Р Е Ш Е Н И Е № 46
Гр. Сливен, 05.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова административно дело № 499 по описа на Административен съд гр. Сливен за
2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от „Искра АТ“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. Т., ул. „З.“ № … срещу Заповед за налагане
на принудителна административна мярка № ФК-557-0339359/29.10.2019 г., издадена
от Началник сектор „Мобилни групи“ - Бургас, Отдел „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която е разпоредено запечатване на търговски обект
– Газ и бензиностанция, находящ се в гр. Т., ул. „З.“
№ …, стопанисван от „Искра АТ“ ООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок
от 30 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „г“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. Оспорването намира правното
си основание в разпоредбата на чл. 186 ал. 4 от ЗДДС, като образуваното
производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Твърди се, че на 01.10.2019 г. представляващият дружеството е информирал
оторизирания сервиз за проблеми в нивомерната система
на съоръжението LPG резервоар № 3 и същата не отчитала към НАП доставки по нивомера, като до края на работния ден 16:00 ч. пристигнал
представител и установил, че сондата в колонка № 3 за пропан
- бутан не отчита правилно. Представителят на сервиза опитал безуспешно да
отстрани проблема на място и била поръчана нова сонда, която са очаквало да
пристигне в края на м. ноември. В периода, в който нивомерната
система не работела, дружеството своевременно подавало всички справки за
доставка на гориво на хартиен носител в НАП и заплащало дължимия ДДС за тези
доставки. Предвид това жалбоподателят счита, че не е нарушил интересите на фиска, доколкото не били налице разминавания между
подаваните от дружеството данни и и реално извършените продажби. Счита, че именно
със затварянето на обекта ще бъдат накърнени интересите на фиска,
тъй като загубата за държавата ще е в рамките на около 5 689,41 лв. за
пълен месец на работа и около 5 425,20 лв. за непълен месец. Моли съда да
отмени атакуваната административна заповед.
В с.з. оспорващото дружество „Искра АТ“ ООД, редовно и своевременно
призовано, се представлява от надлежно упълномощен адв.
Д. П. ***, който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Изтъква, че е налице
маловажен случай на извършена административно нарушение, тъй като спирането на
електронно подаване на информация не е по вина на дружеството. Взети били
веднага мерки за възстановяване на електронния достъп, а през целия период били
подавани документи на хартиен носител, поради което за фиска
липсвала щета. Претендира разноски.
В с.з. административният орган Началник сектор „Мобилни групи“ –
Бургас, Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен гл. юрк Ж. Д., която оспорва жалбата и моли съда да я
отхвърли. Заявява материална и процесуална законосъобразност на оспорената
заповед. Безспорно било установено, че
за доставки по документи не са подадени данни по нивомерната
система за 03.10, 10.10. и 16.10.2019 г.
Представените от жалбоподателя документи касаели период от време след
извършване на проверката, след като вече е преустановено нарушението.
Претендира юрисконсултско възнаграждение, като
заявява прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 28.10.2019 г. длъжностни лица при ЦУ на НАП – инспектори по
приходите извършили проверка за спазване на данъчно – осигурителното
законодателства в търговски обект – газ и бензиностанция, находящ
се в гр. Т., ул. „З.“ № …, стопанисван от „Искра АТ“ ООД. Проверяващите установили, че в обекта е
въведена в експлоатация Електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел DFS-Q7S-KL, одобрена със свидетелство № 173fs, с индивидуален
номер DT794715 и номер на фискалната памет 02794715, с нивомерна
измервателна система HETRONIK OPTILEVEL и средства за измерване на разход: газ – колонка LPGK 220-1
брой с един брой пистолет за зареждане и бензиноколонка
Salzkotten MPD със сериен
номер 21809.3 и номер от държавния регистър 2125 с два броя пистолети за
зареждане на гориво – дизел и бензин А95. При извършена проверка в регистъра на
одобрени модели електронни системи с фискална памет и средства за измерване се
установило, че за въведената в експлоатация в ТО ЕСФП модел DFS-Q7S-KL,
одобрена със свидетелство № 173fs няма одобрено средство за измерване на разход
– бензиноколонка Salzkotten
MPD с номер от държавния регистър 2125. Проверяващите съпоставили подадените
към НАП данни за доставки по документи и доставки по нивомерна
система и установили, че задълженото лице има извършени зареждания на гориво в
резервоар № 3, но няма подадени данни за доставките по нивомерната
система по изградената дистанционна връзка с НАП за датите 03.10.2019 г. – 1660
кг. LPG, 10.10.2019 г. - 1895 кг. LPG и 16.10.2019 г. – 1300
кг. LPG, които дават възможност за определяне наличните количества горива в ревервоарите. При проверка на подаваните данни към НАП от нивомерната измервателна система за наличните количества
гориво, автоматично подавани на всеки шест часа се установило, че сондата в
резервоар № 3 не отчита реалното количество налично гориво в резервоара, както
и промяната на количеството при извършване на зареждания и продажби на гориво
чрез средствата за измерване на разход. Извършена била и проверка в регистъра на
одобрените модели ЕСФП и средства за измерване, при която се установило, че
въведеното в експлоатация в обекта средство за измерване на разход – модел Salzkotten MPD/SK4-8 със сериен номер 21809.3 и номер от ДР 2125, не е
одобрено да работи с въведената в експлоатация в търговския обект ЕСФП – модел DFS-Q7S-KL,
одобрена със свидетелство № 173fs. Резултатите от проверката били обективирани в
Протокол за извършена проверка сер. АА, №
0339359/28.10.2019 г.
На 29.10.2019 г. Началник сектор „Мобилни групи“ - Бургас, Отдел
„Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издал Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № ФК-557-0339359, с която
разпоредил запечатване на търговски обект – Газ и бензиностанция, находящ се в гр. Т., ул. „З.“ № …, стопанисван от „Искра
АТ“ ООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 30 дни на основание чл.
186 ал. 1 т. 1 б. „г“ от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл.
187 ал. 1 от с.з. Заповедта била връчена на нейния адресат на 30.10.2019 г.,
като жалбата срещу същата е подадена чрез административния орган до настоящия
съд на 08.11.2019 г.
За горните обстоятелства от фактическа страна бил съставен и АУАН № F521466/05.11.2019
г. за извършено административно нарушение по чл. 118 ал. 6 от ЗДДС.
Към административната преписка са приложени обяснения от управителя на
„Искра АТ“ ООД с дата 28.10.2019 г., в които било заявено, че прекъсването
между колонките и ЕСФП се дължи на блокиране в системата, като след
рестартиране на програмата и контролера на останалите, работата се възстановява
по указание от сервизната фирма. Към доказателствата е приобщен представен от
оспорващото дружество Протокол № 11419/01.10.2019 г., съгласно който сервизен
техник е вписал, че нивомерната сонда на LPG резервоар № 3
не отчита доставки към НАП по нивомер, извършен
преглед на нивомерната система, но проблемът не е
отстранен. Съгласно фактури и служебни бонове, на 03.10.2019 г. на същия са
доставени (закупени)
По делото са представени проформа фактура,
удостоверяваща, че на 15.11.2019 г. дружеството е заплатило 50 % аванс за сонда
HLS6010 LL1200 LG1550, фактура от 05.12.2019 г. със същия предмет на сделката и констативен
протокол, съставен от длъжностно лице от „Галилео БГ“ АД на 23.12.2019 г.,
съгласно който на цитираната дата поради неизправност на газовата сонда „Искра
АТ“ ООД има поръчана нова сонда, която следва да се изработи и да се изпрати от
Hectronic - Германия.
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018
г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, с която на началниците на отдели
„Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в главна дирекция
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са определени правомощия за издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС, включително да отнемат в полза на държавата ползваното фискално
устройство и да отнемат правото на лицето да използва интегрираната
автоматизирана система за управление на търговската дейност по чл. 186 ал. 2 от ЗДДС. По силата на приобщена към доказателствата Заповед № ЗЦУ-853/22.06.2018
г., било разпоредено при отсъствие на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
длъжността да се изпълнява от Началник на Сектор „Мобилни групи“ в отдел
„Оперативни дейности“.
Към административната преписка са приложени обяснения от управителя на
„Искра АТ“ ООД с дата 28.10.2019 г., в които било заявено, че прекъсването
между колонките и ЕСФП се дължи на блокиране в системата, като след
рестартиране на програмата и контролера на останалите, работата се възстановява
- по указание от сервизната фирма.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се
налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите
реквизити, което го прави валиден. Обжалваната заповед е издадена от Началник сектор
„Мобилни групи“ в отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни
дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, действащ при
спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на
предоставената му със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. и Заповед № ЗЦУ-853/22.06.2018
г. материална компетентност по чл. 186 ал. 3 от Закона за данъка върху
добавената стойност. Като издадена от компетентен орган и в предписаната от
закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът приема оспорената заповед
като валиден акт. Освен като валидна, при преценка и анализ на събраните по
делото писмени доказателства, приобщени по делото като неоспорени от страните, обжалваната
заповед се преценява от настоящата съдебна инстанция и като издадена в съответствие
с относимите материалноправни
норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила. Съображенията на съда в тази насока са следните:
Оспорената заповед
е издадена с правно основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „г“ от Закона за данък
върху добавената стойност. Съгласно цитираната норма, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в Националната агенция за
приходите. Разпоредбата на чл. 118 ал. 6 от ЗДДС указва, че всяко лице по ал.
1, извършващо доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с
изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен
склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да
предава по дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. В процесния случай неизпълнението на това нормативно
изискуемо задължение е установено по безспорен начин, а доказателства в
обратната насока не са ангажирани от оспорващата страна. Предаването на
изискуемите данни за доставени и продадени количества горива именно чрез
дистанционна връзка с приходната агенция е вменено като императив към
задължените лица, а неговото неизпълнение е безспорна предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка от категорията на процесната.
Това законово изискване е обусловено от необходимостта от проследяване на
продадените реализираните количества горива в търговския обект, респ. на
реализираните от търговеца приходи и обороти. В случая от доказателствата се
установява, че въведеното в експлоатация в обекта средство за измерване на
разход – модел Salzkotten MPD/SK4-8 със сериен номер
21809.3 и номер от ДР 2125, не е одобрено да работи с въведената в експлоатация
в търговския обект ЕСФП – модел DFS-Q7S-KL, одобрена със свидетелство № 173fs.
За въведената в експлоатация в ТО ЕСФП модел DFS-Q7S-KL, одобрена със
свидетелство № 173fs липсва одобрено средство за измерване на разход,
обуславящо извода, че липсва и надлежно отчитане на извършените продажби. От
представените по делото писмени доказателства се установява, че дружеството е
извършило зареждания на гориво в резервоар № 3, но липсват подадени данни за
доставките по нивомерната система по изградената
дистанционна връзка с НАП за цитираните по – горе дати и количества.
Горното
обстоятелство се установява от Протокол за извършена проверка сер. АА, № 0339359/28.10.2019 г., който е съставен по
установения ред, в предписаната съобразно чл. 50 ал. 2 от ДОПК форма и
съдържание и от компетентни длъжностни лица. Същият е официален документ и се
ползва с материална доказателствена сила, съобразно чл.
50, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази разпоредба, протоколът, съставен по
установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на
правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и
изявления и установените факти и обстоятелства. В процесния
случай протоколът е съставен в присъствието на търговеца и е подписан от лицето
без възражения. Следователно, така съставеният протокол като официален документ
се ползва с материална доказателствена сила досежно вписаните в същия констатации от фактическа страна
и предвид липсата на ангажирани доказателства в обратната насока, съдът намира,
че правилно административният орган е приел, че са налице предпоставките за
налагане на принудителна административна мярка, обективирана
като запечатване на обект и забрана за достъп до него за определен срок.
Както се отбеляза
по – горе, неизпращането на изискуеми данни по изградена нарочна дистанционна
връзка с НАП е абсолютна предпоставка за прилагане на принудителна
административна мярка по реда на чл. 186 от ЗДДС. От текста на цитираната и относима разпоредба на чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „г“ от ЗДДС
следва, че за нейното прилагане е необходимо да е налице извършено нарушение на
установения ред за извършване на доставки/продажби на течни горива от търговски
обект, а този ред безспорно е бил нарушен в настоящия случай. Твърдяното от
оспорващата страна обстоятелство за налична техническа неизправност на нивомерната сонда и представените в тази насока
доказателства не могат да обосноват извод, обратен на гореизложения.
Действително, дружеството през м. ноември 2019 г. е предприело действия по
закупуване на сонда, но на първо място, тези действия са последващи
на извършената проверка, респ. на административното нарушение и второ, както е
приел и административният орган,
търговецът е длъжен да организира дейността си по начин, съответен на
нормативните изисквания. Ето защо съдът приема, че при издаване на оспорената
заповед са били налице нормативно изискуемите предпоставки за прилагане на
принудителна административна мярка. Последната е съобразена като естество с относимата норма на чл. 186 ал. 1 – „запечатване на обект“
и като срок - наложена е за 30 дни, т.е. в рамките на законоустановения
такъв (до 30 дни). В тази връзка настоящата съдебна инстанция не споделя твърдението
на жалбоподателя за немотивираност на акта. Съдът намира, че излагането или неизлагането
на мотиви от такова естество не е нито нормативно изискуемо, нито би могло да
повлияе на пълноценното реализиране правото на защита на търговеца.
Процесната принудителна
административна мярка е от категорията на превантивните административни мерки,
чието предназначение е предотвратяване на противоправно
деяние, респ. закононарушение и неговите вредни последици. Същата, съобразно
текста на чл. 186 ал. 1 т. 1 от ЗДДС не съставлява административно наказание и
няма санкционен характер. В тази връзка, неоснователно е и възражението за
маловажност на нарушението. Същото би било относимо в
производството по оспорване на НП в контекста на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Настоящото производство е различно, има за предмет проверка на
законосъобразността на административен акт – ПАМ, поради което коментираната
норма е неотносима. Наложената ПАМ е с оглед целта на
закона - за предотвратяването и преустановяването на административни нарушения,
както и за предотвратяване на вредните последици от тях по арг.
от чл. 22 ЗАНН. Преследваната от закона превантивна цел в случая е налице, тъй
като към момента на постановяването на заповедта търговецът не е преустановил
дейността си, т.е. съществува възможност за извършването и на друго нарушение,
свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. Изложените в заповедта
мотиви отговарят на изискването на чл. 186 ал. 3 ЗДДС за мотивиране на акта и
са достатъчни, за да може да се извърши проверката за законосъобразност на
оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително за
съответствието на заповедта с целта на закона.
По изложените по –
горе съображения настоящата съдебна инстанция намира, че Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-557-0339359/29.10.2019 г., издадена от
Началник сектор „Мобилни групи“ - Бургас, Отдел „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на
НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски
обект – Газ и бензиностанция, находящ се в гр. Т.,
ул. „З.“ № …, стопанисван от „Искра АТ“ ООД, ЕИК *** и забрана за достъп до
него за срок от 30 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „г“ от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з. е валидна и
издадена в съответствие с относимите материалноправни норми и при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила. Подадената срещу
същата жалба се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
оспорващата страна за присъждане на разноски. Основателна е и следва да се
уважи тази на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Същото следва да се определи съобразно нормата на чл. 144 от АПК, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, във вр.
с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100,00 (сто)
лева и да се възложи в тежест на оспорващата страна.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2, предл.
последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Искра АТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Т., ул. „З.“ № … срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-557-0339359/29.10.2019 г., издадена от Началник сектор „Мобилни
групи“ - Бургас, Отдел „Оперативни дейности“,
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е разпоредено запечатване на търговски обект – Газ и
бензиностанция, находящ се в гр. Т., ул. „З.“ № …,
стопанисван от „Искра АТ“ ООД, ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от
30 дни на основание чл. 186 ал. 1 т. 1 б. „г“ от Закона за данък върху
добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187 ал. 1 от с.з., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „Искра АТ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Т.,
ул. „З.“ № … да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на
100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: