РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Търговище, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.ОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. И.ОВА Търговско дело №
20243500900064 по описа за 2024 година
Обективно и субективно кумулативно предявени искове по чл. 432,
ал.1 от КЗ във вр. с чл. 52 от ЗЗД и чл. 429, ал. 3 КЗ.
Производството по делото е образувано по исковата молба на Х. М. М. с
ЕГН **********, З. А. М. с ЕГН ********** и А. З. А. с ЕГН: ********** от
гр.Омуртаг, с която, в качеството им на увредени лица (майка, баща и брат)
предявяват искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и чл. 86
от ЗЗД вр. с чл. 429, ал. З от КЗ, против ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК: *********, съответно: в
размер на по 200 000 лв. за всеки от първите двама ищци и в размер 26 000 лв.,
частичен от 50 000 лв., за третия ищец, ведно със законната лихва, считано от
03.09.2024 г. - претендирано застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта на Б. З. А., ЕГН: **********, настъпила на
12.07.2024 г. в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 11.07.2024 г. (на
първокласен път І-4 /София-Варна/, в района на общ.Антоново, обл.
Търговище) по вина на водача на л.а. „Мерцедес“, модел „ГЛЕ - 3500 4 матик“,
с рег. № СВ ....ХТ, застрахован по застраховка „ГО“ при ответното дружество.
Ищците твърдят в исковата молба, че на 11.07.2024 г. около 12.50 ч., по
път ПП 1-4, км 184+350, между л.а. марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ-3500 4-
матик“ с per. № СВ .... XT, управляван от Д.П.А. от гр.Варна, чиято
1
гражданска отговорност е застрахована при ответника, в нарушение на
правилата за движение, съгласно ЗДвП - поради движение с несъобразена
скорост, напуска лентата си за движение и навлиза в лентата за насрещно
движение, удря челно движещия се там л.а. марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, с per. № Т .... АМ, с прикачено ремарке марка „Таурус“, модел
„Х2“, с peг. № Т .... ЕВ, управляван от И.О.И в който е пътувал Б. А. и в
резултат на настъпилото ПТП, техният родственик (син на първите двама и
брат на третия ищец)- Б. З. А. получава множество и тежки телесни
увреждания, несъвместими с живота, вследствие на които, въпреки
направените опити за лечение в „МБАЛ Търговище“ АД на 12.07.2024 г.
почива. Твърдят още, че от смъртта на починалия всеки един от тях е
преживял и преживява описаните в исковата молба болки и страдания, както и
други негативни изживявания - психически срив, стрес, депресивни епизоди,
които морални вреди ищците оценяват на горепосочените искови суми и
въпреки отправената извънсъдебна застрахователна претенция от 03.09.2024 г.
до ответното застрахователно дружество, не са възмездени до настоящия
момент.
С писмен отговор по реда и в срока по чл. 357, а 1 и чл. 373 от ГПК
застрахователят оспорва предявените искове по същество с възражения за
липса на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност:
Признавайки наличието на валидно застрахователно отношение, ответникът
оспорва изцяло твърденията на ищеца относно механизма на произшествието
и неустановяване на фактите по приложените писмени доказателства относно
деликта и липсата на причинно-следствена връзка между ПТП и смъртта на Б.
А., както и причинната връзка между смъртта му и претендираните от ищците
вреди, тъй като водачът на лекият автомобил, застрахован при ответника –
Д.А., се е движила правомерно, а ПТП-то е в хипотезата на „случайно
събитие“ (в резултат не на виновно поведение на Адами, а в следствие други
външни фактори: удар от друго МПС, засичане от друго МПС, неравности и
увреждания на пътното платно и др., в резултат на които за водача Адами
ударът в товарния автомобил е бил непредотвратим); неадекватно лечение;
евентуално- за прекомерност на претендираното обезщетение и с възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия Б.А., поради
непоставен предпазен колан и пътуване в автомобил, непредназначен за
превоз на пътници; възражение относно претендираната лихва за забава.
2
Възразява, че евентуално причинените от ПТП вреди не представляват
застрахователно събитие, ищците не са титуляри на вземания за
застрахователно обезщетение, рискът не е покрит.
За да се произнесе по исковете съдът прие от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове намират своето правно основание в разпоредбата на
чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от ЗЗД вр. с чл. 429, ал. 3 КЗ.
Спазена е изричната разпоредба на чл. 380 ГПК, положителна
процесуална предпоставка за допустимост на иска – въпреки отправената
извънсъдебна застрахователна от ищците, получена в ответното дружество на
03.09.2024 г., плащане не е последвало.
