Решение по дело №1207/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В.Г.М., ЕГН **********, подадена чрез адв. М., БАК, против Решение № 481/22.05.2023 г. на Районен съд – Бургас по АНД № 1261/2023 г.. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 23-0434-000075 от 23.02.2023 г., издадено от началника на РУ 02 Бургас към ОД на МВР – Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 185 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв., както и за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 70 лв..

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът оспорва съставомерността на вменените му нарушения. По подробно изложени доводи се иска отмяна на оспореното решение и издаденото наказателно постановление, ведно с присъждане на разноски.

В съдебно заседание, касаторът, редовно уведомен, се представлява от адв. М., който поддържа жалбата и претендира за отмяна на постановеното решение и отмяна на издаденото НП. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът, редовно уведомен, не изразява становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационното оспорване и предлага решението да бъде оставено в сила.

След като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото доказателства, Административен съд – Бургас, в настоящият състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Налице са процесуалните предпоставки жалбата да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

В.Г.М. е наказан за това, че на 10.02.2023 г. в 16:30 часа в гр. Камено, област Бургас, по ул. „Освобождение“, в посока село Братово, управлява лек автомобил марка "Ауди", модел "А4" с рег. № ЕН 8334 КХ, като нарушава пътна маркировка М1, навлиза в насрещната лента и паркира неправилно на тротоара на ул. „Митко Палаузов“ № 1.

За извършените нарушения е съставен АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до опорочаване на административнонаказателното производство. Съобразно установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че констатациите в наказателното постановление съответстват на действителното положение и от събраните доказателства се установява, че М. е извършил вменените с НП нарушения. Изложил е доводи, че правилно е определен размера на санкциите. По изложените съображения е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление, като законосъобразно.

Tака постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно чл. 63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

В случаят, съдебното решение е съобразено с приложимия материален закон и процесуалните правила. За да постанови решението си, районният съд е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и в наказателното постановление са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. В тази връзка, настоящата инстанция не споделя твърдението на касатора, че районният съд не е предприел мерки за разкриване на обективната истина. Противно на това становище, касационният състав счита, че въззивната инстанция е проявила дължимата процесуална активност, приобщавайки необходимия доказателствен материал, спомогнал му за установяване на фактическата обстановка и за извеждането на аргументирани правни съображения, базирани на съвкупен и всестранен анализ на наличните доказателства.

Разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Съгласно чл. 63, т. 1 от глава "Десета", раздел "I" от ППЗДвП, пътната маркировка "Единична непрекъсната линия" - М1, означава, че на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат. С единична непрекъсната линия се очертава и пътна лента, предназначена за движение на превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници - "BUS" лента. Символът "BUS" се изписва в началото на лентата и след всяко кръстовище. В конкретния случай, от представените по делото доказателства безспорно се установява, че касаторът, движейки се по ул. „Освобождение“ в посока с. Братово, за да направи ляв завой и да паркира на тротоара на ул. „Митко Палаузов“ № 1, където е установен от контролните длъжностни лица, не е съобразил поведението си с пътната маркировка М1.

Неоснователни са наведените с касационната жалба възражения, че пътната маркировка в процесния участък е М3 "Единична прекъсната линия". Видно от публично достъпната информация на Google maps (https://www.google.bg/maps/@42.5726289,27.2957161,3a,75y,1.54h,60.74t/data=!3m7!1e1!3m5!1s8w4VwFCT5v54SHVBwCsG1g!2e0!5s20221001T000000!7i16384!8i8192?hl=bg&entry=ttu), към датата на извършване на нарушението, в част от процесния участък действително има маркировка М3 – единична непрекъсната линия, но тази маркировка се отнася единствено за завиване от ул. „Освобождение“ към ул. „Георги Кондолов“, тъй като на отсрещната страна (откъм ул. „Митко Палаузов“ № 1) е пешеходна зона с тротоарни плочки. Тази информация се потвърждава както от представения в първоинстанционно производство графичен план на процесния участък, така и от представените от самия касатор извадки от Google maps. Още повече, че в случая от показанията на разпитания свидетел се установява, че касатора е направил ляв завой в посока пешеходната зона ул. „Митко Палаузов“ № 1, в участъка от пътя, където маркировката е била М1 – единична непрекъсната линия, поради което изложените от него доводи за недоказаност на нарушението са неоснователни. Предвид изложеното, касационният състав изцяло сподели мотивите на РС - Бургас за доказаност на нарушението от обективна и субективна страна.

За извършеното от касатора административно нарушение правилно му е наложена санкция на основание чл. 185 от ЗДвП, която норма е обща и се отнася за случаите, касаещи нарушения, за които не е предвидено друго наказание, като виновните се наказват с глоба от 20 лева.

По отношение на второто нарушение:

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда, че освен в посочените в ал. 1 случаи паркирането е забранено:… на платното за движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи, когато това затруднява достъпа до тях. В конкретния случай от доказателствата по делото по категоричен начин е установено, че лекият автомобил, който е управляван от санкционираното лице, на 10.02.2023 г. в гр. Камено, ул. „Митко Палаузов“ № 1, е бил паркиран на тротоара пред входа на жилищната сграда, като това обстоятелство по същество не се оспорва от касатора. След като автомобилът е бил паркиран пред жилищната сграда, то с това се затруднява подходът към същата.

Неоснователни са възраженията на касатора, че е налице изключението, предвидено в разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП, за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2. 5 тона върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. От представените по делото доказателства се установява, че мястото, където е бил паркиран процесния автомобил, представлява тротоар и същият не е обозначен с пътен знак, пътна маркировка или надпис от собственика на пътя или администрацията, указващи условията на паркиране, за да се приеме, че паркирането е допустимо по смисъла на разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Напротив, видно от представения от Община Камено графичен план, участъкът е регулиран с пътен знак Б28 „Забранено е паркирането“.

При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, като изложените в същия аргументи за законосъобразност на оспореното НП се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни.

С оглед изложеното, не се установиха наведените касационни основания за отмяна на оспореното решение, поради което то следва да бъде оставено в сила, като валидно, допустимо и правилно.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН, XIV касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 481/22.05.2023 г. на Районен съд – Бургас по АНД № 1261/2023 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0434-000075 от 23.02.2023 г., издадено от началника на РУ 02 Бургас към ОД на МВР – Бургас, с което за нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 185 от ЗДвП, на В.Г.М., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 20 лв., а за нарушение на чл. 98, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 178е от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 70 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: