Р Е Ш Е Н И Е
Номер 16.03.2021г. Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 30 състав
На дванадесети февруари Година 2021
В
публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и
секретар ДИАНА БОРИСОВА
като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело N 5381 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Д.В. излага
в исковата молба, че на 06.04.2017г. с ответницата Н. В./сега З. / сключили
договор за банков кредит с Ю.Б. АД, по
силата на който им била отпуснат сумата от 51 139лв. целеви кредит за
закупуването на недвижим имот, представляващ офис №2, находящ
се на партера на сграда в гр. София, ул. „*********със застроена площ
75,58кв.м. Към датата на сключване на договора страните по делото били в брак и
двамата имали качеството кредитополучатели, като съобразно чл.3.1. от договора
за задълженията по същия отговаряли солидарно. За обезпечаване на тези
задължения била учредена договорна ипотека върху недвижим имот, собственост на
майката на ищеца Ц.В..
С решение от 26.11.2018г. на СРС бракът
между страните бил прекратен с развод. Закупеният офис, който бил в режим на
съпружеска имуществена общност, останал съсобствен на
страните. Както до прекратяването на брака, така и след това, ответницата не е
изплащала суми за погасяване на задълженията по договора за кредит. Ищецът
еднолично плащал всички вноски, а на 30.12.2019г. изплатил на Ю.Б. АД сумата от
48 400лв., с което погасил изцяло банковия кредит.
Ето защо, на осн.
чл.127 от ЗЗД, претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от
25 569,50лв., представляваща ½ от изплатената от него сума за погасяване
на задължението по договора за банков кредит.
Ответницата е подала писмен отговор, в
който оспорва иска по основание и размер. Сочи, че в процесния
договор за банков кредит, като кредитополучатели и солидарни длъжници фигурират не само страните по делото, а и Ц.В.и Д.В..
Ето защо, ищецът няма основание да претендира от нея ½ от изплатените
суми за погасяване на общото задължение, доколкото всеки от солидарните длъжници дължи съразмерно на погасената част. Освен това,
твърди, че сумите, изплащани за погасяване на кредита по време на брака между
страните и преди неговото прекратяване са имали характера на разходи за
задоволяване на текущи нужди на семейството. На следващо място, оспорва ищецът
да е разполагал със средства за извършване на погасявания по представените към
исковата молба платежни нареждания. Твърди, че именно тя му е предоставяла суми
за извършване на вноските по кредита, които имат произход от трудови
възнаграждения, лични спестявания и потребителски кредит. Ищецът не е
разполагал и не разполага със средства за погасяване на дълга по кредита и това
се доказва от факта, че тя лично заплатила задатъка
от 5 688 лв. за участието в търга при обявената публична продан на офис №2,
закупен с процесния банков кредит. Поддържа и че
лично е заплащала в офис на банката вноски по кредита.
Изрично оспорва задължението по кредита
да е погасено, т.к. и понастоящем не е заличена договорната ипотека, която го
обезпечава. Оспорва договор от 12.12.2019г., сключен
между „Ю.Б.“ АД и Д.В. да представлява новация по
смисъла на чл.107 от ЗЗД. Счита, че става дума само за преструктуриране на
банковия кредит от 06.04.2017г. Моли за отхвърляне на исковата претенция в
цялост.
Съдът, след като взе предвид доводите
на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа страна следното:
Установява се от приетия като доказателство препис от договор за банков кредит HL 82209, че на 06.04.2017г. „Ю.Б.“ АД е предоставила на Н. В., Ц.В., Д.В. и Д.В. в качеството им на солидарни длъжници банков кредит в размер на 51 139 лева, от които 50 000 лв. за покупка от ЧСИ на офис 2, находящ се на партера на сграда в гр. София, ул. „********и 1 139 лв. за плащане по петгодишен предплатен застрахователен пакет по програма „Живот“. Посочено е, че имотът ще бъде придобит от длъжниците Н. и Д. В.. В чл.1, ал.3 от договора е уговорено, че за връщането на кредита и другите задължения по настоящия договор, кредитополучателите отговарят солидарно. Разрешеният размер се усвоява по сметка на Н. В., индивидуализирана в договора. За обезпечаване на вземанията по кредита е уговорено да се учреди договорна ипотека върху обект с идентификатор 68134.1107.182.1.10, намиращ се в сграда №1 в ПИ с адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна“, ул. „*********ведно с мазе №9, собственост на Ц.В.. Погасяването следва да се извърши в срок от 300 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, която от своя страна се открива след изпълнение на уговорените в договора условия за усвояване на същия /представяне пред банката на протокол за проведена публична продан на имота, в който Н. и Д. В. да са обявени за купувачи, нотариален акт за учредена договорна ипотека върху имота, удостоверение за тежести и писмено искане за усвояване на суми по кредита/. Уговорен е гратисен период от два месеца, през който кредитополучателите дължат месечни погасителни вноски в намален размер, включващи само дължимата по договора лихва, след което 297 анюитетни вноски от по 283,83 лв. и последна изравнителна вноска с падеж датата, на която изтича срока на кредита.
Приет е по делото и нот. акт №26, том IX, дело 13503, вх.№19478/06.04.2017г. на СВ - София, от който се установява сключването на договор за ипотека върху посочения по-горе недвижим имот за обезпечаване на задълженията по договор за банков кредит HL 82209/06.04.2017г.
Представено е вписано постановление за възлагане на недвижимо имущество по изп. дело №20168380406335 на ПЧСИ при ЧСИ М. Б., от което е видно, че обект – офис №2, находящ се на партера на сграда в гр. София, ул. „*********със застроена площ 75,58кв.м. е възложен на Н. и Д. В..
От ангажираното по делото извлечение от ел. банкиране на ЧСИ Б. се установява, че на 06.04.2017г. с основание „задатък за участие в търг по и.д.№20168380406335 с допълнително пояснение - „оф.2, ул. Златна Добруджа“, по специалната сметка на ЧСИ е постъпила сумата 5 688 лв. с наредител Н. В..
По силата на Решение №
545635/26.11.2018 г. по гр. д. № 73818/2018 г. по описа на 139-и състав при СРС
е прекратен бракът между Н. и Д. В., сключен на 26.05.2000 г., поради взаимно
съгласие за развод на основание чл. 50 от СК.
С решението са уредени личните отношения между страните по повод ползването на
семейното жилище, собственост на трето лице, издръжката между съпрузите и
фамилното име. В решението не са уредени въпросите, свързани с имуществените
отношения между съпрузите по повод придобитото имущество по време на брака.
Решението е влязло в сила на 26.11.2018г.
Установява се, че на 12.12.2019г. ищецът е сключил със същата банка договор за банков кредит HL 110303, по силата на който банката му е предоставила сумата от 48 400 лева за рефинансиране на жилищен кредит HL 82209, 2 400 лева за ремонт на имота, обект на обезпечение и 1 157 лева за плащане по петгодишен застрахователен пакет по програма „Живот“. За обезпечаване на вземанията по кредита е уговорено да се учреди договорна ипотека върху обект с идентификатор 68134.1107.182.1.10, намиращ се в сграда №1 в ПИ с адрес гр. София, ж.к. „Красна поляна“, ул. „*********ведно с мазе №9.
Представено е банково удостоверение от 12.03.2020г., издадено от „Ю.Б.“ АД, съгласно което Д.В. е усвоил ипотечен кредит в размер на 51 957 лв. от банката, съгласно договор за банков кредит № HL 11303/12.12.2019г., от които 48 400 лв. за рефинансиране на жилищен кредит № HL 82209 на Н.З., 2 400 лв. за ремонт на имота, обект на обезпечение и 1 157 лв. за плащане по петгодишен застрахователен пакет по програма „Живот“. Сумата от 48 400 лв. е преведена на 30.12.2019г. по сметка на Н.З. с посочен в удостоверението IBAN *** на жилищния кредит. Посочено е още, че договорната ипотека, учредена с НА №26, том 9 дв.вх.рег.№19113/2017г. е заличена на 15.01.2020г.
Приет е по делото и нот. акт №137, том XLVI, дело 65067, вх.№84449/12.12.2019г. на СВ - София, от който се установява сключването на договор за ипотека върху посочения по-горе недвижим имот за обезпечаване на задълженията по договор за банков кредит HL 110303/12.12.2019г.
От писмо на НАП, постъпило по делото с вх. №274379/16.10.2020г., се установява, че ищецът няма подадени годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за 2017, 2018 и 2019г. За 2017 и 2018г., няма данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения, а от приложената справка за изплатени доходи за периода от 2019 до 08.10.2020г. се установява облагаем доход от трудови правоотношения в размер на 7 631, 25лв. и доход, различен от трудов, в размер на 106,78 лв. От приложената справка за осигуряването на лицето се установява, че за периода 01.04.2017г. до 31.12.2019г. са налице данни за осигуряване на ищеца, като осигурител е посочено дружеството „В.Р. И. Т.“ с адрес в гр. Перник. От приложената справка актуално състояние на действащи трудови договори се установява, че за същия период, както в предходен период, считано от 18.12.2015г. ищецът е с регистриран работодател „В.Р. И. Т.“ ЕООД, гр. Перник.
По делото са събрани по реда на чл.192 от ГПК от третото лице Ю.Б. АД преписи от платежни банкови документи - вносни бележки за внесени суми в брой на каса по сметка с титуляр – ответницата, вкл. и банкови референции, за погасявания по процесния кредит. Във всички тях като наредител е посочен Д.В., с изключение на вносна бележка от 23.05.2018г. за сумата от 130 лв., в която като наредител е посочена ответницата Н. В..
Извън това, сред заверените копия на бордера за извършени операции във връзка с кредита, от банката са представени още вносна бележка от 12.04.2017г., с което по обслужващата кредита сметка с титуляр Н. В.е постъпила сумата 13 370лв., внесена в брой на каса от Д.В.; преводно нареждане от 12.04.2017г., с което от сметка с титуляр Н. В., обслужваща процесния кредит, е наредена сума в размер на 182,13 лв. към А.Е.Д.И.Б.ООД; на същата дата е наредена сумата от 1 142 лв. към ЗАД „Булстрад – Живот“ АД, а на 13.04.2017г. е наредена сумата от 62 888 лв. към ЧСИ Милен Б. с посочено основание „оконч. плащане съгласно прот. от 07.04.2017г. по изп. дело №20168380406335“.
От заключението на изслушаната по
делото ССчЕ на вещото лице В.П., се установява, че
погасяването на процесния кредит е извършвано на
вноски, подробно описани от вещото лице по дати и суми, които са наредени от Д.В.
по сметка на Н.З., предназначена за обслужване на процесния
кредит, както следва:
|
Дата |
Внесена сума |
Вносител |
|
15.05.2017 |
210,00 |
Д.Д.В. |
|
13.06.2017 |
190,00 |
Д.Д.В. |
|
14.07.2017 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
15.08.2017 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
14.09.2017 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
16.10.2017 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
14.11.2017 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
12.12.2017 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
15.05.2018 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
15.02.2018 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
15.03.2018 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
13.04.2018 |
289,00 |
Д.Д.В. |
|
15.05.2018 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
23.05.2018 |
130,00 |
Д.Д.В. |
|
14.06.2018 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
06.07.2018 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
14.08.2018 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
14.09.2018 |
285,00 |
Д.Д.В. |
|
15.10.2018 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
15.11.2018 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
14.12.2018 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
14.01.2019 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
15.02.2019 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
15.03.2019 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
15.04.2019 |
450,00 |
Д.Д.В. |
|
15.05.2019 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
14.06.2019 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
09.07.2019 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
15.08.2019 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
13.09.2019 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
14.10.2019 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
14.11.2019 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
12.12.2019 |
284,00 |
Д.Д.В. |
|
30.12.2019 |
48400,00 |
Д.Д.В. |
|
Общо |
57 622,00 |
|
|
|
|
|
На 30.12.2019г. от Д.В. е наредена по същата сметка сумата от 48 400лв., предназначена за предсрочно погасяване на кредита.
Заключението на експертизата е обосновано и компетентно изготвено, не е оспорено от страните и отговаря в пълнота на поставените въпроси, поради което съдът го кредитира в цялост, с изключение на отговора на въпрос номер 2, в частта му, в която вещото лице не е съобразило, че сумата от 130 лева, платена на 23.05.2018г. е внесена в брой на каса от Н. В., което се установява от представения от банката препис на вносна бележка. Поради противоречието на заключението с приетото по делото и неоспорено от страните писмено доказателство, съдът не го кредитира в тази му част и приема от фактическа страна, че сумата от 130 лв. на посочената дата е внесена по банковата сметка, обслужваща кредита от Н. В., а не от ищеца. В останалата си част отговорът на въпрос номер 2, както и останалата част от заключението на вещото лице, изцяло се подкрепят от събрани по делото доказателства, поради което съдът го кредитира.
Установява се от представения по делото
акт са смърт, че Д.В. е починал на 19.05.2018г., а от представеното
удостоверение за наследници изх.№2898/28.05.2018г. на СО, р-н Красна поляна се
установява, че Д.В. е оставил наследници Ц.В.– преживяла съпруга и двама сина –
А. и Д. В..
От представен препис-извлечение от акт за смърт е видно, че Ц.В.е починала на 29.08.2019г. Не са ангажирани доказателства за нейните наследници.
След подробно обсъждане на доказателства по делото поотделно и в съвкупност, съдът намира следното от правна страна:
Предявения иск е с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД:
Съгласно
посочената разпоредба всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, има срещу останалите съдлъжници иск за
разликата в платеното - над припадащата му се част от общия дълг, която се
определя според правилата на чл. 127, ал. 1
от ЗЗД - доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се
понесе от тях по равно.
Когато един от солидарните длъжници - бивш съпруг, удовлетвори кредитора след прекратяване на брака или след настъпване на фактическа раздяла, той придобива регресно право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Това е частен случай на нормата на чл.127 ал.2 от ЗЗД във връзката й с чл.32 ал.2 от СК. Основанието да се търси част от платеното е в нарушения принцип на неоснователно обогатяване – чл. 59 - чл.61 от ЗЗД, защото се предполага, че погасеното задължение е задоволило нужди на семейството.
Спецификите на семейните отношения, регулирани от СК, изключват приложението на чл.127 ал.1 от СК, докато съпрузите са в брак. По време на брака ако съпругът изпълни общо задължение с лично имущество, той не може да иска от другия съпруг връщане на припадащата му се част. Това следва от правилото, установено в чл.17 от СК, според който всеки от съпрузите е длъжен да осигурява благополучието на семейството, съобразно своите възможности, имущество и доходи. Липсва изискване на закона за равно участие на съпрузите във финансирането на семейните нужди, тъй като това от една страна не винаги е възможно и от друга е в противоречие с изискването за взаимност между тях. Приносът в семейството не се оценява само в пари, но и в личен труд и грижи за домакинството и децата. Поетото за задоволяване нуждите на семейството солидарно по закон задължение е неделимо, така че по време на брака съпрузите нямат своя част от дълга, по смисъла на чл.127 ал.2 от ЗЗД и съответно - нямат право да претендират връщане на надплатената разлика за извършените през този период погасявания на общи дългове. Обратното би било в противоречие не само с посочените по-горе основни положение на СК и цялостното разбиране за семейните отношение в българската правна система, но според съда би противоречало и на добрите нрави като морални правила, на които законът придава правно значение.
Не
така стои въпросът за плащания, извършени след прекратяване на брака /респ.
фактическата раздяла, ако има данни за такава/, когато правилото на чл.127,
ал.2 от ЗЗД намира своето пълно проявление.
Ищецът твърди да е солидарен длъжник по процесния
договор за банков кредит с ответницата, което твърдение се установява по
категоричен начин от приетите писмени доказателства. Солидарна отговорност на
бившите съпрузи произлиза не само от
уговореното в процесния договор за банков кредит, но
и от обстоятелството, че задължението по него е било поето за задоволяване на
нуждите на семейството от закупуване на общ за съпрузите недвижим имот. За
поетото задължение, на осн. чл. 32, ал. 2 от СК, съпрузите
отговарят солидарно.
Установено е по делото с категоричност,
че процесният кредит е бил погасен след
прекратяването на брака между страните – чрез изплащане на дължимите по същия
вноски от бившия съпруг, а впоследствие – чрез рефинансиране на остатъка.
Възраженията на ответницата в посока, че задължението не е било погасено, т.к.
не била заличена учредената за обезпечаването му ипотека, както и че не е
налице погасяване, а само преструктуриране на стария дълг, съдът намира за неоснователни,
предвид изричното изявление на банката за погасяване на дълга по кредита от
2017г. и заключението на ССчЕ, което е в същия
смисъл.
Приемайки за установено, че плащанията
по кредита са извършвани на вноски, както е посочено по-горе, при установяване
на спора от фактическа страна, и като взе предвид изложеното си становище за
правната страна на спора, съдът намира,
че по отношение на погасяванията, направени преди прекратяването на брака между
страните с влязло в сила решение, е неприложимо правилото на чл.127, ал.2 от ЗЗД и ищецът не е материално легитимиран да търси от ответницата каквато и да е
част от платеното преди 26.11.2018г. Възраженията на ответницата относно
размера на дълга, част от който е бил погасяван по време на брака, за задоволяване
на нужди на семейството, са основателни.
Неоснователни са обаче възраженията й в посока, че ищецът не е разполагал със средства за заплащане на суми по кредита, както и че тя му е предоставила свои лични средства за целта, доколкото последните не са скрепени с никакви доказателства, а и се явяват ирелевантни с оглед приетото по-горе от съда по отношение на платените по кредита вноски по време на брака между страните. Ирелевантно се оказва и обстоятелството, че ищцата също е извършвала плащане на сумата от 130 лв. - вноска по кредита от 23.05.2018г. - доколкото същата е платена преди прекратяването на брака между страните.
Прилагайки прости изчисления, за които
не се нуждае от специални знания, и в съответствие с таблицата, изготвена от
вещото лице по приетата ССчЕ, съдът намира, че
вноските по дълга, направени от Д.В. след датата на влизане в сила на решението
за развод, до окончателното погасяване, възлизат на сума в размер на 52 258 лв.
Съобразно изложеното, съдът намира, че ищецът е материално легитимиран да търси
от ответницата припадащата й се част от платената от него сума в размер на 52
258 лв. в периода от прекратяването на брака с влязло в сила решение до
окончателното погасяване на задължението по кредита.
Относно размера на припадащата се част обаче, съдът намира възраженията на ответницата също за основателни. Безспорно е по делото, че наред със страните, в задължението по кредита са участвали още двама солидарни длъжници – родителите на ищеца Ц.и Д.В., и двамата починали след сключването на договора за банков кредит и преди окончателното погасяване на задълженията по него. При спазване правилото на чл.127, ал.1 от ЗЗД съдът намира, че припадащата се част от дълга на всеки от солидарните длъжници възлиза на ¼. Няма никакви данни по делото нещо друго да следва от отношенията между тях. Смъртта на двама от солидарните длъжници не е довела до увеличаване на припадащите се части от дълга на останалите солидарни длъжници, както очевидно неправилно се възприема от ищцовата страна, а до осъществяване на наследствено правоприемство по отношение на дълга от техните наследници, един от които е самият ищец, съгласно представеното удостоверение за наследници. Само ако някой от длъжниците се окаже неплатежоспособен, загубата се разпределя съразмерно между другите съдлъжници, вкл. и този, който е изпълнил /чл.127, ал.2, изр.второ от ЗЗД/. Смъртта на лицето не се приравнява на неплатежоспособност на същото. Тя е юридическият факт, с който правото свързва възникването на правото на наследяване у неговите наследници и последващото преминаване на неговото имущество като съвкупност от права и задължения, към патримониума тези наследници. Ето защо, припадащата се част на ищеца от дълга не възлиза на ½, както неправилно е възприето от него, а на ¼ плюс евентуално съответната част от квотите на починалите солидарни длъжници /съобразно това на кои от тях ищецът се явява наследник, за което по делото няма категорични доказателства, предвид липсата на представено удостоверение за наследници на майка му Ц.В./. Смъртта на солидарните длъжници Ц.и Д.В. може да доведе до увеличаване на припадащата се част от дълга само на този солидарен длъжник, който едновременно е и техен наследник. Припадащата се част на ответницата обаче остава непроменена, с оглед липсата на твърдения и доказателства тя също да е била наследница на починалите. Ето защо, ищецът не е материално легитимиран да търси от нея повече от ¼ от общия дълг, като останалите ¾ се явяват припадаща се част от дълга за него и евентуалните други наследници на починалите солидарни длъжници в съотношение, което е релевантно само за отношенията между тях и нямащо отношение към предявения по делото иск, поради което не подлежи на установяване в настоящото производство.
Мотивиран от горното, съдът намира че
предявеният иск е основателен за сумата от 13 064,50 лв., представляваща
¼ от цялата заплатена от ищеца
сума за погасяване на солидарния дълг в периода, за който съдът е приел, че
правилото на чл.127, ал.2 е приложимо в отношенията между страните. Останалата
част от надплатеното над припадащата се на ищеца част от дълга, последният може
да търси от евентуалните други наследници на починалите солидарни длъжници, ако такива има, в отделно производство.
По
разноските:
При този изход на спора, всяка от
страните има право на разноски, съобразно уважената, респ. отхвърлената част от
иска. Ищецът претендира разноски, които съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателствата по делото възлизат на сума в размер на 1 022,78 лв.
държавна такса и 400лв. депозит за вещо лице. Съразмерно с уважената част от
иска и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да
се присъдят 522,58 лв.
Адв. Г.В., процесуален
представител на ответника, е претендирал възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА,
като от представения договор за правна защита и съдействие на л.98 от делото се
установява, че адвокатът е предоставил безплатна правна помощна страната.
Изчислено по реда на НМРАВ, възнаграждението възлиза на сума в размер на 1 297,
08 лв. Съразмерно с отхвърлената част от иска и на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК на адв. В. следва да се присъди
сума в размер на 634,35 лв. Искането за присъждане на разноски по компенсация е
неоснователно, т.к. не са налице две насрещни вземания за разноски, между които
компенсацията да е възможна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н.А.З.,
ЕГН **********,*** да заплати на Д.Д.В., ЕГН **********
*** следните суми: на осн. чл.127, ал.2 от ЗЗД сумата
от 13 064,50 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 25 569, 50 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен; на осн. чл.78, ал. 1
от ГПК сумата от 522,58 лв.- разноски по делото.
ОСЪЖДА Д.Д.В., ЕГН **********
*** да заплати на адв. Г.С.В. от САК с адрес *** на осн. чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА сумата от 634,35 лв.
- адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: