Р Е Ш Е Н И Е
Гр. С., 31.03.2021 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, втори
състав, в открито заседание на десети март две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.
ВАНЯ ИВАНОВА,
при участието на секретаря Теодора Вутева и прокурор Цекова, като разгледа
докладваното от съдия Славчева гр. дело № 638/2020 год. взе предвид следното:
Производството е
образувано по подадена въззивна жалба от Р.В.С. *** против решение № 33 от
14.08.2020 год. по гр.д. № 168/2020 год. на РС-Етрополе, с което е продължен
срока на настаняване на детето Р.В., родена на *** год. в гр. С. от майка В.И.Д.
и баща Р.В.С., в професионалното приемно семейство на Е.С.Ц., живуща *** за
срок от една година, от влизане в сила на съдебното решение или до
промяна/отпадане на обстоятелствата, довели до предприемане на мярката -
настаняване извън семейството, като е постановил да се ползва социалната услуга
„Заместваща приемна грижа“ за детето и семейството.
Молбата за продължаване
на настаняването е подадена пред РС-Етрополе от ДСП – гр. Етрополе.
Жалбоподателят е биологичен баща на детето, който се е грижил за него до 14.02.2019
год., когато със заповед № ЗД/Д-СО-СЛ-011/2019 год. на директора на ДСП-С.
малолетното дете е настанено за отглеждане в професионално приемно семейство,
на основание чл. 33, ал. 1 и 2 от ППЗЗД вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
Закона за закрила на детето, поради констатиран риск за здравето и живота му. В
жалбата бащата моли настаняването в приемно семейство на детето да бъде
прекратено, тъй като е налице промяна в обстоятелствата, изразяваща се в това,
че същият е осъзнал потребностите на детето и има готовност и желание да се
грижи за него в семейна среда; започнал е работа; наел е жилище и е осигурил
всички условия за отглеждане на детето, връзката с което никога не е била
прекъсвана. Моли съда да отмени решението и да постанови реинтеграция на детето
в семейството на жалбоподателя.
В о.с.з. жалбоподателят
поддържа жалбата.
Представителят на СОП
изразява становище за основателност на жалбата.
Назначеният особен
представител на детето с писмена молба от 03.11.2020 год. взема становище за неоснователност на
въззивната жалба.
Майката на детето В.Д.
чрез адв. Г. оспорва жалбата.
След преценка на
събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Детето Р.В. е родено на ***
год. в гр. С. от родители В.Д. ЕГН ********** и Р.С. ЕГН **********. Родителите
са съжителствали на съпружески начала през периода 2013-2015 год., след което
са се разделили, а детето е останало да живее при баща си. Със спогодба по гр.
д. № 497/2016 год. на РС-С. родителите са се съгласили упражняването на
родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на бащата, а
майката да изплаща издръжка в размер на 115 лева месечно.
Със заповед № ЗД/Д-СО-СЛ-011/2019
год. на директора на ДСП-С. малолетното дете е настанено за отглеждане в
професионалното приемно семейство на Е.С.Ц. ***, на основание чл. 33, ал. 1 и 2
от ППЗЗД вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Закона за закрила на детето, поради
констатиран риск за здравето и живота му, а именно: на 14.02.2019 год.
малолетната Р. е намерена от полицейски патрул на РУ на МВР – гр. С. по пътя
между с. А. и гр. С. сама, в силно занемарен външен вид и без надзор. По тази
причина детето е заведено в Районното управление в гр. С. и със заповед №
344з-42/14.02.2019 год. му е предоставена полицейска закрила, като е уведомен и
отдел „Закрила на детето“ при ДСП-С.. След получаване на сигнала служители на
ДСП са извършили домашно посещение в жилището, в което е отглеждано детето, при
което е констатирано, че същото не разполага с подходящи битови и хигиенни
условия за отглеждане на дете и съществува риск за живота и здравето на Р..
Спрямо детето е предприета спешна мярка за закрила – настаняване в
професионално приемно семейство, която е потвърдена с решение по гр.д. №
91/03.07.2019 год. на Етрополския районен съд, влязло в сила на 30.07.2019 год.
Срокът на настаняването е една година, считано от влизане на решението в сила.
При проведени срещи в
отдел „Закрила на детето“ при ДСП-Етрополе бащата – Р.С. споделя, че след
раздялата с майката на детето същата не се е интересувала от дъщеря си и не е
търсила контакт с нея, като напълно се дезинтересирала от детето и не заплащала
определената издръжка. Като самотен родител срещал трудности при отглеждането на
детето, но се стараел да го обгрижва според възможностите си. Р. е единствено
дете на жалбоподателя, като същият споделя, че го обича и желае да продължи да
го отглежда, след като предприеме необходимите действия за подобряване на
жилищните си условия и стандарта си на живот. Същият е консултиран за реда и начина за евентуална реинтеграция на
малолетното дете в биологичното му семейство. Със заявление вх. №
ДП/Д-СОСЛ/30-012 от 15.10.2019 год. бащата е поискал започване на процедура по
реинтеграция, като бъде прекратено настаняването на дъщеря му и същата бъде
върната за отглеждане в семейството му.
С договор за наем от
15.06.2020 год., Р.С. е наел първи етаж от къща в гр. Д., състоящ се от три
стаи и баня с тоалетна срещу наемна цена в размер на 300 лв. месечно, за срок
от една година, който се трансформира в безсрочен в случай, че наемателят
продължи ползването без противопоставяне от страна на наемодателя.
Според удостоверение №
132 от 26.10.2020 год. на ЦОП-Д. Р.С. е насочен за ползване на социална услуга
„Програма за подкрепа и консултиране на семейства от общността“ за повишаване
на родителския капацитет, която посещава редовно в определените от
специалистите дни и часове.
Според заключението на
съдебно-психологическата експертиза на в.л. Б. от 02.03.2021 год. бащата на
детето Р.С. е правилно физически и психически развит, не е фамилно обременен,
има силно развито чувство за справедливост и оформени морални ценности; силно е
привързан към дъщеря си Р., към която проявява любов и желание да се грижи. Наел е жилище с добри
битови условия, за да осигури нужната сигурна и спокойна атмосфера за детето.
Разчита на помощта на своята майка, която се е преместила да живее при него.
Има поглед към бъдещото образование и развитие на детето, като желае да му
осигури добра среда. Планира да запише
детето в първи клас през учебната 2021/2022 год. в училище в гр. Д., където
семейството ще живее в наетото жилище. От м. март 2020 год. бащата работи в
БКС-Пътно поддържане и на половин работен ден в „С.“ АД като мобилна охрана. Становището
както на вещото лице, така и на ЦОП-Д. е, че бащата е променен в положителна
посока, има потенциал да се грижи за дъщеря си, отговорен е и осъзнава нуждите
на детето. Майката е трайно дезинтересирана от него. Бащата изразява желание да
продължи консултациите с ЦОП-Д. заедно с детето. Според вещото лице в интерес
на детето е същото да бъде върнато в семейството на бащата, който ще бъде подпомаган
както от социалните служби, така и от своята майка С. Я.. Последната е на 67
год., пенсионер и изразява желание да помага при отглеждането на Р., към която
е силно привързана. Емоционалната връзка родител-дете също е много силна, като
не е прекъсната след настаняването на
детето в приемно семейство.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прецени следното:
Депозираната
въззивна жалба е процесуално допустима като подадена от заинтересовано лице в
рамките на законоустановения срок.
Разгледана по
същество,
въззивната жалба се явява основателна поради следните съображения:
Определянето на конкретна мярка за закрила на дете и срокът на нейното прилагане по реда на гл. 4 от ЗЗДет е въпрос на спорна съдебна администрация. В този случай съдът не правораздава, а администрира граждански правоотношения, вкл. и извършвайки преценка по целесъобразност. Водещ критерий в тази насока е най- добрият интерес на детето по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет, който се преценява от гледна точка на желанията и чувствата на детето, неговите потребности, възрастта, пола и миналото му, както и опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена. Като последна група релевантни обстоятелства законодателят е посочил способността на родителите да се грижат за детето и последиците, които ще настъпят за него при промяна на обстоятелствата.
Съгласно чл. 25, ал.2 от ЗЗДет. настаняването на детето извън семейството се налага като мярка за закрила след изчерпване на всички възможности за закрила в семейството, освен в случаите, когато се налага спешното му извеждане. Съгласно чл. 30, ал. 1 вр. чл. 29, т. 9 ЗЗДт, настаняването може да бъде прекратено при промяна в обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес, т.е. за основателността на въззивната жалба следва да се установи, че е налице промяна в обстоятелствата, при които е настанено детето.
За да уважи молбата на ДСП-гр.
Етрополе и да продължи срока за настаняване на детето Р., районният
съд е приел, че не са отпаднали предпоставките, довели до настаняването в професионално
приемно семейство, тъй като според изготвения социален доклад бащата не
притежава необходимия родителски капацитет, не е създал необходимите условия за
отглеждане на детето и няма съответната готовност и възможности да се грижи сам за
отглеждането на дъщеря си.
Преценявайки доказателствата по делото в
тяхната съвкупност, настоящият състав счита, че не са налице предпоставките за продължаване
настаняването на детето в приемно семейство. В конкретния случай съдът е постановил
мярка за закрила – настаняване на детето в професионално приемно семейство, като е
определил тя да действа за срок от една година, който срок е
изтекъл към настоящия момент, поради което настаняването е било
продължено по административен ред. Въззивният съд
намира, че е налице промяна в обстоятелствата, настъпила след извеждането на
детето от семейството, която изключва хипотезата на трайна невъзможност на бащата да отглежда детето.
По делото е установено, че такава невъзможност е съществувала към момента на
настаняването му в приемно семейство на 14.02.2019 год., когато е констатирано, че детето се отглежда при лоши битови
условия, а родителите не са в състояние да задоволяват основните му
потребности. Междувременно бащата е направил всичко необходимо за подобряване на финансовото си
положение и на битовите условия, като е наел жилище, осигурява си трудови
доходи в размер около 1000 лева месечно. Същият вече ще може да разчита и на
помощта на своята майка, която се е преместила да живее при него. Установи се
също така, че съществува силна емоционална връзка между детето и неговия баща, който в нито
един момент не се е дезинтересирал от него. Според приетата съдебно-психологична експертиза в
интерес на детето е да бъде върнато в семейството на неговия баща.
Съдът намира, че са отпаднали причините, довели до извеждане на Р. от семейството, като към настоящия момент не е налице нито едно от основанията на чл. 25, ал.1 ЗЗДет за настаняване извън семейството. В т.1 са визирани случаи, когато родителите на детето са починали, неизвестни, лишени от родителски права. Тази хипотеза обаче не е приложима, доколкото следва и двамата родители да са с такъв статут, за да бъде детето настанено извън семейството. В настоящия случай родителските права на бащата не са засягани нито по посока на ограничаването им, нито по посока на пълното лишаване от такива. Т. 2 на чл. 25, ал.1 ЗЗДет има предвид случаите, в които родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето. От доказателствата по делото се установи, че основните грижи за детето след раждането му е полагал бащата, който след напускането на семейното жилище от страна на майката и дезинтересирането й от семейството е следвало да поеме сам отговорността за отлеждането на Р. и то в период, когато същата е била само на една година. Установи се също така, че в нито един момент бащата не е прекъсвал връзката с детето, включително през периода на настаняването му в приемното семейство, като редовно го е посещавал и се е интересувал от него, а през месец октомври 2019 год. е поискал започване на процедура по реинтеграция с цел връщане на детето при него.
Съдът счита, че е отпаднало основанието за настаняване на детето извън семейството по чл. 25, ал. 1, т. 3 ЗЗДет - родителите да се намират в трайна невъзможност да го отглеждат. Жалбоподателят, видно от всички събрани доказателства и най-вече от съдебно-психологичната експертиза, разполага с възможности да отглежда детето Р., съпътствани и от желание за това. Бащата обитава подходящо жилище, получава сравнително добри доходи, чрез които да задоволява социалните, битови и образователни нужди на детето си, подкрепян е от съжителстващото с него лице – бабата на детето по бащина линия, която също ще помага в неговото отглеждане. Детето не попада и в категорията деца по т.4 на чл. 25, ал. 1 ЗЗДет, а именно - да е жертва на насилие в семейството и да съществува сериозна опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
П
ри евентуални затруднения в реинтеграцията на детето в семейството и отношенията с родителя, ЗЗДет е предвидил мерки за закрила "в семейна среда", за които също се изисква ангажиране действия на ДСП, но не се налага детето да бъде настанявано "извън семейството". Компетентната институция би могла да приведе в действие именно такива мерки, в случай че след прекратяване на настаняването възникнат затруднения в отношенията между родителя и детето или се появят проблеми в адаптацията. Само в краен случай тези затруднения или неполагането на достатъчно грижи могат да обосноват продължаване на настаняването на детето в приемно семейство.
Настоящият
състав, съобразявайки се със събраните в хода на първоинстанционното и въззивното
производство доказателства намира, че вече не са налице основанията по чл.25 от
Закона за закрила на детето, поради което настаняването на детето Р.В. следва да
бъде прекратено.
Тъй като
настоящите изводи не съвпадат с тези на първоинстанционния съд
обжалваното решение следва да се отмени и вместо него съдът следва да постанови друго, с
което да отхвърли молбата на ДСП-Етрополе за продължаване на срока за
настаняване на детето в професионално приемно семейство, като постанови
неговата реинтеграция в семейството на бащата Р.С..
Воден от горното,
Софийски окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 33 от
14.08.2020 год. по гр.д. № 168/2020 год. на РС-Етрополе, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на ДСП-Етрополе за продължаване
на срока за настаняване на детето Р.В., родена на *** год. в гр. С. от майка В.И.Д.
и баща Р.В.С., в професионалното приемно семейство на Е.С.Ц., живуща *** за
срок от една година, на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 4,
ал. 1, т. 4 от ЗЗДт, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ПОСТАНОВЯВА връщане /реинтеграция/
на детето Р.Р.В., родено на *** год. с ЕГН ********** за
отглеждане и възпитание в семейството на неговия баща Р.В.С. ЕГН **********, с настоящ
адрес ***, на основание на чл. 29 т. 6 от Закона за закрила на детето, поради
отпадане на основанията по чл. 25 ал. 1 от ЗЗДт .
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.