№ 504
гр. Варна, 08.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно
гражданско дело № 20233100500115 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК, и
е образувано по частна жалба вх. № 89482/23.02.2022 г. от „БАНКА ДСК"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Московска", № 19 против Разпореждане № 45153/09.12.2022 г., постановено
по ч.гр.д. № 15202/2022 г., на ВРС, XX с., в частта, с която е отхвърлено
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист солидарно срещу длъжниците В. Т. А., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, ул. „И. Д.“, № * и Д. К. Д., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, м. „Св. Н.“, № *** за сумата 49.05 лв., лихвена
надбавка за забава върху главницата за периода 25.10.2020 г. – 26.04.2022 г.,
дължима на осн. Чл. 9.1 от Договор за кредит Експресо от 12.10.2016 г.
По отношение на процесното вземане, частният въззивник развива
съображения, че съобразно клаузата на чл. 9.1. от Договора, при забава в
плащанията намесечната вноска, върху просрочените погасителни вноски, се
начислява лихвена надбавка за забава в размер на 6 % над номиналния лихвен
процент по т. 8. Излага, че формулировката на клаузата била продиктувана
само и единствено от стремеж на кредитора да предупреди
кредитополучателя, че неизпълнение на задължението му да заплаща
дължимите вноски по начина и в сроковете посочени в изготвения
погасителен план, начисляването на договорна лихва върху дължимата до
момента част от главницата не се прекратява, а продължава до датата на
погасяване на просрочените задължения като била добавена и допустима от
Закона уговорка, че освен възнаградителната лихва вече се дължи и
неустойка за забава, в размер на 6 %. Счита, че разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от ЗПК ограничава обезщетението за забава до размера на законната лихва,
но не ограничава начина на уговаряне на това обезщетение. Обръща
внимание, че с уточняваща молба с приложени конкретни изчисления, е било
пояснено, че действително прилаганото по кредита обезщетение за забава до
датата на настъпване на предсрочна изискуемост е в размер на 6 %, върху
частта от всяка забавена вноска, представляваща главница, а не 15.85 %,
1
каквито изчисления е извършвал първоинстанционният съд. По същество
отправя искане за отмяна на атакуваната отхвърлителна част от
постановеното разпореждане и издаване на заповед и изпълнителен лист.
Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Предвид разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, насрещна страна в
настоящото производство не се конституира.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази
приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира
частната жалба за основателна, по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. № 15202/2022 г., на ВРС, ХХ с., е образувано
по заявление на „Банка ДСК" АД, ЕИК ********* да издаване на Заповед по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист солидарно срещу В. Т. А., ЕГН **********
и Д. К. Д., ЕГН **********, за сумата 1279.04 лв., главница; сумата 171.76
лв., възнаградителна лихва за периода 25.12.2020 - 26.04.2022 г.; сумата 92.25
лв., отложена възнаградителна лихва за периода 25.04.2020 г. – 25.10.2020 г.;
сумата 49.05 лв., обезщетение за забава за периода 25.10.2020 г. – 26.04.2022
г.; сумата 72.48 лв., обезщетение за забава за периода 27.04.2022 т. –
16.11.2022 г., всички дължими по силата на Договор за кредит Експресо от
12.10.2016 г. и Допълнително споразумение от 19.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 16.11.2022 г. до изплащането.
В т. 12 и 14 молителят е обосновал обстоятелствата, от които произтича
вземането.
Във връзка с дадени указания, е депозирана уточняваща молба вх. №
83775/02.12.2022 г., в т. 5 от която по отношение на лихвената надбавка за
забава до датата на изискуемостта е пояснено, че същото е изчислено в
съответствие с т. 9.1. от Част I-ва от Договора и е в размер на 6% върху частта
от всяка забавена месечна вноска, представляваваща главница, за периода
25.10.2020 г. – 26.04.2022 г. В молбата кредиторът детайлно е възпроизвел и
начина на изчисляване на лихвената надбавка.
След като е разгледал заявлението, първоинстанционният ВРС е
постановил атакуваното Разпореждане № 45153/09.12.2022 г., с което е
отхвърлил искането за издаване на заповед за сумата 49.05 лв., така както е
била конкретизирана по основание и размер от заявителя. За останалите суми,
индивидуализирани в представено извлечение от счетоводни книги и
коментираната по-горе уточняваща молба, Заповед и изпълнителен лист са
издадени. В посочената отхвърлителна част разпореждането е обосновано с
мотиви, за уговорена двукомпонентна неустойка за забава с разпоредбата на
чл. 9.1. от Договора, чиито размер възлизал на 15.85 %, което влизало в
противоречие с разпоредбата на чл. 33 ЗПК. В крайна сметка, отхвърлянето на
заявлението е обосновано с незаконосъобразност, в хипотезата на чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК
Така постановеното разпореждане, в атакуваната му част, се преценява
от въззивния съд като неправилно.
Видно от разпоредбата, на която се основава претенцията за вземането в
2
размер на 49.05 лв. – чл. 9, част I-ва от Договор за кредит Експресо №
061004618010/12.10.2016 г. е, че са предвидени две наказателни надбавки: т. 1
- върху просрочени погасителни вноски – 6 пункта над номиналния лихвен
процент по т. 8 или общият лихвен процент върху просрочени погасителни
вноски е в размер на 15.85 % и т. 2 – върху цялата главница след настъпване
на предсрочна изискуемост – 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.
8. Предмет на разглеждане е цитираната т. 1. Формулировката на клаузата
води до единствения логичен и възможен извод, че се касае до уговорена
неустойка за забава, чиито размер се формира като към процента
възнаградителна лихва се добавят още 6 %. В този смисъл, изводът на
първоинстанционния съд за начина на формиране на неустойката за забава се
споделя и от въззивния съд.
Виждането на частния жалпободател, че тази формулировка на
разпоредбата имала единствената цел да предупреди кредитополучателя, че
начисляването на възнаградителната лихва не се прекратява с изпадането му в
забава не може да бъде споделено, тъй като не е обосновано нито с правни,
нито с житейски доводи. Следва да бъде посочено и, че ако целта на
кредитора беше единствено информативна, неустоечната клауза не би
съдържала изчислителен механизъм. Отделно от това ако действително
кредиторът е имал подобна цел, то логичното място на такава конкретизация
за начисляването на възнаградителната лихва, е в част II-ра, чл. 4 от Договора
– „Лихви по кредита“, а не в част I-ва, т. 9 – „Наказателни надбавки“. В
подрепа на извода, че не се касае за просто предупреждение на
кредитополучателя е и разпоредбата на чл. 10, ал. 1, от част II-ра от Договора
– Неизпълнение и санкции, в която е посочено, че при неиздължаване, изцяло
или частично, на месечен анюитет, договорената лихва се увеличава с
наказателната надбавка по част I-ва, т. 9.1.
Въпреки изложеното обаче, тази клауза би била неравноправна като
противоречаща на чл. 33 ЗПК, в случай че е била приложена в отношенията
между страните и в случай, че изчисляването на претендираната неустойка за
забава е било извършено при приложението й. Видно от внесените уточнения
от страна на заявителя, претенцията за сумата 49.05 лв., представлява
посочената в Договора лихвена надбавка за забава в размер на 6 %, начислена
върху частта от просрочените вноски, представляваща главница. Така
начислена и претендирана неустойката за забава не противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, доколкото нейния размер не надхвърля размера
на законната лихва.
Горните доводи водят до извода, че постановеното Разпореждане на
заповедния съд, в атакуваната му отхвърлителна част, ще следва да бъде
отменено като се разпореди издаване на заповед за изпълнение и за сумата
претендирана като лихвена надбавка за забава до датата на обявената
предсрочна изискуемост. В издаваната заповед следва да се включат и
разноските до пълния размер на направените за заповедното производство,
възлизащи на сумата 2.45 лв.
С оглед основателността на жалбата, следва да се уважи и искането на
частния въззивник за определяне и на разноски за въззивното производство –
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Така дължима се явява
държавна такса в размер на 15.00 лв. и определено служебно от съда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. Тези допълнителни
разноски следва да се възложат на длъжника на основание чл. 81 ГПК, във вр.
3
с чл. 78, ал. 1 ГПК. Определените от въззивният съд разноски следва да се
включат в заповедта при изпълнение на въззивния акт.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 45153/09.12.2022 г., постановено по ч.гр.д.
№ 15202/2022 г., на ВРС, XX с., в частта, с която е отхвърлено заявление на
„БАНКА ДСК" АД, ЕИК ********* за издаване на заповед по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист солидарно срещу В. Т. А., ЕГН ********** и Д. К. Д., ЕГН
**********, за сумата 49.05 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на „БАНКА
ДСК" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска", № 19 солидарно срещу В. Т. А., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, ул. „И. Д.“, № * и Д. К. Д., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, м. „Св. Н.“, № ***, за сумата 49.05 лв.
(четирдесет и девет лева и 05 ст.), лихвена надбавка за забава за периода
25.10.2020 г. – 26.04.2022 г., дължима на осн. Чл. 9.1. по Договор за кредит
Експресо от 12.10.2016 г. и сумата 2.45 лв. (два лева и 45 ст.), разноски по
делото, на осн. Чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 26 НЗПП.
ДОПУСКА незабавно изпълнение на така издаваната заповед за
изпълнение, с оглед на което на кредитора ДА СЕ ИЗДАДЕ и изпълнителен
лист.
ОПРЕДЕЛЯ разноски за въззивно производство в размер на 65.00 лв.
(шестдесет и пет лева) в полза на „БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********,
която сума да се включи в издаваната заповед, на основание чл. 81 ГПК, във
вр. с чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, вр. чл. 25а, ал. 2 НЗПП.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4