Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 25.02.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка С.ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Божидар Стаевски
при секретаря М.Митова, като разгледа
докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №4174 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.09.2018 год., постановено по гр.дело №49706/2016
год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в, „Л.Ц.“ ООД е осъдено да заплати на Е.С.Г. по
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с
чл. 82 ЗЗД сумата от 267.50 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди от предоставена на 07.11.2015 год.
козметична услуга – лазерна епилация на крака,
изразяващи се в направени разходи за услугата и за медицински прегледи и
изследвания и сумата от 500 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2016 год. до
окончателното им изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените
разноски по делото в размер на 47.35 лв., като исковете са отхвърлени в
останалата им част до пълните предявени размери от 535 лв. – обезщетение за
имуществени вреди и от 10 000 лв. – за неимуществени вреди, както и
претенцията за мораторна лихва върху главниците за
периода от 07.11.2015 год. до 31.08.2016 год., и ищцата е осъдена да заплати на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в
размер на 1 112.58 лв.
Срещу
решението в частта му, в която са отхвърлени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищцата Е.С.Г.. Жалбоподателката
поддържа, че в доклада по делото СРС бил квалифицирал предявените искове по чл.
49 ЗЗД, а с решението по делото неправилно ги бил преквалифицирал като такива
по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД. Безспорно било
между страните, че на 07.11.2015 год. на ищцата било проведена процедурата по лазерна
епилация от служител на ответното дружество – при
изпълнение на служебните му задължения, в резултат на която била получила
изгаряне. В случая с исковата молба се претендирало деликтно
обезщетение. Договорната отговорност не отменяла общото задължение да не се
вреди другиму, установено в чл. 45 ЗЗД. А дори и да се приемело наличието на
договорно неизпълнение на задължение на ответника – в частност некачествено
изпълнение на процедурата по лазерна епилация, така
както приел първоинстанционният съд, което било
довело до изгаряния по кожата на ищцата, то не било ясно какви били клаузите на
този неформален договор и какви били задълженията на ищцата. Неправилно СРС бил
счел за основателно възражението на ответника за наличието на тен по кожата на
ищцата преди извършването на процедурата, което обстоятелство били премълчано
от нея, поради което обезщетението било намалено наполовина. Неправилно СРС бил
приел, че ищцата е навела твърдения, че не посещава солариум едва при
извършването на очна ставка – напротив, видно било от стр. 3 на исковата молба,
че ищцата била посочила, че не посещава солариум. Не следвало да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите С.и Я., които били служители на
ответното дружество към датата на увреждането и били заинтересовани от изхода
на спора. В този смисъл нямало основание за приложение на последиците по чл.
83, ал. 1 ЗЗД. От данните по делото било видно, че именно свидетелката С.е
допуснала множество нарушения при извършване на процедурата – не било
установено, че тя била разяснила на ищцата какви са рисковете от процедурата и
възможните нежелани реакции, ако кожата не е подготвена по подходящ начин, не
бил извършен тест на Фицпатрик, за да бъде определен фототипа на кожата на ищцата, не било налице информирано
съгласие за възможните странични реакции от процедурата, не било установено, че
преди извършването на процедурата на ищцата е задаван въпрос, свързан с
излагането на слънце и наличието на тен. От показанията на посочената
свидетелка било видно, че преценката за силата на енергията на лазера и типа
кожа на клиентката са изцяло в нейните компетенции и отговорности, като при
наличието на съмнение за тен тя можела да откаже извършване на процедурата и да
извърши тест за реакцията на кожата, който да предхожда процедурата, за да се
увери, че няма да бъдат причинени вреди, изгаряния и неудобства на ищцата. В личния
картон на ищцата, представен по делото, типа кожа бил отбелязан като тип 3 –
„често добива ден, понякога изгаря /среден цвят кожа, кестенява коса, зелени
или сини очи“. Показанията на свидетелката Я. съдържали вътрешни противоречия.
Не следвало да бъде кредитирано и заключението по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска
експертиза. По делото нямало доказателства, че ищцата била посещавала солариум
преди извършването на процедурата. Присъденият размер на обезщетението за
неимуществени вреди бил занижен. Увреждането, получено в резултат на неправилно
избрана енергия и импулс на лазера, било причинило на ищцата пареща болка и дискомфорт при всеки допир, контакт с вода, както и при
всяко обличане и събличане от допира с дрехите, като това се отразило и на
нормалното й ежедневие, спокойния сън и отношенията й с околните. Тя станала
изнервена и избухлива, променили се отношенията с приятеля й, с когото живеела
на съпружески начала. Приело доста тежко изгарянията и външния си вид, което се
отразило и на психологическото й състояние. Преживеният от нея стрес и досега
не бил преодолян, като тя отказвала да се подлага на козметични процедури,
страхувайки се от повторно изгаряне на кожата. Периодът на лечение и
възстановяване бил 2-3 месеца, през който ищцата имала загрозяване от
полученото изгаряне по видими части на тялото. Сочи също така, че отговорността
за заплащането на лихва възниквала от датата на увреждането. Ето защо моли
решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – уважени.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата „Л.Ц.“ ООД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ищцата част. Поддържа, че от показанията на свидетелката С.било
установено, че преди започване на процедурата ищцата била попитана изрично дали
това е нормалния й тен, като последната отговорила, че е така и че не се е излагала
на слънце, след което й били извършени четири процедури – на горната устна,
подмишници, цели ръце и цели крака. Едва след приключване на всички процедури
ищцата попитала дали е проблем ако има лек тен, като споменала, че не е сигурна
дали е минал месец от последното й посещение на солариум. Посочената свидетелка
била спазили всички правила във връзка с безопасното провеждане на процесните процедури, като параметрите на енергията и
импулса на лазера били избрани от нея въз основа на теста на Фицпатрик за определяне на фототипа
на кожата, като енергията, която била използвана, била дори по-ниска от
допустимата за показателите, които имала ищцата. Тези обстоятелства били
потвърдени и от свидетелката Я. и заключението по съдебно.медицинската
експертиза. Вещото лице било заявило, че е много трудно визуално да се прецени
дали дадено лице се е излагало на слънце или солариум и дали има тен, поради
което клиентите се питали за това и ако имало данни, процедурата се отлагала.
Според показанията на свидетелката Я. на следващия ден след процедурите в малка
част от бедрата на ищцата имало зачервяване и леко повърхностно изгаряне,
представено от тънки крусти, което представлявало
много фино излющване на горния слой на кожата в горната част на бедрата. Вещото
лице било приело, че дискомфортът бил траел не повече
от 2-3 дни, че при подобни изменения кожата се възстановява за не повече от
5-10 дни, че изгарянето не било дълбоко, както и че посочените в приложения от
ищцата амбулаторен лист дискретни точковидни макули
представлявали малки бели точици, които можели да се дължат на многобройни
причини и освен това след 07.11.2015 год. ищцата могла да проведе редица
козметични процедури в други студия. Освен това едно повърхностно изгаряне не
можело да доведе до твърдените драстични промени в човек, още повече в случая
ставало дума за жена с жизнен опит и професионална реализация, а от друга
страна за всяко от твърдените в исковата молба състояния можело да съществуват
множество причини.
Срещу
решението в частта м, в която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „Л.Ц.“ ООД. Жалбоподателят
поддържа, че изводите на СРС противоречали на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД. В
случая било установено, че ищцата била премълчала при извършването на
процедурата обстоятелството, че е имала тен, поради което и ответникът нямало
как да предвиди настъпването на неблагоприятни последици, тъй като преценката
дали дадена вреда е предвидима следвала от обстоятелствата, които са били или
са могли да бъдат известни на длъжника при възникване на задължението. Освен
това едва с решението си първоинстанционният съд бил
квалифицира исковете като такива по чл. 79, ал. 1 вр.
с чл. 82 ЗЗД, с което затруднил защитата на ответника. От показанията на
свидетелката С.било установено, че преди започване на процедурата ищцата била
попитана изрично дали това е нормалния й тен, като последната отговорила, че е
така и че не се е излагала на слънце, след което й били извършени четири
процедури – на горната устна, подмишници, цели ръце и цели крака. Едва след
приключване на всички процедури ищцата попитала дали е проблем ако има лек тен,
като споменала, че не е сигурна дали е минал месец от последното й посещение на
солариум. Посочената свидетелка била спазили всички правила във връзка с
безопасното провеждане на процесните процедури, като
параметрите на енергията и импулса на лазера били избрани от нея въз основа на
теста на Фицпатрик за определяне на фототипа на кожата, като енергията, която била използвана,
била дори по-ниска от допустимата за показателите, които имала ищцата. Тези
обстоятелства били потвърдени и от свидетелката Я. и заключението по
съдебно.медицинската експертиза. Вещото лице било заявило, че е много трудно
визуално да се прецени дали дадено лице се е излагало на слънце или солариум и
дали има тен, поради което клиентите се питали за това и ако имало данни,
процедурата се отлагала. Следвало да се има предвид, че предназначените за епилации лазери не представлявали медицинска апаратура.
Т.е. при употребата им не била необходима намесата на опитен професионалист, а
и на пазара имало редица апарати за лазерна епилация,
които били предназначени за домашна употреба. Въпреки това процедурите при
ответника се извършвали от лекар. В действащите към момента 46 медицински
стандарта нямало регламентирана дейност или област „лазерна епилация“.
В случая липсвали и претърпени вреди. Според показанията на свидетелката Я. на
следващия ден след процедурите в малка част от бедрата на ищцата имало
зачервяване и леко повърхностно изгаряне, представено от тънки крусти, което представлявало много фино излющване на горния
слой на кожата в горната част на бедрата. Вещото лице било приело, че дискомфортът бил траел не повече от 2-3 дни, че при подобни
изменения кожата се възстановява за не повече от 5-10 дни, че изгарянето не
било дълбоко, както и че посочените в приложения от ищцата амбулаторен лист
дискретни точковидни макули представлявали малки бели
точици, които можели да се дължат на многобройни причини и освен това след
07.11.2015 год. ищцата могла да проведе редица козметични процедури в други
студия. Освен това едно повърхностно изгаряне не можело да доведе до твърдените
драстични промени в човек, още повече в случая ставало дума за жена с жизнен
опит и професионална реализация, а от друга страна за всяко от твърдените в
исковата молба състояния можело да съществуват множество причини. Неправилно първоинстанционният съд бил приел, че цялата сума по
фактурата от 09.11.2015 год. представлява имуществена вреда за ищцата, тъй като
ответникът не бил доказал възражението си каква точно е стойността само на
процедурата за лазерна епилация на краката и че тя е
различна от посочената във фактурата. На ищцата били извършени четири процедури
и тя дължала тяхната стойност и нямало никакво основание да претендира връщане
на даденото по един действителен и точно изпълнен договор за услуги, още
по-малко да претендира връщането на заплатената стойност на останалите три
процедури. Нелогично СРС бил приел, че при извършени четири процедури
стойността на една от тях е равна на сбора от стойностите на всичките четири.
Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а
исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Ответницата
по жалбата Е.С.Г. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответника част. Поддържа, че по делото било установено, че
служителка на ответното дружество е допуснала множество нарушения при
извършване на процедурата – не било установено, че тя била разяснила на ищцата
какви са рисковете от процедурата и възможните нежелани реакции, ако кожата не
е подготвена по подходящ начин, не бил извършен тест на Фицпатрик,
за да бъде определен фототипа на кожата на ищцата, не
било налице информирано съгласие за възможните странични реакции от
процедурата, не било установено, че преди извършването на процедурата на ищцата
е задаван въпрос, свързан с излагането на слънце и наличието на тен. В този
смисъл правилно първоинстанционният съд бил приел, че
следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, доколкото той не е
проявил дължимата грижа на професионалист, предлагащ услуги с риск от
неблагоприятно въздействие върху здравето на клиентите. Не следвало да бъдат
кредитирани показанията на свидетелите С.и Я.. По делото липсвали годни
доказателства, установяващи по безспорен начин, че ищцата било посещавала
солариум преди извършването на процедурата. Представената по делото фактура
включвала стойността на четири процедури. Ответникът не бил ангажирал
доказателства за размера на конкретната увреждаща процедура – лазерна епилация на крака. Представеното във въззивното
производство писмено доказателство, наименовано „Цени
на лазерна епилация в Лазер Център“, не
представлявало документ – частен или официален. Същото било изготвено за целите
на процеса, не съдържало информация за неговия автор, липсвал подпис на лицето,
което го било съставило. Претендира и присъждането на направените разноски по
делото.
Софийски градски съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на всяка от насрещните страни, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане искове с
правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение
е валидно и
допустимо в обжалваните му части.
СГС намира, че дадената правна квалификация на исковете, противно на
приетото от първоинстанционния съд, не е по чл. 79,
ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 82 ЗЗД, а по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради следните съображения:
Основанието на иска се определя от фактите и обстоятелствата, при
осъществяването на които правният субект е претърпял вреда. Ако увреждането е в
пряка причинна връзка с пълното неизпълнение /не е престирано
нищо; изпълнението е безполезно за кредитора/; неточното изпълнение /това,
което се отклонява от дължимото в количествено и/или времево отношение/ или лошото
изпълнение /всеки друг вид неточно изпълнение, а в тесен смисъл некачествено
изпълнение/ на задължение по договор, то и отговорността, включително и
обезщетението за изправната страна, са следствие на договорното правоотношение.
Когато обаче увреждането не е резултат от неосъществяване на очакван резултат
по едно съществуващо облигационно правоотношение, а от неизпълнение на общото
задължение на всеки към всички, произтичащо от закона, да не се вреди другиму,
тогава отговорността е деликтна. И при договорната
отговорност, и при деликтната отговорност,
основанието за търсене на обезщетение за вреди е неизпълнението на съществуващ
дълг.
Следователно наличието на договор между страните не изключва деликтната отговорност, ако вредата е настъпила не от
неизпълнение на задължения по договора, а от факти и обстоятелства,
осъществяващи фактическия състав на деликт –
нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 54/1986 год. на ОСГК на ВС, с което е прието, че
договорната отговорност не отменя общото законно задължение, установено в разпоредбата
на чл. 45 ЗЗД /в този смисъл виж Решение № 547 от 31.07.2010 год. на ВКС по гр.
дело № 1025/2009 год., ІV г. о, ГК, Решение № 188 от 15.06.2012 год. на ВКС по гр.
дело № 1122/2011 год., III г. о., ГК, Решение № 462 от 11.04.2016 год. на ВКС по гр.
дело № 1474/2015 год., IV г. о., ГК/.
Макар че е общоприето, че уредбата на деликта
да се отнася към уредбата на договорното неизпълнение като общ закон към
специален закон /специалното при договорната отговорност е, че освен общите
предпоставки на деликта – поведение, противоправност, вина, вреда и връзка между поведението и
вредата, тя съдържа и един допълнителен елемент – противоправността
да произтича от неизпълнение на задължение, възникнало по силата на договор/,
както и че увреденият /ищецът/ не може да избира по-благоприятните за себе си
последици от деликта /обезщетението може само да бъде
намалено – чл. 51 ЗЗД; солидарна отговорност при множество деликвенти
– чл. 53 ЗЗД; отговорност за действия на трети лица – чл. 47, ал. 2, чл. 48,
ал. 1 и 2 и чл. 49 ЗЗД, както и множество специални закони; началото на
забавата е от момента на увреждането – чл. 84, ал. 3 ЗЗД; началото на давността
е от момента на установяването на дееца – чл. 114, ал. 3 ЗЗД; давностен срок – пет години – чл. 110 ЗЗД; прихващане срещу
вземането за съответната вреда – ако деликтът е
умишлен – само със съгласие на кредитора – чл. 105 ЗЗД; обективна /стриктна, безвиновна, за другиго/ отговорност – деца, запретени лица, отговорност на производителя, вносителя и
търговеца по ЗЗП, на държавата за вреди от нейни служители, за вещи и животни и
особености при принудителното изпълнение – отпада несеквестируемостта
по отношение на някои обекти – чл. 445, ал. 2, т. 1 ГПК/ и да лиши ответника от
защитата, която му дава правовия ред, следва да се има предвид, че договорната
отговорност изключва деликтната отговорност само ако
е налице един и същ фактически състав, който може да се подведе както под
уредбата на договорното неизпълнение /чл. 79 ЗЗД/, така и под правилата на деликта /чл. 45 ЗЗД/. Няма конкуренция, а напротив –
паралелно и независимо съществуване на договорна и деликтна
отговорност в случаите, когато всяка една от тези отговорности произтича от
различни юридически факти. А такива различни факти са налице, когато при и по
повод изпълнението на договор са причинени вреди.
В разглеждания случай изложените в исковата молба обстоятелства, при
осъществяването на които е настъпило увреждането,
сочат на непозволено увреждане /отговорност на възложител на определена
работа за вредите, причинени при извършване на работата от фактическия й
изпълнител/. Макар ищцата да сочи, че между страните е съществувала
облигационна връзка – договор за козметични услуги /извършване на лазерна епилация на цели крака/, същата не твърди, че очаквания по него
резултат не е бил осъществен /договорът за козметична услуга е за определен
резултат и включва елементи на договора за изработка – чл. 258 и сл. ЗЗД/, а че
са й били причинени неимуществени и имуществени вреди в резултат на
неосигуряването на безопасен начин за прилагането на козметичната прецедура, т.е. претендираното
обезщетение не е поради неизпълнение на договора за услуги, а поради
неизпълнение на произтичащото от чл. 45 ЗЗД задължение за стриктно спазване на
технологията на прилаганата услуга, гарантираща опазване здравето на клиента
/виж и приетото в Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 год. на ВКС по тълк.дело № 4/2012 год., ОСГТК/. Погрешната
правна квалификация не води до
недопустимост на решението, тъй като основанието на един иск
не е правната му квалификация, а фактите на които
се основава и които в случая правилно са били
прецени от първоинстанционния съд
/т.е. липсва нарушение на диспозитивното начало в
гражданския процес/.
Решението е частично неправилно.
Отговорността по
чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни
и виновни действия,като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. За да се ангажира
отговорността на ответника по посочената разпоредба, следва да се установят
общите предпоставки, при които за определено лице би възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на
възлагане на работа на деликвента от ответника и
причиняване на вредите при или по повод тази работа.
За реализиране на отговорността по чл.
49 ЗЗД не е необходимо установяване
на конкретната самоличност на прекия извършител
/извършители/, а на факта, че същият
е причинил вредата при или по повод възложена работа. Вредите
се считат причинени при изпълнение
на възложената работа, когато те са резултат
на действия, които съставляват извършване на тази
работа, независимо
от това дали
извършването и става в течение на определеното
работно време или извън него.
В някои случаи се касае до
неспазване на правилата за извършване
на възложената работа, а в други случаи до невземане
на необходимите мерки за предотвратяване
на увреждане.
Непозволеното увреждане
– чл. 45 ЗЗД, се основава на
нарушението на правната норма, изискваща от гражданите
да не увреждат
субективните права, имуществото и телесната цялост на другите
физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са:
1/ деяние /действие или бездействие/, 2/ вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между противоправното
и виновно поведение на дееца и настъпилите
вреди. Вината се предполага до
доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Безспорно е по делото, че за първи
път ищцата посетила козметичното студио на ответното дружество, находящо се в гр.София, бул.“******, на 21.01.2011 год., когато
кожата й била класифицирана като Тип 3 – Често добива тен, понякога изгаря
/среден цвят кожа, кафява коса, кафяви очи/. На 07.11.2015 год. на ищцата били
извършени четири процедури лазерна епилация – на горната
устна, подмишници, цели ръце и цели крака, за което същата заплатила на
ответника сумата от 440 лв. /с ДДС/, за което била издадена данъчна фактура
№1047 от 09.11.2015 год.
Не се спори между страните, че при
извършване на процедурите на 07.11.2015 год. ищцата е получила повърхностно
изгаряне в областта на бедрата.
Установено е въз основа на писмените
доказателства по делото – карта за изпълнени процедури и заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното
производство съдебно-медицинска експертиза и заключението на вещото лице по
допусната и изслушана във въззивното производство
повторна съдебно-медицинска експертизи, които не си противоречат и при
преценката им по реда на чл. 202 ГПК подлежат на кредитиране като обективно и компетентнzо дадени, че в Република България няма установени
стандарти и нормативни изисквания за извършване на процедура по трайно
обезкосмяване с лазер, но всеки център, в който се извършва лазерна епилация трябва да спазва определени правила, които зависят
от използваната апаратура и са залегнали в техническата спецификация и
указанията за работа с апарата. Самата
процедура можело да бъде извършена от лекари, медицински сестри, козметици, кинезитерапевти, като лицето, което извършвало
процедурите, преминавало обучения за работа с дадения лазер. Преди извършване
на процедурата за трайно обезкосмяване с лазер кожата не трябва да е излагана
на слънце или солариум, върху нея не трябва да е нанасян автобронзант
или тен спрей и космите трябва да са обръснати предния ден. Кожата с тен не се
третирала с лазер, защото рискът от странични реакции като пигментация, депигментация, повърхностно изгаряне и др. бил висок. След
проведена процедура дадената зона не трябвало да се излага на слънце поне две
седмици. Дерматолог можел да прецени кожния фототип
/от 1 до 6/ по създадената международна класификация Фицпатрик,
който фототип обаче се отнася само до моментното
състояние на кожата. Много трудно визуално може да се прецени дали дадено лице
се е излагало на слънце или солариум и дали има тен. В случая процесните процедури на ищцата са били извършени от
специалист, който притежава необходимата квалификация и сертификат за работа с
лазерната апаратура, която не била медицинска – Александритен
лазер, американско производство. При ищцата били установени повърхностни
изгаряния, при които в зависимост от дебелината на кожата и локализацията дискомфортът траел не повече от 2-3 дни. При подобни изменения
кожата се възстановявала за не повече от 5-10 дни, като при наличие на тен било
възможно постлезионалните хиперпигментни
петна да се задържат за по-дълго време. При евентуално повърхностно изгаряне се
прилагал дефламол маз или Бепантен крем, който се нанасял в тънък слой върху
засегнатите повърхности няколко пъти дневно, като цената и на двата препарата
била около 4-6 лв. В амбулаторния лист от 25.02.2016 год. било отбелязано, че
са налице „дискретни, точковидни, хипопигментни макули“, което описание не съответствало на никоя кожна
диагноза, а можело да отразява единствено и само постлезионални
или чисто физиологични промени /поради което било посочено, че не се налага
лечение/, като не можело да се заключи, че се дължат на извършената лазерна епилация. В случая липсвало информирано съгласие на ищцата,
тъй като процедурите били извършени с козметична апаратура. Повърхностното
изгаряне на кожата на ищцата можело да е вследствие на тен на кожата или на
несъобразена енергия. Понастоящем при ищцата не се наблюдавали кожни промени. При
изслушването в съдебното заседание, проведено във въззивното
производството, вещото лице д-р Ю. М.е посочила, че е достатъчно самият
специалист, който извършва процедурата, да запита клиента дали се е излагал на
слънце, дали е посещавал соларуим, дали е използвал автобронзанти. При положение, че при първата процедура на
клиента бил установен фототипа кожа, то следващите
процедури се правели в дадените параметри на лазера. При процесните
процедури била използвана по-ниска енергия от предходните. Енергията, която се
използвала в различните зони, била в зависимост от дебелината на косъма и
анатомичната структура на кожата. В областта на бедрата зоната била
по-чувствителна. Реакцията на кожата, която се била получила при ищцата след
процедурата, била нормална – възпаление на космения фоликул – в листа/картата за изпълнени процедури имало
данни, че след всяка процедура има зачервяване/. Имало данни, че преди процесните процедури ищцата се била излагала на солариум,
което било отразено в листа/картата.
От показанията на разпитаните по
искане на ответника свидетели Любов Вълканова С.и Мария Я., които следва да
бъдат кредитирани /в т.ч. при преценката им по реда на чл. 172 ГПК/ като ясни,
последователни, житейски логични и неопровергани от останалия доказателствен материал по делото, се установява, че при
посещението си в козметичното студио на 07.11.2015 год., при запитване, ищцата
отрекла да има тен, като видимо тенът на горните и долните й крайници бил
еднакъв.
От показанията на разпитаните по
искане на ищцата свидетели И.И.Д.и С.Р.Ц., които
следва да бъдат кредитирани като ясни, последователни и неопровергани от
останалите данни по делото, се установява, че след процесните
процедури ищцата се оплаквала от болки в областта на изгарянията, не се чувствала добре, била притеснена и
спряла да се вижда и общува с приятелки, срамувала се. Посетила козметичното
студио на ответника, където била прегледана от свидетелската Я., като й било
предписано да се маже с „пантенол“. След това отишла
на преглед при дерматолог, като й били изписани кремове.
Основният спорен между страните
въпрос е свързан с това дали е налице виновно противоправно
поведение на служител на ответното дружество.
Правото на защита на здравето на
гражданите е право от категорията на абсолютните и изрично е прогласено в
нормата на чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България.
Извършването на лазерна епилация не е дейност по оказване на медицинска помощ или услуга
/няма лечебен или рехабилитационен характер и не е
инвазивна – виж § 1, т. 3 от Закона за здравето и за извършването й не се
изисква предоставяне на информирано съгласие/. В Република България няма
установени стандарти и нормативни изисквания за извършване на процедура по
трайно обезкосмяване с лазер, но всеки център, в който се извършва лазерна епилация трябва да спазва определени правила, които зависят
от използваната апаратура и са залегнали в техническата спецификация и
указанията за работа с апарата.
Настоящият съдебен състав приема, че
липсата на стандарти и нормативни изисквания за извършването на процедурата по
лазерна епилация не означава, че всяко действие или
бездействие е правомерно, нито освобождава лицето, което я прилага, от
задължението да упражнява професията си добросъвестно и правомерно. За да бъде
едно деяние противоправно и съответно да се носи
отговорност за непозволено увреждане, не е необходимо да е нарушена конкретна
правна норма, а е достатъчно да е нарушено общото правило да не се вреди
другиму. При липсата на конкретни правила за поведение, които да определят
обема и дължимите действия или времето, в което те трябва да бъдат извършени,
съдът може да използва като критерий начина, по който следва да се процедира в
идентични случаи – обичайно поведение при аналогични обстоятелства /“стандартна
дължима грижа“/.
Както вече бе посочено по-горе,
видно е от ценените заключения на вещите лица по първоначалната и повторната
съдебно-медицински експертизи, че технологията на процесната
козметична услуга предполага преди осъществяването й да бъде определен фототипа на кожата на клиента – от 1 до 6 по създадената
международна класификация Фицпатрик, за да бъдат
избрани съответните параметри на апарата – Александритен
лазер, както и кожата да не е с тен – т.е. да не е излагана на слънце или
солариум и да не са ползвани автобронзанти, тъй като
рискът от странични реакции като пигментация, депигментация,
повърхностно изгаряне и др. е висок, а след проведената процедура третираната зона
не трябва да се излага на слънце поне две седмици. Следователно посочените
правила са стандарт за прилагането на безопасна за здравето на клиента услуга,
доколкото е установено, че повърхностно изгаряне на кожата /посочено в съдебномедицинско
удостоверение №25/2015 год./ може да настъпи именно вследствие на несъобразена енергия на апарата или
тен на кожата. А доколкото процесната услуга крие
рискове за здравето на клиентите, то ответникът, който я предлага, следва да
вземе съответните мерки за защита, в т.ч. да информира клиентите за начина, по
който кожата им трябва да бъде подготвена за извършването на процедурите с
лазерна апаратура и възможните нежелани реакции.
Постигането на
обезкосмяване чрез лазерна епилация се осъществява
чрез курс от процедури – основен курс, а в зависимост от постигнатите резултати
и от задоволеността на клиента могат да се правят поддържащи процедури, тъй
като периодът на обновяване на космите в съответната зона е различен и лазерът
въздейства върху космите, които в момента на процедурата са в активна фаза
/когато косъмът е свързан с фоликула/, като този
извод може да бъде формиран от съда и само въз основа на логиката и опитните и
житейски правила.
В разглеждания
случай е видно от писмените доказателства по делото – карта за изпълнени
процедури, че първата процедура в зоната на краката на ищцата е била извършена
на 16.02.2015 год., втората – на 25.04.2015 год., а процесната
– на 07.11.2015 год. е била трета, т.е. очевидно е, че се касае за провеждането
на курс от процедури. Несъмнено е по делото, че фототипът
на кожата на ищцата е бил определен при първоначалното й посещение в козметичното
студио на ответното дружество на 21.01.2011 год., като е видно от обясненията
на вещото лице М.при изслушването й в проведеното открито съдебно заседание във
въззивното производство, че оглед на кожата се прави
при първата процедура, като ищцата е провела няколкократни лазерни епилации преди процесната, поради
което и не е било необходимо извършването на непрекъснати огледи на кожата й. Установено
е също така въз основа на заключенията по първоначалната и повторната
съдебно-медицински експертизи, че при извършената на 07.11.2015 год. процедура кожата
на ищцата в зоната на краката е била третирана с по-ниска енергия в сравнение с
предходната. При това положение СГС счита, че повърхностното изгаряне на кожата
на ищцата не се дължи на неправилен избор на параметрите на лазера, както
обосновано е приел и първоинстанционният съд.
В този смисъл следва
да бъде осъществена преценка дали другата възможна причина за настъпване на
повърхностно изгаряне – наличието на тен по кожата на ищцата, може или не може
да бъде основателно изключена. По делото е установено въз основа на събраните
гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелката Симеонова, че преди
процесната процедура, според стандартната практика в
студиото, бил извършен оглед на зоната, която ще се обработва и ищцата била
попитана дали е с естествен тен на кожата, като последната дала положителен
отговор и отрекла да се е излагала на слънце /солариум/.
По принцип
показанията на свидетелите относно спорните факти следва да бъдат ценени от
съда по вътрешно убеждение с оглед останалите доказателства по делото поотделно
и в тяхната съвкупност. Съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК,
заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните, се
преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му
необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът
трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на
техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната,
за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на
противната страна. Преценката обаче следва да бъде обоснована с оглед на другите
събрани по делото доказателства и да стъпва на извод, че данните по делото
изключват възможността заинтересоваността на свидетеля да е повлияла на
достоверността на показанията му /виж например Решение № 131 от 12.04.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1/2013 г., IV г. о., ГК/. В разглеждания случай няма пречка показанията на
свидетелката Симеонова, която е служител в ответното дружество, да бъдат ценени,
тъй като кореспондират с останалите данни по делото – карта за изпълнени
процедури, в която е отразено, че ищцата се е излагала на солариум, което
логично предполага, че е била попитана за това /информирана за рисковете/ преди
процедурата, извършена на 17.02.2012 год., както и че при извършване на процесната процедура на 07.11.2015 год. е констатирано
по-силно зачервяване на едното бедро; показанията на свидетелката Я., която
сочи, че при извършения преглед ищцата била заявила, че не е предупредила
свидетелката С.за наличието на тен и признанието на ищцата, направено при извършената
по реда на чл. 174, изр. 2 ГПК очна ставка между нея и свидетелката Я., че е
знаела как трябва да е подготвена кожата й /т.е. била е информирана за това/,
тъй като се подлага на лазерна епилация от много
години и няма причини да лъже, което при преценката му по реда на чл. 175 ГПК въззивният съд намира, че отговаря на истината.
Следователно доказано
е, че ищцата е била предупредена за рисковете от увреждане, респ. как трябва да
е подготвена кожата й преди процедурата по лазерна епилация,
но не е съобщила обстоятелството, че се е излагала на слънце, респ. солариум
/съзнателно или несъзнателно, при оправдано или неоправдано игнориране/. По
делото липсват и данни, че увреждането се дължи на погрешен избор на лазерен
апарат, техническа неизправност на използваната апаратура или други медицински
причини, а доказателствената тежест в тази насока е
била на ищцата, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.
В този смисъл следва
да се приеме, че поведението на служители на ответното дружество няма характера
на противоправно, респ. не е станало причина за
увреждане на здравето на ищцата, поради което и само на това основание релевираните претенции се явяват неоснователни и подлежат
на отхвърляне. За пълнота трябва да бъде отбелязано, че в разглеждания случай деликтното обезщетение за имуществени вреди не може да бъде
съизмерено с дадената в изпълнение на договора за козметични услуги престация от страна на ищцата – тази престация
може да бъде предмет на претенция за реституция – виж чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
каквото в частност не е предявена /тъй като, както вече бе посочено, ищцата не
твърди, че очаквания по договора резултат не е бил осъществен/.
Ето защо решението на СРС следва да
бъде отменено в частта му, в която предявените искове са уважени, които
претенции подлежат на отхвърляне. Първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответното дружество е осъдено
да заплати на ищцата разноски по делото в размер на 47.35 лв.
В останалата обжалвана част
решението на СРС следва да бъде потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати
неприсъдената част от разноските в първоинстанционното
производство за възнаграждение за вещо лице и за възнаграждение за един адвокат
в размер на 87.42 лв., както и действително направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 25
лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 000 лв.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 05.09.2018 год.,
постановено по гр.дело №49706/2016 год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в, в
частта му, в която са уважени предявените от Е.С.Г. срещу „Л.Ц.“ ООД искове
с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
/при дадена от СРС квалификация по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр.
с чл. 82 ЗЗД/ за сумата от 267.50 лв. – обезщетение за претърпени имуществени
вреди от предоставена на 07.11.2015 год. козметична услуга – лазерна епилация на крака, изразяващи се в направени разходи за
услугата и за медицински прегледи и изследвания и за сумата от 500 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2016 год. до
окончателното им изплащане, както и в частта му, в която ответникът
„Лазер Център“ разноски за първоинстанционното
производство в размер на 47.35 лв., като вместо това ПОСТАНОВАВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е.С.Г.
с ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Л.Ц.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 49 вр.
с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата от 267.50 лв. – обезщетение за претърпени
имуществени вреди от предоставена на 07.11.2015 год. козметична услуга –
лазерна епилация на крака, изразяващи се в направени
разходи за услугата и за медицински прегледи и изследвания и за сумата от 500
лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2016
год. до окончателното им изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от
05.09.2018 год., постановено по гр.дело №49706/2016 год. по описа на СРС, ГО,
118 с-в, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Е.С.Г. с ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „Л.Ц.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за вещо
лице и за възнаграждение за един адвокат в размер на 87.42 лв., както и направените
разноски във въззивното производство за държавна
такса в размер на 25 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на
1 000 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд при условията
на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/