Присъда по дело №1220/2022 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И
към Присъда по НОХД №1220 по описа за 2022 година
на ПРС, Втори нак.състав

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Пловдив обвинителен акт, с който срещу подсъдимия С. М. С. от гр.П., ЕГН:
********** е повдигнато обвинение за това, че в периода от месец юли 2020 година до
месец февруари 2022 година включително, в гр.Пловдив, след като е бил осъден с влязло в
сила Решение № 2159/29.06.2020г. по гр.дело № 10769/2019г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив, 2 – ри брачен състав, влязло в сила на 28.07.2020г. да издържа свой нисходящ –
сина си М. С. С. ЕГН ********** като му заплаща чрез неговата майка и законен
представител З. М. К. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лева, съзнателно
не е изпълнил това задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно 20
/двадесет/ месечни вноски, възлизащи на обща сума от 4000 /четири хиляди/ лева –
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
По делото се конституира като частен обвинител пострадалото лице М. С. С. ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител З. М. К. ЕГН **********.
Настоящото производство се разви по реда на Глава ХХVІІ от НПК, чл. 371 и следващи от
НПК, доколкото в съдебно заседание съдът допусна разглеждането на делото да протече при
условията на съкратеното съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа
обвинението, като го счита за безспорно доказано. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в размер около законодателно определения
минимум, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Адв.И. Г.-Б. – процесуален представител на частния обвинител пледира доказаност на
обвинението и моли съда да бъде наложено наказание на обвиняемия съобразено с
утежняващите и смекчаващите отговорността обстоятелства. На основание разпоредбата на
чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата направи искане за присъждане на
възнаграждение.
Адв.Г. Г. – защитник на подсъдимия С. пледира да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода в размер към законодателно определения минимум, спрямо което да се приложат
функциите на условното осъждане.

Подсъдимият С. С. на основание чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и депозира съгласие да не се събират други
доказателства, като производството се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият С. М. С. е роден на **** година в гр.С.З., живущ в гр.****, б., български
гражданин, средно образование, разведен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

Свидетелката З. К. и подсъдимият С. С. склю-чили граждански брак на 19.03.2011г., като от
съвместното им съжителство двамата имали дете – М. С. С., роден на **** С Решение №
2159/29.06.2020г. по гр. дело №10769/2019г. на Районен съд Пловдив, брачна колегия, ІІ
брачен състав, влязло в сила на 28.07.2020г., на Районен съд – Пловдив, бил прекратен брака
между свидетелката З. К. и подсъдимия С. С.. Със същото решение подсъдимият С. С. бил
1

осъден да заплаща месечна издръжка на своя низходящ – М. С. С. ЕГН **********, в размер
на 200,00 (двеста) лева, чрез неговата майка и законен представител З. К.. След
постановяване на съдебното решение подсъдимият С. С. заплатил сумата от 400лв. за
издръжка на сина си, след което спрял да плаща постановената месечна издръжка. Въпреки
наличието на трудови доходи и парични средства, и като знаел за постановения съдебен акт,
подсъдимият С. взел решение да не заплаща издръжката дължима на детето му.
За неизпълнение на задължението от страна на подсъдимия С., били уведомени
компетентните органи – Районна прокуратура гр.Пловдив чрез жалба от 21.05.2021г. от
свидетелката З. К., вх. № 5705/25.05.2021г. След извършена проверка по обстоятелствата
посочени в жалбата, с постановление на прокурор при Районна прокуратура гр.Пловдив е
било образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Било установено, че за инкриминирания с обвинителния акт период от м. юли 2020г. до м.
февруари 2022 г. (включително), подсъди-мият С. не заплатил дължимите на низходящия
си М. С., чрез неговата майка и законен представител дължимите месечни вноски за
присъдена издръжка както следва, а именно 20 /двадесет/ пълни месечни вноски в размер на
200.00 (двеста) лева, на обща стойност от 4000 (четири хиляди) лева.
Преди започване на наказателното производство на подсъдимия С. С. е разяснена
разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК, но същия не се е възползвал от нея.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно уста-новена въз основа на
приетите по делото на основание чл.283 от НПК писмени доказателства съдържащи се в ДП.
Самопризнанието на подсъдимия С. относно авторството на дея-нията напълно
кореспондира на събраните на досъдебно производство дока-зателства относно този факт. С
оглед разпоредбата на чл.373, ал.3, във вр. чл.372, ал.4, във вр. чл.371, т.2 от НПК
настоящият състав счита, че гореиз-ложената фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на об-винителния акт се установява от направеното от подсъдимия
самопризнание, подкрепящо се от събраните на досъдебно производство доказателства, а
именно показанията на свидетелката З. М. К.. Показанията на свидетелката К. са обективни,
последователни, безпротиворечиви, логични и допринасят за изясняване на фактите по
делото.
Фактическата обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства.
Писмените доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. Противоречивост в
същите съдът не установи, като на основание на същите направи следните правни изводи:
Съгласно чл.82 ал.1 от Семейния кодекс / СК /, родителите са длъжни да дават издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази изд-ръжка се дължи, даже и да съставлява особено
затруднение за родителите /по аргумент за противното от чл.82, ал. от СК/. Това означава,
че за времето от месец юли 2020 година до месец февруари 2022 година, включително,
подсъ-димият С. не е изпълнявал своите задължения на родител, от които не може да бъде
освободен, дори да няма никакви доходи. За горепосочения пе-риод подсъдимият не е
заплатил дължимите ежемесечни издръжки за детето си, като през цялото това време за
всичките потребности на малолетния М. С. се е грижела майка му, свидетелката З. К..
Задъл-жението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно.
Издръжката на не навършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на
родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка
въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението. По смисъла на чл.76 от ЗЗД най-обременителното за един длъжник е
задължението му, което като не изпълни влече след себе си наказателна отговорност.
2

За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна
издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в
сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от
субективна страна това за-дължение да не е изпълН. съзнателно от дължащото алиментните
задъл-жения лице. Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трай-но и непрекъснато в
определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на
срока, от който нататък осъденият да из-държа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или
сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление
се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за
издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния ко-декс. Субект
на престъплението е подсъдимият С. С.. Престъп-лението е извършено умишлено.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е допускал настъпването им. Родителите
са длъжни да дават из-дръжка на своите не навършили пълнолетие деца, независимо дали са
тру-доспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи,
даже и да съставлява особено затруднение за родителите. Подсъ-димият е знаел, от една
страна, че като не изпълнява своите задължения по изплащане на издръжката, нарушава
влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е имал воля да заплати задължението си,
които безпротиворечиво се установи по-горе.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК, който след като е осъден да издържа свой
съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, съзнателно не изпълни задължението си в
размер на две или повече месечни вноски, се на-казва с “лишаване от свобода” до една
година или с “пробация”.
Следователно разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК изрично постановява, че се държи
наказателно отговорен този, който след като е осъден да заплаща издръжка на свой близък,
посочен в закона, съзнателно не изпълни за-дължението си в размер на две или повече
месечни вноски.
Поради това, че същността на издръжката е да задоволява ежедневните нужди на лицата,
които са нетрудоспособни и не могат да се издържат от личните си имущества, тя е
изискуема през течение на целия месец, за който се отнася. Издръжката следи за
задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което е присъдена. По тези
съображения съдебната практика приема, че тя е изискуема от началото на месеца, за който
се отнася и не трябва да се изчаква неговото изтичане.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства, от пока-занията на
свидетелката З. К. дадени в дп, както и от писмените доказателства събрани на досъдебното
производство доказателства, приоб-щени към доказателствения материал по реда на чл.283
от НПК, се установя-ва, че подсъдимият С. С. в периода от месец юли 2020 година до месец
февруари 2022 година включително, в гр.Пловдив, след като е бил осъден с влязло в сила
Решение № 2159/29.06.2020г. по гр.дело № 10769/2019г. по описа на Районен съд
гр.Пловдив, 2 – ри брачен състав, вляз-ло в сила на 28.07.2020г. да издържа свой нисходящ –
сина си М. С. С. ЕГН ********** като му заплаща чрез неговата майка и законен
представител З. М. К. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 200 лева, съзнателно
не е изпълнил това задължение в размер на две и повече месечни вноски, а именно 20
месечни вноски, възлизащи на обща сума от 4000 лева. От субективна страна деянията са
извършени умишлено, при условията на пряк умисъл. Това е така, защото деецът по чл.183,
ал.1 от НК предвижда неизбежно неблагоприятните последици от противоправното си
поведение, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. На-
лице е умисъл на дееца, тъй като при осъществяването на престъпното деяние последният е
имал съзнанието, че извършва престъплението, като е искал от тази дейност да настъпят
желаните общественоопасни последици. Осъзнавал е факта на влязлото в сила решение по
3

Гр.дело № 10769/2019г. по описа на Районен съд гр.Пловдив, 2 – ри брачен състав, както и
произтичащото от не-го задължение за изплащане на издръжка, но въпреки това не е
престирал това свое задължение. От друга страна не се събраха безспорни доказателства за
обективна невъзможност деецът да заплаща присъдената му издръжка.
Съгласно разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК деецът не се наказва, ако преди постановяване
на присъдата от първата инстанция изпълни задължени-ето си и не са настъпили други
вредни последици за пострадалия. Тази разпо-редба не се прилага повторно. Съдебните
решения относно заплащане ежеме-сечна издръжка на низходящ се изпълняват от родителя,
който е задължен да намери начин за престиране на сумите, при условията, посочени в
решението на съда. Съдът намери, че не са налице предпоставки за приложение на тази
хипотеза въпреки че подсъдимият е надлежно уведомен още при образуване на
наказателното производство. С чл.183, ал.1 от НК са създадени допълни-телни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от родител
на дете. Осигурена е наказателно-правна защита на интересите на низходящия с цел да се
създадат възможно най-благоприятни условия за неговото отглеждане и получаване на
образование. Защитено е и правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа
на неговото дете. Но подсъдимият С. не се е възползвал от дадената му от закона
възможност по чл.183, ал.3 от НК.
Вредни последици има всяко престъпление. Всяко престъпно деяние като обективен факт,
винаги оказва въздействие върху обекта на престъпле-нието.
Причините и условията, способствували за извършване на престъпле-нието, са ниското
правно съзнание на дееца, демонстрираното нежелание да се съобрази с установените по
силата на съдебното решение свои задължения.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи за извършеното
престъпление, съдът съобрази следните обстоятелства: в случая се касае за продължено
престъпление, т.е. при действието на сегашните актуални редакции на чл.183, ал.1 от НК
/предвиждащ наказание лишаване от свобода до една година или пробация/ и на чл.54 от
НК, тъй като счете, че следва да наложи на подсъдимия И.С. наказанието лишаване от
свобода предвидено от законодателят. На следващо място, като отегчаващи вината
обстоятелства се отчетоха обществената опасност на престъплението с оглед големия
период на неплащане на издръжка спрямо малолетния М. С.. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът намира младата му възраст, обективната възможност да заплаща
дължимата за детето му издръжка и изразеното желание да я изпълнява. Балансът между
отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства, мотивира съда да определи наказание
при условията на чл.54 от НК а именно лишаване от сводоба за срок от шест месеца, което
наказание в съответствие с разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК намали с една трета и наложи
на подсъдимия С. наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца. Подсъдимия
С. е пълнолетен, не осъждан и по отношение на наложеното наказание не са налице пречки
за прилагане разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК като изпълнението му бъде отложено и
определен изпитателен срок от три години.
Така определеното по вид и размер наказание, съдът счете за съответен на обществената
опасност на деянието и на дееца и за постигане целите на лична и генерална превенция по
чл.36 от НК.
С настоящата присъда съдът не присъди разноски поради което и не разгледа направеното
искане на процесуалния представитил на частния тъжител за присъждане на
възнаграждение.
По горе изложените мотими съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:………………………

4

Номер на акта:	171
Дата:	20 септември 2022 г.
Съдия:	Димитър Василев Кацарев

Дело:	20225330201220
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	2 март 2022 г.

Присъда по дело №1220/2022 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите