№ 423
гр. Пловдив, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно търговско дело №
20225001000373 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 260020/28.02.2022 г. по т.д. № 292/2019 г. на
ОС-С.З. в частта му, с която ЗК“Л.и.“АД-гр.С. е осъдено да заплати на В. М.
Т. сумата в размер над 45 000 лв. до 150 000 лв. (т.е. за сумата 105 000 лв.),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания,
претърпени от смъртта на неговата дъщеря Д. В. М.а, настъпила при ПТП на
дата 30.06.2018 г., ведно със законната лихва върху обезщетението, считано
от 27.08.2018 г. до окончателното изплащане, както и в частта му за
разноските, с която дружеството е осъдено да заплати на адвокат П. К.
адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ на
ищеца в размер на 4 977 лв. и да заплати в полза на държавата по бюджета на
съдебната власт сумата 6 000 лв. за ДТ и сумата 274,50 лв. за платено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по СПЕ.
Жалбоподателят Застрахователна компания „Л.и.“АД-гр.С. моли
решението да бъде отменено като неправилно в обжалваните негови части по
съображения, изложени в жалбата от 6.04.2022 г., като бъде отхвърлен
предявеният срещу дружеството иск и за размера над 45 000 лв. до 105 000
1
лв. на присъденото обезщетение. Като ответник в производството пред
окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Не заявява искане за
събиране на доказателства в производството пред въззивната инстанция.
Претендира за присъждане на разноски.
Ответникът по жалбата В. М. Т. моли тя да бъде отхвърлена като
неоснователна по съображения, изложени в отговор от 6.06.2022 г. Като ищец
в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 23.11.2018
г. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1
от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника Застрахователна
компания „Л.и.“АД-гр.С. да му заплати сумата 50 000 лв., частично от
200 000 лв., като впоследствие претенцията е увеличена до размер 200 000
лв., която сума представлява дължимо обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди за понесени болки и страдания вследствие на смъртта
на неговата дъщеря Д. В. М.а, настъпила на 30.06.2018 г. вследствие на ПТП
по вина на водача Р.К.Р. при управлението от него на лек автомобил марка
„Т.В.“, рег. №********, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество, което обезщетение
се претендира от ищеца като увредено лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху сумата
от датата 8.07.2018 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства в
производството пред настоящата съдебна инстанция. Претендира за
присъждане на разноски за въззивното производство - адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38,ал.2 от ЗА.
Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на
обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка
с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено
следното:
Безспорно е между страните, че на 30.06.2018 г. е настъпило ПТП с
участието на лек автомобил „Т.В.“, управляван от Р.К.Р., и на лек автомобил
„О.А.“, управляван от Г.Н.А., при което е пострадала и е починала
пътничката във втория автомобил Д. В. М.а, дъщеря на ищеца. Не се спори
понастоящем между страните, че виновен за това ПТП водач е Р.Р., който е
нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил по
2
непредпазливост смъртта на дъщерята на ищеца. Не се спори между страните,
че за водача на посочения по-горе лек автомобил е имало застраховка за
гражданска отговорност на автомобилистите при ответното застрахователно
дружество. Безспорно е, че от ищеца е отправено до ответното
застрахователно дружество искане за предявяване на претенция, представено
в копие с исковата молба, получено при дружеството на 27.08.2018 г.
Безспорно е, че преди датата на подаването на исковата молба не е било
изплатено на ищеца от застрахователя обезщетение за причинените му
неимуществени вреди. Твърдението на ищеца е, че в резултат на настъпилото
по вида на водача Р. ПТП е починала неговата дъщеря Д. М.а и той е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. Ищецът
твърди, че към датата на ПТП Д. е била на 36 години, между двамата
съществували силно чувство на обич, уважение, взаимна подкрепа и
всеотдайност. Твърди, че не може да приеме и преодолее случилото се,
мъката му е огромна и ще го съпътства през целия му живот. Претендира се
за присъждане на обезщетение в размер на 200 000 лв. (след заявеното с
молбата от в хода на процеса увеличение на размера на иска, допуснато с
определение на окръжния съд в съдебното заседание на 7.04.2021 г.), ведно
със законната лихва от 8.07.2018 г.
С отговора на исковата молба от 6.12.2019 г., получен в съда на
9.12.2019 г., ответното застрахователно дружество оспорва иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по основание и размер.
Оспорва вината на застрахования водач Р. за причиняване на вредоносния
резултат и механизма на настъпилото ПТП, описан в исковата молба. Заявява
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, тъй като е пътувала без поставен обезопасителен колан в
нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. С разпореждане от
20.12.2019 г. съдът приема, че отговорът е депозиран след срока.
С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че искът за
присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди е
доказан по основание. Относно размера на претенцията съдът приема, че тя е
основателна за 150 000 лв. Съдът отчита изключително близките отношения
между бащата и дъщерята, както и че безвъзвратната загуба не е преодоляна,
което категорично се установява от заключението на съдебно-психиатричната
3
експертиза, според което е констатирана невротизация на личността,
повишена тревожност и емоционална лабилност, като се препоръчва
консултация с психиатър. Съдът приема, че между двамата привързаността е
била силна и взаимна, съществували отношения на обич и разбирателство,
характерни за връзката между родител и дете, силна духовна близост и
уважение. Съдът отчита, че чувството на безпомощност пред безвъзвратното
отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и
причинява неимоверни страдания, които неминуемо водят до промяна както в
мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции. Съдът намира,
че внезапната смърт на Д. е лишила завинаги баща й от нейната обич и
морална и материална подкрепа, както и че преминаването през мъката на
родителя е много дълго, трудно и болезнено. Съдът посочва, че ответното
дружество е направило възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне на
обезопасителен колан, което е заявено в отговора на исковата молба, подаден
извън законоустановения срок. Затова съдът преценява, че не следва да се
произнася по направеното възражение за съпричиняване, тъй като то е
преклудирано. Относно началната дата на присъждане на претендираната
законна лихва съдът намира, че то се претендира от 8.07.2018 г., но
дружеството е уведомено за настъпването на застрахователното събитие на
27.08.2018 г., поради което присъжда лихва от датата 27.08.2018 г.
С въззивната жалба дружеството-жалбоподател твърди, че решението е
неправилно в обжалваната негова част за присъждането на обезщетение за
размера над 45 000 лв. до 150 000 лв., защото размерът на обезщетението е
завишен и следва да се определи на 90 000 лв., като обезщетението бъде
намалено наполовина, до 45 000 лв., следприспадане на размера на доказания
в процеса безспорен принос на пострадалата, която безспорно е допринесла за
вредите си като единствена пострадала летално, пътувала без предпазен
колан. Твърди, че размерът на обезщетението е определен при неправилно
приложение на принципа за справедливо обезщетение на неимуществените
вреди, като точният паричен еквивалент не може да не е обвързан с
конкретната обществено-икономическа обстановка към датата на настъпване
на събитието, което намира израз в обичайно присъжданите от съдилищата
обезщетения. Твърди, че сумата не е правилно определена и съобразно
личността на ищеца и действително поддържаните отношения приживе
4
между него и дъщеря му. Счита, че присъдената сума на обезщетението
значително надхвърля обичайно присъжданите при конкретната роднинска
връзка, поради което решението противоречи на съдебната практика и на
събраните по делото относими доказателства. Счита, че размерът на
присъденото обезщетение не е съобразен с липсата на данни за социалното
положение на ищеца, за честотата и периодичността на поддържаните
отношения, като е посочено, че всички са живели в отделни домакинства, със
спорадични срещи по неустановени поводи. Твърди, че в случая по делото не
са събрани доказателства, които действително да сочат между ищеца и
починалата да е имало близка връзка, те да са поддържали редовен контакт
или дори да са се подкрепяли взаимно в случай на необходимост, живеели са
в различни домакинства, като доказаните в производството отношения са
типичните проявления на познанство и не са събрани доказателства ищецът
да е преживял морални болки и страдания, обуславящи присъдената сума на
обезщетението.
С отговора на въззивната жалба ответникът по нея твърди, че размерът
на обезщетението е съобразен с установения лимит от 10 000 000 лв. Заявява,
че по делото е безспорно установена от свидетелските показания на свидетеля
Д. близката връзка между ищеца и неговата дъщеря Д., като са доказани от
приетата по делото СПЕ преживените от бащата болки и страдания, както и
продължаващата болка и непреодолимата мъка от загубата. Заявява, че с
оглед съдебната практика размерът не е завишен, а е занижен. Заявява, че
неправилно жалбоподателят твърди да е налице съприциняване от страна на
починалата. Посочва, че относно направеното от ответника възражение за
съпричиняване от пострадалата на вредоносния резултат, изразяващо се в
непоставяне на обезопасителен колан, съдът правилно е приел, че то е
направено с отговора на исковата молба, подаден извън законоустановения
срок, поради което не следва да се произнася по него, защото то е
преклудирано. Заявява, че освен преклудирано, възражението за
съпричиняване е неоснователно и недоказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 432,ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380. Понастоящем между страните е безспорно, че
5
ответното застрахователно дружество дължи да заплати обезщетение за
неимуществени вреди на ищеца като баща на починалата вследствие на
настъпилото на 30.06.2018 г. негова дъщеря Д. М.а. Видно от заключението
на САТЕ от 18.01.2021 г., изготвено от вещото лице инж. Т.П., прието в
съдебното заседание на окръжния съд на 17.02.2021 г., мястото на удара
между лекия автомобил „Т.К. В.“, управляван от застрахования при
ответното дружество водач Р.Р., и лекия автомобил „О.А.“, в който като
пътник е пътувала дъщерята на ищеца Д. М.а, изцяло в лентата на движение
на лекия автомобил „О.А.“, пострадалата М.а е пътувала на задната седалка
на този автомобил, водачът на лекия автомобил „Т.К. В.“ е навлязъл в лентата
за насрещно движение, техническата причина за навлизането са субективните
действия на водача му, водачът Р. е имал техническа възможност да не
допусне ПТП, като контролира непрекъснато МПС и не допуска навлизането
му в лентата за насрещно движещите се ППС, в която се е движил лекият
автомобил „О.“. С оглед посоченото в жалбата дружеството-жалбоподател
оспорва размера на присъденото обезщетение, като счита че то следва да бъде
намалено от 150 000 лв. на 45 000 лв. – да бъде определено в размер не на
150 000 лв., а на 90 000 лв. съгласно чл. 52 от ЗЗД, поради нарушаване на
изискването да бъде определено по справедливост, като бъде намалено
наполовина до 45 000 лв. съгласно чл. 51,ал.2 от ЗЗД, поради наличие на
съпричиняване от страна на починалата, тъй като тя е пътувала като пътник
без поставен предпазен колан.
С ППВС № 4/25.05.1961 г. изрично е посочено, че обезщетението за
неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява главно
страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от
увредения вследствие на увреждането. Видно от представеното от ищцата с
исковата молба копие удостоверение за родствени връзки от 3.07.2018 г.,
починалата Д. М.а е една от неговите шест дъщери. Видно от показанията на
свидетеля Д.А. Д., разпитан по искане на ищеца в съдебното заседание на
окръжния съд на 4.11.2020 г., той е съден на ищеца, като разбрали за
катастрофата родителите припаднали и плакали, Д. не живеела с баща си,
живеела в друго село след като се омъжила, идвала всяка седмица да
посещава родителите си и прекарвала при тях почивните дни, идвала и им
гостувала заедно с мъжа и децата си, сега родителите плачат в събота и
неделя, В. бил съвсем друг човек, изменил се, затворил се и е разсеян. Видно
6
от заключението на съдебно-психологичната експертиза от 23.10.2020 г.,
изготвена от вещото лице-психолог К.Я., прието в съдебното заседание на
окръжния съд на 4.11.2020 г., при ищеца са налице последици за психиката
му вследствие на загубата на неговата дъщеря, изразяващи се в повишена
тревожност и емоционална лабилност, установената при изследването
невротизация на личността на ищеца се е отразило на неговото емоционално
състояние в емоционален, когнитивен и поведенчески аспект в отношението
към себе си и към социалната среда. Видно от същото заключение, към
момента при ищеца са налице изразени проблеми, породени от преживения
страх, ужас и чувство на безпомощност, и получените физиологически и
психологически травми, предизвикани от остра стресова реакция вследствие
загубата на дъщеря му при ПТП на 30.06.2018 г. Видно от същото
заключение, съществува потенциален риск тези проблеми да бъдат
задълбочени, тъй като травмата не е преработена, при направеното изследване
се констатира наличието на посттравматична стресова реакция с характерните
за нея изтласкващи психологични механизми и защити. Видно от същото
заключение, данните от проведеното психологическо изследване на ищеца
показват повишена тревожност, което състояние на субективен дистрес и
емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното
функциониране, възникват в периода на адаптация към значими жизнени
промени или към последиците от стресогенно жизнено събитие, в случая
продължително натрупване на кумулативен стрес след ПТП, при което
ищецът е загубил дъщеря си Д.. Видно от същото заключение, всичко това
изграе важна роля като рисков фактор за появата и оформянето на
симптомите на разстройството в адаптацията: напрежение, тревожност,
подтиснато настроение, разсеяност, затвореност, самоизолация, проблеми със
съня, отчаяние и песимизъм. Видно от същото заключение, повишената
тревожност, чувството за безпокойствие и напрежение го правят често
напрегнат и объркан. Видно от същото заключение, на ищеца не е
провеждано специализирано лечение, не е търсена консултация от психолог
или психиатър, по неговите думи той е ползвал назначеното за съпругата му
медикаментозно лечение под формата на приспивателни. Видно от същото
заключение, данните от проведеното психологическо изследване на ищеца
показват висока степен на личностова тревожност, оформена като качество на
характера, високите резултати по скала невротизъм сочат повишена
7
емоционална лабилност и нисък праг на фрустрационен натиск, със
значителни психосоматични нарушения. Видно от същото заключение, към
момента при ищеца са налице изразени проблеми, породени от преживяна
остра стресова реакция вследствие на загубата на неговата дъщеря при ПТП и
съществува потенциален риск тези проблеми да бъдат задълбочени, тъй като
травмата не е преработена. Видно от същото заключение, инцидентът,
свързан със загубата на дъщерята на ищеца при ПТП през 2018 г., е довел до
негативни емоционални преживявания в рамките на разстройство на
адаптацията с повишено чувство на отчаяние, тревожност, гняв и
раздразнителност, промяната е в значителна степен, довела е до кумулативен
стрес вследствие на преживения инцидент. Видно от същото заключение,
изследването установява невротизация на личността, повишена тревожност и
емоционална лабилност – повишените нива по тези показатели съответстват
за наличието на тези признаци в емоционалното състояние, в поведението, в
отношението към себе си и към социалната среда. Видно от същото
заключение, препоръчва се провеждане на консултация с психиатър.
Установява се следователно както от свидетелските показания, така и от
заключението на СПЕ, че ищецът е търпял и продължава да търпи
неимуществени вреди – силна болка и продължаващо емоционално страдание
от смъртта на дъщеря си. Починалата дъщеря на ищеца (родена на 7.12.1981
г.) към момента на смъртта й на 30.06.2018 г. е била на 36 години и 6 месеца
години, омъжена с три деца съгласно удостоверението за съпруг и родствени
връзки, ищецът (роден на 8.01.1960 г.) е бил на 58 години и 5 месеца, смъртта
й е настъпила внезапно вследствие на ПТП на 2.06.2018 г., обстоятелствата са
били затова силно травмиращи и особено болезнени, двамата са поддържали
връзка постоянно и са се виждали, независимо от живеенето си в различни
населени места, която връзка е внезапно прекъсната. Видно от заключението
на СПЕ, бащата продължава да изпитва силно страдание, психическата
травма е трайна, продължаваща и с необратими последствия. Общественото
разбиране за справедливост изисква толкова тежко и продължително
страдание да бъде обезщетено надлежно, с определяне на обезщетението в
значим размер. Взимайки предвид характера на деянието (тежко нарушение
на правилата за движение, при което е причинен по вина на водача на
другото МПС, поради навлизане от него в платното за насрещно движение,
удар в автомобила, в който като пътник е пътувала дъщерята на ищеца, и
8
вследствие на това настъпване на тежки увреди и на нейната смърт), степента
на увреждането (причинени силни душевни болка и страдание, които ищецът
продължава да изпитва), последиците от деянието (разрушаване на семейната
връзка на ищеца с дъщеря му с отражение върху психиката на ищеца,
изразяващо се в повишена тревожност и емоционална лабилност,
невротизация на неговата личност, негативна промяна на неговото
емоционално състояние в емоционален, когнитивен и поведенчески аспект, в
отношението съм себе си и към социалната среда), следва да се приеме, че е
справедливо при условията на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за ищеца в размер
на 150 000 лв., която сума е съобразена и със социално-икономическата
обстановка към 30.06.2018 г., когато минималната работна заплата в страната
е била 510 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по застраховката
„Гражданска отговорност“ съгласно чл. 492 от КЗ е в размер на 10 000 000 лв.
за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите. Неоснователно е
следователно оплакването на застрахователното дружество-жалбоподател, че
така определеният от окръжния съд размер в нарушение на нормата на чл. 52
от ЗЗД не е справедлив, а е завишен.
Жалбоподателят претендира дължимото от него на ищеца обезщетение
за неимуществени вреди да бъде намалено с ½ при условията на чл. 51,ал.2 от
ЗЗД поради съпричиняване в размер на 50% от починалата на вредоносния
резултат, тъй като е пътувала като пътник в лекия автомобил без поставен
предпазен колан. Той обаче неоснователно твърди в жалбата, че в случая е
налице доказан безспорен неин принос. От страна на застрахователното
дружество като ответник в производството пред окръжния съд ясно е заявено
с отговора на исковата молба конкретно, ненуждаещо се от изясняване и
уточнения, възражение по чл. 51, ал.2 от ЗЗД за допринасяне от починалата
пътничка-дъщеря на ищеца за настъпването на вредите, поради което
обезщетението следва да се намали, защото тя е пътувала без поставен
обезопасителен колан. Този отговор обаче е подаден (изпратен по пощата с
писмо) на 6.12.2019 г., видно от пощенското клеймо на приложения по делото
пощенски плик, и е получен в съда на 9.12.2019 г. Изпратеният на ответното
застрахователно дружество препис от исковата молба с приложенията обаче е
получен там на 21.11.2019 г., видно от приложената по делото разписка за
връчването (л.10 от делото на окръжния съд). Следователно двуседмичният
9
срок за подаване на отговора от ответника, установен с нормата на чл.
367,ал.1 от ГПК и изрично посочен в изпратеното от съда съобщение, е
изтекъл на 5.12.2019 г., работен ден-четвъртък, поради което при подаването
(изпращането) на отговора на 6.12.2019 г. възражението за съпричиняване от
пострадалата на вредоносния резултат, тъй като тя е пътувала без поставен
обезопасителен колан, е заявено извън срока за отговор на исковата молба.
Несъмнено е, че приносът на пострадалата следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и този принос следва да е конкретно посочен – да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива
от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетичен и
предполагаем, - съответно, обстоятелствата, които навежда ответника и на
които основава възражението си по чл. 51,ал.2 от ЗЗД също трябва да са
конкретни. Несъмнено е и че с изтичането на срока за отговор се преклудира
възможността на ответника да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни му факти към този момент, съгласно чл. 133 във вр.
с чл. 131,ал.2,т.5 от ГПК, съответно, чл. 370 във вр. с чл. 367,ал.2,т.5 от ГПК.
Надлежно възражение за съпричиняване по чл. 51,ал.2 от ЗЗД в
първоинстанционното производство може да бъде направено и след изтичане
на срока за отговор на исковата молба, но само ако е налице хипотезата на чл.
147,т.1 от ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава
възражението, тъй като след като възражението за принос на пострадалия по
чл. 51,ал.2 от ЗЗД може да се основава само на конкретни факти, страната не
може да го направи преди да е могла да узнае за тях (в тази насока – решение
№ 98/29.06.2016 г. на ВКС по т.д. № 1499/2015 г., I ТО, ТК, решение №
134/18.11.2020 г. на ВКС по т.д. № 1422/2019 г., II ТО, ТК, решение
№18/24.03.2021 г. на ВКС по т.д. № 696/2020 г., II ТО, ТК и решение №
61/13.07.2022 г. на ВКС по т.д.№ 237/2021 г., I ТО, ТК). В случая обаче
възражението е конкретно заявено и е несъмнено, че към датата на
изпращането на отговора 6.12.2019 г. фактът на пътуване на починалата
дъщеря на ищеца без предпазен колан е бил известен на ответника, съответно,
ответникът нито е твърдял в производството пред окръжния съд, нито е
установявал в случая да е налице хипотеза на чл. 147,т.1 от ГПК или
пропускът отговорът на исковата молба да се подаде не на 5.12.2019 г., а да е
подаден на 6.12.2019 г., да се дължи на особени непредвидени обстоятелства
10
съгласно чл. 370, предл.последно от ГПК. След като ответникът не е подал
отговора на исковата молба, съответно, не е направил възражението за
съпричиняване от пострадалата поради непоставяне на предпазен колан в
установения двуседмичен срок, той съгласно чл. 370 от ГПК е загубил
възможността да го направи, а заявеното след срока възражение като
просрочено, съответно като недопустимо, не подлежи на разглеждане от
окръжния съд. Обстоятелството, че отговорът на исковата молба е депозиран
след срока, е констатирано с разпореждането на окръжния съд от 20.12.2019
г., както и с определение № 260130 от 29.09.2020 г., връчено на ответника на
21.10.2020 г. с призовката за първото съдебно заседание. С молба от
29.10.2020 г. от страна на ищеца е заявено, че отговорът на исковата молба е
постъпил извън законоустановения срок и той не следва да бъде обсъждан и
разглеждан. В съдебното заседание на окръжния съд на 16.12.2020 г. с
участието на представители на двете страни от страна на ищеца отново е
заявено, че отговорът е извън срока и затова няма възражения, а от страна на
ответника е заявено, че ако не се приеме отговора като такъв, той да бъде
приет като становище за първото по делото открито съдебно заседание, като
се счита, че следва да се установи дали Д. М.а е била с поставен предпазен
колан при процесното ПТП. В съдебното заседание на окръжния съд на
17.02.2021 г. от страна на ищеца отново е заявено, че отговорът не е
депозиран в срок и няма заявени от ответника възражения по исковата молба,
а от страна на ответника е заявено, че възражението за принос може да е
преклудирано, но всякакви възражения и оспорвания съгласно ГПК могат да
бъдат направени и са правно релевантни до приключване на първото съдебно
заседание, както и че обективно следва да бъде взето предвид поведението на
пострадалата, а в мотиви на съдебно определение във връзка с
доказателствено искане съдът е посочил, че по делото липсва възражение за
съпричиняване, направено от ответника в срок. Съответно, в обжалваното
съдебно решение окръжният съд не е разглеждал възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалата дъщеря на ищеца
поради непоставяне от нея на предпазен колан, а изрично е посочил, че
ответното дружеството е направило това възражение в отговора на исковата
молба, който е подаден извън законоустановения срок, поради което съдът не
следва да се произнася по него, защото то е преклудирано. Видно е
следователно, че окръжният съд не е събирал доказателства и не се е
11
произнасял по така ненадлежно заявеното възражение за съпричиняване,
относно чието просрочие от страна на ищеца е изрично възразено, поради
което неоснователно жалбоподателят във въззивната жалба претендира
размерът на присъденото обезщетение да следва да бъде намален с 50%
поради доказан безспорен принос на пострадалата – починалата дъщеря на
ищеца Д. М.а.
Установява се, че въззивната жалба се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена, съответно обжалваното решение следва да бъде потвърдено
в обжалваните негови части.
При този изход от спора ответникът по спора, сега жалбоподател,
дължи на ищеца, сега ответник по жалбата, заплащането на разноски за
въззивното производство. Такива разноски не са направени от ответника по
жалбата, тъй като защитата му във въззивното производство е осъществена
безплатно на основание чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА от пълномощник-адвокат П. К.
от САК и адвокат Е.И. от АК-В., от първата съгласно пълномощно и договор
за правна помощ от 12.07.2018 г., а от втората в съдебното заседание на
апелативния съд на 28.09.2022 г. съгласно представеното в това съдебно
заседание пълномощно за преупълномощаване. Претендира се
възнаграждението (ведно с ДДС) да бъде присъдено в полза на адвокат К.
съгласно заявеното искане с отговора на въззивната жалба. Следва съгласно
нормата на чл. 38,ал.2 от ЗА да бъде определено от съда възнаграждение за
пълномощника адвокат К. и то да й бъде присъдено. Съгласно нормата на чл.
7,ал.2, т.5 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при заявения от дружеството-жалбоподател с
неговата въззивна жалба интерес в размер на 105 000 лв. минималното
адвокатско възнаграждение за защитата по тази жалба е в размер на 3 630 лв.,
а с дължимия в случая ДДС то е в размер на 4 356 лв., съответно тази сума
следва да се присъди в полза на адвокат К. и в тежест на дружеството.
Неоснователно е възражението, заявено от страна на дружеството-
жалбоподател в съдебното заседание на апелативния съд на 28.09.2022 г., че
такива разноски не следва да се присъждат поради неизпълнение на
условието за представяне на списък и надлежна молба за присъждане на
такива по смисъла на решение на ВКС. По начало представянето на списък на
разноските е предпоставка само за предявяване на искане за изменение на
12
решение в частта му за разноските съгласно чл. 80,изр.2 от ГПК, но не и за
присъждане на разноски, тъй като липсата на списък не е пречка за
присъждане на направените разноски съобразно доказателствата по делото,
съответно, още по-малко непредставяне на списък е пречка за присъждане на
разноски по реда на чл. 38,ал.2 от ЗАдв., които разноски не са направени от
страната, а се изчисляват и присъждат от съда в полза на съответния адвокат
и затова в този случай нормата на чл. 80 от ГПК е неприложима.
С оглед на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020/28.02.2022 г. по т.д. № 292/2019
г. на ОС-С.З. В ОБЖАЛВАНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ, с коИто ЗК“Л.и.“АД-
гр.С. е осъдено да заплати на В. М. Т. сумата в размер над 45 000 лв. до 150
000 лв. (т.е. за сумата 105 000 лв.), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени от смъртта на
неговата дъщеря Д. В. М.а, настъпила при ПТП на дата 30.06.2018 г., ведно
със законната лихва върху обезщетението, считано от 27.08.2018 г. до
окончателното изплащане, както и е осъдено дружеството да заплати на
адвокат П. К. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна
адвокатска помощ на ищеца в размер на 4 977 лв. и да заплати в полза на
държавата по бюджета на съдебната власт сумата 6 000 лв. за ДТ и сумата
274,50 лв. за платено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по
СПЕ.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Л.и.“АД-гр.С., бул.“С.ш.“***,
ЕИК ********* да заплати на адвокат П. Д. К. от АК-С. с адрес гр. С.,
ул.“Л.“*,ап.* сумата 4 356 лв. - възнаграждение за осъществената от нея
защита пред апелативния съд на В. М. Т. като ответник по въззивната жалба
на дружеството, съгласно чл. 38,ал.2 от ЗА във вр. с чл. 7,ал.2,т.5 от Наредба
№1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред
Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14