№ 355
гр. Варна, 17.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ж.а
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Ж.а Търговско дело №
20223100900504 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:03 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Т. К. П., редовно призована, не се явява в съдебно
заседание лично, представлява се от адвокати М. Р. и Б. Р. , редовно
упълномощeни и приети от съда отпреди.
ОТВЕТНИКЪТ „ПЕНЕМАТ” ООД , редовно призован, не се явява
законният представител на дружеството, представлява се от адвокати Р. П. ,
редовно упълномощена и приета от съда отпреди и Б.Ж., редовно
упълномощен и приет от съда от днес.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Ж. Г. Т., редовно призована, явява се лично.
АДВ. М. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б. Р.: Да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че предвид редовното призоваване на страните
липсват процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва, че производството по делото е отложено с оглед
изслушване на заключението по назначена допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза.
1
СЪДЪТ докладва постъпилото в законоустановения срок заключение
на вещото лице, с вх. № 11041/04.05.2023г.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на заключението на вещото лице
Ж. Г. Т., със снета самоличност по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Поддържам заключението си.
СЪДЪТ дава възможност на ответника, по чието искане бе допусната
допълнителната задача, да зададе въпроси към вещото лице.
АДВ. П.: В констативно-съобразителната част сте посочила, че заедно
с представените документи, Ви е предоставен от дружеството- ответник и
актюерски доклад за 2022г., както и ГФО към 31.12.2022г., в който сте дала
заключение, че има направени провизии, съгласно счетоводен стандарт 37,
който е относим към ГФО за 2022г. И съответно на последна страница 7 от
заключението, в последен абзац, давате констатация, че той е относим към
ГФО за 2022г., но не може да го приложите, доколкото няма такъв изготвен в
частта за провизиите към 28.02.2022г. Бихте ли ми разяснили, кое Ви
затруднява в прилагането на провизиите, касателно оценката?
АДВ. М. Р.: Възразявам срещу въпроса. Не считам, че има
затруднения. Вещото лице е отговорило, че според нея не следва да се
прилага.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Актюерският доклад е изготвен към края на
годината. Той обхваща целия период за 2022г. При годишното приключване,
ръководствата на всички дружества преценяват дали следва да се прави
оценка на задълженията или т.нар. провизия. Считам, че няма как да я
приложа към 28.02.2022г., защото в самия доклад нямах оценка към
28.02.2022г. По мое мнение, считам, че трябва да бъде към 28.02.2022г.
Защото представеният е за цялата година.
АДВ. П.: Т.е., по принцип приложими ли са тези провизии и ще
променят ли пасива и актива по баланса, или нямат отношение?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Ако имаме оценка към 28.02.2022г. бих могла да
преценя, но сега като нямаме – не мога да преценя. Ако имаме такъв
актюерски доклад за провизиране на задълженията. Принципно към изготвяне
на междинните отчети се прилагат абсолютно всички прийоми и действия,
все едно имаме годишно приключване, включително и инвентаризации, но
това е много дълъг процес. Като вещо лице от практиката и комуникация с
други колеги, преценяваме дали ние да направим такива процедури.
Конкретно, актюерски доклад и оценка на задълженията аз не мога да правя.
Нямам такава квалификация. Но ако имаме такава оценка към 28.02.2022г.,
направена от специалист, който според мен трябва да има юридическа
грамотност, тогава бих могла да кажа как ще повлияе в баланса и как ще
2
бъдат записванията.
АДВ. М. Р.: То ги има отразени.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Това е за пенсии. Но не включва провизиране на
задължения.
АДВ. П.: В заключението сте посочила, че сте се запознала с ГФО на
„Пенемат“ ООД към 31.12.2022г. и в него провизиите са отразени в частта по
пасива на дружеството. Т.е., увеличават размера на задълженията, за сметка
на актива.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Да, отразени са в пасива на дружеството, там им
е мястото. Така е, да.
АДВ. П.: Т.е., ще повлияе ли на стойността на чистия актив и
респективно върху стойността на дружествения дял?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Всяка една провизия повлиява на пасива и оттам
на собствения капитал, но в какъв размер… Ако въпросът е, провизиите дали
повлияват - да повлияват. Но нямам цифри, за да кажа с какъв размер и
доколко.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Следвало ли е да бъде изготвен такъв
доклад към 28.02.2022г., задължително ли е било и трябвало ли е тези
провизии да бъдат включени към 28.02.2022г. в пасива?
АДВ. М. Р.: Кои провизии? Ако се пита по принцип, принципно
Закона за счетоводството казва, че провизиите се намират в пасива, вижда се
в кое перо, Раздел А.
НА ВЪПРОС НА СЪДА: Правилно ли е изготвен счетоводният
баланс към 28.02.2022г.?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Към 28.02.2022г. с наличните документи е
правилно изготвен балансът.
АДВ. П.: Задължено ли е дружеството съгласно счетоводното
законодателство да провизира за междинен период или няма законова пречка
да провизира към края на календарната и на финансовата година, с оглед
нуждите на изготвянето на ГФО за цялата година?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Моето мнение, а и в стандарта е записано:
Ръководството преценява, но в края на годината. Тук има обстоятелство,
което налага изготвянето на междинен отчет. Така че за нуждите на
междинния отчет, ръководството трябва да прецени, дали се налага да се
направи една такава оценка. Защото е наясно какви дела се водят, какви
съдебни спорове има. Но и не само по съдебни спорове. Прави една преценка
на всички свои задължения към контрагенти и може да възложи една такава
оценка към 28.02.2022г.
АДВ. Ж.: Добре, да възложи една такава оценка към 28.02.2022г. това
дружеството трябва за делото ли да го направи? Или за нуждите на онова,
3
което е длъжно да вписва като данни за счетоводството си в ТР?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Това което е нужно за данните за ТР или
годишното счетоводно приключване считам, че дружеството го е направило,
съобразявайки счетоводното законодателство.
АДВ. Ж.: Фактите, въз основа на които се начисляват тези провизии
Вие констатирахте ли ги от актюерския доклад? Запознахте ли се с тях?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Принципно бегло се запознах, но нямам такава
задача.
АДВ. Ж.: Нямате, но въпросът е, тъй като са начислени тези провизии
за цялата 2022г., което означава, че би следвало да се отнасят и за месеците
януари и февруари? С основанието за провизирането на тези задължения
запознахте ли се? Т.е., то съществувало ли е като факт януари и февруари
2022г. или не е съществувало?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Нямам как да го отсека до тази дата. Доколкото
си спомням в актюерския доклада пишеше, че това обстоятелство е налице в
началото на 2022г.
АДВ. Б. Р.: Аз изначално възразявам срещу тези въпроси, защото
допълнителната задача е допусната по статия „незавършено производство“ и
установяване какъв е нейният характер, размер, вид, основание и т.н. В нито
една от задачите, които са поставени като допълнителни, не се и споменава
дори статия „провизия“. Поради което вещото лице нито е имало такава
задача, нито такава насоченост на тези задачи, които са и възложени. И не
́
виждам защо би следвало да се задават въпроси за тези провизии. Наред с
това, в момента задаваме въпроси на вещото лице по документи, които ние
нито сме виждали, нито са в кориците на делото, нито съдът не е виждал, и
сме поставени в ситуация, в която сме по-скоро наблюдатели, а не страна в
процеса.
АДВ. М. Р.: Казано по друг начин, моля да се укаже на процесуалните
представители на ответника, да се ограничим до въпроси, свързани с
допълнителното заключение.
АДВ. Ж.: Приемането на ГФО, той в момента дори вече е подаден за
обявяване в ТР, е факт, който настъпва по време на висящия процес и ние са
позоваваме на този факт на осн. чл. 147 ГПК. Тъй като този ГФО се отнася за
цялата 2022г. и както вече вещото лице изясни, провизиите поначало се
начисляват накрая на финансовата годината. Т.е., за целите на ГФО. Ние
намираме с колегата, че този факт трябва задължително да бъде съобразен и
нека да обясня логиката, защото следва да бъде ясна нашата теза по този
въпрос по делото:
Провизиите се начисляват въз основа на осъществени факти в течение
на цялата календарна 2022г. Тези факти водят до вероятност за възникване
вбъдеще на задължения, които обаче не е ясно доколко ще бъдат предявени
такива искове срещу дружеството и кога. Точно затова те са провизии. Но във
4
всеки случай, при добра търговска практика, ръководството на дружеството е
длъжно да предвиди средства за изпълнение на такива задължения и това
нещо да бъде оповестено в ГФО. Доколкото тези провизии почиват на факти,
осъществени към края на февруари 2022г., за която дата ние изготвяме
нарочния баланс за целите на предмета на самото дело, те са напълно
относими към размера на дружествения дял към тази дата. Защото ако някой
прекрати участието си, независимо дали по негово желание или по силата на
някакво събитие, по времето на развитие на едно търговско предприятие,
преди то да е приключило, той освен че осребрява неговия дял от това
търговско предприятие, той повече не носи риска от бъдещото развитие и
приключване на това предприятие. Поради тази причина, той трябва да
понесе своя дял от провизии, когато това осребряване става преди края на
предприятието.
Като става въпрос за факти, които са били налице към края на
февруари, въз основа на които е начислена провизията, това е заведено дело
на 05.01.2022г., вещно дело, което има пряко отношение към рисковете,
относно предприятието за строителството на тези блокове, който факт обаче е
станал известен на дружеството едва в края на миналата година, поради
вписване на исковата молба. Трябва ли този факт, ако той носи риска и
съставлява основания за начисления, да бъде съобразен при изготвяне на
баланса към края на февруари месец?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: От днешна гледна точка – да. От гледна точка на
това, кога е започнало това дело.
АДВ. Ж.: Ако забавата при изпълнение на задълженията на това
строителство към множеството клиенти на дружеството е била факт към края
на февруари 2022г., с оглед и на технологичните срокове за завършване на
едно такова голямо строителство, следва ли тази реализирана забава към края
на февруари, по вече сключените към края на февруари договори, да бъде
взета предвид при изготвянето на баланса, тъй като води до задължение за
неустойка за забава?
АДВ. М. Р.: За кое дело говорим в момента?
АДВ. Ж.: Говоря за дело № 25/2022г. пред ВРС с ответник „Пенемат“
и мисля около 70 от неговите клиенти, на които той е прехвърлил
апартаменти в тези блокове. Логиката на всички тези наши въпроси, дали
трябва да се отрази в този баланс е, че не може единия съдружник да бъде
освободен от рисковете на всички тези факти, които са се осъществили в
течение на 2022г.
АДВ. М. Р.: Въобще няма такива въпроси към вещото лице.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Ако трябва принципно да отговоря, ако към
28.02.2022г. има яснота, че е налице забава по тези договори, да - следва да
бъде отразено към междинния отчет.
5
АДВ. М. Р.: Решението за провизиране или не, управленско решение
ли е?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: На ръководителя на предприятието.
АДВ. М. Р.: Т.е., той решава дали този риск следва да го оцени и да го
заложи в един баланс, нали така?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Ръководителят е наясно с всички сделки. Т.е.,
дали има забава, дали има изпълнителни дела. Т.е., той си движи договорните
отношения, доколкото е компетентен или ползва юридическа помощ. Оттам
насетне той преценя възлагането, какви са рисковете пред предприятието,
дали ще се налага изходящ паричен поток и какви оценки да възлага. Както в
случая е възложено, но просто е за целите на годишния отчет.
АДВ. М. Р.: И когато говорим за междинния отчет, за който Вие
казвате, че следва да се прилагат същите принципи при изготвяне на баланса,
и когато той не е заложил такива провизии, при изготвянето на този
междинен баланс, бихте ли ми казали, до какъв извод достигате от
счетоводна гледна точка? Когато не са заложени такива провизии.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Не мога да направя извод.
АДВ. М. Р.: А такива провизии, за които говорим в момента, заложени
ли са в междинния баланс?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: В междинния баланс точно тези провизии не са
заложени. Има за пенсионните задължения.
АДВ. Ж.: Те не биха могли да бъдат заложени тогава, защото фактите,
въз основа на които са изчислени стават известни след това.
АДВ. П.: Запозната ли сте със забавата, която е описана дори по
блокове в актюерския доклад, касателно неустойките за неизпълнение?
АДВ. М. Р.: Аз категорично възразявам, да се задават въпроси по
доказателства…
АДВ. П.: Цитирам актюерския доклад в заключението на вещото лице.
АДВ. М. Р.: Бихте ли ми казали, къде в корицата на делото има такъв
доклад. Ние не сме го виждали.
АДВ. Ж.: Това е факт, който става по време на делото.
АДВ. П.: Ние го носим и го представяме с екземпляр за ищцовата
страна. Вещото лице е цитирало, че се е запознало с актюерския доклад.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Запозната съм, че има забава. В детайли не мога
да се произнеса с оглед на това, че нямам такава поставена задача.
АДВ. Ж.: Нямаме въпроси към вещото лице, но ще имаме коментар по
заключението и искане за друга експертиза от друг специалист.
6
СЪДЪТ дава възможност на ищцовата страна да зададе въпроси към
вещото лице.
АДВ. Б. Р.: Можете ли да разграничите и да обясните на съда и
страните, има ли разлика между провизии и условни задължения? И да ни
обясните като юристи, каква е разликата между тези две понятия?
АДВ. Ж.: Възразявам срещу въпроса. Това е правен въпрос.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: В стандартите е записано кога една провизия се
признава за провизия и тя трябва да отговаря на три критерия. Стандарт 37
регулира тези критерии.
АДВ. Б. Р.: Условните задължения намират ли отражение в баланса.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Условните задължения се отчитат задбалансово.
Това означава, че не се показват в баланса. Не е такъв принципът на
провизията. Провизията се отразява балансово. Има счетоводно записване по
балансовите сметки. Задбалансово можем да търсим в оповестяванията към
ГФО.
АДВ. Б. Р.: За да отговорите на допълнителните задачи, бяха ли ви
представени оборотни ведомости, справки, журнали?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Оборотна ведомост имах отпреди. Единствено
каквото съм описала ми е представено, като съм осъществявала проверка на
място във фирмата. Балансът е за изготвяне на 28.02.2022г.
АДВ. Б.Р.: При изготвяне на основното заключение, бяха ли ви
представени някакви, каквито и да са доказателства, от които да извлечете
извод за наличие на някакви провизии или условни задължения?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: По отношение на това, че ми е представен
годишният отчет и актюерския доклад съм искала да видя дали е осчетоводен
и как е отразен в годишния отчет. Да, осчетоводен е, отразен е, не е
проформа. Актюерският доклад се осчетоводява към края на годината,
защото е за нуждите на годишния отчет. Тогава се съобразяват всички тези
обстоятелства.
АДВ. Б. Р.: Според нас да се приеме заключението.
АДВ. М. Р.: Да се приеме.
АДВ. Ж.: Нашето становище по заключението е, че то не дава
действителната стойност на дружествения дял към края на февруари месец,
защото, не че вещото лице не си е свършило работата, но то-току що сподели
с нас, че няма компетенцията да съобрази каква част от провизиите за цялата
година могат да бъдат отнесени към края на февруари 2022г., доколкото
разбрах.
7
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.: Да, така е.
АДВ. Ж.: В този смисъл, ако ние сега приемаме това заключение, ще
трябва допълнително, така приетото заключение да го коригираме със
съответно становище – експертно заключение на компетентно лице, което въз
основа на актюерския доклад за провизиите за цялата година, да направи
заключение въз основа на фактите, въз основа на които тези провизии са
начислени, каква част от тях са относими към края на месец февруари 2022г.
и след това едва отново вече може да се възложи на вещото лице с
компетенцията на г-жа Т. да изготви съответното вече заключение, за
стойността на този дял, като съобрази всичко онова, което по принцип трябва
да се съобразява, при изготвянето на баланс за ГФО, както казахме, този отчет
към края на февруари не може да игнорира факти, които водят до
необходимост до начисляване на задължения. Това е истината за нас
СЪДЪТ намира, че вещото лице пълно и ясно е отговорило на
поставените задачи, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес
изслушаното заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение за изготвянето на съдебно-
счетоводната експертиза в размер на 500 /петстотин/ лева, съгласно
представената Справка-декларация от вещото лице, което ДА СЕ ИЗПЛАТИ
от внесения от ответника депозит (издаден РКО за сумата от 500,00 лева по
вн.б. от 22.02.2023г.).
АДВ. М. Р.: Нямаме други искания. Имаме становище по изявлението
на колегата, което току-що формулира.
АДВ. Ж.: Молим съда да бъде назначено вещо лице със специалност
актюер, което въз основа на ГФО на дружеството за 2022г., вече внесен в ТР
за да бъде обявен, както и въз основа изготвения актюерски доклад, отнасящ
се до факти, осъществени през цялата 2022г., да изготви заключение по
делото, какъв размер от провизиите начислени и намерили място в ГФО за
2022г., следва да бъде отнесен като относим към края на февруари 2022г.
Съобразно с това заключение, да се назначи отново въз основа и на това
заключение вещо лице със задача да изчисли вече по баланс към края на
февруари 2022г. стойността на дружествения дял на починалия съдружник,
при съобразяване и на това обстоятелство, което вещото лице с това
заключение, което току що приехме по делото не е могло да съобрази, поради
липса на компетентност.
Имаме искания по доказателствата. ГФО и актюерския доклад също
така, който е залегнал в основата на този отчет, са факт, които настъпва по
време на делото и следва да бъде съобразяван като доказателство по делото.
8
Той има отношение и към февруари 2022г., доколкото провизиите се
начисляват с оглед на всички осъществени факти през 2022г., и ние го
представяме като доказателство за този факт по делото, и молим да бъде
приет като доказателство.
СЪДЪТ дава възможност на ищцовата страна да изрази становище по
направените доказателствени искания.
АДВ. М. Р.: По първото искане на ответната страна, считам, че
искането не следва да бъде уважавано по следните съображения:
В предходно съдебно заседание изслушахме заключение, което даваше
отговор на въпроса каква е стойността на дружествения дял, респективно на
починалия съдружник. Това заключение не бе оспорено. Напротив! Бе прието
да се назначи допълнителна задача към това заключение, която да отговори
на въпроси, свързани със статия „незавършено производство“. Независимо от
това бяха задавани въпроси към съвсем различен елемент от междинния
финансов отчет. Искането е преклудирано, тъй като разпоредбата на чл. 203,
-ро
ал.3, изр.2 ГПК предвижда, че заключението следва да бъде оспорено в
съдебното заседание, в което се изслушва. Такова оспорване нямаме в
предходното съдебно заседание. Допълнителното заключение касае въпроси,
единствено и само свързани с незавършеното производство, което е съвсем
различно от статия „провизии“. Незавършено производство касае актив,
провизии и условни задължения, касае пасива. Поради което считам, че
искането на първо място е преклудирано. На второ място е и неоснователно.
ТЗ, а именно чл.129, ал.3 предвижда, че имуществените отношения се
уреждат към края на месеца, към който е настъпил прекратяването на
участието на съдружника. Това е 28.02.2022г. Съпоставяйки това със
счетоводен стандарт 34, който касае междинно счетоводно отчитане и
отговорите на вещото лице, става ясно, че правилата за изготвяне на
междинен счетоводен баланс и тези за годишно приключване са едни и същи.
Т.е. е следвало ако са налице някакви данни за провизиране, то същите да
бъдат отчетени и да намерят отражения в междинния счетоводен баланс.
Такива очевидно не са били налице. Нещо повече. Оспорването на
редовността на водене на счетоводство и представения баланс е направено от
нас. В отговора на исковата молба процесуалните представители на ответното
дружество оспорват това, като твърдят, че то е редовно водено и приемат
представения от нас баланс за правилен и изготвен съобразно изискванията на
счетоводните стандарти. А в момента именно те установяват донякъде
неговата некоректност и твърдят неговата невярност.
По отношение на актюерския доклад: На първо място оспорвам
неговата дата. Не следва да бъде най-малкото приеман по съображение, че
той касае факти и обстоятелства, настъпили след 28.02.2022г., за което имаме
и доказателствени искания. Фактите и обстоятелствата които, доколкото
9
успях да се запозная с тях, касаят период след 28.02.2022г., а именно след
периода, който е предвиден от закона и в счетоводните стандарти като
относим, въз основа на който следва да се определи стойността на
дружествения дял, поради което, моля да оставите първото искане без
уважение.
АДВ. М. Р.: Според нас актюерския доклад не трябва да бъде
приеман, тъй като не касае предмета на делото. Само ако бъде приет, ще
изразяваме становище.
Само имам едно кратко допълнение, за да станат съвсем ясни
възраженията ни. Сигурно Ви прави впечатление, че в момента колегите по
един елегантен начин се опитват да запълнят пропуските, осъществени в
тяхната линия на процесуално представителство, като се опитват да попълват
делото с доказателства, които едва ли не и при липса на твърдение на такива
факти, се опитват в момента в разрез с всякакви процесуални изисквания,
които да дадат основание да се оспорва основното заключение по приета и
неоспорена от тях експертиза. В предното заседание по тяхно искане и по
преценка на съда е допусната допълнителна експертиза в една единствена
насока – извършване на преценка, дали е следвало статия „незавършено
производство“ да бъде с такава величина, каквато е посочена в междинния
счетоводен баланс от февруари 2022г. или не. Не е ставало въобще дума, не
са задавани въпроси, свързани с това, правилно ли в този баланс са отразени
-тото
провизиите или не. И при това положение, в момента, едва в nпоредно
заседание да се въвеждат такива твърдения, да се прави опит да се ангажират
такива доказателства, които да сочат на практика на въвеждане на невъведени
в процеса факти, че не било правилно осчетоводено през февруари 2022г.
друга статия, друго перо по баланса, според мен е процесуално недопустимо и
преклудирано като процесуална възможност.
Затова от една страна не приемайте тези доказателства, от друга страна
- отхвърлете искането за назначаване на допълнителна експертиза.
Това искане цели единствено и само забавяне на производството. Няма
как, когато в един процес ти не си въвел факти, с които сам да сочиш, че има
невярно счетоводно отразяване в баланса, да ги релевираш в четвъртото по
делото заседание за първи път и да се домогваш да ги установяваш с
доказателства, които не си ги поискал своевременно. Толкова по този въпрос.
Отделно от това считам, че са събрани всички доказателства, свързани
с установяване на фактите от предмета на доказване и считам, че следва да
бъде даден ход на делото по същество.
АДВ. Ж. /реплика/: Фактите, въз основа на които са начислени тези
провизии, не са ни били известни в срока за размяна на книжа. Така че те
няма как да бъдат въведени в процеса, в сроковете за един търговски спор.
Освен това, доколкото вещото лице каза, че тези провизии се начисляват на
годишна база, а нямаме задължение да начисляваме провизии ежемесечно,
въз основа на всеки настъпил факт, няма никакво отношение твърдението ни
10
за начислени провизии и неговата относимост към баланса към края на
февруари миналата година, с въпросите за редовността на воденото
счетоводство. Напротив, тъкмо обратното! Понеже има данни за такива
задължения, които възникват и между другото вече има две висящи дела, за
които и при обезпеченията другата страна споменава, а именно претенции за
неустойки вече в размер на 100 000 лева, които са основани на твърдения за
забава, осъществена включително до края на февруари месец миналата
година. Тези факти, тези претенции и това, което може да се очаква в бъдеще
е точно това, което отговаря на счетоводен стандарт № 37. Но ние тези факти
няма как да ги въведем и счетоводно въобще в дружеството, преди да се
изготви ГФО.
Между другото по счетоводен стандарт № 37 управителят при тези
данни е в правото си да начисли тези провизии сам, без дори да се обръща
към актюер, ако има способността сам да изчисли размерите на тези
провизии. В случая обаче е направено необходимото, нещата да бъдат
изчислени с необходимите експертни познания от актюер и така да залегнат в
ГФО.
АДВ. П.: Искам само да добавя нещо към становището на колегата.
Това, което от началото на съдебното заседание се опитахме да кажем е, че
това са нововъзникнали факти и обстоятелства по делото – ГФО, както и
актюерския доклад са изготвени през април, съответно са приети през май.
Подадени са за обявяване в ТР. Т.е. към дата на размяната на книжа и в
предходните съдебни заседания, тази информация не е била факт все още, за
да можем да я релевираме и да я изтъкнем по делото, и да я вземем предвид и
при първото заключение, и при допълнителния въпрос, поставен към вещото
лице.
АДВ. Ж.: Въпросът за незавършеното производство и неговата
стойност е въпрос за съотношение между бъдещи разходи и приходи, за това
производство. По този начин всички тези провизии са начислени като бъдещи
задължения именно във връзка с това производство и въпросът за стойността
на това незавършено производство не може да бъде разделено и въпросът за
провизиите да бъде разглеждан отделно или като нещо, което се въвежда
допълнително по делото.
АДВ. Б. Р. /дуплика/: Както правилно отбеляза колегата Б.Ж.,
провизиите са оценка на риска и преценката дали те да залегнат в един
междинен счетоводен отчет, се извършва от ръководителя на предприятието.
След като при изготвяне на междинния отчет той е преценил, че няма
основание за начисляване на провизии и те да залегнат в междинния
счетоводен отчет, няма как тази преценка да бъде променена с каквито и да е
доказателства, които са съставени впоследствие. Това, което той е имал и е
извършил като решаваща преценка е намерило отражение в междинния
баланс. И няма основание в момента чрез актюерски доклад, който не е
задължителен, както беше отбелязано, съставен за нуждите на този процес
11
през април 2023г., да ревизираме преценката на управителя на дружеството
през февруари 2022г., който е преценил, че тогава няма такъв риск и не се
нуждае от заделяне на провизии.
СЪДЪТ, за да се произнесе по доказателствените искания на ответната
страна намира, че Търговският закон, задължава съдебният състав при
разрешаване на настоящия спор да съобрази наличните счетоводни данни към
момента на прекратяване на участието на съдружника в дружеството, в
процесния случай - 28.02.2022г., която дата не е спорна. За съда не
съществува задължение да съобразява бъдещи несигурни събития.
