Р Е Ш Е Н И Е № 199
гр. Видин, 23.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в
състав :
Председател : Владимир
Крумов
при секретаря Г. Начева и в
присъствието на прокурора ..............................
като разгледа докладваното от съдия Крумов гр. дело № 2308 по описа за 2019год.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание
чл. 357 от КТ от Д.Е.М., ЕГН **********,*** 22, против „Водоснабдяване и канализация – Видин” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище: гр. Видин, ул. „Широка” 18.
Твърди се от ищеца, че на
14.06.2019г. получил Заповед № В/89 от 10.06.2019г., издадена от ответната
страна, с която му било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за
уволнение“. Поддържа се, че атакуваната заповед е незаконосъобразна,
немотивирана, издадена при нарушение на материалния закон и неспазване на
процедурата по издаването й. Наказанието е наложено, тъй като, според ответната
страна, ищецът за месец май на 2019г. е постигнал процент на събираемост само
66,36% от определените 90%. Според ответното дружество това представлявало
„неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други трудови задължения
по чл. 19 от ВПР и т. 8 от ПФИРЗ“. При подписване на трудовия договор на ищеца
не са му били предоставени, както и не се е запознавал с ВПРЗ и ПФИРЗ. Документите,
които му били връчени са Наредба № 4 / 14.09.2004г., Инструкция за работа на
инкасаторите от 01.01.2000г., длъжностна характеристика за длъжността. В тях
няма вменено задължение за постигане процент на събираемост. Въведени са
твърдения за липса на мотиви на атакуваната заповед. Непостигането на процент
събираемост не представлява нарушение на трудовата дисциплина. Дори да има
нарушение на трудовата дисциплина, то наложеното наказание не отговаря на
тежестта на нарушението. На ищеца не са били налагани дисциплинарни наказания. Иска
се от Съда да постанови решение, с което да бъде отменена процесната заповед. Искат
се и направените разноски по производството.
Ответната страна, чрез процесуалния
си представител е оспорила иска. Оспорва се основателността на иска. Изтъкват
се съображения, че работодателят е извършил необходимите дисциплинарни действия
по чл. 193 от КТ и от събраните по делото доказателства се доказват и
извършените от ищеца нарушения на трудовата дисциплина. Иска разноски по
производството.
По делото са събрани писмени доказателства
и гласни доказателства.
Съдът, след като взе предвид изложеното от страните и
като прецени събраните доказателства в съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа страна :
Безспорно по делото е, че страните,
през исковия период, са били в трудово правоотношение, по силата на което, ищецът е изпълнявал
длъжността „инкасатор плащания“ район Брегово. В трудовия договор е отбелязано,
че лицето приема
условията за формиране на ИРЗ съгласно ВПРЗ. В Длъжностна
характеристика, с която ищецът е запознат на 08.10.2018г., в т. 3 са
посочени задачи, включително да спазва изискванията за ежемесечно отчитане на
клиентите и отчитане на инкасираните суми, както и носи отговорност за
събраните от абонатите суми. Не е посочен процент на събираемост. Съгласно чл.
13 от Инструкция за работа на инкасаторите обработените карнети се представят
от инкасаторите в отдел „ИНКАСО“ до 15-то число на месеца. От показанията на
свидетеля Мариела Владимирова Гулева се установява, че при назначаването на
работа на служителите се връчват трудов договор и длъжностна характеристика, а
на инкасаторите се връчва и Инструкция за работа на инкасаторите. Служителите
се запознават с Правилата за вътрешен трудов ред и Вътрешните правила за
работна заплата на място. Правилата за вътрешен трудов ред и Вътрешните правила
за работна заплата /ВПРЗ/ са поставени на табло на видно място в сградата на
ответната страна. В чл. 19 от ВПРЗ е посочено, че при неизпълнение на
задълженията съгласно длъжностната характеристика или на възложена задача се
удържа до 15% от основната работна заплата. Съгласно &1 от ВПРЗ за допуснати нарушения на определени изисквания в настоящите
Правила се носи дисциплинарна отговорност. Съгласно чл. 9, т. 3 от Показатели
за формиране на и.р.з. на работници и служители, индивидуална работна заплата
на инкасатори е гарантирана при 90% отчет на абонатите и 90% събираемост, с
натрупване от предходни месеци, като при изпълнение броя на отчетените абонати
или задълженията под 75% за 1 месец или под 85% за два месеца, съответния
инкасатор се освобождава от работа. На 18-то число всеки месец се правят
ревизии на инкасаторите за неплатени фактури. На 18 май при извършена ревизия
на ищеца е констатирано, че процентът събираемост за месец май на 2019г. е
66,36%. С писмо от 29.05.2019г. ответното дружество е поискало писмени
обяснения във връзка с този резултат. На 31.05.2019г. ищецът е представил
писмени обяснения. Със Заповед № В/89 от 10.06.2019г. на Управител на „Водоснабдяване и канализация – Видин” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище: гр. Видин, ул. „Широка” 18, на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“. От фактическа страна
като нарушения на трудовата дисциплина са посочени : ищецът е постигнал процент
на събираемост за месец май 2019г. от 66,36% при определен процент събираемост
за инкасаторите в отдел „Водоснабдяване Брегово“ от 90%. От правна страна са
посочени дисциплинарни нарушения – по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ – неизпълнение на възложената работа и неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов
ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, а именно чл. 19 от ВПРЗ и т. 8
от Показателите за формиране на ИРЗ. Преди процесното дисциплинарно наказание на ищеца не са налагани дисциплинарни наказания.