Страните не спорят относно валидността на застрахователното
правоотношение по застраховка „ГО“ между деликвента и застрахователя към
момента на настъпване на застрахователното събитие, обявено на осн.чл. 146,
ал. 1, т. 4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване, с определението
по чл. 374 ГПК.
Видно от копие от акт за раждане, извлечение от акт за смърт,
удостоверения за наследници и за родствени връзки (л.19-21,25-26) ищците са
наследници на починалия Б. З. А. – род.23.04.1996г., поч.на 12.07.24г.: първите
двама – негови родители, а третия ищец – негов брат.
Съгласно приложените по делото писмени доказателства: заверени
копия от констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 73/11.07.24 г. на
РУ Омуртаг, Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.07.24 г. и диск,
извънсъдебна претенция от ищците до ответника, чрез адв. Н.Д. от 02.09.24г.
(получена на 03.09.24 от ответника), отговор на извънсъдебната претенция
изх.№ 19.09.24 и изх.№ Л-7157/26.09.24 г. от ответника ЗАД „Армеец“ АД;
удостоверения, свидетелските показания и назначените и изслушани съдебни
експертизи, се установява, че на 11.07.2024 г., около 12.50 часа, на път ПП 1-4,
км 184+350, между л.а. марка „Мерцедес“, модел „ГЛЕ-3500 4-матик“ с per. №
СВ .... XT, управляван от Д.П.А. от гр.Варна (чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника ЗАД“Армеец“АД, гр. София), в нарушение на
правилата за движение, съгласно ЗДвП (неправомерно навлизане в насрещната
лентата за движение) и л.а. марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“, с per. № Т
....АМ, с прикачено ремарке марка „Таурус“, модел „Х2“, с per. № Т ....ЕВ,
управляван от И.О.И в който на предната седалка, най-вдясно, е пътувал Б. З.
3
А. (28 г.), настъпило ПТП, в резултат на което Б. А. получава: травматичен
излив на кръв под меките мозъчни обвивки челно-теменно
двустранно.Мозъчен оток.Масивни кръвоизливи в паренхима на двете
белодробни крила.Контузия и скъсване на опорака на тънките черва.Контузия
на тънките черва. Кръвоизлив в коремната кухина.Охлузвания и разкъсно-
контузни рани по лицевата част на главата.Разкъсно-контузна рана по дясната
странична повърхност на шията.Масивен оток и счупване на дясната бедрена
кост в средната й трета.Петнисти и ивицести охлузвания по предната
повърхност на двете подколенници. Незабавно транспортиран и приет в
ОАИЛ на „МБАЛ Търговище“ ЕАД, опериран спешно, въпреки проведено
лечение, на 12.07.2024г. Б. А. е починал.
Съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК, официален документ, издаден
от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред,
съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и
пред него действия, т.е. протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е
официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила
относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице.
Когато местопроизшествието е посетено от съставителя- протоколът като
официален свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила относно пряко възприети от съставителя факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на
произшествието и др., като констатациите са оборими и могат да бъдат
опровергани с други доказателства.
В настоящия случай констатациите по представения протокол не са
опровергани, напротив – потвърждават се от заключението на приетата по
делото авто-техническа експертиза. Както от самата експертиза, така и от
поясненията на вещото лице-автоексперт в съдебно заседание, се установява,
че на 11.07.24г., около 12.55 ч., водачът на лек автомобил „Мерцедес 350 ГЛЕ
350 Д“ с рег.№ СВ.....XT - Д.П.А., заедно с пътуващите в автомобила двама
пътници, се е движил по първокласен път 1-4 (Варна-София) по посока от гр.
София към гр. Варна със скорост около 98,6 км/час. Пътната обстановка е
била нормална за движение, ясно време, с добра видимост на дневна светлина.
Пътното платно е с широчина 7,8 метра, за двупосочно движение, с
4
непрекъсната разделителна маркировка. Пътният участък се характеризира с
плавен десен завой по посока за гр. София, със суха и равна асфалтова
настилка, като от двете страни на пътя има изградени асфалтирани ленти за
аварийно спиране, както и метални предпазни мантинели. С пътни знаци е
въведена забрана за изпреварване поради поредица от ляв и десен завой. По
същото време в срещуположна посока (от гр. Варна към гр. София) се е
движил и товарен автомобил(бус) „Мерцедес Спринтер“ с рег..№ Т .... АМ, с
прикачено двуосно ремарке „Таурус Х2“ с рег.№ Т....ЕВ, управляван от И.Х.И.,
движейки се със скорост около 82 км/час. Освен водача, в автомобила, на
предната седалка са пътували Б. З. А. и Свилен Руменов Йорданов.
