№ 199
гр. Велико Търново, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20234000500197 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК,
във връзка с чл. 2б от ЗОДОВ.
С Решение № 174/ 11.04.2023 г., постановено по гр.д. № 771/ 2022 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОТХВЪРЛИЛ
изцяло предявеният от ищеца С. В., ЕГН **********, от с. Константин,
община Елена, област Велико Търново, срещу ответника Прокуратурата на
РБ, осъдителен иск, с правно основание чл. 2б, ал. 1 от ЗОДОВ, за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата 28 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за нарушаване правото на ищеца за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от
Конвенцията, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване исковата молба до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан.
Недоволен от постановеното Решение, ищецът С. В., ЕГН **********,
1
от с. Константин, община Елена, област Велико Търново, чрез пълномощника
адвокат К. Г. Т. от АК – гр. Велико Търново, е подал въззивна жалба.
Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навеждат се
доводи за съществено нарушение на процесуалните правила и за
необоснованост. Твърди се, че липсва надлежен доклад по делото и че
първостепенният съд не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната
съвкупност. Изложени са съображения в подкрепа на доводите. Иска се от
въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да уважи предявения иск.
Претендират се разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна
не е подала отговор.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите доводите в
жалбата, прецени събраните по делото доказателства ипровери правилността
на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.
№ 8661/ 28.10.2022 г., от ищеца С. В., ЕГН **********, от с. Константин,
община Елена, област Велико Търново, чрез пълномощника адвокат К. Г. Т.
от АК – гр. Велико Търново, срещу ответника Прокуратура на РБ, с правно
основание – чл. 2б от ЗОДОВ и с цена – 28 000 лева. Ищецът твърди, че
срещу него е внесен за разглеждане в РС – гр. Елена, Обвинителен акт № 53/
17.03.2022 г. по ДП № ЗМ-209/ 2018 г. на Районно управление – Елена към
Прокурорска преписка № ТОЕ-00576/ 2018 г. на РП – Велико Търново, за
което е образувано н.о.х.д. № 21/ 2022 г. по описа на РС – гр. Елена. Навежда
довод за неразумна продължителност на наказателното производство по вина
на Прокуратурата. Твърди, че в резултат на грубата „омисивност“ и
процесуална „девиантност“ на органите на досъдебното производство и най-
вече на тези на Прокуратурата, ищецът е претърпял и продължава да търпи
болки и страдания върху неговото физическо, интелектуално, духовно и
здравословно състояние, които представляват неимуществени вреди.
Претендира обезщетение в размер на 28 000 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване исковата молба до
2
окончателното й изплащане.
Пред Великотърновския Окръжен съд е образувано гр.д. № 771/ 2022 г.
по описа на съда.
С отговора ответникът, чрез прокурор Т. К. от Великотърновска
Окръжна прокуратура, е изразила становище за неоснователност на иска
поради неговата недоказаност.
От фактическа страна се установява следното:
С доклада си по делото съдът е изискал преписи от всички материали
по наказателното производство, които са приложени към делото.
Видно от същите е, че на 19.11.2018 г. е образувано ДП № ЗМ-209/
2018 г. по описа на РУ на МВР – гр. Елена за това, че 19.11.2018 г., около
19,50 часа, в гр. Елена, при управление на МПС – лек автомобил, С. В.
нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил значителни
имуществени вреди на автобус, собственост на Община Елена – престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „а“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК. По ДП са извършени
съответните процесуално-следствени действия: изготвяне Протокол за пътно
– транспортно местопроизшествие; назначени и извършени са авто-
техническа, техническа и оценъчна експертизи; разпитани са свидетели,
приобщени са писмени доказателства. С Постановление от 16.11.2020 г. С. В.
е бил привлечен в качеството на обвиняем, като обвинението му е било
предявено на 15.12.2020 г. На 04.01.2021 г., 29.03.2021 г. и 01.06.2021 г.,
разследването по ДП на три пъти е било предявявано на обвиняемия и
неговия защитник – адвокат Т., с оглед предоставянето им на копия от всички
материали по ДП, запознаването им с тях и формулирането на
доказателствени искания, след което ДП е било в съда по жалби на адвокат Т.,
за времето от м. юли до м септември 2021 г. С Постановление от 06.10.2021 г.
Прокуратурата е уважила искания на обвиняемия и неговия защитник във
връзка с извършване на справки и повторен оглед на пострадалия автобус. На
09.02.2022 г. разследването отново е било предявено на обвиняемия и неговия
защитник, като по искане на адвокат Т. е било внесено в съда, а след
оттегляне на искането, разследването отново е било предявено на 07.03.2022
г., като на 18.03.2022 г. Обвинителният акт е бил внесен в съда.
По делото са разпитани двама свидетели.
При тази фактическа обстановка въззивният съд достига до следните
3
правни изводи:
Обжалваното Решение е валидно, допустимо и правилно.
Предпоставките на чл. 2б от ЗОДОВ, въз основа на които се преценява
дали са налице вреди от забавяне, в случая на досъдебното производство, са
три: фактическа и правна сложност на делото; поведението на
жалбоподателя; поведението, в случая на Прокуратурата на РБ.
Въззивният съд намира, че досъдебното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност.
От привличане на С. В., в качеството му на обвиняем на 16.11.2020 г.
до внасяне на Обвинителния акт в съда на 18.03.2022 г., са изминали около
година и четири месеца. В рамките на този период Прокуратурата е предявила
обвинението на 15.12.2020 г., след което на три пъти – на 04.01.2021 г., на
29.03.2021 г. и на 01.06.2021 г. разследването е било предявявано на
обвиняемия и неговия защитник – адвокат Т., с оглед на исканията им за
предоставяне на копия от всички материали по ДП, запознаването им с тях и
формулирането на доказателствени искания. За периода от м. юли до м.
септември ДП е било в съда по жалби на защитника на обвиняемия. С
Постановление от 06.10.2021 г. Прокуратурата е уважила исканията на
обвиняемия и неговия защитник във връзка с извършване на справки и
повторен оглед на пострадалия автобус. На 09.02.2022 г. разследването е било
предявено отново – за четвърти път, на обвиняемия и неговия защитник, като
по искане на адвокат Т. е било внесено в съда, а след оттегляне на искането,
разследването отново е било предявено на 07.03.2022 г. и Обвинителния акт
внесен в съда на 18.03.2022 г.
Следователно, в резултат на действията на обвиняемия и неговия
защитник предявяването на разследването се е забавило повече от година,
като органите на Прокуратурата нямат вина за това.
По делото не се установява нарушение на правото на ищеца за
разглеждане и решаване на делото в разумен срок, поради което искът е
неоснователен и следва да се отхвърли.
До същия правен извод е достигнал и Великотърновския Окръжен съд,
поради което постановеното от него Решение е правилно и следва да се
потвърди.
Несъстоятелни са доводите във въззивната жалба за липсата на
4
надлежен доклад по делото и за необсъждане на всички доказателства по
делото, в тяхната съвкупност.
Видно от Определение № 29/ 10.01.2023 г. /л.л. 67-68 от делото/ е, че
първостепенният съд е направил подробен доклад, като е разпределил
докателствената тежест между страните, като процесуалният представител на
ищеца в о.с.з. на 07.03.2023 г. не е възразил срещу проекто- доклада и е
поискал да бъде приет за окончателен.
От мотивите на постановеното Решение се установява, че съдът
изключително подробно е описал фактическата обстановка по делото, като е
обсъдил релевантните към спора доказателства, в тяхната съвкупност и
взаимната им връзка, като на основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд
препраща към мотивите на първостепенния съд.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 174/ 11.04.2023 г., постановено по гр.д.
№ 771/ 2022 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ
в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5