Съдът също така намира, че всички счетоводни данни към 28.02.2022г.
са били известни на управителя на ответното дружество, като нито в отговора
на исковата молба, нито в допълнителния отговор са наведени твърдения,
които да сочат на възникване на бъдещи задължения, които биха се отразили
на счетоводния баланс към 28.02.2022г.
Представения ГФО е обявен в Търговския регистър, а на съда са
служебно известни данните в ТР и връща същия на процесуалните
представители на ответната страна.
С оглед изложените мотиви за момента, който съдът следва да
съобрази при разрешаване на настоящия спор, съдът намира последващо
изготвения актюерски доклад за неотносим към предмета на делото.
Съдът намира и че не е допустимо провеждането на допълнителна
експертиза с посочените задачи от процесуалните представители на ответната
страна, поради изложените по-горе мотиви, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответната страна за
провеждане на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателства
по делото на ГФО, представен в днешно съдебно заседание И ВРЪЩА същия
на процесуалните представители на ответната страна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалните
представители на ответната страна за приемане като доказателства по делото
на Актюерски доклад И ПРИЛАГА СЪЩИЯ КЪМ КОРИЦАТА НА
ДЕЛОТО.
АДВ. Ж.: Съвършено неправилно в мотивите към току-що
определеното от Вас за оставяне без уважение на искането приехте, че
управителят на дружеството е разполагал с всички счетоводни данни. Със
счетоводните данни да, но с данните, въз основа на които трябва да се
начислят провизии – не. За заведеното дело – вещен иск в районния съд, е
узнало дружеството едва в края на миналата година. Едва след размяната на
12
книжата и това не може да бъде въведено в процеса като факт, който ни е
известен към момента, в който се разменят книжата.
Освен това, актюерският доклад се отнася за цялата година и към края
на февруари месец също така. Т.е., за обективен факт, който е съществувал
към края на февруари, но не е бил известен на дружеството. При това
положение не може да се търси укор и да се възлага върху поведението на
дружеството, че нещо не е изтъкнало в баланс, който е изготвил при
неизвестност за този обективен факт. Но задължението, което възниква не е
условно и може би тук Съдът да не прави тази грешка, ние затова изтъкваме
тази работа. То е възникнало обективно от един факт, защото дружеството
отговаря и за евентуална евикция, както знаем във вещното право, но просто
фактът става известен по-късно. Няма никакво основание ищцата да бъде
освобождавана от този риск, който е бил налице към края на февруари месец,
при положение, че ако в момента и платим този дял, който не отчита нито
́
задълженията за забава, нито евентуалните задължения за евикция, които ще
възникнат, това означава един ден ние да понесем това, дружеството да ги
плати, а г-жа Т. П. да реализира стойността на нейния дял, без да носи
никакъв риск, макар че обективните факти, водещи до това начисляване на
задължение са били налице към края на февруари.
И в следващото време ние оспорваме това заключение, което днес
приехте, за да бъде съвършено ясно, защото аз казах, че то не следва да се
приема. Защото само вещото лице каза, че това има значение, но няма
компетентност да го изчисли към края на февруари и следователно съдът ще
стъпи на данни, за които има пряко доказателство днес, че не са съответни на
действителното, което следва за отчета и баланса към тази дата.
СЪДЪТ се произнесе вече по направеното искане от ответната страна.
АДВ. Б. Р.: Искът, за който говори колегата е с вещен характер и няма
как по никакъв начин да рефлектира на дело, свързано с присъждане на
стойност на дружествен дял. На всичко отгоре това дело е много добре
известно на колегата, който е стара по него, че е прекратено с влязло в сила
определение.
АДВ. Ж.: Нямам представа.
АДВ. М. Р.: Мога да ги представя доказателствата. Вие сте страна по
делото.
АДВ. Ж.: Аз нямам представя.
АДВ. М. Р.: Добре, извинявайте, ако Вие не сте страна. Делото е
прекратено.
АДВ. Ж.: То не е връчена исковата молба на дружеството.
13
АДВ. М. Р.: Представяме списък на разноски и доказателства за
извършването им.
СЪДЪТ насочи страните към процедура по медиация в ЦЕНТЪР ЗА
МЕДИАЦИЯ КЪМ СЪДЕБЕН РАЙОН НА ОКРЪЖЕН СЪД ВАРНА като
разясни предимствата на процедурата.
АДВ. М. Р.: Според нас е възможно постигане на споразумение между
страните.
АДВ. Ж.: Ами да, ако отчетем провизиите към края на февруари, ще
се споразумеем.
АДВ. Б. Р.: При тази позиция на ответната страна – не е възможно.
АДВ. П.: Представяме списък на разноските.
Във връзка с представения списък и претендираното адвокатско
възнаграждение, което е по две фактури, правя възражение за прекомерност,
поради липса на фактическа и правна сложност, досежно факта, че от самото
начало няма никакво уточнение за пълния размер, пълната стойност на иска.
Целият спор се заключи само в стойността и размера на дружествения дял,
който беше предмет на оценка от вещото лице.
С оглед изчерпване на доказателствените искания на страните и
невъзможността между тях да бъде постигнато споразумение, СЪДЪТ счете
спора за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Б. Р.: Моля да уважите исковата претенция на Т. П., като
основателна и доказана по своя размер и основание.
Моля присъдите сторените по делото от ищцата разноски така, както
са представени в списъка с разноски.
Моля за срок за писмени бележки.
АДВ. П.: Моля да отхвърлите така заведената искова молба.
Моля да ми бъде представен срок за писмени бележки.
АДВ. Ж.: Ще бъде постановено решение по това дело, без да са
налични доказателства за действителната стойност на дела към края на
февруари месец 2022г. Отказано беше приемането на абсолютно допустимо
14
доказателство и относимо, защото ГФО се отнася за цялата година,
включително и февруари месец. При това положение нашата защита е
извънредно затруднена, защото е препятствана нашата възможност да
докажем твърденията си, включително не бе обърнато внимание от съда на
простичкия факт, че вписването на тази искова молба и цялото развитие на
това производство, което предизвика толкова шумен отглас в целия град -
банките отказват да кредитират клиентите; спират финансирания и т.н.,;
закани за разваляне на договори и други такива, това нещо нямаше как да
бъде изтъкнато през призмата на счетоводните отчети и баланси по делото,
преди да бъде изготвен ГФО. Начисляването на тези провизии е в унисон на
добрата търговска практика, защото дава сигнал до обществото за
действителното финансово състояние на дружеството. Това до какво може да
доведе един вещен иск, както казва колегата Р., че не можело да рефлектира,
аз пък ще кажа следното нещо: никой не може да каже по едно дело, как ще
свърши друго дело, защото това знае само съдията и може би Господ. Затова
в момента ние бяхме лишени от възможността да докажем нашите твърдения
и се прие едно заключение при уточнението от вещото лице, че да прецени
осъществен по делото факт, който е от значение за изготвяне на този отчет,
доколкото за отчета към края на февруари 2022г., който се изготвя само по
специален случай. Той не е общо по задължение на дружеството да изготвя
отчети и да ги публикува в ТР, следва да намерят приложения всички
правила, за изготвяне на ГФО. Включително не беше направено усилие да се
вникне в същината на този проблем и подканвайки ни да свършим бързо с
репликите остана май неизяснен този въпрос. Затова аз намирам, че ще
напишем писмени бележки, въпреки, че ще ги пишем с едно убеждение, че
това е доста безсмислено, тъй като когато сме лишени да представим
доказателствата, оттам нататък за нас изходът от този процес, при такова
поведение на съда по време на делото и такова процедиране, е предрешен. Но
в крайна сметка такъв е животът и ние оттам нататък ще поставим тези
въпроси нагоре по инстанциите, дали този факт има значение, дали правилно
беше отказано да се приеме ГФО като доказателство и като факт, който е
настъпил по време на процеса и следва да бъде съобразен, защото се отнася
до цялата година. Та за да можем да изложим нашите доводи писмено и да
посочим различните мотиви, и поради простата причина, че съда има
възможност ако разсъди впоследствие да каже, че делото е останало
неизяснено от фактическа страна и да отмени хода по същество. Докато
решението не може да се отмени, ходът по същество би могъл. Дайте ни
възможност да изложим доводите си в писмени бележки, да се запознаете
внимателно с тях и ако решите, че нещо не е объркало в това съдебно
заседание, да го поправим, ако можем.
След изслушване на устните състезания, СЪДЪТ счете делото за
изяснено и ще обяви решението си в законоустановения срок, дава
възможност на страните в 10-дневен срок от днес да депозират писмени
бележки по делото.
15
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16