№ 1874
гр. София, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря С. Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело
№,0221110169038 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Т. С.” ЕАД срещу З. Т. Н. и П. Г. Н. с искане да се
признае за установено, че З. Т. Н. и П. Г. Н. дължат на „Т. С.“ ЕАД при условията на
разделност при квоти по 1/2 всеки следните суми: сумата от 1638,86 лева, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. С., ж.к., бл., ет., ателие, аб. №,, за периода от 01.07.2018г. до 30.04.2021г., ведно
със законна лихва за периода от 07.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху сумата за цена на доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до
21.06.2022г. в размер на 245,90 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 34,60 лева, ведно със законна лихва
върху тази сума за периода от 07.07.2022г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
върху цената на услуга дялово разпределение за периода от 31.07.2019г. до 21.06.2022г. в
размер на 6,48 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 36999/2022г. по описа на СРС, 25-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на пар. 1, т. 42 на ЗЕ, като за процесния период са
консумирали топлинна енергия на процесната стойност. Искането към съда е да уважи
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответниците. Заповедта за изпълнение им е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което и липсва депозирано възражение по чл. 414 ГПК. В проведеното на
1
29.01.2024г. открито съдебно заседание особеният представител на ответниците е заявил
пред съда, че не оспорва извършването на доставка на топлинна енергия и нейната стойност.
Посочил е, че няма връзка с ответниците и не може да твърди извършени от тях плащания.
С молба от 22.01.2024г. третото лице – помагач „Т. С.“ ЕООД на страната на ищеца „Т.
С.“ ЕАД заявява, че не оспорва предявените искове и че дяловото разпределение за
процесния период и имот е извършено законосъобразно.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответниците в забава и
размера на обезщетението за забава.
Страните не спорят и с протоколно определение от 29.01.2024г. съдът е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелството,
че за процесния период ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в
претендираното количество и на посочената в исковата молба стойност.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В случая от приетия по делото препис от Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №,, том IV, рег. №,, дело № 426 от 2001г. на нотариус В. В. се установява, че
на 19.12.2001г. И. П. В. и М. К. В. са продали на З. Т. Н. и П. Г. Н. следния свой собствен
недвижим имот, придобит по време на брака и представляващ семейна имуществена
общност, а именно: ателие №,, находящ се в гр. С., жк., ул., находящ се в бл. на ет., с площ
от 85,11 кв.м., при съседи: изток- ателие №,, запад- двор, север- коридор, юг- двор, заедно с
2
0,869 % идеални части от общите части на сградата и 0,869 % идеални части от общите
части от правото на строеж върху мястото. Представена е и молба-декларация от
28.01.2002г., подадена от З. Н., адресирана до „Т. С.“ ЕАД за откриване на партида за
процесния имот. С оглед на приетия по делото нотариален акт се установява, че ответниците
са съсобственици на процесния имот, като на основание чл. 30, ал. 2 ЗС техните части се
считат равни до доказване на противното. Т.е всеки от тях притежава по 1/2 идеална част от
имота.
По делото не са ангажирани доказателства за извършени разпореждания с процесния
имот след 19.12.2001г., поради което съдът намира за установено обстоятелството, че
потребители по неформалния договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия са именно ответниците З. Н. и П. Н. като съсобственици на процесния
топлоснабден имот. Именно З. Н. е подала и молба-декларация да й бъде открита партида за
процесния имот. Поради гореизложеното всеки от ответниците е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря за задълженията към ищцовото дружество за заплащане на
топлинна енергия до притежаваната от него квота, а именно за 1/2.
Както беше посочено по-горе въпросите относно топлоснабдяването на имота през
процесния период, количеството и стойността на доставената топлинна енергия в него, са
безспорни между страните. Освен безспорния им характер, те се установяват и от
представените от третото лице-помагач отчетни документи. Ето защо съдът приема за
установено по делото обстоятелството, че стойността на доставената в имота топлинна
енергия за периода от м.07.2018г. до м.04.2021г. се равнява на 1638,86 лева, поради което
предявените искове за заплащане на тази сума се явява изцяло доказани по основание и
размер.
Относно претенцията за заплащане на цена на услугата дялово разпределение, от
приобщената по делото доказателствена съвкупност се установява, че за процесния период и
имот предоставянето на тази услуга е възложено на третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД,
което е било избрано от общото събрание на етажната собственост в сградата съгласно
приетия протокол от 20.09.2002г. и ищцовото дружество му е възложило извършването на
услугата по силата на договора на основание чл. 139в ЗЕ от 03.06.2020г. В чл. 36, ал. 1 от
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие, а видно от представените от „Т.
С.“ ЕООД отчетни документи за процесния период, услугата е действително предоставена.
По делото няма спор и от приетите и неоспорени счетоводни документи се установява, че
цената на тази услуга за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г. е 34,60 лева, поради което
предявените искове за нейното заплащане също са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно
потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
3
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл.
33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в
определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се
начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на
изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените количества. Задължението за
плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответниците са изпаднали в забава за
плащане на процесните вземания за цена на топлинна енергия. При извършено от съда по
реда на чл. 162 ГПК изчисление с електронен лихвен калкулатор на дължимата за периода от
15.09.2019г. до 21.06.2022г. мораторна лихва върху главницата от 1638,86 лева по трите
общи фактури съдът установи, че размерът на лихвата надхвърля предявената претенция от
245,90 лева, поради което тези искове също са основателни и следва да бъдат уважени
изцяло.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответниците покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявените срещу ответниците искове за
сумата от 6,48 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до
21.06.2022г. върху главницата за дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ответниците, обаче, не
са сторили разноски, били са представлявани от особен представител, поради което разноски
не следва да им се присъждат. В заповедното производство ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 38,52 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, общо 88,52 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в заповедното производство в размер на 88,22 лева. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 78,42 лева, депозит
за възнаграждение на особен представител на ответника – в размер на 492,58 лева,
претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лева
съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП, или общо 671 лева. С оглед уважената част от исковете, на
4
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер на 668,74
лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. Т. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., ет., ателие, и П. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С.,
ж.к., бл., ет., ателие,, дължат на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК:, с адрес на управление: гр. С., ул., №,,
при условията на разделност при квоти по 1/2 всеки следните суми: сумата от 1638,86 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се на адрес: гр. С., ж.к., бл., ет., ателие, аб. №,, за периода от 01.07.2018г. до
30.04.2021г., ведно със законна лихва за периода от 07.07.2022г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва върху цената на доставената топлинна енергия за периода от 15.09.2019г.
до 21.06.2022г. в размер на 245,90 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.06.2019г. до 30.04.2021г. в размер на 34,60 лева, ведно със законна лихва
върху тази сума за периода от 07.07.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 36999/2022г. по описа на
СРС, 25-ти състав, като ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за сумата от 6,48
лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услуга дялово разпределение за
периода от 31.07.2019г. до 21.06.2022г.
ОСЪЖДА З. Т. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., ет., ателие, и П. Г. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к., бл., ет., ателие,, да заплатят на „Т. С.“ ЕАД, с ЕИК:, с адрес
на управление: гр. С., ул., №, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 88,22 лева,
представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 668,74 лева,
представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице-помагач „Т. С.“ ЕООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5