№ 128
гр. В. 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С.Ж.С
при участието на секретаря Н.Ц.К.
като разгледа докладваното от С.Ж.С Гражданско дело № 20231300100101
по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на З. П. К. с ЕГН **********, С. Н.
А. с ЕГН ********** и А. П. К. с ЕГН ********** чрез адв.-пълномощшник Й. Д. и заявен
съдебен адрес: гр. С. бул. „*******" № 5, вх. В, ап. 25 срещу ЗД „*****“АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. С. бул.„********" № 87 с която са
предявени субективно и обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Претендират се обезщетения
за причинени неимуществени вреди в размер на по 30 000лв. за всеки един от ищците,
изразяващи се в причинена болки и страдание, претърпени следствие причинена смърт на П.
П. К. – брат на ищците от ПТП настъпило на 09.12.2021г. в с.А., обл.В. Претендира се
законната лихва считано от 10.02.22г.-датата на постановения отказ от застрахователя- до
окончателното изплащане на сумите, както и направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 09.12.2021 г., около 19:00 часа, на път II-11, в с.А.,
обл. В. ул. „А.ица", при управление на собственото си МПС л.а. „***", с peг. № ВН ****
АК, водачът Л. С. Р. нарушил правилата за движение по ЗДвП, предизвикал удар с
движещия се по същата улица велосипедист П. П. К. и му причинил травматични
увреждания несъвместими с живота, вследствие на което на 17.12.2021г. настъпила смъртта
на брата на ищците.
Твърди се, че за настъпилото ПТП срещу водача Л. С. Р. било образувано НОХД №
****** г. по описа на Окръжен съд – В. производствто по което приключило с влязла в сила
Присъда № 7/19.10.2022 г., с която подсъдимия Л. С. Р. е признат за виновен и осъден за
виновно извършено престъпление с причиняване на смърт по непредпазливост.
1
Поддържа се, че вследствие на причинената смърт на П. П. К., ищците търпят и до
края на живота си ще търпят болки и страдания от загубата на техния брат. Излага се, че
всички заедно били едно задружно семейство, което споделяло радостите и тъгата в живота.
Връзката, която изградили помежду си се характеризирала с чувство на привързаност и
емоционалност, а смъртта му нанесла непоправим удар в живота им занапред. Всички били
силно привързани към него, както и той към тях, прекарвали голяма част от времето заедно,
споделяли помежду си всичко, взаимно се напътствали и винаги си помагали. За всеки от
тях починалият бил семейството, най- добър приятел, съветник и опора в живота.
Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на
деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, полица № BG/******, валидна от 18.01.2021
г. до 17.01.2022 г.
Твърди се, че ищците провели процедурата по чл. 380 КЗ, вследствие на което при
ответника са образувани преписки - щета № *********, щета №******* и щета
№**********. С писма, Изх. № НЩ- 854/10.02.2022 г., НЩ-855/10.02.2022 г. и НЩ-
856/10.02.2022 г. били уведомени от ЗД „*****"АД, че нямат основание за изплащане на
застрахователно обезщетение.
Молят Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от по 30 000,00 (тридесет хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на
техния брат П. К., настъпила вследствие на ПТП реализирано на 09.12.2021г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2022 г. - датата на постановения отказ от
страна на ответника до окончателно изплащане на обезщетението. Претендират се
разноските по делото, в това число и адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал.2
от Закона за адвокатурата. Представят доказателства и правят доказателствени искания.
В законния едномесечен срок по чл. 131 ГПК ответникът ЗД „*****“АД е подал
отговор на исковата молба, с който по същество оспорва исковете изцяло като
неоснователни по основание и размер.
Оспорва твърдените от ищците претърпени вреди, вследствие смъртта на техния
брат, както и наличието на особено близка връзка между тях, съгласно разясненията в т.р.
№ 1/2018 г. на ОСНГТК на ВКС .
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на покойния
П. К. като участник в движението по пътищата, като твърди, че:
П. К. можел да избегне удара с автомобила, към който е имал видимост и е
представлявал опасност за него, но не е сторил необходимото,
Нарушил чл. 80 т. 1 и т. 2 ЗДП. Управлявал велосипед в тъмната част на денонощието
без задължителни по закон светлоотразители и светлоотразителна жилетка, като така
намалил видимостта към себе си и допълнително се поставил в риск. Не се е движил
2
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.
Управлявания от него велосипед не разполагал със задължителните реквизити
визирани в чл. 79 т. 3 и т. 5 ЗДП.
П. К. управлявал ППС, върху пътното платно в тъмната част на денонощието, със
съдържание на алкохол в кръвта от 2.33 промила, което обективно му е пречело да реагира
на създалата се опасност.
Покойният К. управлявал велосипед в средата на пътната лента, вместо в края й, като
нарушил чл. 15 ЗДП. На пътя водачът на пътно превозно средство следва да се движи
възможно най-вдясно по платното за движение.
Не оспорва фактите посочени в чл. 300 ГПК - извършеното от водача Л. Р. деяние,
неговата противоправност и виновността на същия, че в резултат на ПТП по
непредпазливост е причинил смъртта на П. К..
Не представя доказателства. Прави доказателствени искания.
Към настоящото дело е приложено НОХД№******г. по описа на ОС-В.
Окръжен съд – В. след като взе предвид становището на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори относно наличието на застрахователно правоотношение с
ответното дружество по отношение на процесния автомобил с рег.№ ВН **** АК с който е
причинено ПТП на 09.12.2021г., че са предявени от ищците застрахователни претенции и
отказа на ответното дружество да заплати на ищците застрахователно обезщетение по
застрахователните преписки.
Не се спори и относно извършеното деяние от водача на автомобила,причинил ПТП
Л. С. Р., неговата противоправност и виновността на дееца, а именно, че с влязла в сила на
03.11.2022г. Присъдата №********. по НОХД № ****** г. на ОС – В.подсъдимият Л. С. Р. с
ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че: На 09.12.2021г. около 19.00ч., в с.А.,
обл.В. по ул.А.ица“, пред дом № 68, с посока на движение от гр.В.към гр.Монтана при
управление на МПС-лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с рег.№ ВН **** АК, лична
собственост, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в закона за движение
по пътищата, а именно: чл.5, ал.2,т.1 от ЗДвП - „Водачът на пътното превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците и водачите на двуколесни ППС“, като при управление на МПС - лек
автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с peг. № ВН **** АК не е бил внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни
ППС, в случая велосипедиста П. П. К. и чл.21, ал.1 от ЗДвП — „При избиране на скоростта
на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта
км/ч - ППС от категорията „В“ в населено място - 50 км/ч, като при управление, при
3
избиране на скоростта на движение на МПС - лек автомобил марка „Сеат“, модел „Леон“, с
рег.№ ВН **** АК по двупосочен път се движел със скорост от 80 км/ч при максимално
разрешение 50 км/ч за МПС категория „В“, застигнал, блъснал с предната броня на
автомобила движещия се пред него велосипедист П. П. К., ЕГН: ********** от с.А., обл.В.и
по непредпазливост причинил смъртта му, за което е осъден за извършеното престъпление
по чл.343, ал.1 б.“в“ във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във вр.с чл.5, ал.2, т.1, във вр.с чл.21, ал.1 от
ЗДвП, във вр.с чл.371, т.2 от НПК във вр.с чл.372, ал.1 от НПК, като Съдът му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2/две/ години, при условията на чл.66, ал.1 от
НК с изпитателен срок от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в законна сила. На
основание чл.58а, ал.1 от НК, във вр.с чл.373, ал.2 от НПК Съдът е редуцирал така
определеното му наказание „лишаване от свобода“ с 1/3, и е определил едно общо наказание
за подсъдимият, ,„лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, като
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание ,
„лишаване от свобода“ за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
Съдът като взе предвид влязла в сила присъда, приема, че деянието, авторството и
виновното поведение на водача Л. С. Р., както и настъпилата смърт на П. П. К. са
установени в настоящия процес с влязла в сила на 03.11.2022г. Присъдата №********. по
НОХД № ****** г. на ОС – В.
По делото няма спор между страните, че към 09.12.2021г. за процесното ППС, с което
е причинено ПТП и управлявано от водача Л. С. Р., с ответното дружество има валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" полица з.п. № BG/******. По силата
на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС.
Не е спорна родствената връзка между ищците и починалия П. П. К., а именно, че: З.
П. К. – сестра, С. Н. А. – едноутробна сестра и А. П. К. – брат, видно от приложеното
удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№9/05.01.2022г. /л.33 от делото/.
По делото не е спорно, че и тримата ищци са спазили разпоредбата на чл.380 от КЗ,
като са предявили писмени претенции пред ответното застрахователно дружество, във
връзка с което са образувани щети при ответника, както следва: За ищцата З. П. К. – Щета
№*********, видно от приложеното писмо изх.№НЩ-854/10.02.2022г. /л.36 от делото/ на
ответното дружество; 2. За ищцата С. Н. А. – Щета №*******, видно от приложеното писмо
изх.№НЩ-855/10.02.2022г.. /л.37 от делото/ на ответното дружество и 3. За ищцата А. П. К.
– Щета №**********, видно от приложеното писмо изх.№НЩ-856/10.02.2022г. /л.38 от
делото/ на ответното дружество. И в трите писма е обективиран отказ за определяне и
изплащане на застрахователно обезщетение, поради неустановени особено близки
взаимоотношения с починалата и действително претърпени от смъртта вреди.
4
Във връзка с направеното възражение от ответното дружество за съпричиняване от
страна на починалия велосипедист П. П. К. по делото е назначена САТЕ. От приетото по
делото заключение на САТЕ, неоспорена от страните и което съда възприема, като
компетентно изготвена и обосновано се установява, че:
ПТП е настъпило в рамките на населено място с. А., обл. В. където максимално
допустимата скорост на движение е 50 км/ч.
Велосипедистът П. П. К. се е движел на около 2 метра вляво от десния край на
платното за движение, а не най-вдясно по платното за движение. След направени
изчисления вещото лице е дало заключение, че дори в случай на движение на велосипедиста
възможно най-вдясно по платното за движение, то, при така избраната скорост на движение
и разположение на автомобила върху платното за движение, произшествието не би се
избегнало.
Експертът е посочил, че ударът между двете ППС е настъпил на около 2,0 метра
вляво от десния край на платното за движение по неговата ширина.
Вещото лице е посочило, че съгласно ЗДвП велосипеда задължително трябва да е
оборудван с червен светлоотразител отзад и бели или жълти светлоотразители или
светлоотразяващи елементи отстрани на колелата. Допуска се монтирането на устройство
излъчващо червена светлина отзад. Наличието на такива елементи би увеличило
разстоянието на видимост за водачите на МПС, които се движат зад велосипедиста.
Съгласно заключението, дължината на опасната зона на спиране на лекия автомобил
„***” при движение със скорост от 80 км/ч в условията на настъпилото ПТП е била около 67
метра. Експертът посочва, че отражението от изправен червен светлоотразител при
нормална прозрачност на въздуха се възприема на около 100 метра, а при поставянето на
устройство за излъчване на червена светлина отзад — от около 200 метра. При ползване на
светлоотразителна жилетка това разстояние е около 150 метра.
Извода на експерта е, че видимостта на водача на лекия автомобил към
велосипедиста при нормална прозрачност на въздуха и наличие на изправен
светлоотразител, устройство за излъчване на червена светлина отзад или светлоотразителна
жилетка във всички случаи е по-голяма от дължината на опасната зона на спиране на лекия
автомобил, която е 67 метра.
При разпита в открито съдебно заседание на 12.07.2023г. вещото лице пояснява, че
ако по велосипеда или по велосипедиста е имало някакви светлоотразителни елементи
водачът би могъл да го забележи и да спре. Посочва, че осветеността на къси светлини е
около 50 метра и дори без светлоотразителни елементи би го видял на 50 метра, ако се беше
движел с разрешената за населено място скорост от 50км/ч., като в тази хипотеза опасната
му зона за спиране би била около 33 метра, което е по-малко от 50 метра, каквато е
дължината на осветеността на къси светлини. В условията на реализираното ПТП водачът
на лекия автомобил се е движел с превишена скорост, което е установено в наказателното
5
производство. Водачът на лекия автомобил се е движел с около 80 км/ч и в този случай
зоната на видимост пак е 50 метра, но опасната зона за спиране е 67 метра и той няма как да
реагира.
Настоящият състав счита, че предвид изложеното по-горе в случая може да се
приеме съпричиняване от страна на пострадалия П. К., тъй като нарушенията от последния
са в пряка причинно следствена връзка с настъпване на вредоносния резултат.Безспорно се
установи, че виновния водач Л. Р. е управлявал с превишена скорост от 80 км./ч., вместо с
допустимата за участъка от 50 км./ч. Ако водачът Р. беше управлявал с разрешената скорост
от 50км.ч същият би възприел велосипедиста починалия П. К. в осветената част от
фаровете, която според заключението и вещото лице е 50м и би имал възможност да спре
своевременно, тъй като опасната му зона за спиране би била 33 метра и би предотвратил
настъпване на произшествието.От друга страна ,ако пострадалият П. К. е спазвал правилата
за безопасност на движението и е имал светлоотразителна жилетка или червен сигнал в
задната част на велосипеда,то водачът на автомобила би го забелязал преди опасната зона за
спиране /67м. при скорост на движение 80км/ч./ и би имал възможност да отреагира и да
избегне удара.
За да е налице принос на увреденият е необходимо не само извършените от
пострадалия действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка
причина връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие.
В случая е налице нарушение на правилата за безопасност на движението и от
двамата участници в ПТП-водачът на л.автомобил и велосипедиста.
Свидетелят Л. С. Р. – участник в ПТП и водач на лекия автомобил заявява, че
другият участник в ПТП - велосипедистът се движел пред него и в неговата посока В.-
Монтана. ПТП станало през зимата, било тъмно около 19,00 часа. Свидетелят не видял
велосипедиста. Посочва че последният нямал светлоотразители на велосипеда, нямал и
жилетка, като бил с тъмни дрехи и нямал никакви светлоотразителни знаци. Не си помня
сблъсъка, бил притеснен и под напрежение от шока, поради което му се губят спомени за
ПТП. Като усетил удара спрял. Не си спомня какво е било разположението на
велосипедиста и автомобила след удара, но твърди и си спомня, че велосипедистът нямал
никакви светлоотразителни елементи и не се виждал. Не си спомня кога е установил, че
велосипедистът нямал светлоотразителни знаци – преди или след ПТП. Не помни, къде
точно по шосето се движел велосипедистът.
За установяване на причинените неимуществени вреди на ищците по делото е
допусната и назначена съдебно-психологическа експертиза.
От приетото по делото заключение на съдебно-психологическа експертиза,
неоспорено от страните, което съда възприема, като компетентно изготвено и обосновано се
установява, че към момента на прегледа ищците З. П. К., С. Н. А. и А. П. К. са със
6
съхранено психическото и емоционалното състояние. Имат изградени ресурси за справяне с
подобни ситуации. Събитието е засилило болката към предишни травми, към които ищците
не са успели да се адаптират,но те нямат връзка с пътния инцидент и смъртта на брат им. Не
са установени поведенчески и емоционални състояния извън нормата.
В открито съдебно заседание на 20.09.2023г. вещото лице психолог В. Д. пояснява, че
при освидетелстването на ищците установила някакъв стремеж за преекспониране на
емоционалната травма. При интервюирането с ищците по-скоро установила, че те наблягат
на стари взаимоотношения с други лица, които нямат отношение с предмета на делото и
това е нещото, което изживяват драматично, но не и в отношенията си с П. П. К., както и
няма връзка с неговата смърт и инцидента, при който е загинал. Всеки от ищците правел
препратка със смъртта на друг свой близък (съпруг, майка), когато се наложило да сподели
емоциите, които смъртта на техния брат им носи.
При така установената фактическа обстановка, В.кият окръжен съд, прие за
установено следното от правна страна :
Предявените субективно съединени осъдителни искове са с правно основание чл. 432,
ал. 1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и са допустими. Съгласно нормата на чл. 498
КЗ, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи
първо към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се, а и не е спорно
между страните по делото, че сочените предпоставки са налице – обективиран отказ за
определяне и изплащане на застрахователно обезщетение в писма с изх.№НЩ-
854/10.02.2022г. /л.36 от делото/, изх.№НЩ-855/10.02.2022г. /л.37 от делото/ и изх.№НЩ-
856/10.02.2022г. /л.38 от делото/ на ответното дружество и липса на възражения и
ангажирани доказателства от страна на ответника, които да изключват допустимостта на
процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ увредените лица имат право да
претендират обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1. / настъпилото ПТП и
неговия механизъм, 2. / противоправното поведение на виновния водач, 3. / претърпените
неимуществени вреди, 4. / наличието на пряка причинна връзка между вредите и
настъпилото ПТП, 5. / ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на
7
причинилия произшествието водач.
Съобразно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно
това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен.
Съдът като взе предвид влязлата в сила на 03.11.2022г. Присъдата №********. по НОХД №
****** г. на ОС – В.приема, че по делото по безспорен начин се установяват следните
елементи на сложния фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на
автомобила – Л. С. Р. причинил процесното ПТП, извършено виновно (непредпазливо) и
противоправно, причинен вредоносен резултат - настъъпилата смърт на велосипедиста П.
П. К. – брат на ищците и наличие на причинна връзка между деянието и вредите, т. е.
налице е причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилата смърт.
Между старините не е спорно, че ответното дружество е застраховател на
гражданската отговорност на виновния за ПТП водач Л. С. Р. управлявал л.а. „***", с peг. №
ВН **** АК.
Спорът между страните по делото се концентрира около факта за претърпените
неимуществени вреди от ищците, произтичащи от загубата на близък родственик вследствие
реализираното ПТП, а именно техния брат П. К..
Тъй като ищците са съответно сестри и брат на загиналия П. П. К. при настъпилото
на 09.12.2021 г. ПТП, то несъмнено за преценка на материалноправната им легитимация по
процесните искове следва да бъдат съобразени задължителните за съдилищата разяснения
по тълкуване и прилагане на закона, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 от 21.06.2018
г. на ОСНГТК на ВКС. Съгласно същото тълкувателно решение, материално легитимирани
да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение
всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо
продължителни болки и страдания от неговата смърт. В цитираното тълкувателно решение
изрично е посочено, че обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди, а в
съобразителната му част е разяснено, че възможността за обезщетяване на други лица, извън
изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., следва се допуска само по изключение -
когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина за възникване на особено
близка привързаност между родствениците /баби, дядовци и внуци, братя и сестри/,
изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост, така че
смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и
продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките - лицата от
цитираните постановления. Съществуването на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в подобна
хипотеза, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай, въз основа на
8
наведените и установени по делото факти, а обезщетение е дължимо само при условие, че
ищецът е провел главно и пълно доказване относно наличието й.
В конкретният случай от ищците не бе проведено пълно и главно доказване и не
ангажираха доказателства по делото от които да може да се направи несъмнен извод, че
между всеки един от тях и починалия П. П. К. приживе е съществувала трайна и дълбока
емоционална връзка и в резултат на неговата смърт са настъпили сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания за всеки един от тях.
От заключението на приетата по делото Съдебно-психологическа експертиза се
установява, че към момента на изготвянето на експертизата, вещото лице не е констатирало
при ищците наличието на поведенчески и емоционални състояния извън нормата. Вещото
лице посочва, че ищците З. П. К., С. Н. А. и А. П. К. са със съхранено психическото и
емоционалното състояние. Имат изградени ресурси за справяне с подобни ситуации.
Събитието – настъпилата смърт на техния брат П. П. К. е засилило болката към предишни
травми, към които ищците не са успели да се адаптират.
В открито съдебно заседание на 20.09.2023г вещото лице психолог В. Д. е пояснило
даденото заключение, като посочва, че при интервюирането на ищците установила, че те по-
скоро наблягат на стари взаимоотношения с други лица, които нямат отношение с предмета
на делото и това е нещото, което изживяват драматично, но не и в отношенията си с П. П.
К., както и няма връзка с неговата смърт и инцидента, при който е загинал. Всеки от ищците
правел препратка със смъртта на друг свой близък (съпруг, майка), когато се наложило да
сподели емоциите, които смъртта на техния брат им носи.
Следва да се отбележи, че ищците не проявиха процесуална активност за събиране на
гласни доказателства, като не доведоха допуснатите им свидетели при режим на довеждане.
От данните по делото не може да се обоснове извод за изключителност в близостта
между ищците и починалият брат по смисъла, разяснен в Тълкувателно решение № 1/2016 г.
на ОСНГТК на ВКС.
В допълнение настоящият състав счита, че следва да се отбележи, че в традиционното
българско семейстово връзката между братя и сестри се характеризира с наличието на
духовна и емоционална близост, взаимна обич, разбирателство и морална подкрепа. За да се
приеме, че между едно починало в резултат на ПТП лице и лицето, претендиращо
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на първото и попадащо извън кръга на
лицата по Постановление № 4/1961 г. и Постановление № 5/1969 г. на Пленума на ВС, е
съществувала особено близка връзка, необходимо е освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за нормална за
съответната родствена връзка. Не може да се формира извод за възникнали и трайно
установени във времето житейски обстоятелства в живота на ищците и брата – починалия П.
П. К., които да са довели до създаването на особена и изключителна връзка на емоционална
9
близост между тях, надхвърляща традиционната такава връзка между сестри и братя. Не
може да се приеме и няма данни, въз основа на които да се формира обоснован извод, че
между ищците и техния брат П. К. са се установили такива отношения.
От данните по делото не се установява понасянето на морални болки и страдания от
ищците, надхвърлящи болките и страданията, които обикновено е нормално и присъщо да
изпита едно лице от загубата на своя брат /или сестра/. По делото не бе установено от
ищците да са понесли морални болки и страдания от смъртта на техния брат П. К.,
надхвърлящи по интензитет и продължителност болките и страданията, които би изпитало
обичайно едно лице от смъртта на своя сестра или брат.
Предвид изложеното по-горе следва извода, че предявените осъдителени искове са
изцяло неоснователени и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед на този резултат следва да се отхвърли като неоснователен и акцесорния иск
за присъждане на законна лихва.
По разноските в процеса:
С оглед изхода на спора на ищците не се следва присъждането на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски по производството.
Ответното дружество своевременно е представило списък по чл.80 ГПК и претендира:
адвокатско възнаграждение в общ размер на 11 160лева, ведно с начислен ДДС, 400 лв. -
депозит за САТЕ и 30 лв. - депозит за свидетел.
От процесуалния представител на ищците на основание чл.78, ал.5 от ГПК
своевременно е наведено възражение за прекомерност на изплатеното адвокатско
възнаграждение от ответника, което настоящият състав намира за основателно поради
следните съображения:
Цената на предявените субективно съединени искове е в общ размер на 90 000 лв.
/деветдесет хиляди лева и това е материалния интерес върху който следва да се определи
минималното адвокатско възнаграждение. Ответникът е предприел еднакви процесуални
действия по предявените искове, депозирал е един отговор на исковата молба, ангажирал е
еднакви даказателства, делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Изчислено
съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения дължимото адвокатско възнаграждение на ответника възлиза
на 9 420лв./девет хиляди четиристотин и двадесет лева/ с включено ДДС /7 850лв.-
адвокатско възнаграждение и 1570лв.-ДДС/. В случая се дължи начисляване на ДДС, тъй
като по делото са представени доказателства за регистрация на адв. М. И. Г. по ЗДДС /л.55/.
Предвид изложеното ответното дружество има право на разноски за настоящото
10
производство в общ размер на 9850лв. /9 420лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС, 400лв.
- депозит за САТЕ и 30 лв. - депозит за свидетел/, платими от ищците съразмерно на
отхвърлените искове или всеки от ищците следва за заплати сумата от по 3283,33лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на З. П. К. с ЕГН **********, С. Н. А. с ЕГН ********** и А.
П. К. с ЕГН **********, тримата със заявен съдебен адрес: гр. С. бул. „*******" № 5, вх. В,
ап. 25, с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
против ЗД „*****“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С. бул.
„********" № 87 за заплащане на сумата от по 30 000 лв. /тридесет хиляди лева/ на всеки от
тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на брата на ищците П.
П. К.., настъпила вследствие ПТП, реализирано на 09.12.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 12.10.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението като
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА З. П. К. с ЕГН **********, С. Н. А. с ЕГН ********** и А. П. К. с ЕГН
**********, тримата със заявен съдебен адрес: гр. С. бул. „*******" № 5, вх. В, ап. 25 да
заплатят на ЗД „*****“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С. бул.
„********" № 87 сума от по 3 283,33лв./ три хиляди двеста осемдесет и три лева и 33
стотинки/ всеки един от тях / общо сума в размер на 9850лв./ разноски в производството,
съразмерно с отхвърлените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В. _______________________
11