№ 2893
гр. Варна , 13.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на
тринадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Радостин Г. Петров
Тони Кръстев
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100502018 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.
№ 2453/25.06.2021 г. на „КРИСТЕРА-АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Девня, чрез пълномощника адв. М.К. срещу Решение № 72/10.05.2021 г., постановено по
гр.д. № 772/2020 г., на ДРС, III-ти с.
При проверка за редовност и допустимост на производството, съставът на въззиввия
съд констатира, че въззивната жалба макар и депозирана в срок, е нередовна.
Атакуваното решение е постановено по предявени от ЕМ. Д. Г. и Б. Д. Г., двамата от
гр. Ш., в условията на обективно кумулативно съединяване, искове, с правно основание чл.
422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът „КРИСТЕРА-АГРО“
ЕООД дължи сумата 585.00 лв., представляваща неплатено в срок дължимо арендно
плащане за стопанската 2018/2019 г., по силата на чл. 4.1 и чл. 4.4 от Договор за аренда от
11.07.2014 г.; сумата 11.68 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 585.00
лв., за периода 01.01.2020 г. – 13.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане, както и дължи реалното
предаване на 19.499 л. слънчогледово олио, първо качество, дължимо за стопанската
2018/2019 г. съгласно посочения договор, за които вземания е издадена Заповед №
286/17.07.2020 г. по ч.гр.д. № 493/2020 г., на ДРС. В мотивите на обжалвания акт е прието,
че претенциите са доказани, както по основание, така и по размер. В същото време в
диспозитива на решението първоинстанционният съд е приел за установено в отношенията
между страните, че ответникът „КРИСТЕРА-АГРО“ ЕООД дължи на ЕМ. Д. Г. и Б. Д. Г.,
сумата 725.65 лева, представляваща размера на незаплатеното арендно плащане на
1
ответника – 584.97 лева, лихва за забава в размер на 71.00 лв., както и цената на 14.499 олио
първо качество по цени на дребно за района на гр. Търговище.
Решението е обжалвано изцяло.
На първо място, въззивния съд констатира, че не е събрана в цялост дължимата
държавна такса, както за въззивно обжалване, така и за производството пред районния съд.
Както е посочено по-горе, първоинстанционният съд се е произнесъл по три обективно
кумулативно съединени иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които почиват на
различно основание и, за които се дължи отделна държавна такса. Това важи както за
различните по вид парични вземания, предмет на издадената заповед, така и за претенцията
за установяване съществуването на задължение за предаване на заместими движими вещи.
Съобразно разпоредбата на чл. 18, ал. 1, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, за обжалване пред въззивна инстанция се събира
такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху
обжалваемия интерес, но не по-малко от 25.00 лв. По делото се съдържат доказателства за
заплатени само 25.00 лв. държавна такса, за въззивно обжалване. На въззиникът е следвало
да се дадат указания за доплащане на дължимата държавна такса в размер на 2 % от цената
на всеки от исковете за главница и лихва (т.е. още 25.00 лв.), както и 2 % от цената на иска
за установяване съществуването на задължение за реално предаване на 19.499 литра
слънчогледово олио първо качество, дължимо за стопанската 2018/2019 г., която цена
следва да се определи според пазарната стойност на съответното количество олио към
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, от който момент се счита за
предявен и искът по чл. 422 от ГПК. Последната подлежи на определяне от
първоинстанционният съд, който е сезиран с установителната претенция, но такива действия
не са били предприети. Съответно по тази претенция държавна такса не е била събирана и за
първоинстанционното производство. Видно от приложените платежни документи, по делото
се съдържат доказателства за платени само 100.00 лв. държавна такса по гр.д. № 772/2020 г.,
на ДРС, III с., която съответства на таксата дължима за претенциите за главница и лихва.
Компетентен за извършване действия по администрирането на жалбите, съобразно
правилото на чл. 262 ГПК, включително по събиране на дължимата държавна такса в
цялост, е първоинстанционният съд, поради което производството следва да се прекрати, а
делото да се върне на ДРС, за извършване действия по:
- определяне на цената на иска за установяване съществуването на задължение за
реално предаване на посоченото в исковата молба като количество и качество, олио;
- след изпълнение на горното - събиране в цялост на дължимата държавна такса за
въззивно обжалване;
- събиране на дължимата държавна такса за първоинстанционното производство, по
2
реда на чл. 77 ГПК, за която ищците са останали задължени.
На следващо място, въззивният съд констатира наличие на допуснати очевидни
фактически грешки, допуснати в диспозитива на обжалвания акт:
1/ Липсва отхвърлителен диспозитив по отношение на претенцията за главница за
разликата над уважения размер от 584.97 лв. до пълния претендиран от 585.00 лв.;
2/ По отношение на претенцията за лихва за забава - липсва посочен период на
дължимост, въпреки означаването на същия, както в процесната заповед, така и в петитума
на исковата молба и в доклада по делото;
3/ Претенцията за установяване на задължението за реално предаване на движими
вещи има за предмет 19.499 л. слънчогледово олио, първо качество, дължимо за стопанската
2018/2019 г. Погрешно в диспозитива на решението е посочено различно количество, а
именно – 14.499 литра.
4/ Посоченият общ размер на вземанията, за които претенцията се приема за
основателна - сумата 725.65 лв., не съответства на сбора от сумите, представляващи нейни
компоненти.
Всички посочени по-горе пороци, представляват фактически и технически грешки,
които подлеждат на поправяне по реда чл. 247 ГПК като поправката им има преюдициално
значение за настоящото производство, поради което последното следва да се прекрати, а
делото да се върне на ДРС, за отстраняването им.
След изпълнение на дадените указания, делото следва да бъде върнато на Варненски
окръжен съд за произнасяне на въззивната жалба.
Мотвииран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 2018/2021 г., на ВОС, ТО.
ВРЪЩА гр.д. № 772/2020 г., на ДРС, за отстраняване на констатираните
нередовности по администриране на въззивната жалба и отстраняване на фактически и
технически грешки, съобразно дадените указания.
След отстраняване на нередовностите делото да се върне на ВОС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4