М О Т И В И към
присъда № 3 от 20.01.2016г. по
нохд № 403/2015г.
по описа на Окръжен съд-гр.Д.
Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура–гр.Д.. Същият е изготвен след запознаване с материалите от досъдебно
производство ../2014г. по описа на Второ РУ „Полиция”–гр.Д.. С обвинителния акт
е повдигнато обвинение срещу Е.А.М. за извършено от него престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В качеството на частни обвинители в
процеса бяха конституирани С.Д.Г. и М.Д.Г..
Съдебното производство протече по реда на съкратеното съдебно следствие в
алтернативата по чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. След разясняване на правата му за
предварително изслушване съгласно чл. 372, ал. 1 от НПК, подсъдимият заяви, че желае
предварително изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК, твърдейки, че признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът като намери, че са налице
предпоставките за това, допусна провеждането на съкратеното съдебно следствие,
като след изслушване самопризнанието на подсъдимия, констатира, че същото се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура-гр.Д. поддържа обвинението, изложи становище за неговата
доказаност и предложи наказанието лишаване от свобода, предвидено в закона да
се определи при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК над предвидения в закона минимален размер и същото да бъде изтърпяно
ефективно. Отделно от това настоява и за налагане на наказание „лишаване от
право да управлява МПС” за срок от пет години .
Частните обвинители чрез повереника си
поддържат повдиганото обвинение и настояват за налагане на наказание лишаване
от свобода, което да бъде търпяно ефективно.
Подсъдимият Е.А.М. се явява лично и с упълномощен
защитник. М. се признава за виновен, а също признава и фактите и обстоятелствата,
посочени в обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне
на наказание лишаване от свобода под средния предвиден в закона размер и с
приложение на чл. 66 от НК.
На дадената му последна дума, подсъдимият
изразява съжаление за случилото се.
Д.кият окръжен съд, след като обсъди
събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М.
работи като шофьор на товарен автомобил в „Добруджански хляб” АД–гр.Д. и като
такъв управлява товарен автомобил марка „Мерцедес 421 Д” с рег. № ТХ … МХ. Подсъдимият
е правоспособен водач на МПС, категории „В”, „С”, „АМ” и „Тkt”. С
управлявания автомобил подсъдимият доставял хляб в търговски обекти в селата на община Д..
На 20.09.2014г. около 04,50 часа подсъдимият потеглил с
горепосочения автомобил за да извърши разнос на хляб в селата Бранище и
Стефаново. Приключвайки с доставката в с.Бранище, се отправил към с.Стефаново,
като около 05,18 часа навлязъл в селото. Движил се по ул. „Първа” в
с.Стефаново, в посока центъра, където се намирал магазина, в който трябвало да
достави хляба. Подсъдимият шофирал в ясно време, по прав участък от пътя, при
суха и запазена пътна настилка и все още в тъмната част на денонощието, като
управлявал автомобила на дълги светлини, със скорост около 40-45 км/час.
По същото време, в
десния край на платното за движение и по посоката на движение на товарния
автомобил, на около 1,5-2 м
от десния край на пътното платно вървяла пострадалата М. Х.Д.. Подсъдимият не
възприел пешеходката в зоната на осветения участък, а я видял едва на няколко
метра пред себе си, поради което не задействал спирачната система на
автомобила. В резултат последвал удар между автомобила и пострадалата Д. в областта на десния фар и долната дясна част
на предното стъкло с гърба на пешеходката. След удара подсъдимият предприел
спиране и товарният автомобил се установил в покой на около 30-35 м след местопроизшествието.
Подсъдимият слязъл от автомобила и отишъл до пострадалата, която лежала по гръб
и не мърдала. По същото време в района на местопроизшествието се озовала и св.М.Ж.,
която видяла на улицата тяло на жена, лежащо до бордюра вдясно, в посока
центъра на селото. Ж. попитала подсъдимия какво се е случило, той обяснил, че е
блъснал човек, вероятно жена и тя била починала. Подсъдимият пояснил, че не
видял жената, защото разговарял по телефона. Подс.М. съобщил за инцидента на
тел. 112 и изчакал на място пристигането на служителите на полицията и
медицинския екип. Посетилият произшествието лекар констатирал смъртта на Д..
Още на място подс.М. бил изпробван за наличие на алкохол в кръвта, а впоследствие
му била взета и кръвна проба.
Заключението
на съдебно–медицинската експертиза № I-121/2014г. за
аутопсия на трупа на М. Х.Д. сочи, че при огледа и аутопсията
е установена съчетана травма – черепно-мозъчно-гръдно-коремна: черепно-мозъчна
- кръвонасядания
по меките черепни покривки централно теменно-тилно, две фрактурни линии по
костите на черепната основа, кръв в средните уши, субдурален и субархноидален
хематоми, кръвенист ликвор в мозъчните стомахчета; гръдна травма - счупване на
гръбначния стълб на нивото на 9-то ребро с отзяване и прекъсване на гръбначния
мозък, двустранно счупване на ребра, разкъсване на диафрагмата в
дясно,
аспирация на кръв в дихателните пътища и белите дробове, контузия на левия бял
дроб, разкъсвания в хилусите на белите дробове, наличие на кръв в гръдната
кухина; коремна травма-разкъсване на
черния дроб с кръвонасядане на рехавите тъкани около него и
бъбреците, разкъсване на пикочния мехур, прекъсване на тазовия пръстен,
счупване на лява сраменна кост, кръвоизлив в коремната кухина и в областта на
малкия таз; ожулвания и кръвонасядане по левия долен крайник,
ожулване по дясното стъпало; изразена анемия на вътрешните орган; леко изразена
коронаро склероза и генерализирана атеросклероза, оток на мозъка; липса на
алкохол в кръвта.
Причината за смъртта на
Д. е тежката, несъвместима с
живота съчетана травма, изразяваща се с гореописаните признаци. Уврежданията са
настъпили вследствие на удар с или върху твърди тъпи
предмети с голяма кинетична енергия, като отговарят на блъсване в гръб от МПС с
последващо падане и удряне на тялото в земната повърхност.
Към момента на нанасяне на уврежданията пострадалата е била в изправено
положение.
Видно от протокол за
химическа експертиза № 204/13.11.2014г. за определяне на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта е, че в изследваната проба кръв от пострадалата М. Х.Д.
не е установено наличие на етилов алкохол.
От протокола за химическа
експертиза №1343/25.09.2014г. за определяне на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта се установява, че в изследваната проба от кръвта на водача Е.А.М.
няма наличие на етилов алкохол.
Съгласно заключението на
техническата експертиза от 26.09.2014г. при извършения оглед на кормилния механизъм,
окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на товарния
автомобил марка „Мерцедес 412 Д” с рег. № ТХ … МХ не били установени повреди,
които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина
за неговото настъпване. В следствие на удара с пешеходката на автомобила били
нанесени следните повреди: счупено стъкло десен фар, счупен преден десен мигач,
деформация по предната част на предния
капак, счупено предно обзорно стъкло.
Съгласно заключението
на оценъчната експертиза от 28.09.2014г. за отстраняване на повредите, получени
на 20.09.2014г при пътния инцидент по товарния автомобил марка „Мерцедес 412 Д” с рег. № ТХ … МХ следва да се извърши ремонт
на стойност 542,07 лв.
Изготвената автотехническа
експертиза от 17.02.2015г. сочи, че непосредствено преди произшествието товарният
автомобил марка „Мерцедес 412 Д” с рег.
№ ТХ … МХ се е движил със скорост от около 47 км/ч., като при скорост
на движение от 47,42 км/ч
опасната му зона за спиране имала дължина около 37 метра. Наближавайки
мястото на произшествието товарният автомобил се е движил с включени фарове на
дълги светлини, при което осветената зона пред автомобила е имала дължина не
по-малко от 100 метра.
Ако водачът на товарния автомобил е реагирал своевременно и е предприел спиране
в момента, в който е могъл да възприеме пешеходката пред себе си, попаднала в
осветената зона от включените фарове на дълги светлини, той е имал техническата
възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото
на удара.
От заключението на
комплексната съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза се
установява, че мястото на удара между товарният автомобил „Мерцедес 412 Д” с
рег. № ТХ … МХ и пострадалата Д. се намира на около 14-16 метра преди ОР1 и на
около 1,5-2 метра
вляво от десния край на платното за движение по посока на движението на
автомобила – посока центъра на с.Стефаново. Експертите са пояснили, че
непосредствено преди момента на удара с товарния автомобил и в момента на
неговото настъпване пострадалата Д. се е движила по платното за движение
успоредно на неговата надлъжна ос на около 1,5-2 метра от десния му край
по посока на движение на автомобила. Вещите
лица са описали и механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, както
и механизма на получаване на телесните увреждания на пострадалата.
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, те се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които съдът съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК директно може да ползва.
При горната фактическа обстановка от правна страна, съдът намери
следното: С извършеното
деяние, като на 20.09.2014г., в с.Стефаново, обл.Д., по ул.”Първа”, при
управление на товарен автомобил марка „Мерцедес 412 Д” с рег.№ ТХ … МХ, нарушавайки правилата за
движение по пътищата по непредпазливост е
причинил смъртта на М. Х.Д. *** с ЕГН **********, подсъдимият М. е осъществил
от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал. 1, б.”в” във
вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдът намери, че извършеното от
подсъдимия деяние е в пряка причинно-следствена връзка с нарушенията на чл. 20, ал. 1 от Закона за
движение по пътищата- „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват.” и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за
движение по пътищата – „Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.” В конкретната пътна ситуация
подсъдимият е била длъжен да спази цитираните
разпоредби, тъй като това са нормите, визиращи правилата, които регламентират
съответна дейност и спазването на тези правила изключва вината на дееца. В
случая, говорейки по телефона, подс.М. е бил лишен от възможността да контролира
в необходимата степен превозното средство, което е управлява, не е предприел
дължимото намаляване на скоростта или спиране при възникналата опасност за
движението, каквато безусловно е представлявала движещата се по пътя в лентата
му за движение пешеходка. В резултат на това подсъдимият е причинил смъртта на М.
Х.Д.. Или в разглеждания случай подс.М., управлявайки автомобила си, е имал
обективната възможност да възприеме пострадалата пешеходка, да предприеме
спиране и да избегне удара. И единствено поради субективни за подсъдимия причини
не е видял движещата се пътното платно пешеходка, поради което и не е предприел
спиране, с което е било възможно да бъде избегнат удара. Или невъзприемането на
опасността при липса на обективни пречки за това, обуславя ангажирането на
отговорността на дееца при настъпване на вредните последици. Ето защо съдът
приема, че вредоносният резултат е пряка и непосредствена последица от
нарушението на горецитираните разпоредби от ЗДвП, макар и съчетан с
неправомерното поведение на пешеходката, движеща се по пътното платно в разрез
с правилото на чл. 108, ал.1 от ЗДвП.
Престъплението е извършено от
подсъдимия при форма на вината непредпазливост, при нейната форма небрежност,
тъй като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По отношение определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид
следното:
Съгласно нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, то съдът е задължен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съобразявайки се с разпоредбата на чл. 58а от НК. За
извършеното от подсъдимия престъпление предвиденото наказание е лишаване
от свобода от две до шест години. Предвид
приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК и
на основание чл. 54 от НК съдът определи наказание от три години лишаване от
свобода, което редуцира с една трета и наложи за изтърпяване наказание в размер
на две години лишаване от свобода. За да индивидуализира наказанието на подсъдимия съдебният състав се съобрази с обществената опасност на деянието
и дееца, и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете чистото съдебно минало на подс.М., липсата на висящи досъдебни производства,
изразеното съжаление и разкаяние към деянието и неговия резултат, както и наличието на принос от страна на
пострадалата /движеща се по пътното платно в нарушение на правилата за движение
на пешеходците, регламентирани в ЗДвП/ за настъпването на обществено опасния
резултат.
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете причинените с деянието
несъставомерни последици – имуществени щети по товарния автомобил, както и
наличието на наложени административни наказания за нарушения на Закона за
движение по пътищата.
Съдът намира, че в настоящия
случай броя и вида на нарушенията на правилата за движение не разкриват по-висока степен на обществена
опасност на деянието, от други престъпления, наказуеми по този текст.
Имайки предвид изложеното, съдът приема, че констатираните смекчаващи
вината обстоятелства не са нито многобройни, нито пък някое от тях се явява
изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, поради което и липсват основания за прилагането на тази
норма. С оглед на това наказанието на подс.М. съдът определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и съобразно правилото на чл. 54 от НК
намери, че отмереното наказание от три години с редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК в размер на две години лишаване от
свобода се явява справедливо и в максимална степен ще изпълни целите, залегнали
в чл. 36 от НК.
При наличие
на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като установи, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно така
определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен
срок от пет години и вземайки предвид най-вече данните за личността му. Касае
се за подсъдим с ниска обществена опасност. Подс.М. е със средно образование, не
е осъждан, несемеен, работи, осъзнава вината си и
изразява чистосърдечно съжаление за случилото се. Макар и наказван по
административен ред за допуснати нарушения на Закона за движение по пътищата /седем наказания в
рамките на пет години/, които в известна степен го характеризират негативно
като водач на МПС, подсъдимият е шофьор принципно спазващ правилата за
движение. Очевидно е, че допуснатата от него катастрофа е трагичен инцидент в
живота му, чиито последици той напълно осъзнава, видно от цялостното му
поведение по време на наказателното производство и изразеното съжаление.
Посоченото мотивира съда да приеме, че следва да отложи изпълнението на
наказанието, тъй като процесът на поправяне и превъзпитание на подсъдимия е започнал и не се налага той да бъде
изолиран от обществото в затворнически условия. Съдът определи максималния
предвиден от закона изпитателен срок, считайки че така ще се реализира в пълна
степен предупредителния потенциал на условното осъждане, тъй като през целия
този период над подсъдимия ще тегне реалната заплаха той да изтърпи отложеното
наказание.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да управлява МПС и то за срок от пет години,
приемайки, че деянието макар и непредпазливо е с изключително тежък резултат и
е съпътствано с нарушения на основни правила на Закона за движение по пътищата.
Така индивидуализираните наказания
съдът намира, че съответстват изцяло на тежестта на самото престъпление, обществената
опасност на извършителя и ще изпълнят целите,
предвидени в чл. 36 от НК.
В тежест на
подсъдимия и съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК се
възложиха да заплати сторените по делото разноски в размер на 838 лв по сметка
на ОД на МВР –гр.Д..
Предвид
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: