МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №75 ОТ 28.09.2011 Г. ПО НОХД №388/2011 Г. НА НПРС
Подсъдимият А.М.А. е предаден на съд затова, че на 10.04.2011 г. в гр. К., област Ш., чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, както и
използвайки специален начин отнел от владението на лицето Г.П.Й. без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои следните чужди движими вещи:
8м. 22-жилен кабел, 6м. 4-жилен кабел, 9,5м. 10-жилен кабел и 2 бр. по 0,9м.
19-жилен кабел на обща стойност 214,23 лв. - престъпление по чл. 195, ал.1, т.3
и т. 4, пр. 3-то от НК във вр. с чл. 194, ал.1 от НК.
От пострадалата
страна ДП „***“ – гр. С., УДВГД – Г., представлявано от П.С.С. е предявен
граждански иск с цена на иска от 214, 23 лв., която сума представлява
обезщетение за причинени имуществени вреди и се претендира ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането, до окончателното плащане.
По
предявеното му обвинение подсъдимият се признава за виновен. Относно предявения
граждански иск не изразява становище.
Като
съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от
фактическа страна следното: Подсъдимият
А. М. А. е от гр. Н., обл. Ш., където живеел със
семейството си – съпругата си и малолетното си дете, което било на две годинки. Подсъдимият бил безработен. През месец април 2011
г., притиснат от безпаричие, а и от обстоятелствата, че детето му било в
болница заедно със съпругата му, подсъдимият тръгнал да търси отпадъчни железа,
които да събере и после да продаде в изкупвателен пункт. Успял да събере
няколко килограма ламарини, които изкопал от сметището на гр. К., след което
тръгнал към местен изкупвателен пункт, за да предаде събраните от него метални
отпадъци. На път пункта, обаче, подсъдимият се озовал в района на ж. п. гара К..
Забелязал, че сградата на помпената станция, собственост на ДП „***” - гр. С.,
е неохраняема. Имуществото в сградата било поверено
на свидетеля Г.П.Й. - началник на ж. п. гара К.. Тогава подсъдимият решил да
проникне в сградата и от там да вземе метални части, които също да продаде в
изкупвателния пункт. Вратата на сградата била заключена, а на прозорците имало
поставени метални решетки. Над вратата също имало решетка, на която липсвА.пръчки. Подсъдимият успял да се промуши през
пролуката на липсващите пръчки и по този начин се озовал вътре в помещението.
Видял, че вътре има кабели, закрепени към стената със захващащи скоби. Започнал
да дърпа кабелите и така ги изтръгнал от скобите. После, с помощта на носено от
него джобно ножче подсъдимият отрязал кабелите. По този начин той отрязъл и отнесъл със себе си 8 м. 22-жилен кабел, 6 м.
4-жилен кабел, 9,5 м. 10-жилен кабел и 2 бр. по 0,9 м. 19-жилен кабел. Укрил
отнетите по описания начин кабели в покрайнините на гр. Н., изгорил изолацията
им и по-късно ги продал на два поредни пъти в местен пункт за изкупуване на
метални отпадъци, чийто закупчик била свидетелката П.Р.Д.. На нея подсъдимият
казал, че вещите са негови. След като свидетелят Г.Й. установил липсата на
кабелите в помпеното помещение, той сигнА.зирал на
органите на полицията, които посещавайки изкупвателния пункт в гр. К.,
установили, че подсъдимият именно е предал липсващите кабели. По този начин
деянието на А. А.било разкрито.
В
хода на разследването е била назначена оценителна експертиза, от чието
заключение е видно, че общата пазарна стойност на вещите, явяващи се предмет на
визираното посегателство към датата на същото е възлизала на 214,23 лв., като
причинената имуществена вреда не е възстановена.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена по категоричен начин от всички
събрани по делото доказателства: от показанията на свидетелите Г.П.Й. и П.Р.Д.,
от заключението по назначената по делото оценителна експертиза, от приложните
по делото писмени доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед
на местопроизшествие от 15.04.2011 г., рапорт от 16.04.2011 г., протокол за доброволно
предаване от 15.04.2011 г., протокол за оглед на веществени доказателства от
15.04.2011 г., разписка от 15.04.2011 г., 2 бр. покупно-изплащателни
сметки от 10.04.2011 г. и от 12.04.2011 г., копия от страници 64 и 65 на покуппно-изплащателна книга, а така също и от обясненията
на подсъдимия, където той се признава за виновен и описва конкретно начина, по
който проникнал в помещението и количеството и вида на отнетите вещи. АнА.зът на този доказателствен материал води до
категоричния извод, че с деянието си подсъдимият от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК. Той е отнел от владението на
свидетеля Й. без неговото съгласие, горепосочените чужди движими вещи с
намерение противозаконно да ги присвои. Намерението на подсъдимия за своене се доказва с категоричност от обстоятелството, че
веднага след отнемането на вещите, той се е разпоредил с тях в свой интерес.
Видно е също така, че за извършването на кражбата, подсъдимият А. е разрушил
прегради, здраво направени за защита на имот, тъй като е изкъртил закрепващите
кабелите скоби. Въпросните скоби са имА. функцията да
препятстват възможността вещите да бъдат отнети. Изкъртването им от страна на
подсъдимия без съмнение представлява разрушаване на прегради, здраво направени
за защита на имот. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл,
тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
му последици. По тези мотиви, като съобрази, че обвинението спрямо подсъдимия
за престъпление по 195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194,
ал.1 от НК е доказано напълно и по несъмнен начин, съдът призна А.М.А. за
виновен в извършването му.
Обвинението
спрямо подсъдимия е повдигнато и затова, че при осъществяването на
гореописаната кражба, той е използувал и специален начин. Съдът не прие
обвинението в тази му част за доказано. Проникването от страна на подсъдимия в
помпеното помещение, чрез промушване в пролука, намираща се на вратата на
помещението, съдът не счете за специален начин, тъй като не намери, че именно за
този начин на проникване в сградата е необходима, а и използувана от подсъдимия
особена ловкост. Конкретното местоположение на гореспоменатата пролука
/намираща се на врата, невисока, с достатъчни размери, за да се промуши човек/,
не дава основание да се счита, че на А. е била необходима особена ловкост за да
проникне в сградата. Поради това съдът счете подсъдимия за невиновен
в това, че при кражбата е ползувал специален начин и го оправда по обвинението
по чл.195, ал.1, т. 4, пр. 3-то от НК във вр. с чл.194,
ал.1 от НК.
За да определи
наказанието, следващо се на подсъдимия, съдът отчете от една страна високата
степен на обществена опасност на осъщественото от подсъдимия деяние. То
представлява тежко престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. От друга страна
се установява, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, той не е осъждан. По
делото той прави пълни признания, сътрудничи за разкриването на обективната
истина и изразява съжаление за стореното, което от негова страна е проява на
критичност към деянието му. Също така е установено, че подсъдимият е в тежко
материално положение – безработен, не реА.зира
доходи, има семейство и малко дете, за което се грижи, което й е основния мотив
за осъществяване на престъпното деяние. Не без значение в случая е и ниската
стойност на вещите, предмет на престъпното посегателство. Всички тези
обстоятелства съдът счете за многобройни по смисъла на чл.55 от НК, при което и
най-лекото предвидено в закона наказание за подсъдимия би се оказало
несъразмерно тежко. Затова на основание чл.195, ал.1, т.3 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, във вр.
с чл.55, ал.1, т.1 от НК съдът определи и наложи на Л. М.А. наказание,
съвпадащо с общия законов минимум, а именно от ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на така наложеното наказание с
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, тъй като счете, че са нА.це
всички условия за прилагане института на условното осъждане, а и най вече като
съобрази, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи
ефективно наказанието си.
Подсъдимият бе
осъден също така да заплати направените по делото разноски от 37 лв. по сметка
на РУ „ТП“ – гр. В..
Относно
предявения граждански иск съдът съобрази, че деянието на подсъдимия е доказано
безспорно от гореописаните доказателства. От назначената по делото оценителна
експертиза е установено с категоричност, че стойността на откраднатите от
страна на подсъдимия кабели възлизат на сумата от 214, 23 лв. С деянието си
несъмнено подсъдимият е причинил имуществена щета на гражданския ищец в размер
именно на тази сума. Съдът прие, че предявеният граждански иск е изцяло
основателен и доказан, поради което и А.М.А. бе осъден да заплати на ДП „***“ –
гр. С., УДВГД – Г., представлявано от П.С.С. сумата от 214, 23 лв.,
съставляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането 10.04.2011 г. окончателното плащане.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
14.10.2011
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: