Решение по дело №8240/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№   260896                               22.06.2021 година                      гр. Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаският районен съд                                                               ХХ граждански състав

На тринадесети май                                                         две хиляди двадесет и първа година

в публично заседание в следния състав:

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ

                                                                 

 

при секретаря Светлана Тонева  

изслуша докладваното от съдията Иван Дечев

гражданско дело № 8240/2020г.

и за да се произнесе взе в предвид следното:    

 

 

               Производството е образувано по искова молба на М.. П.М., ЕГН **********,*** 26 против „Елит-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Българово, ул.“9-ти септември“ 73, представлявано от Б.. А.. Я.. за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 10000 лв. - частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 50000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания от изчезването на съпруга й, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от 16.03.2015 год. до окончателното й изплащане.

               Ищцата твърди, че по силата на сключен между съпруга й И.. М.. и ответното дружество договор, последното се задължило, срещу заплащане, да му предоставя социална услуга в Дом за стари хора „Долче вита“ - гр.Българово. Сочи, че поради занижения контрол в дома и заболяването на съпруга й - „Деменция при болестта на Алцхаймер“, същият е изчезнал на 16.03.2015г., а впоследствие, след щателно издирване - обявен за починал с решение на БРС по гр.д. № 1862/2020 год. Поддържа, че смъртта на съпруга й, с когото имала силна емоционална близост и щастлив семеен живот, се е отразила негативно върху нейната психика. Изчезването му било понесено много тежко от нея, сринало я психически, почти цялото й тяло се схванало на нервна почва. Не може да преживее липсата на съпруга си, живее всеки ден със спомена за него. Ето защо моли за уважаване на исковете.

               Исковете са с правно основание в чл.49 вр. с чл.45, ал.1 от ЗЗД вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД. 

               Ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете. Прави възражение за погасяване на претенцията по давност, тъй като датата на увреждането, посочена от ищцата е 16.03.2015г., ето защо давността е изтекла на 13.05.2020г., преди предявяване на иска. Оспорват се всички твърдения на ищцата, с изключение на това, че съпругът й е пребивавал в дома за стари хора и че е изчезнал оттам на 16.03.2015г. И.. М.. е постъпил в социалното заведение без никакви медицински документи, които да доказват, че страда от деменция. Проявил е агресивно поведение към другите обитатели, заради което е бил преместен в нова стая, където се е сбил със съквартиранта си, от който при самозащита е получил удар по главата. Ето защо близките на М.. са били помолени да го вземат от дома и да се прекрати договора за настаняването му. Дъщеря му обаче отказала да прибере баща си, тъй като не е изтекло 14-дневното предизвестие за прекратяване на договора. На 16.03.2015г. М.. се покатерил на строително скеле до оградата и избягал от заведението. За дома за стари хора, който не е лечебно заведение, няма изискване да има назначен медицински персонал, а наличният персонал е полагал всички необходими грижи за Милушев. Ответникът заявява, че не носи отговорност за изчезването на съпруга на ищцата, тъй като е налице лошо стечение на обстоятелства, при които настаненият е избягал от заведението. Домът за стари хора не е затвор и не може да ограничава движението на обитателите си. Моли се за отхвърляне на исковете.

               Предвид доказателствата и закона, съдът намира следното:

               Не е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че на 11.03.2015г. ответното дружество „Елит - БГ“ ЕООД в качеството си на доставчик на социални услуги и съпругът на ищцата И.. Н.. М.. са сключили договор № 125, на основание чл.40в, ал.2 от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане, с който ответникът се е задължил да предоставя на потребителя срещу заплащане на месечна такса избрани социални услуги в Дом за стари хора „Долче вита“ - гр.Българово, както следва: социални, медицински, битови и др. След сключване на договора потребителят И.. Н.. М.. е настанен в Дома за стари хора на 11.03.2015г. със заповед № 135/11.03.2015г. на управителя С.. К... На 16.03.2015г. М.. е изчезнал и не е открит повече. По този повод той формално е изписан от дома със заповед № 136/16.03.2015г. С влязло в сила решение № 260056/17.08.2020г., постановено по гр.д. № 1862/ 2020г. по описа на Районен съд - Бургас, е установено, че след изчезването си на 16.03.2015г. И.. Н.. М.. отсъства безвестно в продължение на повече от 5 години, поради което на основание чл.14 от Закона за лицата и семейството е обявена неговата смърт с дата 17.03.2015г.

               Във връзка с изчезване на лицето Инспекторатът към изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане на 21.03.2015г. е извършил проверка в Дома за стари хора в гр.Българово. Съгласно приложеното уведомително писмо от 22.04.2015г. при тази проверка са констатирани груби нарушения и неспазване на критериите и стандартите на предоставяне на социални услуги, регламентирани в ППЗСП. Към датата на проверката, на основание чл.46, ал.1, т.5 ППЗСП е била заличена регистрацията на ответното дружество за предоставяне на социалната услуга „Дом за стари хора“ поради неспазване на изискването за представяне на годишен отчет на дейността си.

               Домовете за стари хора са специализирани институции за предоставяне на социални услуги съгласно чл.36, ал.3, т.3 ППЗСП. На основание чл.42 ППЗСП лицата, които могат да предоставят социални услуги се вписват в нарочен регистър, воден от АСП. На основание чл.47 ППЗСП до 31 май всяка година регистрираните лица представят в АСП отчет за дейността си, свързана с предоставяне на социални услуги, като при неизпълнение на това задължение на основание чл.46, ал.1, т.5 от ППЗСП регистрацията се заличава.

               Според чл.16, ал.2 от ЗСП в редакцията му към 2015г., социалните услуги се предоставят въз основа на индивидуална оценка на потребностите и съобразно желанието и личния избор на лицата.

               Нормите на чл.40г, ал.1 и 2 ППЗСП, в редакцията им към 2015г. задължават доставчиците на социални услуги след оценка на нуждите на всеки потребител да изготвят индивидуален план, включващ необходимите дейности по задоволяване на потребностите на лицето - в това число ежедневните, здравните, рехабилитационните и социалните потребности на потребителя. Съгласно чл.40г, ал.4 от ППЗСП за задоволяване на здравните потребности на потребителите на социални услуги се изготвя писмен план за здравни грижи от лице с подходящо медицинско образование, който включва медицинска история, необходими превантивни мерки, наличие на алергии, потребности от зъболечение, потребности от лечение или оздравителни програми, имунизации и наблюдение, хранене и диети, рехабилитация, лична хигиена.

               И според договора доставчикът се задължава да изготви индивидуален план на потребителя, в съответствие с потребностите и здравословното му състояние, който да съдържа дейностите за задоволяване на потребностите му, в това число и здравните такива.

               Ето защо съдът приема, че документното установяване на здравословното състояние  на лицето към момента на постъпването му в Дома е възложено като  задължение на специализираната институция. По делото не се спори, че И.. М.. е страдал от деменция при болестта на Алцхаймер, психоорганичен синдром с възбуда и обърканост, което заболяване се установява и от приложената по делото епикриза. Разпитаната св.Кьосева, управител на Дома за стари хора, е заявила, че И.. М.. е бил доведен за настаняване от двете си дъщери и от жена си без медицински документи за здравословното му състояние. Те не донесли нито епикриза, нито удостоверение от личен лекар. Понеже роднините му много настоявали, от ръководството на институцията приели Илия без медицинска документация. В тази връзка съдът намира, че ако на ответника не са били предоставени медицински документи за здравословното състояние на лицето, този пропуск е по негова вина, тъй като самият ответник не е положил дължимата грижа, като е настанил лицето в дома, без да изпълни установените нормативни задължения да е запознат със здравословното му състояние. Това противоправно поведение на ответника е станало пречка за изготвянето на индивидуален план на лицето относно ежедневните и здравните му потребности.

               Няма спор, че на 16.03.2015г. И.. М.. е изчезнал от Дома за стари хора. В тази връзка са и показанията на св.К.., чиято майка също е била настанена в институцията и който я е посетил в периода 11.03-19.03.2015г. Според този свидетел, той е видял човек, облечен в анцуг, да прескача оградата на дома и да бяга в посока на селото.

               Изчезването на М.. е станало поради противоправното поведение на служители на ответното дружество, които не са изпълнявали задълженията си по ЗСП, ППЗСП и договора и са нарушили критериите за качествени здравни грижи. Както стана ясно, лицето е било прието в институцията без документи, установяващи точното му здравословно състояние, което явно е било тежко и се е налагало М.. да е под завишен постоянен надзор. Такъв завишен надзор е нямало, което е станало причина лицето да избяга от институцията. Неговото изчезване е по вина на ръководството и служителите на институцията.

               Установи се по делото, че ищцата е претърпяла неимуществени вреди от изчезването на ответника. В тази връзка св.Г.., близка на М.., е заявила, че след изчезването на мъжа й тя е изпаднала в депресия, страхувала се е да излиза сама, вземала успокоителни. Появили се и проблеми с щитовидната жлеза. М.. постоянно говорела за съпруга си, тежко преживяла изчезването му, защото двамата били много близки. Св.Н.. също е споделила, че след изчезването на съпруга й М.. била винаги притеснена, страхувала се и се чудела какво е станало с него. Ето защо според БРС се доказва, че в резултат на изчезването на И.. от Дома за стари хора, ищцата е претърпяла тежки емоционални вреди, логично следващи загубата на близък човек.

               Доказват се всички елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, тъй като ответникът, чрез своите служители е действал противоправно, позволявайки поради занижен контрол и липса на точни данни за здравословното му състояние настаненият в Дома за стари хора И.. М.. да изчезне, което е довело до понесени от съпругата му стрес и страдания. Ето защо в полза на ищцата се дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Това обезщетение се дължи по чл.45 ЗЗД, тъй като ответникът няма с ищцата сключен договор. Той я е увредил, като е допуснал настаненият в Дома за стари хора неин съпруг да изчезне безследно.

               При това положение съдът трябва да разгледа предявеното възражение за погасяване на иска по давност. То е подадено в срока за отговор по чл.131 ГПК и е допустимо. Предвид данните по делото, БРС намира възражението за основателно. Търсят се вреди от деликтно поведение. Според чл.114, ал.3 ЗЗД за вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. В случая обаче ответник не е физическото лице, допуснало М.. да изчезне поради занижен контрол, а е юридическото лице, което е възложител на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД. Според Постановление № 2 от 21.XII.1981 г., Пленум на ВС, вземането от непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен - от деня на неговото откриване (чл. 114, ал. 3 ЗЗД). Причинителят на непозволеното увреждане и лицата, които носят отговорност за неговите действия, се смятат в забава и без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Когато деецът не е известен, а са известни лицата, които отговарят за него, давностният срок за вземанията срещу тях започва да тече от датата на деликта. В конкретната хипотеза е известно лицето, което е възложител на работата по смисъла на чл.49 ЗЗД и това е ответникът по делото. Той е известен още от датата на изчезването на Милушев, а именно от 16.03.2015г. и оттогава тече и погасителната давност спрямо “Елит-БГ“ ЕООД. Тя би изтекла 5 години по-късно /чл.110 ЗЗД/, а именно на 16.03.2020г. Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, давността е спряла да тече на 13.03.2020г. /чл.3, т.2 от закона/. Според § 13 от ПЗР на ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в “Държавен вестник“. Следователно давността е била спряна до 21.05.2020г. и от тази дата е възобновила течението си. Тя е изтекла на 25.05.2020г. Искът е предявен едва на 17.12.2020г. и по тази причина е погасен по давност.

               Без значение е фактът, че смъртта на лицето е обявена с решение от 17.08.2020г. Законът не свързва изискуемостта на вземането за вреди от деликт с такъв вид решение, освен това вредата за ищцата е настъпила още на 16.03.2015г., с изчезването на лицето. Не се свързва изискуемостта и с евентуално постановяване на осъдителна присъда против дееца-физическо лице, ако евентуално се приеме, че бездействието му, станало причина за изчезването на М.., се припокрива с някакъв престъпен състав. В тази връзка съдът съобразява и мотивите на Определение № 50 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4906/2013г., IV г. о., ГК. В него е прието, че гражданският иск трябва да се предяви в петгодишния давностен срок, а образуването на досъдебно или съдебно производство по НПК не спира теченето на този срок. Прието е също така, че в случаите, когато се търси ангажирането на гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД, теченето на давностния срок по отношение на вземането срещу възложителя на работа не е обусловено от откриването на дееца, когато е известно лицето, което отговаря за него, макар да има образувано производство срещу неизвестен извършител, което не е приключило. Ето защо БРС намира, че искът по чл.49 ЗЗД се погасява с 5-годишна давност, която тече от деня на изчезване на лицето, а именно 16.03.2015г., тъй като е ясно кой е възложителят на работата. Както беше установено, давността е текла от 16.03.2015г., нейното течение е спряно на 13.03.2020г. и отново е възобновено на 21.05.2020г., като е изтекла на 25.05.2020г., няколко месеца преди предявяване на иска и така е погасила вземането.

               Искът е погасен по давност и следва да бъде отхвърлен.

               На основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата трябва да бъде осъдена да заплати на ответника разноски от 850 лева за адвокатски хонорар.

               По изложените съображения, Бургаският районен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

               ОТХВЪРЛЯ иска на М.. П.М., ЕГН **********,*** 26 против „Елит-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Българово, ул.“9-ти септември“ 73, представлявано от Б.. А.. Я.. за осъждане на ответното дружество да й заплати сумата от 10000 лева /десет хиляди лева/ - частична претенция, чийто пълен размер възлиза на 50000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални страдания от изчезването на съпруга й на 16.03.2015г. в резултат на неправомерно поведение на служители на ответника, ведно със законната лихва върху посочената сума, начиная от 16.03.2015 год. до окончателното й изплащане.

               ОСЪЖДА М.. П.М., ЕГН **********,*** 26 да заплати на „Елит-БГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Българово, ул.“9-ти септември“ 73, представлявано от Б.. А.. Я.. сумата от 850 лева /осемстотин и петдесет лева/ разноски по делото.

               Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