№ 495
гр. Благоевград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело
№ 20211200500546 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано въз основа на въззивна жалба
подадена от Д. АТ. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.ГД, ул.“Пр., с адрес за
връчване на съобщения и призовки, адвокатска кантора гр.ГД, ул.“Ал.Ст. ..., адв. М.Г. П.,
АКБ, срещу Решение № 7718/29.04.2021г., постановено по гражданско дело № 877/2020г. по
описа на РС ГД, с което са отхвърлени предявените от ищцата искове.
В жалбата се съдържат оплаквания, че постановеното решение е неправилно,
необосновано, незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон. Излага се,
фактическите и правни изводи направени от първоинстанционния съд не съответстват на
установените по делото данни и на закона. Поддържа се оплакване, че
първоинстанционният съд не е съобразил установената по делото фактология, относно
заеманите от ищцата длъжности, като не е обсъдил защитената от нея теза, че при
действието на Закона за научните степени и звания /отм./ за заемането на процесната
длъжност не е имало изискване за притежаване на образователна и научна степен „доктор“.
Посочва се, че с параграф 5, ал.2 до 5 /ДВ бр.101 от 2010г. от ПЗР на Закона за развитие на
академичния състав на РБ ЗРАСРБ е дадена уредба във връзка със заварените
правоотношения, като е предвидено, че всички права на лицата, като заплащане, предимство
при участие в конкурси и други свързани с научните степени и научните звания, придобити
при условията на отменения Закон за научните степени и научните звания се запазват, а в
ал.4 относима към настоящия случай е предвидено, че трудовите правоотношения на лицата
по ал.2, които към влизане в сила на закона заемат научно – преподавателска или научна
длъжност, но не притежава научна степен се запазват. Посочва се, че не е предвиден срок, в
който да придобият образователна и научна степен „доктор“. На следващо място се
поддържа, че съдът не е обсъдил и безспорно установеното, че на ищцата не и е предложено
да заеме длъжност „асистент“ при условията на действащия ЗРАСРБ на срочен трудов
договор при условията и по реда на КТ, съгласно чл.17 от ЗРАСРБ и чл.44 от ППЗРАСРБ.
Сочи се, че след сключване на безсрочен трудов договор между страните с влизане в сила на
1
посочените разпоредби не е променян договора за заемане на длъжност „асистент“, като
работодателя не е предоставил за подписване допълнително споразумение на ищцата за
придобиване на научна степен „доктор“ в 4 годишен срок. Твърди се, че неоснователно
съдът е приел, че ищцата е започнала работа на длъжността „асистент – ръководител отдел“
в ответния институт по сключено допълнително споразумение № 29/14.03.2011г. и че
длъжността „асистент“ е заемала повече от 9 години. Посочва се, че от доказателствата по
делото е установено по безспорен начин, че ищцата заема длъжността „асистент“ въз основа
на допълнително споразумение 57/13.11.2017г., считано от 08.11.2017г. безсрочно, като за
заетата длъжност не е подписвала длъжностна характеристика. На следващо място в
жалбата се поддържат доводи, че са неправилни и некореспондиращи с доказателствата по
делото направените от съда изводи, тъй като по делото е безспорно установено, че е
провеждала лечение в „Ал.“ ЕАД, изписана е на 11.04.2020г., като за времето от 25.02.2020г.
до 01.04.2020г. и за времето от 06.04.2020г. до 06.05.2020г. има издадени епикризи от
същата болница. Посочва се, че за времето от 07.07.2020г. до 20.07.2020г. ищцата е била в
отпуск поради временна неработоспособност, въз основа на болничен, като е отсъствала от
работа основателно, поради заболяване изискващо продължително лечение. Поддържа се, че
работодателя е оспорил пред ЛКК болничния лист на ищцата, който е потвърден с Решение
на ЛКК. Твърди се, че право на работодателя е да оспори същия, но дългото основателно
отсъствие, поради тежкото й заболяване, липсата на човешка състрадателност и
последващите действия по прекратяване на трудовия договор, доказват злоупотреба с право
от страна на работодателя, който не е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 от
КТ. Заявено е, че ищцата не е подписала споразумение № 60/08.07.2020г. за преназначаване
на длъжност „главен експерт агроном“ и длъжностна характеристика за тази длъжност, тъй
като е ползвала отпуск по болест, като не е била на работа. В тази връзка се твърди, че са
неоснователни изводите на съда, че на дата 08.07.2020г. ищцата е била на работа. Сочи се,
първата инстанция не е обсъдила безспорно установеното, че в продължение на повече от
три месеца на практика е изпълнявала длъжността „главен експерт – агроном“, ведно с
произтичащите от това последици, включително по – ниско трудово възнаграждение
начислявано и изплащано за месеците юли, август и септември 2020г. Излага се, че са
неправилни и изводите на съда, че независимо от причините поради които ищцата е
отказала да подпише допълнителното споразумение на нея и е предложено да заеме
неакадемична длъжност. Сочи се, че отказа и да подпише същото се е дължало на
ползването на болничен, като повторно не и е предлагано преназначаване. Поддържа се
довод, че като основание в обжалваната заповед за прекратяване на трудовия договор е
посочена разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като са изложени съображения, че с
цитираните в заповедта заповеди са изменени изискванията за заемане на длъжността
асистент, като ищцата не отговаря на същите. Навежда се, че в заповедта не е посочена
законова разпоредба от нормативен акт, с който са въведени изисквания за образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, на които тя не отговаря. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е обсъдил обстоятелството, че през последните години всички
допълнителни споразумения е получавала на електронната си поща, поради въвеждане на
електронна деловодна система, като допълнително споразумение и длъжността
характеристика за длъжността „главен експерт – агроном“ не е получила. Навежда се, че от
приобщената справка от ИТТИ – М. се установява, че след издаване на Заповед № РД4-59 от
19.06.2020г. и Заповед № РД 04-60 от 23.06.2020г. на Председателя на ССА няма друго
лице, заемащо длъжността „асистент“, назначено по реда на отменения ЗНСНЗ, на което
трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Излагат се
доводи, че изводите, че не е налице злоупотреба с право не кореспондират със събраните по
делото доказателства. Посочва се, че съда не е отчел установеното по делото, че шест дни
преди издаване на обжалваната заповед ответника е издал заповед № 29/04.09.2020г., с която
на основание чл.7, ал.2, т.10 от Правилника за устройството и дейността на ИТТИ и чл.119
от КТ е възстановил ищцата на длъжността асистент, считано от 04.09.2020г. Релевират се
доводи в жалбата, че обсъдени в цялост и поотделно всички доказателства по делото водят
до единствения правилен, законосъобразен и обоснован извод, че оспорената заповед е
неправилна и незаконосъобразна, като е налице злоупотреба с право от страна на
работодателя, който не е действал добросъвестно. Оспорва се присъденото от първата
инстанция възнаграждение за адвокат в полза на ответната страна в размер на 873,00 лв.,
2
като прекомерно, съобразно фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед
извършените от представителя на ответника процесуални действия и определения размер на
възнаграждението.
Прави се искане решението на първата инстанция да бъде отменено и предявените искове,
да бъдат уважени изцяло, като на ищцата се иска да и бъдат присъдени сторените разноски
за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката не се явява, не се
представлява. С писмено становище се поддържа подадената въззивна жалба, като по
същество се изразява становище за нейната основателност. Претендират се разноски за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемият редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител, който оспорва подадената жалба, по същество пледира за
потвърждаване изцяло на решението на РС ГД. Претендира се присъждане на разноски, за
които е представен списък по чл.80 от ГПК.
По делото пред настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.
Окръжен съд-Благоевград, след като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Районен съд-гр.ГД е сезиран с искова молба подадена от Д. АТ. В., с ЕГН **********, с
адрес гр.ГД, ул.“Пр., със съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки гр.ГД,
ул.“Ал.Ст. ..., адв. М.П., АКБ против Институт по тютюна и тютюневите изделия с.М., обл.
Пл., към СА гр.С., с адрес 4108, с.М., обл. Пл., представлявано от доц. д-р М.Г.К., с която са
предявени обективно съединени искове, както следва: да бъде признато за незаконно и да
бъде отменено уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 69 от 10.09.2020 г. на
директора на ИТТИ с. М., да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност "асистент" в Институт по тютюна и тютюневите изделия с.М., опитно поле гр.ГД,
да бъде осъден ответника да заплати на ищцата на основание чл.225 от КТ парично
обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца, с начална дата
15.09.2020 г. до 15.03.2021 г. в общ размер на 4560 лева, ведно със законната лихва от датата
на възникване на задължението до окончателното изплащане на обезщетението. Иска се
също бъдат присъдени в полза на ищеца направените по делото разноски.
В първото съдебно заседание е предявен и допуснат до разглеждане инцидентен
установителен иск във връзка с иска по чл.225, ал.1 от КТ, с който ИУИ ищцата е направила
искане да бъде признато за установено, че за м.07.2020 г. ищцата има право да получи
основно трудово възнаграждение от 760 лева, като за отработени 13 дни има право на 429.56
лева, за м.08.2020 г. ищцата има право да получи основно трудово възнаграждение от 760
лева и за м.09.2020 г. има право да получи основно трудово възнаграждение от 760 лева,
като за отработени 11 дни има право на 380 лева. Иска се да бъде признато за установено, че
ответника дължи на ищцата неизплатено основно трудово възнаграждение, представляващо
разликата между дължимото трудово възнаграждение и изплатеното такова, както следва: за
м.07.2020 г. – от 21.07.2020г. до 31.07.2020 г. за отработени 9 дни - 7.83 лева, за м.08.2020 г.
в размер на 20 лева и за м.09.2020 г. - от 01.09.2020 г. до 15.09.2020 г. за 11 работни дни - 10
лева, общо в размер на 37.83 лева.
В същата молба се съдържа и осъдителен иск, но същият не е предявен за разглеждане от
страна на ищцата, както и не е допуснат до разглеждане пред първата инстанция.
В първото съдебно заседание е направено и допуснато изменение на иска по чл.225, ал.1
от КТ досежно периода и размера на претендираното обезщетение, като ищцата е
претендирала да бъде осъден ответника да заплати на ищцата на основание чл.225 от КТ
парично обезщетение в размер на брутното й трудово възнаграждение за времето, през
което е останала без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца, с начална дата
16.09.2020 г. до 16.03.2021г. в общ размер на 5513.04 лева, ведно със законната лихва от
датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на обезщетението.
3
Твърди се в исковата молба от ищцата, че е работила в ИТТИ с.М. по безсрочен трудов
договор от 15.06.2007 г. Излага се, че трудовият й договор бил прекратен със заповед №
69/10.09.2020 г. на Директора на ИТТИ с.М., на осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а като мотиви
било посочено, че са изменени изискванията за заемане на длъжността със заповеди: № РД
04-59/19.06.2020 г. и № РД04-60/23.06.2020 г. на Председателя на ССА, която ищцата
отказала да подпише. Сочи се, че шест дни преди издаване на обжалваната заповед
Директора на ИТТИ с. М., издал Заповед № 29/04.09.2020 г., с която на основание чл. 7, ал.
2, т. 10 от Правилника за устройство и дейността на ИТТИ и чл. 119 от КТ, възстановил
ищцата на длъжността „Асистент“ в ИТТИ, считано от 04.09.2020 г., след което й е
предложено да подпише допълнително споразумение № 68/04.09.2020 г. към трудов договор
№ 28/15.06.2007 г., с което е преназначена от длъжност „Главен експерт-агроном“ с код по
НКПД: 21326006 на длъжност „Асистент“ с код по НКПД 24227081. Твърди се, че заповеди
№ РД 04-59 от 19.06.2020 г. и № РД04-60/23.06.2020 г. на Председателя на ССА уреждат
различни хипотези- преназначаване на не академична длъжност лицата, назначени на
длъжността „Асистент“ по силата на постоянен трудов договор, ако не са защитили
дисертационен труд, но не и прекратяване на трудовите договори с тези лица. Поддържа се,
че промяната в условията за заемане на длъжността „Асистент“ е настъпила преди
сключване на допълнително споразумение № 68/04.09.2020 г. Към момента на заемане на
процесната длъжност вече са действали изискванията въведени със заповед № РД 04-
59/19.06.2020 г. и заповед № РД04-60/23.06.2020 г. на Председателя на CCA, налице е било
съгласие на съконтрагентите да създадат, а те са го и осъществили трудово правоотношение
за длъжността „Асистент“. Излага се, че разглежданият случай не попада под действието на
приложения от работодателят фактически състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, защото нормата
предполага промяна на изискванията за заемане на длъжността - образование или
квалификация да е настъпила след сключването на допълнителното споразумение на
страните за промяна на длъжността, а е относима към друга хипотеза - начална липса на
предпоставки за заемане на съответната трудова функция, която е извън предметния обхват
на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т.6 КТ. Поддържа се, че със Закона за развитие на
академичния състав в Република България е въведена йерархически подредена система на
академичните длъжности. В чл.17 от Закона е предвидено, че висшите училища и научните
организации назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор, като
максималния срок на договора е 4 години, в който срок лицето заемащо длъжността
"асистент", предприема действия за придобиване на образователна и научна степен
"доктор". След изтичане на срока, ако не са спазени изискванията за придобиване на
образователна и научна степен „доктор“, трудовото правоотношение не се прекратява от
работодателя, а лицата се преназначават на не академична длъжност. На ищцата не е
предложено допълнително споразумение към трудовия договор, по реда на чл. 119 от КТ за
изменение на трудовия договор за длъжност „асистент" във връзка със срочността на
договора, нито при влизане в сила на измененията на ЗРАСРБ нито по- късно. Въпреки, че
трудовият й договор е със срок безсрочен, не е достигнат максималният срок от 4 години, в
който следва да предприеме действия за придобиване на образователна и научна степен
"доктор". В противоречие със ЗРАСРБ и правилника за прилагането му, директора на
ИТТИ-с. М. е преназначил ищцата от длъжност „Асистент“ на длъжност „Главен експерт-
агроном“ на 09.07.2020 г., докато за времето от 07.07.2020 г. до 20.07.2020 г. ползва отпуск
за временна неработоспособност, след което е преназначена от длъжност „Главен експерт-
агроном“ отново на длъжност „Асистент“ на 04.09.2020г. и шест дни по-късно е прекратен
трудовият й договор. Твърди се, че няма друг асистент, на когото да е прекратен трудовият
договор на цитираните в обжалваната заповед № 69/10.09.2020 г. основания, а директора
желае да прекрати трудовият й договор по съображения от личен характер, поради което е
налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Издадената от директора на ИТТИ -
с. М., Заповед № 29/04.09.2020 г. и последващото допълнително споразумение №
68/04.09.2020 г. са целели прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Излага се,
че атакуваната заповед е издадена в нарушение на чл. 328, ал. 1, чл. 326, ал.2 и ал. 4 и чл.
335, ал. 2 от КТ, без да е спазено законовото изискване за връчване на едномесечно
предизвестие. Поради изложеното са предявени настоящите искове.
Изпълнена е процедурата по чл.131 от ГПК, като в срок е подаден писмен отговор от
ответника.
4
В отговора се оспорват изцяло предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между
ищеца и ответното дружество са съществували трудово-правни отношения и че трудовият
договор на ищцата за заеманата длъжност "Асистент” е прекратен със заповед №
69/10.09.2020 г., връчена й на 15.09.2020 г. Твърди се, че основанието за прекратяване на
трудовия договор е чл. 328, ал. 1, т.6 от КТ - когато работникът или служителят не
притежава необходимото образование и квалификация за изпълняваната работа. Сочи се, че
със заповед № РД 04-59/19.06.2020 г. и заповед № РД 04-60 от 23.06.2020 г. на председателя
на ССА са изменени изискванията за заемане на длъжността „Асистент“, като за тези лица се
изисква, същите да имат защитен дисертационен труд и да са придобили образователна и
научна степен „Доктор“. Ищцата не е защитила такъв труд и няма подобна степен, поради
което не отговаря на изискванията за изпълняваната работа. Тя е информирана за това
изискване с длъжностната си характеристика от 04.09.2020 г. Заповедите на Председателя
на ССА визират задължение за ИТТИ да предостави и преназначи на ненаучна длъжност
лицата, които не отговарят на изискванията, но въпреки, че й е връчено допълнително
споразумение и длъжностна характеристика за такава длъжност, ищцата не е приела да
изпълнява друга длъжност освен тази на "Асистент" до момента на прекратяването на
трудовия договор. Твърди се, че от 15.06.2007 г. въз основа на трудов договор № 28/
15.06.2020 г. ищцата заема длъжността „научен сътрудник III степен“, като, съгласно §5,
ал.4 от Закона за развитие на академичния състав: “Трудовите правоотношения на лицата по
ал. 2, които към влизането в сила на този закон заемат научно- преподавателска или научна
длъжност, но не притежават научна степен, получена съгласно отменения Закон за научните
степени и научните звания, се запазват на следните академични длъжности: 1. за "асистент",
съответно "научен сътрудник" III степен - на академичната длъжност "асистент".
Задължението да се предложи допълнително споразумение за длъжност „асистент“,
съгласно чл. 17 от ЗРАСРБ назначаването на лица на длъжност "асистент" на срочен трудов
договор”, се отнася за новите, предстоящите назначения и изключва заварените. Излага се,
че ищцата никога не е заемала длъжността "главен специалист" в ИТТИ с.М., заема
длъжността „асистент“ от 15.06.2007 г. и до датата на прекратяване на трудовия договор е
имала достатъчно време да предприеме действия по зачисляване и придобиване на
ОНС„доктор“. В Закона за развитие на академичния състав от 2010 г. и Правилника за
неговото прилагане никъде не е посочено, че след изтичане законоустановения срок от 4
години лицата се преназначават на не академична длъжност. На 08.07.2020 г. на ищцата е
връчено допълнително споразумение за преназначаване на неакадемична длъжност, което тя
е отказала да подпише в присъствието на свидетели. На същия ден в 14.33 ч. посетила
личния си лекар и на 13.07.2020 г. представила на работодателя си болничен лист от дата
07.07.2020 г. В атакуваната заповед е посочено, че тя се счита за връчено предизвестие от 30
дни, което работодателя нарушава поради което е изплатил обезщетение за неспазено
предизвестие по чл. 220, ал. 1 от КТ. При уволнението на ищцата няма лично отношение от
страна на директора на ИТТИ и дискриминация в тази насока. Твърди се, че в ИТТИ - с. М.
няма други лица заемащи длъжността „асистент“, които да не са придобили ОНС „доктор“.
Лицето Ел.К. работи на трудов договор в ИТТИ - с. М., на длъжност „Гл. спец. Човешки
ресурси“.
Пред районния съд са събрани писмени доказателства. Приобщени са изготвените
заключения по допуснатата и назначена съдебно – счетоводна експертиза и съдебно –
техническа експертиза.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото правилно е изяснена от първата
инстанция. Ищцата Д.В. е започнала работа в ответния Институт по тютюна и тютюневите
изделия с. М. към СА гр. С., по безсрочен трудов договор № 28, сключен на 15.06.2007 г. на
длъжността „Научен сътрудник III степен“, с код по НКПД 2472-7004, с място на работа
отдел Опитна станция по тютюна гр.ГД. С допълнително споразумение № 15/10.03.2008 г.
ищцата приела наред с основната си длъжност „Научен сътрудник III степен“ да съвместява
и длъжността „Ръководител на отдел Опитна станция по тютюна гр.ГД“, а с доп.
споразумение № 08/28.05.2009 г. била назначена от длъжност „Научен сътрудник III степен“
на длъжност „Ръководител на отдел“ с място на работа Опитна станция по тютюна гр.ГД. С
допълнително споразумение № 33/15.09.2009 г. страните изменили трудовия договор, като
от 01.09.2009 г. ищцата била назначена от длъжност „Ръководител на отдел“ Опитна
станция по тютюна гр.ГД“ на длъжност „Научен сътрудник III степен - ръководител отдел“
5
код по НКПД 1237-7001.
С допълнително споразумение № 29/14.03.2011 г. ищцата била назначена на длъжност
„асистент- ръководител отдел“, код по НКПД 2472-7004, считано от 01.03.2011 г., като й е
връчена и длъжностна характеристика за длъжността. С допълнително споразумение №
57/13.11.2017 г. ищцата била назначена на длъжност „Асистент“, код по НКПД 2422-7081.
С допълнителни споразумения № 30/29.01.2018 г., № 35/29.01.2019 г. и № 17/22.01.2020 г.,
сключени между страните по делото, е променян размера на трудовото възнаграждение и
допълнителните възнаграждения за трудов стаж и професионален опит на ищцата за
заеманата от нея длъжност „Асистент“.
На 19.06.2020 г. Председателя на ССА гр.С. е издал заповед № РД- 04-59, с която на
основание чл. 17 от ЗРАСРБ и чл. 44 от Правилника за прилагане на ЗРАСРБ е наредил да се
преназначат на длъжност „Специалист“ лицата, заемащи длъжността „Асистент“, ако към 5
юни 2020 г. е изтекъл срочният им трудов договор, съгласно който представляват
докторанти, отчислени с право на защита или магистри, които не са представили проект на
дисертационен труд, както и да се преназначат на длъжност „Специалист“ лицата, назначени
на длъжност „Асистент“ по силата на постоянен трудов договор, ако към 5 юни 2020 г. не са
защитили дисертационен труд.
На 23.06.2020 г. Председателя на ССА гр.С. е издал заповед № РД- 04-60, с която е
изменил и допълнил заповед № РД-04-59/19.06.2020 г., като заповедта е придобила следната
редакция: 1. Да се преназначат на не академична длъжност лицата, заемащи длъжността
„Асистент“, ако е изтекъл или изтича срочният им трудов договор, съгласно който
представляват докторанти, отчислени с право на защита или магистри, които не са
представили проект на дисертационен труд, както и 2. Да се преназначат на не академична
длъжност лицата, назначени на длъжността „Асистент” по силата на постоянен трудов
договор, ако не са защитили дисертационен труд.”
На 08.07.2020 г. директора на ответния институт предложил на ищцата да подпишат
допълнително споразумение № 60/08.07.2020 г. по силата на което В. се преназначава от
длъжност „Асистент“, код по НКПД 24227081 на длъжността „Главен експерт - агроном“,
код по НКПД 21326006. Била й предложена за подпис и длъжностна характеристика за
длъжността „Главен експерт - агроном“. В. отказала до подпише допълнителното
споразумение и длъжностната характеристика, което било удостоверено с подписите на
двама свидетели, положени върху документите. Ищцата не оспорва обстоятелството, че не е
подписала допълнителното споразумение, както и длъжностната характеристика.
По делото е представен болничен лист амб. № 477 от 08.07.2020 г., издаден от д-р
Клавдия Тонева, съгласно който Д.В. е в отпуск от 07.07.2020г. поради заболяване от остър
тубулоинтерстиционален нефрит. Представен е (в трудовото досие на В.) и амбулаторен
лист № 2183/08.07.2020 г., издадено от д-р. Тонева за прегледа на ищцата, с отбелязан час
14.33ч. Във връзка с оспорване на горния болничен лист, д-р Клавдия Тонева е изложила
обяснения, че е издала болничния лист след като Д.В. посетила кабинета й на 08.07.2020 г. в
14.33 часа с данни за бъбречна инфекция. Болничния лист е потвърден с решение на ЛКК.
Представена и приета като доказателство е епикриза на Д.В. от която се установява, че е
постъпила на 06.04.2020г. и е изписана на 11.04.2020г. в Клиника по нервни болести към
Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Ал.“ ЕАД.
На 04.09.2020 г. Директора на ИТТИ с.М. е издала заповед № 29, с която е възстановила
ищцата на длъжността „Асистент“ в ИТТИ, считано от същата дата. Разпоредила е
допълнително споразумение и длъжностна характеристика за длъжността „Асистент“ да се
изпратят на В. по реда на електронния обмен за подписване и получаване.
От представеното по делото допълнително споразумение № 68/04.09.2020 г., се
установява, че ищцата била преназначена от длъжност „Главен експерт - агроном“, код по
НКПД 21326006 на длъжност „Асистент“, код по НКПД 2422-7081. Допълнителното
споразумение е подписано от страните, както и е подписана длъжностна характеристика за
длъжността „Асистент“, в която в част изисквания за длъжността е посочено, че се изисква
висше образование, с образователна и научна степен „доктор“ по специалност
Агроинженерство – полевъдство.
6
На 10.09.2020 г. директора на ИТТИ с.М. е издал процесната заповед № 69, с която на
осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ, във връзка със Заповед № РД 04-59/19.06.2020г. и Заповед № РД
04-60/23.06.2020г. на Председателя на ССА е прекратил трудовото правоотношение на
ищцата, заемаща длъжността „асистент“ в ИТТИ, опитно поле гр. ГД, считано от деня
следващ датата на връчване на заповедта. Заповедта е мотивирана с изменение на
изискванията за заемане на длъжността съгласно заповеди № РД 04-59/19.06.2020 г. и № РД
04-60 от 23.06.2020г. на Председателя на ССА, като за длъжността „Асистент“ се изисква
лицата да са защитили дисертационен труд и да са придобили образователна и научна степен
„Доктор“. Изложено е, че В. не е защитила такъв труд и няма придобита изискваната ОНС,
поради което не отговаря на изискванията за заемане на длъжността „Асистент“. Посочено
е, че лицето е било редовно запознато със заповедите по реда на Системата за електронен
обмен на документи и на личната й електронна поща, изпратена й е нова длъжностна
характеристика за длъжността „Асистент“, която е получила и подписала на 04.09.2020г. с
новите изисквания за придобита ОНС„Доктор“ на личната си електронна поща. Тъй като
лицето не отговаря на изискванията на чл.328, ал.1, т.6 от КТ, съгласно изменението на
длъжностната характеристика, следва да бъде освободено от заеманата длъжност. В
заповедта е посочено, че същата се счита за връчено предизвестие от 30 дни, съгласно
разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.6 във връзка с чл. 326, ал.2 от КТ. Разпоредено е на ищцата
да се изплати обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал.1, от КТ в размер на
брутното й трудово възнаграждение за един месец, както и да се изплати обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал.1, от КТ за 31 работни дни.
Издадената заповед № 69 от 10.09.2020 г. е била изпратена на ищцата чрез електронна
поща, както и била изпратена в заверено копие за връчване чрез нотариус Ел.Л. гр.ГД.
Процесната заповед е връчена на В. на 15.09.2020 г. от М.М. - помощник нотариус по
заместване на нотариус Ел.Л. и била оформена разписка за връчването, подписана от
ищцата.
Ищцата е регистрирана като безработна на 25.09.2020 г. и с разпореждане № 012-00-1713
от 06.10.2020 г. на НОИ - ТД Благоевград й е отпуснато обезщетение за безработица в
размер на 23.84 лв. дневно за периода от 16.09.2020г. до 15.09.2021 г. По делото на
19.03.2021 г. е представено копие от регистрационната й карта в Агенция по заетостта, с
отбелязана следваща среща със служител на 22.04.2021 г.
Ищцата е оспорила истинността на подписите, поставени за нея в следните документи:
Длъжностна характеристика за длъжността „асистент-ръководител на отдел“, неразделна
част от допълнително споразумение № 29/14.03.2011 г., Допълнително споразумение №
29/14.03.2011 г., Допълнително споразумение №33/ 15.09.2009 г., Допълнително
споразумение № 94/30.11.2009 г., Допълнително споразумение № 34/ 12.07.2016 г., всички
сключени към Трудов договор № 28 от 15.06.2007 година.
Във връзка с оспорването пред първата инстанция е назначена съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице след запознаване с оригиналите на документите и вземане
на сравнителен материал от ищцата, е дало заключение, че подписите положени “за
Служител“ в следните документи: Длъжностна характеристика за длъжността „асистент-
ръководител на отдел“, неразделна част от допълнително споразумение № 29/14.03.2011 г.,
Допълнително споразумение № 29/14.03.2011 г., Допълнително споразумение №33/
15.09.2009 г., Допълнително споразумение № 94/30.11.2009 г., Допълнително споразумение
№ 34/12.07.2016 г., всички сключени към Трудов договор № 28 от 15.06.2007 година са
изпълнени от Д. АТ. В..
Заключението на вещото лице по тази експертизата не е оспорено от страните и съдът го
кредитира като компетентно, пълно и обосновано.
По делото в първата инстанция е прието заключение по извършената съдебно - счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че по смисъла на чл.228, ал.1 от КТ
пълен работен месец за ищцата преди датата на прекратяване на трудовия договор
15.09.2020 г. е м. август 2020 г. Трудовото и възнаграждение за м. август 2020 г. по
елементи е следното: 01 Основна заплата 21 дни 740,00 лв.; 03 Прид.тр.ст.и проф.оп 20,9%
154,66 лв. 39 Социални тек.месец 21 дни 15,60 лв.; Общо начисления: 910,26 лв. От БТВ
следва да се извадят доходите с променлив характер. В конкретния случай това е 39 -
7
Социални тек. месец за 21 отработени дни в размер на 15,60 лв. Съответно брутното
възнаграждение на Д. АТ. В. за последния пълен работен месец е в размер на 894,66 лв.
(осемстотин деветдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки). След направените
удръжки, по сметката на Д. АТ. В. в Уникредит Булбанк на 24.08.2020г. е преведена сумата
в размер на 706,34 лв. (седемстотин и шест лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща трудово възнаграждение за м.август 2020 г.
Размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което ищцата е останала
без работа, изчислено за шест месеца, считано от 15.09.2020 г. до 15.03.2021 г. е 5367,96 лв.
(пет хиляди триста шестдесет и седем лева и деветдесет и шест стотинки). По месеци е
както следва: - м.09.2020 г. - за 11 раб. дни - 492,06 лв.; - м.10.2020 г. - за 22 раб. дни - 894,66
лв.; - м.11.2020 г. - за 21 раб. дни - 894,66 лв.; - м.12.2020 г. - за 20 раб. дни - 894,66 лв.; -
м.01.2021 г. - за 20 раб. дни - 894,66 лв.; - м.02.2021 г. - за 20 раб. дни - 894,66 лв.; - м.
03.2021 г. - за 9 раб. дни - 402,60 лв.
Заключението на вещото лице по тази експертизата не е оспорено от страните и съдът го
кредитира.
По делото е приета като доказателство справка от ответника, в която е отразено, че след
издаване на заповед № РД 04-59 от 19.06.2020г. и Заповед № РД 04-60 от 23.06.2020г. на
Председателя на ССА в ИТТИ с. М. няма друго лице освен Д.В., заемащо длъжността
„асистент“, назначено по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания,
на което трудовото правоотношение да е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Приобщени са като доказателства личното трудовото досие на ищцата и всички щатни
разписания на ответника – длъжностни и поименни за периода от сключване на трудовото
правоотношение с ищцата до прекратяването .
Приета като доказателство по делото е длъжностна характеристика на длъжността
„асистент“, в която в описания на длъжността е посочено, че извършва
научноизследователска и научно приложна дейност. Трудовите задачи и задължение,
характеризиращи съдържанието на длъжността са :усвоява съвременните методи в
научноизследователската дейност; събира и обработва актуална научно – техническа
информация; запознава се с проблемите на производството в своята област, участва в
изследвания по проекти, задачи и видове работи, самостоятелно или в колектив,
добросъвестно извежда експерименталната работа; събира, обработва и анализира
резултатите от проведените изследвания и участва в изготвянето на отчетите; прилага в
работата си изискванията на добрата лабораторна практика, развива дейността си към
повишаване на образователната и научна степен.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. В случая Окръжният съд констатира, че атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Във връзка с доводите в подадената
жалба, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Пред първата инстанция са били предявени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, както и инцидентни установителни искове. Първата
инстанция е приела, че исковете по чл.344 от КТ са неоснователни, поради което е
отхвърлила същите. Решението в отхвърлителната му част е предмет на подадената от
ищцата въззивна жалба.
Въззивната инстанция, счита, че исковете са подадени в срок, от правоимащо лице, срещу
надлежен ответник и са допустими, а разгледани по същество са неоснователни, по следните
съображения:
Безспорно е установено по делото, че между страните е съществувало валидно възникнало
по силата на трудов договор и допълнителни споразумения към него безсрочно трудово
правоотношение, като ищцата е заемала длъжността „асистент“ към датата на прекратяване
на същото. Процесното трудово правоотношение е възникнало по време на действието на
Закона за научните степени и научните звания /Обн., ДВ, бр. 36 от 9.05.1972 г., отм., бр. 38
8
от 21.05.2010 г./. При действието на същия, за заемането на процесната длъжност не е имало
изискване за притежаване на образователна и научна степен "доктор".
Със Закона за развитие на академичния състав в Република България се извършва
реформа в областта на развитието на академичния състав, като законът въвежда
йерархическа подредена система на академичните длъжности и цели да даде ясна уредба на
отношенията, свързани с научните степени и академичните длъжности. Със същия закон се
изменя съществуващата до този момент уредба, като една от основните промени е
премахването на научните звания и замяната им с понятието „академична длъжност“.
Съгласно чл. 17 от посочения закон- Висшите училища и научните организации назначават
лица на длъжност „асистент“ на срочен трудов договор при условията по реда на Кодекса на
труда. Съгласно чл.44, ал.1 от ППЗРАСРБ на длъжност „асистент“ може да бъде назначен
докторант, отчислен с право на защита, но незавършил процедурата по защита на
дисертационния ски труд. Назначаването се извършва от ректора на висшето училище или
от ръководителя на научната организация по предложение на ръководителя на първичното
звено съгласувано с ръководителя на приемащото звено на трудов договор за срок не – по
дълъг от две години. Съгласно ал.2 на цитирания текст на длъжност „асистент“ може да
бъде назначено и лице, което не е докторант, на трудов договор за срок не по – дълъг от
четири години. С ал. 3 /изм.в ДВ бр.19 от 2011г. в сила от 08.03.2011г. е прието, че в срока
на договора лицето заемащо длъжността „асистент“ предприема действия за придобиване на
образователна и научна степен „доктор“, като с ал.4 е регламентирано, че след изтичане на
срока на договора нов срочен трудов договор със същото лице не може да се сключва. Т.е.
придобитата по съответния ред образователна и научна степен „доктор” е законово условие
за заемане на академичната длъжност „асистент” по безсрочен трудов договор. Ответникът е
предприел уволнение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.6, като е изложил мотиви, че
съгласно Заповед № РД 04-59/19.06.2020г. и заповед № РД 04-60 /23.06.2020г. на
Председателя на ССА са изменени изискванията за заемане на длъжността, като за
длъжността „асистент“ се изисква лицата да се защитили дисертационен труд и да са
придобили образователна и научна степен „доктор“, като служителката Д.В. не е защитило
такъв труд и няма придобита образователна и научна степен „доктор“. Съгласно соченото в
атакуваната заповед правно основание за прекратяване на трудовия договор, работодателят
може да го прекрати с едностранно предизвестие в сроковете по чл.326, ал. 2 от КТ, когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална
квалификация за изпълняваната работа. Изискването за образование и квалификация може
да е въведено с нормативен акт или с акт на работодателя.
Видно от приобщената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение същата е
издадена от компетентно лице носител на работодателска власт, мотивирана е посочено е
основанието на което се прекратява трудовото правоотношение с ищцата и причините за
това. Заповедта е връчена на В. и е породила действие, като е прекратено трудовото й
правоотношение на посоченото в нея основание.
В конкретния случай във връзка с възраженията на ищцата в подадената жалба, въззивния
съд констатира, че ищцата е започнала работа на длъжността "асистент - ръководител
отдел", код по НКПД 2472-7004 в ответния институт по сключено допълнително
споразумение № 29/14.03.2011 г., но считано от 01.03.2011 г. Връчена е и била и
длъжностна характеристика. Установено е от заключението на съдебно - графическата
експертиза, че тази длъжностна характеристика е подписана от ищцата. С допълнително
споразумение № 57/13.11.2017 г. ищцата е била назначена на длъжност „Асистент“, код по
НКПД 2422-7081. С допълнителни споразумения № 30/29.01.2018 г., № 35/29.01.2019 г. и №
17/22.01.2020 г., сключени между страните по делото, е бил променян размера на трудовото
й възнаграждение основно и допълнително за трудов стаж и професионален опит на ищцата
за заеманата от нея длъжност „Асистент“.
По делото не са представени доказателства и не се твърди ищцата да има научна степен
"доктор", да е докторант или да е предприела действия за придобиване на образователна и
научна степен "доктор". На длъжността "асистент" тя е била назначена от 2011 г. и към 2020
г. са били изтекли 9 години, в които тя е заемала длъжността, като през този период не е
предприела действия да защити дисертационен труд и да придобие образователна и научна
степен доктор.
9
В случая след измененията на Закона с ДВ бр.101/2010г. работодателя е дал възможност
на ищцата да заеме длъжността „асистент“ без да отговаря на изискването за придобита
образователна и научна степен „доктор“, но съобразно изменението на закона, тя е следвало
да придобие научна степен „доктор“ за заемане на длъжността, в срок не по – дълъг от
четири години от заемане на длъжността /независимо от това, че е била назначена на
безсрочен трудов договор. По делото се установява, че в срока по чл.44, ал.2 от Правилника
за приложение на ЗРАСРБ ищцата не е изпълнила условието да придобие образователна и
научна степен „доктор“ и по силата на закона съществуващото правоотношение за
длъжността „асистент“ не може да бъде запазено. Поради това и във връзка с разпоредбата
на чл.44, ал.4 и заповед № РД-04-59/19.06.2020 г., изменена и допълнена със заповед № РД-
04-60/23.06.2020 г., двете на председателя на ССА гр.С., на В. е било предложено да бъде
преназначена от длъжност „Асистент“ на длъжността „Главен експерт - агроном“ (доп.
споразумение № 60/08.07.2020 г.).
Безспорно с така приетите изменения на закона още към момента на приемане на закона
ищцата не е имала необходимата квалификация да заема длъжността „асистент“, но по
силата на същия този закон е даден един гратисен период за придобиване на научна степен
„доктор“ и съответно тя да може да заема длъжността „асистент“. Няма спор че към момента
на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата не е придобила изискващата се от
закона професионална квалификация.
С § 5, ал. 2 до 5 /ДВ, бр. 101 от 2010г./ от ПЗР на ЗРАСРБ е дадена уредба във връзка със
заварените трудови правоотношения. В § 5, ал. 2 е предвидено, че всички права на лицата,
като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и
научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните
степени и научните звания се запазват, а в ал. 4 относима към настоящия случай, е
предвидено, че трудовите правоотношения на лицата по ал. 2, които към влизането в сила на
закона заемат научно-преподавателска или научна длъжност, но не притежават научна
степен се запазват като в т. 1 е предвидено, че за лицата с научно звание и научна длъжност
„асистент“ се запазват на академичната длъжност „асистент“. В параграф 6 е
регламентирано, че висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на
лицата, заверени на длъжностите „асистент“ и други, които не притежават образователна и
научна степен „доктор“, условия за придобиване на такава в самостоятелна подготовка.
За да бъде разбран смисълът и целта на разпоредбата, следва да бъде извършено
систематично тълкуване на закона и правилника за неговото приложение в неговата цялост,
както и в частност на разпоредбите относно начина на възникване и съдържанието на
трудовото правоотношение на лицата, заемащи академична длъжност „асистент“.
В чл. 2, ал. 3 от Закона са подредени в йерархически ред академичните длъжности
„асистент“, „главен асистент“, „доцент“ и „професор“.
В чл. 15, ал. 2 е предвидено, че академичните длъжности се заемат по трудово
правоотношение. В Чл. 17 от Закона е предвидено, че висшите училища и научните
организации назначават лица на длъжност „асистент“ на срочен трудов договор“. В чл. 44 от
ППЗРАСРБ е дадена подробна уредба на начина на възникване на трудовото
правоотношение за длъжност „Асистент“, срока на договора и др. Възприетия принцип за
срочност на трудовото правоотношение на лицата, заемащи академичната длъжност
„асистент“ е свързан с поставената в закона цел за йерархическо и научно развитие на тези
лица, като максималния срок на договора е 4 години, в който срок лицето, заемащо
длъжността „асистент“, предприема действия за придобиване на образователна и научна
степен “доктор“, след изтичането на срока на договора нов срочен трудов договор със
същото лице не може да се сключва. Т.е за да продължи да изпълнява същата длъжност
служителя трябва да изпълни изискването и да придобие необходимата квалификация.
С цитираните разпоредби от ПЗР на ЗРАСРБ е дадено разрешение за преодоляване на това
ново изискване за квалификация за заемане на академична длъжност „асистент“, като
предвиждането на пар. 5, ал. 2 за запазване на придобитите по Закона за научните степени и
научните звания права е във връзка със запазването на правата по повод влизане в сила на
закона и настъпващата по силата му трансформация. Същевременно на лицата,
непритежаващи научна и образователна степен „доктор“ е дадена възможност за срок от 4
10
години да се ползват от така запазените права и в същия срок, който по закон е и срокът, в
който може да се заема академичната длъжност, без лицето да притежава научна и
образователна степен „доктор“, да придобият такава. След изтичане на този срок и при
непридобиване на научна и образователна степен „доктор“ по отношение на тези лица е
налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ,
тъй като те не притежават изискуемото се по закон образование и професионална
квалификация. Със Заповедите на работодателя е наредено да се преназначат на
неакадемична длъжност лицата назначени на длъжността „асистент“ по силата на постоянен
трудов договор, ако не са защитили дисертационен труд.
Преназначаването на асистента на неакадемична длъжност засяга два от основните
елемента в минимално необходимото договорно съдържание (essentialia negotii) на трудовия
му договор – наименованието на длъжността и характера на работата (трудовата функция)
(чл. 66, ал. 1, т. 2 от КТ) и основното трудово възнаграждение (чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ).
Двете длъжности са две различни трудови функции във висшето училище или научна
организация, това са две различни щатни длъжности в щатното разписание.
Преназначаването на лицата на неакадемична длъжност не следва да се тълкува обаче като
настъпваща по силата на заповедите промяна на трудовото правоотношение или задължение
за едностранно изменение от страна на работодателя и според настоящият съдебен състав
преназначаването не може да настъпи по силата на заповедите, а следва да бъде подписано
допълнително споразумение по чл. 119 КТ.
Това е така, тъй като с изменението на длъжността се променя както се посочи по-горе не
само нейното наименование, а и съдържание, т.е. следва промяна в трудово-правното
положение на тези лица, свързана с промяна в посока намаление на основното им месечно
трудово възнаграждение. В областта на трудовоправните отношения обаче всяка промяна в
съществените елементи на правоотношението е свързана с необходимостта на съгласие на
страните по него-арг. чл. 118, ал. 1 от КТ, като предвижданията за едностранна промяна са
свързани единствено с хипотези, в които положението на работника или служителя се
променя в по-благоприятна посока. Обратно изменението на трудовото правоотношение,
свързано със засягане на правата на работника в съдържанието на правоотношение винаги е
свързано с наличието на негово изявление. Отделно от това на основание чл. 62, ал. 3 от КТ
и чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „б” от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за
изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, за това изменение на
трудовия договор, с което се променя длъжността (трудовата функция), в тридневен срок от
подписване на допълнителното споразумение работодателят (висшето училище или
научната организация) или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за
това до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. Само
чрез подписване на допълнително споразумение, работодателят може да изпълни
задължението си по чл. 62, ал. 3 от КТ и съответният държавен орган да бъде своевременно
уведомен за настъпила промяна в трудовото правоотношение на съответния служител.
Кодексът на труда и съответната наредба не уреждат въпроса за „регистрация” на настъпило
изменение на индивидуалното трудово правоотношение по силата на закона.
В случая с оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че работодателят-
ответник в настоящото производство е изпълнил всички законови изисквания и задължения.
Предоставил е 4 годишен срок на ищцата за придобиване на научна степен „доктор“,
независимо, че не е изрично посочено това в негов акт.
След издаване на процесните заповеди видно от представеното допълнително
споразумение към трудов договор № 60/08.07.2020г. работодателят е издал такова, подписал
го е и е предприел действия за връчването и подписването му от страна на работника-
ищцата по делото. От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата на
08.07.2020г. е отказала да подпише допълнителното споразумение, който факт същата не
оспорва. Действително във връзка с твърденията й, е установено по делото, че ищцата е
ползвала отпуск по болест за периода от 07.07.2020г. до 20.07.2020г., но след завръщането
си на работа на 21.07.2020г., до издаване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение тя е разполагала с достатъчно дълъг срок повече от месец, в който е могла
да осмисли предложението и да подпише споразумението, което тя не е направила. Съдът
намира, че именно работникът е този, който не е изпълнил задълженията си и не е
11
предприел действия в негова полза. Т.е. единствената причина, поради която не е
преназначена на неакадемична длъжност е нейното поведение. Работодателят не може в
неизвестен за него срок да чака работника да реши да подпише това споразумение. Поради
изложените аргументи, съдът намира, че в конкретния случай, поведението на ищеца следва
да се приеме за отказ да подпише споразумение по чл. 119 от КТ за преназначаването на
неакадемична длъжност. Съдът счита, че доколкото жалбоподателката не е подписала
допълнителното споразумение от 08.07.2020г. то не е произвело действие, поради което е
било безпредметно издаването на заповед от 04.09.2020г. за възстановяване на ищцата на
длъжността „асистент“, както и сключването на допълнително споразумение от същата дата,
тъй като както беше посочено същата фактически не е заела неакадемичната длъжност. С
връчването на новата длъжностна характеристика за длъжността „асистент“, изготвена на
07.07.2020г., която ищцата е подписала на 04.09.2020г., е въведено от работодателя ново
изискване за заемане на длъжността придобита образователна и научна степен „доктор“,
която същата не притежава. При отказа на служителя да бъде преназначен на неакадемична
длъжност, за работодателя не е имало друга възможност, освен да прекрати завареното
трудово правоотношение. В същата насока е постановеното решение № 303 от 09.01.2017г.
постановено по гр.д.№ 2135/2016г. на ВКС, IV г.о.
С оглед на това съдът приема, че за ответника е възникнало правото му да прекрати
трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, поради липсата
на необходимото образование и професионална квалификация.
Доводите на жалбоподателя, че процесната заповед е издадена в разрез с разпоредбата на
чл.328, ал.1, т.6 от КТ, съобразно приетото в ТД № 4 от 01.02.2021 г. по тълк.д. № 4/2017 г.
на ВКС са неоснователни. Съгласно мотивите на Т.1Б от посоченото тълкувателно решение,
е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, когато
при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен
акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа.
Когато при сключване на трудов договор с работодател, който се е съгласил, че
притежаваните от работника или служителя образование или професионална квалификация
са достатъчни за изпълняваната работа, но бъде установено, че изискванията за заемане на
съответната длъжност са нормативно установени, което прави невъзможно запазването на
трудовото правоотношение, работодателят може да поиска трудовият договор да бъде
обявен за недействителен с иск по чл. 74 КТ. Докато не бъде обявена недействителността на
трудовия договор с влязло в сила решение на съда съгласно чл. 74, ал. 2 КТ ще е налице
действително правоотношение, което може да бъде прекратено от работодателя на всяко
едно от изчерпателно изброените основания за прекратяването му. В този случай, не се
изключва възможността за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6
КТ, тъй като при сключване на трудовия договор, за страните са възникнали всички права и
задължения, вкл. правото на работодателя да прекрати трудовия договор с едностранно
предизвестие.
Настоящата хипотеза е именно такава, при която изисквания за образование или
професионална квалификация за изпълняваната от ищцата работа на длъжността „Асистент“
са нормативно определени в чл.44 от ППЗРАСРБ и установени с длъжностна
характеристика издадена от работодателя. След като е установено, че В. не отговаря на така
установените изисквания, то работодателя има право да прекрати трудовия договор на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ.
Във връзка с възраженията в жалбата относно злоупотреба с право от страна на
работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение въззивния съд, намира
следното.
Ищцата се позовава на обстоятелството, че работодателя е оспорил издаденият и на
08.07.2020 г. болничен лист, че тя е единственият асистент, на когото е прекратено
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, че след нейното
освобождаване са назначени двама служители на длъжността „Асистент“, но при условия и
длъжностна характеристика, различни от предложените на нея.
Въззивният съд счита, че първата инстанция правилно е съобразила, че право на
работодателя е да оспори болничния лист, ако счита, че е незаконосъобразно e издаден и
12
доколкото не е доказано по делото това да е сторено с цел, която не съответства на закона и
добрите нрави, това действие не представлява представлява злоупотреба с право.
Не е доказано по делото, че на работа в ответния институт са останали лица, назначени на
длъжността „Асистент“, които не са отговаряли на изискванията за заемане на длъжността.
В тази насока във въззивната жалба се излага, че лицето М.Др. не е придобила
образователна и научна степен „доктор“, като трудовия й договор не е прекратен, нито е
преназначена на неакадемична длъжност. Във връзка с това възражение, въззивния съд
констатира, че видно от щатните разписания приобщени по делото лицето М.Др. е заемала
длъжността „главен асистент“ след което е преназначена на длъжността „асистент“, а видно
от щатно разписание от 17.12.2020г. същата е посочена като асистент – доктор, от което
следва, че твърденията в жалбата, че не придобила образователна и квалификационна степен
доктор се опровергават от доказателствата по делото. С оглед на това възражението на
жалбоподателката е неоснователно.
На следващо място следва да се акцентира, че не представлява злоупотреба с право и
обстоятелството, че длъжностната характеристика, утвърдена в края на м. 10.2020 г. е
различна от длъжностната характеристика, изготвена на 07.07.2020 г. От една страна
работодателя има право да променя длъжностните характеристики, с оглед да отговарят по-
точно на изискванията за длъжността, а от друга страна разликата в двете представени,
длъжностни характеристики, се състои в това, че в утвърдената през м. 10.2020 г. е
заложено изискване към лицето в 4 годишен срок да предприеме действия за придобиване на
образователна и научна степен „доктор“. Подобно изискване може да се приложи към
новоназначено на длъжността лице, но не и към лице, което вече е изпълнявало длъжността
в продължение на повече от 4 години, какъвто е случая с ищцата, доколкото би се стигнало
до противоречие с нормативните разпоредби и заповедите на председателя на ССА, както и
до привилегировано положение на отделни лица.
Предвид изложеното въззивния състав намира, че заповед № 69/10.09.2020 г. на Директора
на Института по тютюна и тютюневите изделия с.М. към СА, с която е прекратено
трудовото правоотношение с ищцата Д. АТ. В., е законосъобразна.
С оглед горното, съдът намира, че предявените искове за отмяна на заповедта,
възстановяване на заеманата преди прекратяване на трудовото правоотношение длъжност и
за обезщетение за оставане без работа в резултат на уволнението правилно са отхвърлени от
първата инстанция поради тяхната неоснователност.
Предвид изхода от делото право на разноски има въззиваемия, който е представил списък
по чл.80 от ГПК и доказателства за извършване на същите. Въззивника Д.В. не е направила
своевременно възражение за прекомерност спрямо претендирания размер на адвокатското
възнаграждение на ответната страна, поради което разноските следва да бъдат присъдени в
пълния им размер от 1164 лв. с ДДС заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното Окръжен съд Благоевград, IV въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7718/29.04.2021г. постановено по гр.д.№ 877 /2020г. по
описа на РС гр.ГД, в обжалваната му част, с която са отхвърлени предявените от Д. АТ. В., с
ЕГН ********** срещу ИТТИ с. М. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Д. АТ. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.ГД, ул.“Пр., да заплати на
Институт по тютюна и тютюневите изделия с. М., към СА гр.С., с адрес 4108, с.М., обл. Пл.,
представлявано от доц. д-р М.Г.К. сумата от 1164 лв. /хиляда сто шестдесет и четири лева/
направени по делото разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок
от връчването му на страните.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14