Останалите събрани по
делото доказателства съдът намира, че не са необходими към правния спор, поради
което не следва на се обсъждат.
При така установеното
от фактическа страна съдът намира от правна страна :
Искът с правно основание чл. 357 от КТ е основателен.
Спазено
е производството по чл. 193 от КТ за изслушване на служителя.
В
Кодекса на труда не е уредено изрично производство за налагане на дисциплинарни
наказания. Обясненията на работника, които работодателят е длъжен да изиска
съгласно чл. 193 от КТ,
трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на
дисциплинарно наказание, но няма значение дали са изискани лично от този субект
и дали са дадени лично пред него. За да бъде надлежно упражнено потестативното
право на работодателя да реализира дисциплинарна отговорност, той не е длъжен да
уведоми работника за "висящо дисциплинарно производство". Когато на
работодателят станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата
дисциплина - той е длъжен да изиска обяснения преди да вземе решение какво по
вид наказание да наложи. Предвид това възражението на ищеца в този смисъл е
неоснователно.
По
отношение на налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено от работника дисциплинарно
нарушение, законът въвежда процесуални изисквания по чл. 195 от КТ – дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В случая в
заповедта са посочени имената на ищеца и заеманата от лицето длъжност, които идентифициращи
признаци сочат на нарушителя. В заповедта са посочени нарушенията и законовият
текст, който ги квалифицира като такива – чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 10 от КТ
- неизпълнение на възложената работа и
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други
нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов
договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, а именно
чл. 19 от ВПРЗ и т. 8 от Показателите за формиране на ИРЗ. В този смисъл възражението
за липса на мотиви на атакуваната заповед е неоснователно.
В настоящия случай Съдът приема, че атакуваната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е
незаконосъобразна, поради следното :
От
събраните по делото доказателства не се установява виновно поведение на
служителя при извършване на описаното в процесната заповед деяние. Липсата на
вина у служителя при извършване на описаните в заповедта деяния, предопределя и
неправилното му квалифициране от страна на работодателя като нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.
1, т. 3 и т. 10 от КТ. Съгласно чл. 186, ал. 1,
изр. 1 от КТ, дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина, за
което се налага съответното дисциплинарно наказание, е "Виновното
неизпълнение на трудовите задължения……", т.е. вината на работника е
съществен елемент на нарушението на трудовата дисциплина. В случая липсва вина
на ищеца.
Дори да се приеме, че осъществявайки описаното в заповедта деяние, ищецът е
нарушил трудовата дисциплина, съдът намира, че работодателят не е съобразил
наложеното наказание с тежестта на нарушението, обстоятелствата при които е
извършено и цялостното поведение на работника. Преценката на тежестта на
нарушението следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към
извършеното дисциплинарно нарушение, в т.ч. характера на извършваната дейност и
значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед
настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. В настоящия
случай само по себе си нарушението, непостигане на 90% събираемост за месец май
на 2019г., не може да се определи като толкова тежко, че да съответства на
наложеното наказание „предупреждение за уволнение”. Ищецът за същия период е
постигнал 66,36 % събираемост. Това не е предизвикало неблагоприятни последици
за работодателя, нито е рефлектирало върху цялостната работа по отчитане на
клиентите и отчитане на инкасираните суми. Не се установява ищецът да е
пренебрегвал основните си трудови задължения, фигуриращи в длъжностната му
характеристика. При положение,
че ищецът няма други нарушения, преди процесната
заповед, и посочените
по-горе мотиви наложеното
наказание се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
С оглед изхода на делото ответната
страна следва да заплати на ищеца сумата от 500,00лв. разноски по
производството за възнаграждение за адвокат.
Ответната страна следва да
заплати държавна такса в размер на 50,00лева по сметка на Районен съд Видин.
На ответната страна не следва да
се присъждат разноски по производството с оглед изхода на делото.
Воден от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
Отменя
Заповед № В/89 от 10.06.2019г. на Управител на „Водоснабдяване и
канализация – Видин” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. Видин, ул.
„Широка” 18, с която на Д.Е.М., ЕГН **********,***
22, е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение
за уволнение“ на основание чл. 195, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 188, т. 2 от КТ, във вр. с чл. 187, ал. 1, т.
3 и т. 10 от КТ, във вр. с чл. 19 от Вътрешните правила за работна заплата и т.
8 от Показателите за формиране на ИРЗ.
Осъжда Водоснабдяване и канализация – Видин” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище: гр. Видин, ул. „Широка” 18, да заплати на Д.Е.М., ЕГН **********,*** 22, сумата от 500,00лева разноски по производството.
Осъжда
„Водоснабдяване и канализация – Видин” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище: гр. Видин, ул. „Широка” 18, да заплати сумата
от 50,00лева за държавна такса по сметка на Районен съд Видин.
Отхвърля
искането на „Водоснабдяване и канализация – Видин” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище: гр. Видин, ул. „Широка” 18, за
присъждане разноски по производството, като неоснователно.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр. Видин в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :