№ 15
гр. Сливница , 22.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
при участието на секретаря Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Гражданско дело №
20201890100439 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на С. Е. В., с която
против „Е.Е.И.“ ЕООД е предявен по реда на чл. 422 от ГПК установителен
иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 3 204 лева – трудово
възнаграждение за периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 23 954/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 51-ви състав.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор ищцата е
работила в ответното дружество на длъжност „оператор“ с място на работа
цех в с. Г., Община Д., като за престирания от нея труд е получавала брутно
трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната и допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 процента за
прослужено време.
Твърди се, че на 02.12.2019 г. трудовото правоотношение с ответника е
било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ. Посочва, че за
периода 01.01.2018 г. до 30.06.2018 г. не е получавала трудово
възнаграждение за положения труд в общ размер на процесната сума. Ищцата
е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, по която е било
образувано ч. гр. д. № 23 954/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 51-
ви състав. Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение за
процесните суми. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от
ответника. С това ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на
иска.
1
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е подал отговор на исковата молба,
който оспорва иска. Не оспорва обстоятелството, че ищцата е работила при
него по трудово правоотношение. Оспорва размера на претендираните от
ищцата суми.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
От приложеното ч.гр.д. № 23954 по описа на Софийски районен съд за
2020 г. се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. № 3027589 от 12.06.2020 г., за вземанията,
предмет на настоящото производство, като съдът е издал заповед за
изпълнение на парично задължениие по чл. 410 от ГПК от 02.07.2020 г. срещу
длъжника. В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал възражение, поради
което с разпореждане от 07.08.2020 г. съдът е дал указания на заявителя да
предяви искове по чл. 422 от ГПК, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК
ищцата е предявила искове по чл. 422 от ГПК. Във връзка с изложеното съдът
намира, че предявения иск е допустим.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. За основателност на иска в тежест на ищеца при
условията на пълно и главно доказване е да докаже следните предпоставки: 1/
наличие на валидно правоотношение по трудов договор сключен между
странти, по който ищецът е работни, а ответникът работодател; 2/ ищецът е
престирал реално трудовата си сила през процесния период при работодателя;
3/ какъв е размерът на нетното трудово възнаграждение за процесния период.
Ответникът не оспорва, че по силата на трудов договор от 14.11.2016 г.
ищцата е работила при него на длъжност „оператор“, като това се установява
и от представения по делото договор № 200/14.11.2016 г.. Видно от чл. 3 от
договора основното месечно трудово възнаграждение е било определено на
420 лева, което се изплаща ежемесечно. От представената по делото заповед
№ 8 от 02.12.2019 г. се установява, че трудовото правоотношение между
страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ поради
придобиване и упражняване на право на пенсия и осигурителен стаж и
възраст.
При иск с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ може да се присъди
брутното трудово възнаграждение или остатъкът от чистата сума за
получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки
(нетно трудово възнаграждение), като в решението трябва да е ясно дали се
присъжда брутното трудово възнаграждение или се присъжда остатъкът, след
приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху
общия доход и осигурителните вноски. Когато е присъдено брутното трудово
2
възнаграждение, дължимият данък и осигурителни вноски ще се изплатят от
събраните суми в изпълнителното производство – така решение № 166 от
25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2009 г., III г. о., ГК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК.
С оглед изложеното и за определяне размера на дължимото трудово
възнаграждение съдът кредитира приложената по ч.гр.д. № 23954/2020 г. по
описа на СРС служебна бележка, издадена от ответника, в която е посочено,
че дължимото от работодателя нетно трудово възнаграждение за процесния
период, а именно: м.01.2018 г., м.02.2018 г., м.03.2018 г., м.04.2018 г.,
м.05.2018 г., м.06.2018 г., възлиза на сумата в общ размер на 3141,05 лева.
Служебната бележка съдържа неизгодни са издателя си обстоятелства и
затова съдът я цени като доказателство по делото.
Работодателят не е представил доказателства за погасяване на
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, поради което искът с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ следва да се уважи за
сумата от 3141,05 лева. За разликата до пълния предявен размер от 3204 лева
делото следва да бъде прекратено, тъй като е недопустимо с иска по чл. 422
от ГПК да се претендира сума в по-голям размер от претендираната със
заявлението в заповедното производство. В настоящото производство не
намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 от ГПК – за
увеличение на размера на иска. За разликата между размера на вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането,
при условията на чл.210, ал.1 от ГПК може да се предяви осъдителен иск в
това производство, какъвто в случая не е предявен /така т. 11б от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС /.
По разноските:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се
включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват
законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който
разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели (осъди страните)
отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът
се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца сумата в общ размер на 441,15 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото
производство съобразно уважената част от исковете.
3
По аргумент от чл. 78, ал. 6 от ГПК разноските за държавна такса (в
исковото и в заповедното производство) следва да се възложат в тежест на
ответника, като същият бъде осъден да заплати в полза на Районен съд-
Сливница сумата в размер на 125,64 лева.
Мотивиран от посоченото, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Е.Е.И.“ ЕООД, ЕИК **********,
с адрес: гр. С., район „В.“, ж.к. „И. З.“, ул. „*“ № *, ЕТ. *, дължи на С. Е. В.,
ЕГН **********, с адрес: с. Г., община Д., ул. „Б.“ № *, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 3141,05 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение – 12.06.2020 г., до погасяването, представляваща
дължимо нетно трудово възнаграждение за м.01.2018 г., м.02.2018 г.,
м.03.2018 г., м.04.2018 г., м.05.2018 г., м.06.2018 г. по трудов договор № 200
от 14.11.2016 г., сключен между страните, за която сума в производството по
ч.гр.д. № 23954/2020 г. по описа на СРС, 51 състав е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 02.07.2020 г.
ОСЪЖДА „Е.Е.И.“ ЕООД, ЕИК **********, с адрес: гр. С., район „В.“,
ж.к. „И. З.“, ул. „*“ № *, ЕТ. *, да заплати на С. Е. В., ЕГН **********, с
адрес: с. Г., община Д., ул. „Б.“ № *, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 441,15 лева, представляваща разноски в исковото производство
съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Е.Е.И.“ ЕООД, ЕИК **********, с адрес: гр. С., район „В.“,
ж.к. „И. З.“, ул. „*“ № *, ЕТ. *, да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по
сметка на Районен съд – Сливница, сумата от 125,64 лева, представляваща
разноски за държавна такса (в исковото и в заповедното производство).
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта, с която се присъжда трудово възнаграждение.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото по иска с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата
над сумата от 3141,05 лева до пълния предявен размер от 3204 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4