О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..........
гр. Варна 15.06.2020 г.
Варненски районен съд, Гражданско отделение, четиридесет и девети състав в закрито заседание, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1910/2020 г. по описа на ВРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от Й.Г.Й. с ЕГН ********** с адрес: ***, чрез адв. Ю.Д.- ВАК, с адрес ***, за приемане за установено по отношение на ответника ОД на МВР Варна, че действително положеният от ищеца извънреден труд за периода от за периода от 01.01.2005г. - 04.11.2015г. е в размер на общо 4 137 часа и да бъде задължен ответника ОД на МВР- Варна, да заяви установения извънреден труд пред ТП на НОИ-Варна, като надлежно оформи установените часове в удостоверение обр. "В" за класиране и пенсия.
Ищецът твърди, че в периода от 01.03.1993г. - 05.11.2015г. полагал труд при ответника ОД на МВР Варна по служебно правоотношение. Тъй като работодателят отказал добросъвестно да му бъде изчислен реалния осигурителен стаж, приведен в съответствие с действително положения извънреден труд, това препятствало ползването на осигурителните и пенсионните права на ищеца, поради което за него се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Съдът след преценка на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, намира така предявения установителен иск за недопустим, по следните съображения:
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато е нарушено, или за да се установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, стига да има интерес от това, и ако не съществува друг специален ред за защита или по-благоприятно средство с оглед крайната цел, даващо по-силна защита на накърнените права.
Интерес от искова защита ще е налице, когато чрез избрания от ищеца способ, ще може да се разреши съществуващ между него и противната страна правен спор и то в най-пълна степен. Решението трябва да способства за признаване или удовлетворяване на негово субективно материално право, засегнато от посоченото действие. Така например, няма правен интерес от иск, който няма да се отрази върху правната сфера на ищеца, или ако на негово разположение има друг по-ефективен способ за защита. В подобни хипотези избраната форма на защита изключва съдействието на съда, което обуславя извода за липсата на правен интерес. В този смисъл е и трайната практика на ВКС - Решение № 207/2012 г. по гр.д. № 914/2011 г. на ВКС, IV гр.о.
Установяването на трудов и осигурителен стаж по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред обн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2011, е допустимо в случаите, когато документите, които удостоверяват това, са загубени или унищожени. Съгласно чл.5 ЗУТОССР предпоставка за допустимост на такъв иск е представеното пред съда удостоверение от работодателя, при който е придобит стажът (или неговия правоприемник), за това че съхраняваните ведомости и осигурителни книжа на служителя са загубени или унищожени. Ако работодателят е с прекратена дейност без правоприемство, се изисква удостоверение с идентично съдържание от ТД на НАП. В настоящия случай липсват изобщо твърдения и доказателства в разглеждания смисъл, което е достатъчно да отрече приложимостта на ЗУТОССР. В случай, че документацията е налична и въпреки това на лицето бъде отказано признаване на претендирания от него период за трудов стаж, за него е налице друг път на защита, а именно - чрез обжалване по административен ред на съответните актове на органа по пенсионно осигуряване. /В този смисъл са и Определение №465/ 30.10.2012г. по ч.гр.д. № 391/2012 г. на ВКС, II гр.о., Определение №41/15.01.2013г. по ч. гр. дело № 489/2012г. на ВКС, IV гр.о., Определение №433/22.08.2012г. по гр.д. № 380/2011г. на ВКС, III гр.о./.
Установяването на размер на положен извънреден труд и зачитането му като осигурителен стаж и трудов стаж не е нито право, нито правоотношение, а факт с правно значение, който е в основата на други права – правото да се иска заплащане на труда, правото да се иска начисляване на допълнителни проценти за клас прослужено време и оттам съответното заплащане, както и правото на пенсия за в бъдеще. Именно при защитата на тези или други подобни права ищецът ще има правен интерес да установи какъв е видът и размерът на положения извънреден труд, но към момента на предявяване на иска за ищеца липсва правен интерес от търсената защита. Затова претенциите на ищеца, обосновани с намерението му, че съдебното решение в искания от него смисъл, ще рефлектира в правната му сфера при упражняване на пенсионни и осигурителни права, са недопустими.
В настоящия случай по делото не са наведени твърдения, респективно представени доказателства за разпореждане на компетентния по НПОС орган за отказ от изменение на признатия осигурителен стаж и респ. за резултатите от обжалването на административния акт, липсват и доказателства за отказа на ответника да зачете „допълнителния” осигурителен стаж на ответника, липсват и каквито и да било данни за съществуващия спор между страните относно обема осигурителни права на ищеца. Дори да съществува спор между ищеца и бившия му работодател относно размера на положения извънреден труд и зачитането на същия за осигурителен стаж, който препятства ползването на осигурителните и пенсионните му права, то спорът следва да бъде разрешен именно в производството по ползване от ищеца на конкретните му осигурителни и пенсионни права и при наличие на действителни пречки за упражняването им, а не на евентуални такива, в което производство ищецът ще има възможност да докаже фактическите твърдения в настоящата искова молба.
По изложените съображения съдът намира правния интерес от предявените установителни искове за необоснован и немотивиран, поради което производството по тях подлежи на прекратяване като недопустимо.
Водим от горното и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 1910 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., ХLIХ-ти състав, на основание чл. 130 ГПК относно предявените искове за приемане за установено по отношение на ответника ОД на МВР Варна, че действително положеният от ищеца Й.Г.Й. с ЕГН ********** с адрес: *** извънреден труд за периода от за периода от 01.01.2005г. - 04.11.2015г. е в размер на общо 4 137 часа и за задължаване ответника - ОД на МВР- Варна, да заяви установения извънреден труд пред ТП на НОИ-Варна, като надлежно оформи установените часове в удостоверение обр. "В" за класиране и пенсия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Варненски окръжен съд.
Препис от настоящото определение да се изпрати на ищеца с Приложение №9 към чл.2, т.9 от Наредба №7/22.02.2008г. на МП за утвърждаване на образци и книжа, свързани с връчването по ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: