод че всеки един от тях тримата е упражнявал грижи по
отношение на кучетата и съответно е следвало да упражнява и надзор. По
изложените аргументи и доколкото собственик на къщата и на четири от
кучетата е И. В., дори второто куче да е било собственост на Р. В., то неговия
баща е упражнявал надзор върху животното. Следователно дори и едно от
кучетата да е собственост на Р. В., то налице са основания за ангажиране
отговорността на посочия ответник И. В. С..
По отношение размера на неимуществените вреди. Всеки един от
ищците тежко приживявал смъртта на кучето П.. Смъртта на кучето е
настъпила внезапно и по особено мъчителен и жесток за животното начин.
Тези факти са били възприети от всеки от тримата ищци и са рефлектирали
тежко върху психическото и емоционално им състояние. Най – тежко те са
отразили на собственика на убитото животно П., която освен това е била и
бременна в пети месец на бременността, след това е получавала паник-атаки,
правила е консултации с психолог, провеждала е лечение, зачестила е
гинекологичните прегледи предвид опасания във връзка с плода. С оглед така
описаните конкретни неимуществени вреди, Пернишкият окръжен съд
намира, сумата от 3000лв. би я обезщетила за претърпените неимуществени
вреди, но доколкото искът е предявен като частичен от 2000лв. и в този размер
е уважен, а липсва жалба от същата по отношение на общия размер на иска,
определен от Пернишкия районен съд в мотивите на решението на 2000лв., то
няма предявена жалба от нея, а въззивната жалба на И. В. С., по този иск се
явява неснователна.
6
По отношение на претърпените обезщетения по отношение на другите
двама ищци, то за тях са събрани доказателства, че те също са преживели шока
и ужаса на разскъсаното и умиращо куче, станали са мълчаливи, и двамата са
качвали кръвното си налягане, направили са консултация с психолог три пъти,
поради което съдът намира, че справедливия размер на обезщетението е в
размер на 1500 лв. за всеки един от тях. Следователно въззивните жалби на И.
и П. С., а въззивната жалба от И. С. се явява неоснователна.
Доводът, че кучето П. било вързано /в собствения му двор/ и с това било
допринесено за настъпване на вредоносния резултат, е толкова неоснователен,
че дори не подлежи на коментар от страна на съда.
Следователно решението следва да бъде отменено, в частите му, с които
са отхвърлени исковите претенции на И. и П. С. за горницата над 500лв. до
1500лв. и исковите им претенции на всеки от тях следва да бъдат уважени по
още 1000лв. за всеки от тях.
Ищците И. и П. С. са направили разноски в производството пред
Пернишкия районен съд в размер на 4840лв., от които адвокатско
възнаграждение в размер на 4600лв. и 240лв. за държавна такса. Ответната
страна е направила разражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. В тази насока съдът счита, че възражението се явява
основателно. При сбор от трите предявени иска 2000лв. + 1500лв. + 1500лв.=
6000лв., следва да се определи едно адвокатско възнаграждение върху тази
сума, тъй като и трите иска произтичат от един и същи правопораждащ факт.
Изхождайки от разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.2 от Наребда №1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че
възнаграждението на В. С. следва да бъде редуцирано в размер на 800лв.
Следователно ищците са направили разноски в размер 1040лв. в
производството пред Пернишкия окръжен съд, или всеки един от тримата
ищци е направил разноски в размер на 346,66лв. Следователно по въззивната
жалба на И. С. решението следва да бъде отменено в частта му, с която той е
осъден да заплати на П. С. разноски в производството пред Пернишкия
районен съд за горницата над 346,66лв. до 830лв.
И. С. следва да бъде осъден да заплати на И. и П. С. по още 94,99лв. на
всеки от тях.
И. и П. С. са направили разноски в размер на 120лв. за държавна такса в
7
производството пред Пернишкия окръжен съд, поради което с оглед изхода по
делото И. С. следва да бъде осъден да им заплати тази сума.
При това положение на И. С. не следва да се присъждат разноски в
производството пред Пернишкия окръжен съд.
Решението в останалите му обжалвани от И. С. части следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Тъй като всеки от трите искове е с цена под 5000лв., то решението не
подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 71 от 23. 01. 2024г., постановено по гр. д. №
05139/2022г. по описа на Пернишкия районен съд, в частите му, с които са
отхвърлени исковите претенции на И. Г. С., ЕГН **********, адрес: ***, и на
П. С. С., ЕГН **********, адрес: ***, срещу И. В. С., с адрес: ***, за
горниците над 500лв. до 1500лв. за всеки от тях, както и в частта му, с която
е осъден И. В. С., с адрес: ***, да заплати на П. П. С., ЕГН **********, адрес:
***, съдебно – деловодни разноски в производството пред Пернишкия
районен съд за горницата над 346,66лв. до 830лв. и вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
Осъжда И. В. С., с адрес: ***, да заплати на И. Г. С., ЕГН **********,
адрес: ***, и на П. С. С., ЕГН **********, адрес: ***, по още 1000лв.
обезщетение за неимуществени вреди на всеки от тях /т.е. за горниците над
500лв. до 1500лв., както и по още 94,99лв. на всеки от тях, представляващи
направените съдебно – деловодни разноски от тях в производството пред
Пернишкия районен съд /т.е. горниците над 266.67 лв. до 346,66лв./.
Потвърждава решение № 71 от 23. 01. 2024г., постановено по гр. д. №
05139/2022г. по описа на Пернишкия районен съд, в останалите му обжалвани
части, с които са уважени исковите претенции на тримата ищци срещу него.
Осъжда И. В. С., с адрес: ***, да заплати общо на И. Г. С., ЕГН
**********, адрес: ***, и на П. С. С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата
120лв., представляваща направените от тях разноски в производството пред
Пернишкия окръжен съд.
8
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9