Наближавайки района на км. 184+350, в близост до разклона за с. Ястребино,
общ.Антоново, в извъннаселено място, в кривата на десен за него завой, л.а.
„Мерцедес ГЛЕ 350 Д“ се отклонява наляво, навлиза в лентата за насрещно
движение и удря челно движещият се по нея товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер“. Водачът на товарния автомобил вижда навлизащият в неговата
пътна лента лек автомобил, но не успява да реагира по никакъв начин за да
предотврати удара. Ударът настъпва в лявата лента ( по посока към гр. София)
на около 4,4 -5 метра вляво от дясната граница на платното за движене. Ударът
е челен между предните леви части на двата автомобила, със застъпване 0,4-
0,6 метра. След удара т.а.„Мерцедес“ се завърта обратно на часовата стрелка и
се преобръща на дясната си странична част, след което се установява по
средата на платното за движение. След удара л.а.„Мерцедес“ се отклонява
надясно и се установява в дясната аварийна лента. В резултат на удара цялата
предна и дясна странична част на т.а. „Мерцедес“ са напълно унищожени,
деформиран е предният мост и предното окачване. В резултат на удара, лек
автомобил „Мерцедес“ е с напълно унищожена предна лява част на
автомобила. Има пострадали и починали лица и от двата автомобила. Според
в.л. причините за настъпването на ПТП са неправилните действия на водача на
л.а. „Мерцедес ГЛЕ 350Д: движение с превишена и несъобразена скорост,
загуба на контрол над управлението на автомобила и навлизане в насрещната
лента за движение в опасната зона за спиране на движещият се по нея т.а.
„Мерцедес Спринтер“. В реално създалата се ситуация водачът на т.а.
„Мерцедес“ не е имал техническа възможност на предотврати удара чрез
аварийно спиране или отклоняване, тъй като опасността е възникнала в
опасната му зона на спиране. При движение с максимално разрешената
5
скорост 70 км/ч и по-ниска от нея, също не е имало възможност за избягване
на удара, тъй като при непроменливо поведение на водача на лекия автомобил,
ударът вместо с левите части, би станал с челните им части на около 10.6 м
по-напред от описаните в САТЕ задирания в лявата лента на 32.7 метра от ОР1
(предните джанти на т.а. „Мерцедес“). За водача на т.а. ударът е бил
непредотвратим, в случая превишаването на скоростта от водача на т.а. не е в
причинна връзка с настъпването на ПТП. Ударът е бил предотвратим в случай,
че водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ не е превишил нормативно
установената скорост в пътния участък и се е движил с технически безопасна
скорост в участъка на ПТП – до 64,5 км/ч без да навлиза в лентата за
насрещното движение. Автоекспертът е категоричен, че състоянието на
пътната настилка - без неравности и увреждания, без дупки и коловози, с
гладка и суха повърхност, не е в причинна връзка с механизма на настъпване
на ПТП (т.4.8 от САТЕ). Т.а., с 3 места, отговаря на изискванията за превоз на
пътници, трите седалки са оборудвани триточкови инерционни раменно-
поясни предпазни колани, пострадалият Б. Алиев е бил с правилно паставен
предпазен колан (в отговор на въпрос 10 и 11).
Предвид гореизложеното, съдът приема за установени обстоятелствата
относно извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на
дееца, обуславящо и производната имуществена отговорност на ответното
застрахователно дружество, поради което предявените искове по чл. 432 от КЗ
следва да се приемат за доказани по основание.
Предвид заключението на САТЕ, поясненията, дадени от в.л. в
проведеното с.з., неоснователни като недоказани останаха възраженията на
ответника за „случайно деяние“ по смисъла на ч. 15 от НК, дължащо се на
удар от друго МПС, засичане от друго МПС, неравности и увреждания по
пътното платно и др. обстоятелства/фактори стоящи извън волята и
действията на водача на лекия автомобил; както и възражеието, че т.а. не е бил
предназначен за превоз на хора.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, се установява подробно какви наранявания е получил
пострадалия, вследствие на процесния пътен инцидент (описани по-горе в
мотивите, респ. в отговора на въпрос 1). След инцидента пострадалият Б. А. е
транспортиран в „МБАЛ Търговище“ АД, приет в тежко общо състояние,
опериран по спешност. По време на операцията е установено: свободно излята
6
кръв в коремната кухина около 400-500 мл, разкъсване на опорака
(чреводържателя) в областта на терминалния илеум, извършена е резекция на
травмираните участъци с анастомоза на червата. Въпреки проведените
реанимационни действия, пострадалия е починал на 12.07.24г., в 21.00 ч.
Според експертизата установените и описани при аутопсията увреждания са
вследствие действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да са
получени от удари върху тъпи предмети вътре в купето на автомобила при
претърпяното ПТП на 11.07.2024 г. Проведеното лечение е било своевременно
и адекватно. Причината за смъртта на Б. А. е тежката съчетана черепно-
мозъчна, гръдна и коремна травми със счупване на таза и на дясната бедрена
кост, с масивни кръвоизливи около счупванията. Всички тези увреждания са
довели до тежък травматично-хеморагичен шок, който е и непосредствената
причина за настъпването на смъртта.
С оглед заключението на САТЕ относно механизма, мястото и силата на
удара, вещото лице, изготвило СМЕ, поясни в о.с.з, че макар при аутопсията
да не са установени външни травми от поставен предпазен колан (обичайно
лентовидно кръвонасядане по предна гръдна стена и горната част на
коремната стена), предвид мястото на което е пътувал пострадалия –крайно
дясно на предна тройна седалка на т.а., силата на удара – челен удар, с голяма
скорост, преобръщането на товарния автомобил на дясната страна, както и
установените вътрешни увреждания: контузия на белия дроб, разкъсване на
опорака на червата и кръвоизлива в коремната кухина, пострадалият е бил с
поставен предпазен колан, за което е категоричен и автоекспертът в отговора
на въпрос № 11 – при кос челен удар, със сумарна скорост 180.6 км/ч между
предните леви части на автомобилите, след инициалния удар т.а. се
преобръща надясно, след което т.а. е с напълно деформирана предна част – до
1 м в дълбочина, деформирана дясна част на кабината навътре, счупено
панорамно стъкло, при описания механизъм при непоставен колан тялото на
пътника би извършило инерционно движение и още при инициалния удар би
излетяло извън кабината през предното панорамно стъкло.
Предвид изложеното, неоснователно е възражението на ответника за
съпричиняване от страна на пострадалия, поради непоставен предпазен колан.
Допуснатите и изслушани гласни доказателства, както и приетото
заключение на съдебно-психологичната експертиза, установяват по безспорен
начин претърпените и търпени неимуществени вреди от ищците от смъртта на
7
техния починал родственик. Тези доказателства и конкретно установените с
тях обстоятелства ще бъдат обсъдени в мотивите по-долу.
С ТР № 1/21.06.2028 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
общото събрание на трите колегии на ВКС е приело, че материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961
г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В мотивите на решението е
прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Отчетено е, че според
традиционните за българското общество семейни отношения братята и
сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия
родствен и семеен кръг, а връзките помежду им се характеризират с взаимна
обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Ето защо когато
съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността
между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет
и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка,
справедливо е да признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на
преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма
да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо
вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл
морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание
да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61
г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение
имат само най-близките на починалия
Изхождайки от тези задължителни за съдилищата постановки, съдът
8
намира за основателни предявените искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
семейството на Х. и З. е било задружно и сплотено, с установени
взаимоотношения на обич, привързаност и сговорчивост както между
родителите и техните синове А. и Б., така и между двете момчета.
Ищците Х. М. и З. М. са загубили син, най-тежката загуба за един
родител, допълнително подсилена и от факта, че смъртта на сина им Б., едва
28 годишен, е настъпила внезапно и неочаквано, вследствие на жестока
катастрофа. Макар и същите да са напуснали страната преди около 13-15
години, семейството не е загубило близките си връзки и привързаност.
Причината да се установят да живеят и работят в Австрия е била
необходимостта от осигуряване средства за семейството и най-вече за
отглеждането и обучението на двете момчета. Майката и бащата често са се
прибирали в България, а при завръщането им, семейството се събирало заедно.
Синът им Б. бил в гимназиална възраст – девети за десети клас, когато те
заминали за Австрия, поради което и основните непосредствени грижи за него
останали за брат му – за ищеца А., с когото имали 6 години разлика.
Финансово родители изпращали пари, но в действителност А. се грижел за
брат си, докато Б. завърши гимназия. Връзката между двамата братя била
много силна, още повече, че и житейската ситуация ги принудила заедно да се
справят с ежедневните грижи, подпомагани отчасти и от своите баба и дядо,
които живеели в близко до гр. Омуртаг село. Дълбока и емоционална, тази
връзка, по думите на св. С.А.а (съпруга на ищеца А. А.) била изключително
силна, не като братя, а като баща и дете, а според св. М.Мухарем момчетата
постоянно били заедно, били „много близки, бяха повече от братя, така да
кажа“. В своите подробни и емоционални показания свидетелката С. А.а
установява случаи, в които грижите на А. към Б. сравнява като грижи за
„малко дете“. Връзката между майка и си, баща и син, въпреки
местоживеенето в различни страни, не е прекъсната – при завръщането им в
България, семейството се събира отново заедно, сплотено и задружно, много
добре се разбирали и единствената причина да заминат в чужбина, са били
финансови (св. Ф. Мухарем). След завършване на гимназията, Б. отива при
родителите си в Австрия, където живее заедно с тях и работи, около две
години. След едно гостуване на брат си А. и снаха си (св. А.а), Б., след
обстойно обсъждане с А., решава и се завръща в България, неуспял да свикне
9
най-вече с различните в чужбина социални връзки и начина на живот. При
завръщането си в България, се установил да живее при семейството на брат си,
в дома му в гр. Търговище, а не в родния им дом-къща в гр. Омуртаг. Двамата
братя отново било заедно, като ищецът А. отново се чувствал силно отговорен
за по-малкия си брат, двамата били винаги заедно, споделяли проблемите си, а
когато Б. имал и най-лекото здравословно неразположение, бил обект на
непрекъснатите грижи на брат си, а семейството няколко пъти отложило
почивка защото Б. бил болен. Едва непосредствено преди раждането на детето
на А. и св. С.А.а, Б. се прибрал в бащината къща в гр. Омуртаг, въпреки
протестите на брат си А.. По-късно в тази къща заживял със съпругата си,
която десетина дни преди катастрофата му родила син. За да видят малкия си
внук, майката и бащата се завърнали в България, семейството отново било
заедно, за да споделят съвместно радостното събитие….. Макар и да живеел в
България, тъй като работата му била свързана с пътуване до Австрия,
превозвал хора – на една седмица, лятото – на две, Б. винаги отсядал при
родителите си за по някой ден, да се видят, да се порадват, споделят новини, да
поговорят. Св. А.а обрисува Б. като „ глезеното дете в семейството, всички
много го обичаха, много го глезеха, той беше един такъв шарен, весел човек“.
Смъртта му дошла като шок за всички, но най-много се отразила на
родителите му и на брат му. Внезапна, неочаквана, разтърсваща, и до сега
близките му не могат да свикнат с мисълта, че го няма. Баща му и брат му
били непосредствени свидетели на състоянието му при приемането му в
болницата, на страшните му викове: „Майко, спаси ме, татко, спаси ме“ (св.
С.А.а). Надеждите им да се оправи, „търчането“ на брат му А. да осигури кръв
чрез близки, познати, колеги, било попарени от вестта за смъртта му – в
болницата, посред думите на лекарката, братът, „голям едър мъж“, паднал на
колене, бащата започнал да плаче и да вика, прегърнали се двамата. Майката,
която била в дома при бебенцето, като ги видяла, без думи разбрала, изгубила
съзнание, после започнала да вика, да плаче. Животът на ищците се променил,
преобърнал се – майката и бащата непрекъснато били на гробищата, братът –
и той, след работа. Близките се принудили и успели след около два месеца да
уговорят родителите да се върнат в Австрия, да продължат работа, за да се
откъснат от мъката си. За близо една година, св. А.а не ги е виждала да се
усмихват, нямали социални контакти, на майката често й причернявало след
случката, веднъж на работа паднала, натъртила гърба си и останала около 6
10
месеца в къщи. А. също много се променил. Всички свидетели, негови близки,
братовчедите му св. М. Мухарем и Ф.Мухарем, и особено съпругата му,
свидетелстват за тази промяна – не е като преди да се смее, да ходи по
заведения, а постоянно е в къщи, не иска да говори с хората, не иска да ходи
никъде, косата му побеляла, много често ходел при племенника си (детето на
Б.), грижел се за него, помагал, спомнял си думите на Б. след раждането на
детето, израз на турски език, че чичото е половин баща: „..и от тук насетне,
ако се случи нещо, ти ще се грижиш за моето дете“; променило се и
отношението на А. към неговото семейство, тъжал, дори обръщал повече
внимание на племенника си, отколкото на своето дете, на което, въпреки
ниската му възраст постоянно говорел за чичо му. Променил се много, но
въпреки молбите на съпругата си не потърсил професионална помощ, не
осъзнавайки истинската, реална промяна в себе си, считал постъпките си за
нормални.
Тези доказателства дават основание на съда да приеме, че между
починалия и неговия брат е съществувала здрава, силна и продължителна
семейна връзка. Въззивникът от младежка възраст се е грижил за своя по-
малък брат, като заедно са прекарвали голяма част от свободното си време,
имали са общи планове и интереси, изграждайки постоянна, трайна и дълбока
емоционална връзка. Бил е за него и родител, и брат. Със загубата на брат си,
въззивникът се е лишил от един много важен за него човек. Ето защо, съдът
намира, че ищецът А. също е претърпял пряко, непосредствено, макар и в
рамките на около едногодишен период, значителни по степен морални болки и
страдания от загубата на своя единствен брат, които следва да бъдат
обезвъзмездени по реда на чл. 52 ЗЗД.
И тримата ищци търпят и ще търпят (предвид заключението на вещото
лице-психолог) и занапред болки и тъга, неизмерима материално във времето,
ще носят с обич и страдание образа на своето дете/брат, сбогувал се с живота
си едва на 28 години, ще съхраняват болезнения спомен за един жизнен, деен,
отзивчив, изпълнен с желание за живот млад човек, поел вече своя път в
живота, „глезеното дете на семейството…. един шарен, весел човек“, опора и
обич за своите родители, които заедно с брат му, завинаги и до края на живота
си ще трябва да живеят с болката от нелепата загуба, изгубвайки го внезапно,
при такива трагични обстоятелства.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, въпреки близките
11
родствени връзки – свидетелката е снаха на първите двама и съпруга на третия
ищец, а свидетелите М. и Ф. Мухарем – негови първи братовчеди по майчина
линия. Същите са последователни, точни, непротиворечиви, на хора от
близкото обкръжение на ищците, с непосредствени възприятия, освен това,
анализирани съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, не се опровергават от
други доказателства, а се подкрепят изцяло от констатациите и заключението
на приетата психологическа експертиза.
Съгласно заключението на експерта-психолог, при всички ищци е
установено, че преживяната загуба не е емоционално преодоляна,
възстановителният период не е приключил и е необходимо още време. Тези
състояния се изразяват в различна форма, според възрастта и личностните
характеристики, но са обединени от общия модел на продължително
травматично преживяване, неприемане на загубата и трудна адаптация към
новата житейска реалност. Периодът за възстановяване е строго
индивидуален, той зависи много от личния опит, от възпитанието, от
вярванията, от психическата устойчивост на всеки един от тях. Вещото лице
подробно е изложило своите изводи за горния обобщен резултат, като в
заключение е посочило: Майката Х. М. пребивава във Виена заедно със
съпруга си, но преживява тежко загубата. Наблюдава се продължително
емоционално страдание, чести разговори за починалия син, с отчетливо
затруднение да насочи вниманието си към настоящето и бъдещето.
Преобладава мислене, фиксирано върху миналото и преживяната загуба, което
ограничава пълноценния й живот и емоционално възстановяване. При
осигуряване на адекватна подкрепа, включително участие в занимания с
положителен емоционален заряд, възстановяването е възможно, но с удължен
времеви хоризонт. Бащата 3юфтю М., въпреки че пребивава със съпругата си
във Виена и продължава да работи, преживява загубата по-затворено, с
потиснати емоции и ограничено вербално изразяване на скръбта. Съществуват
основания да се предполага, че травмата е допринесла за обостряне на
здравословни проблеми, предвид предшестващ инфаркт и възрастовите
особености. Налице е повишен риск от развитие на психосоматични
състояния и вторични здравословни усложнения, свързани с потисната скръб.
При наличие на подкрепяща среда и контрол върху соматичните заболявания,
прогнозата за психично възстановяване е предпазливо положителна, с
необходимост от постоянна емоционална грижа и внимание от страна на
12
близките. И двамата съпрузи се щадят един друг, заради здравословни
проблеми и емоционални лабилности. Братът А. А. е възобновил трудовата си
дейност и се опитва да води активен социален живот, но продължава да
изпитва емоционални затруднения, свързани с непреодоляна скръб. Налице са
остатъчни симптоми на тревожност, натрапливи мисли, повишена
чувствителност към ситуации, напомнящи за загубата и избягване на открити
разговори по темата. Наблюдават се редовни посещения на гроба на покойния
брат и ритуално споделяне на мисли, което подсказва незавършен траурен
процес. При продължаване на трудовата активност и наличието на стабилна
социална подкрепа, съществува реална възможност за адаптиране към новата
житейска ситуация и постепенно редуциране на травматичната симптоматика.
По отношение размерът на дължимото обезщетение, което, според
съда, следва да бъде присъдено:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този смисъл е даденото
разрешение в практиката на ВКС, формирана в редица решения: решение №
83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІт.о., решение № 1/26.03.2012г.
по т.д.№ 299/2011г. на ВКС,ТК, II т.о., решение № 189/04.07.2012 г. по т.д.№
634/2010г. на ВКС,ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г.
на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС,
ТК, II т. о. и др.
Родителите и децата са сред най-близките на починалия, по смисъла на
Постановление № 4/25.V.1961г. и Постановление №5/24.ХI.1969 г., които се
13
ползват с право на обезщетение, тъй като, поради естеството на
съществувалата житейска връзка, е логично да се предполага, че те търпят
пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.
52 ЗЗД. /ТР № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК/
Смъртта на 28-годишния Б., настъпила внезапно и нелепо, е
предизвикала силен стрес у родителите и брат му, което несъмнено е
повишило интензитета на преживените от тях морални болки и страдания;
променила е създадения семеен модел на уют, отношения на близост,
хармония и загриженост едни към други, изминалото време не е притъпило
болката от загубата, все още непреживяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и установената трайна съдебна
практика по нейното приложение, като съобрази, че болките и страданията не
се ограничават само до изживените в момента на смъртта на родственика на
ищците болки и страдания, а продължават и след това и съобразявайки се с
факта, че загубата на дете и брат няма паричен еквивалент, както и с
правилото на закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените
болки и страдания "по справедливост", съдът счита, че обезщетение в размер
на по 140 000 лева, би възмездило по справедливост търпените от първите
двама ищци болки и страдания, съответно обезщетение в размер от 50 000 лв.
– за третия ищец. Този размер съдът намира за съобразен с нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди за процесния период – юли
2024 г., съгл. §27 ал.1 от ПЗР на КЗ, както и с установената съдебна практика в
подобни случаи.
С оглед изложеното, предявените искове са основателни и следва да
бъдат уважени в горепосочения размер от по 140 000 лв. за първия и втория
ищец, а до пълния размер от по 200 000 лв., следва да се отхвърлят, като
неоснователни. При определяне размера, освен горепосоченото, съдът отчита
обстоятелството, че родителите от дълги години живеят извън страната, а не
заедно с Б., брат му и семействата им; завръщат се в България, но не бе
установено колко често и продължително във времето, като се има предвид, че
са се установили от около 13-15 години в Австрия, където живеят и работят.
14
Не бяха доказани и твърденията в исковата молба, че Б., предвид и младата му
възраст и новосъздадено семейство, се е грижел материално, финансово и
морално за родителите си, което безспорно не намалява тяхното страдание и
мъка от загубата. Предявеният от третия ищец частичен иск е изцяло
основателен така, както е предявен – за сумата от 26 000 лв. (предявен като
частичен от 50 000 лв.). Не са налице предпоставките за намаляване на
обезщетенията по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, с оглед неоснователността на
възражението на ответника, съобразно изложените по-горе мотиви.
По отношение претенцията за лихви:
В случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и 3
от КЗ: (2) В застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и:
1.пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволено увреждане;2. лихви за забава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3.(3) Лихвите за
забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само
лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. По делото няма доказателства дали застрахованият е
уведомил застрахователя си и кога, поради което претенцията за обезвреда
следва да бъде уважена ведно със законната лихва върху главницата от датата
на уведомяване на застрахователя от ищците – 03.09.2024 г.
По д.такси и разноски от бюджета на съда, предвид освобождаването
от такива на първите двама ищци:
На осн.чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83 от ГПК в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на съда следва да бъдат присъдени невнесени
авансово дължими държавни такси в размер на 4% върху уважения размер на
предявените искове от първите двама ищца (чл. 1 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК) – по 5 600 лв., общо 11 200 лв.,
както и разноски за САТЕ, СМЕ и СПЕ в размер 745.00 лв., съобразно
уважената част от исковете, или общо: 11 945.50 лв.
По разноските на страните:
15
Страните са претендирали разноски, представени са списъци по чл. 80
от ГПК. Ответникът – общо 900 лв. Претендирано е и заплащане адв.хонорар
на адв. Н. Д., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., с ДДС.
Първите двама ищци са освободени от такси и разноски на осн.чл. 83,
ал. 2 от ГПК. Предвид уважения изцяло, основателна се явява претенцията на
ищеца А. А. за разноски за заплатена държавна такса и за експертизи в общ
размер 1 575 лв., платими от ответника, на осн.чл. 78, ал. 1 ГПК.
Видно от представените пълномощни и договор за правна защита и
съдействие (л.9,10,11,284), на ищците е предоставена безплатна адвокатска
помощ и съдействие, в който случай и на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Н.Д.
възнаграждение в размер 3 276 лв. с вкл. ДДС за процесуално
представителство на А. А., както и по 10 000 лв.,с вкл. ДДС за процесуално
представителство на Х. М. и З. М., върху уважените искове, адекватно на
фактическата и правна сложност на делото.
Първите двама ищци следва да заплатят на ответника сторените по
делото разноски в размер 270 лв., съобразно отхвърлената част от исковете, на
осн.чл. 78, ал. 3 от ГПК.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София , район
Средец, ул. Стефан Караджа № 2, да заплати на Х. М. М. с ЕГН ********** и
на З. А. М. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес гр. Омуртаг,
обл.Търговище, ул.“Отец Паисий“ № 5, сумата от по 140 000 лв. (сто и
четиридесет хиляди лева) на всеки един от тях - представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Б. З. А.,
ЕГН ********** (техен син), настъпила на 12.07.2024 г., в резултат на пътно-
транспортно произшествие на 11.07.2024 г. на път І-4, км 184 + 350,
предизвикано от водача на л.а. „Мерцедес“, модел „ГЛЕ – 350 Д матик“, с рег.
№ СВ .... ХТ – Д.П.А. от гр. Варна, при управление в нарушение правилата за
движение по пътищата (неправомерно навлизане в насрещната лента за
движение), застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София -
16
на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължениято – на
осн.чл. 429, ал. 3 от КЗ, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от Х. М. М. и З. А. М. искове по чл. 432, ал. 1
от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата
част до пълният им размер на предявените искове от по 200 000 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София, район
Средец, ул. Стефан Караджа № 2 да заплати на А. З. А. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр. Омуртаг, обл.Търговище, ул.“Отец Паисий“ № 5, сумата
от 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева), частичен иск от 50 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на Б. З. А., ЕГН ********** (негов брат), настъпила на 12.07.2024 г., в
резултат на пътно-транспортно произшествие на 11.07.2024 г. на път І-4, км
184+350, предизвикано от водача на л.а. „Мерцедес“, модел „ГЛЕ – 350Д
матик“, с рег. № СВ .... ХТ – Д.П.А. от гр. Варна, при управление в нарушение
правилата за движение по пътищата (неправомерно навлизане в насрещната
лента за движение), застрахован по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София –
на осн.чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.09.2024 г. до окончателното изплащане на задължението – на
осн.чл. 429, ал. 3 от КЗ, както и сумата 1575 лв. – разноски по делото
(д.такси и експертизи), на осн.чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Търговище
държавна такса от 11 200 лв., както и направените разноски за съдебни
експертизи в размер 745.00 лв. съобразно уважената част от исковете на Х. М.
М. и на З. А. М., или общо:11 945.50 лв. - на осн.чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83
от ГПК.
ОСЪЖДА ищците Х. М. М. с ЕГН ********** и на З. А. М. с ЕГН
**********, и двамата с постоянен адрес гр. Омуртаг, обл.Търговище,
ул.“Отец Паисий“ № 5, да заплатят на ответника ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК
*********, гр. София, направените по делото разноски в размер на 270 лв.
върху отхвърлената част от исковете им., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, гр. София, да
17
ЗАПЛАТИ на адв. Н. Н. Д., АК-Шумен ,личен № **********, с адрес гр.
София, пл. „Позитано“ № 2, Сграда „Перформ Бизнес Център“, ет.3, сумата
от 3 276 лв. с вкл. ДДС за осъществено безплатно процесуално
представителство по тд № 64/2024 г. на ОС – Търговище на ищеца А. З. А.,
както и сумата от 20 000 лв. с вкл. ДДС за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото на ищците Х. М. М. и З. А. М. (по
10 000 лв., с вкл. ДДС – за всеки един от тях) - на осн.чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1
т. 2 от ЗАдв., съобразно уважената част на предявените искове.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
18