Р Е Ш Е Н И Е
№ 632/14.7.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на пети юли, две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Даниела
Петърнейчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 351 по
описа на съда за 2022 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията
и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата
молба на Е.Р.Й. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с искане ответникът да бъде осъден
да заплати за периода от 01.01.2019 г. до 29.03.2022 г. (момента на подаване на
исковата молба), сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
В исковата молба се твърди, че ищецът е жертва на нарушение по чл. 3 от
ЕКЗПЧ. Пребивава в Затвора Пазарджик в пренаселени килии, с площ под 3 кв. м.
През целия период в помещенията не е имало постоянно течаща топла и студена
вода. В килиите е имало дървеници, хлебарки и гризачи. Посочено е, че ищецът е белодробно
болен, както и болен от ХИВ, но не е лекуван, не му е осигурявано правото на две
карета, на които има право.
С горните действия и бездействия ответникът е причинил на ищеца значителни неимуществени
вреди, болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за малоценност
и т. н. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лв. неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
й изплащане.
В съдебно заседание ищецът – редовно призован, явява се лично, представлява се от адв. С. ***, който поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи изцяло. Счита, че от събраните по делото
писмени и гласни доказателства са се доказали твърденията, изложени в исковата
молба.
За ответника – ГДИН, редовно уведомен, се явява юриск. Р., който по
изложени съображения оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен.
Счита, че в хода на съдебното производство са останали недоказани твърденията
на ищеца за причинените му вреди, вследствие на незаконосъобразни действия или
бездействия на служители на Затвора в гр. Пазарджик, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан по размер. Счита,
че от събраните писмени и гласни доказателства не са налице данни за
незаконосъобразно бездействие на служители на затворническата администрация в
периодите на престой на лишения от свобода. Моли да се остави без уважение
исковата претенция като недоказана по основание и размер.
Административен
съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Според представените по делото писмени доказателства,
безспорно се установява, че ищецът е пребивавал в Следствен арест – Пазарджик и
е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пазарджик в следните
периоди:
Съгласно справка с вх. № 5081/08.06.2022 г., ищецът е
пребивавал в Ареста гр. Пазарджик в периода 14.01.2019 г. - 18.03.2019 г. и в
периода от 09.06.2020 г. до 27.07.2020 г., като е бил настанен в следните
килии: от 14.01.2019 г. до 16.01.2019 г. в килия № 310, с площ 12,45 кв. м. и
санитарен възел от 2,05 кв. м., в която са били общо 3 човека; от 17.01.2019 г.
до 24.01.2019 г. е бил настанен в килия № 312, с площ 12,55 кв. м. и санитарен
възел с площ 2,05 кв. м., в която са били настанени общо 2 човека; от
25.01.2019 г. до 31.01.2019 г. е пребивавал в същата килия, като в този период
е бил сам; от 01.02.2019 г. до 11.02.2019 г. е пребивавал в същата килия,
като в този период са били общо 2 човека; от 01.02.2019 г. до 11.02.2019 г. е пребивавал
в същата килия, като в този период са били общо 3 човека. Във всяко помещение има
санитарен възел с тоалетна и душ. Подовата настилка и дограмата са изцяло подновени.
Всички спални помещения, в които е бил настанен задържаният има съответния брой
единични легла, шкафчета и маса за хранене със столове, както и един брой
метална поставка за телевизор.
За втория период от пребиваването
на л.с. Й. *** от 09.06.2020 г. до 27.07.2019 г. е настанен в следните килии: от
09.06.2020 г. до 10.06.2020 г. е бил в килия № 308, с площ 13,06 кв. м.
и санитарен възел от 2,05 кв. м., в която е бил сам; от 10.06.2020 г. до
21.06.2020 г. е бил в килия № 305, с площ 20,77 кв. м. и санитарен възел
от 2,08 кв. м., в която е бил с общо 3 човека; от 22.06.2020 г. до 28.06.2020 г.
е бил в килия № 308, с площ 13,06 кв. м. и санитарен възел от 2,05 кв. м., в която
е бил сам; от 29.06.2020 г. до 19.07.2020 г. е бил в килия № 308, с площ 13,06 кв.
м. и санитарен възел от 2,05 кв. м., в която са били общо 2 човека; от 20.07.2020
г. до 27.07.2020 г. е бил в килия № 308, с площ 13,06 кв. м. и санитарен възел от
2,05 кв. м., в която са били общо 3 човека. Във всяко помещение има санитарен възел
с тоалетна и душ. Подовата настилка и дограмата са изцяло подновени. Всички спални
помещения, в които е бил настанен задържаният има съответния брой единични легла,
шкафчета и маса за хранене със столове, както и един брой метална поставка за телевизор.
Видно е от представената от Затвора
Пазарджик справка с вх. № 3377/14.04.2022 г. (л. 31-33), че ищецът е бил настанен
съобразно действащото законодателство, като условията на настаняване били отговаряли
на актуалните изисквания на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. На 31.07.2020 г. Й. ***, където се намира и към 29.03.2022 г.
(датата на подаване на исковата молба). През този период лишеният от свобода
изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода, както следва: на
31.07.2020 г. е настанен в килия № 204, която е с чиста жилищна площ 20,74 кв.
м и актуален брой настанени лица 5, при капацитет от 5 човека; на 27.11.2020 г.
е настанен в килия № 801, която е с чиста жилищна площ 28,83 кв. м и актуален брой
настанени лица 3, при капацитет от 3 човека; на 11.03.2021 г. е настанен в килия
№ 905, която е с чиста жилищна площ 21,83 кв. м и актуален брой настанени лица
5, при капацитет от 5 човека; на
14.06.2021 г. е настанен в килия № 905, която е с чиста жилищна площ 20,53 кв. м
и актуален брой настанени лица 3, при капацитет от 5 човека; на 18.06.2021 г. е настанен в килия № 405, която
е с чиста жилищна площ 20,79 кв. м и актуален брой настанени лица 3, при капацитет от 5 човека; на 14.09.2021 г. е настанен
в килия № 604, която е с чиста жилищна площ 21,32 кв. м и актуален брой настанени
лица 3 ,при капацитет от 5 човека; на 23.11.2021 г. е настанен в килия № 705, която
е с чиста жилищна площ 20,53 кв. м и актуален брой настанени лица 5, при капацитет от 5 човека; на 14.01.2022 г. е настанен
в килия № 803, която е с чиста жилищна площ 20,53 кв. м и актуален брой настанени
лица 3, при капацитет от 3 човека; на
01.03.2022 г. е настанен в килия № 604, която е с чиста жилищна площ 21,32 кв. м
и актуален брой настанени лица 5, при капацитет от 5 човека. Всички помещения са напълно обновени след основен
ремонт. Спалните помещения са обзаведени според размера на спалното помещение и
определения по план капацитет със съответния брой двойни или единични легла,
шкафчета и нови маси с табуретки. Леглата са с размери 70/190 см. или 1,33 кв.
м./бр., шкафчетата с размери 45/40 см или 0,18 кв. м. и маси с размери 40/40
или 0,16 кв. м. с по две или три фиксирани табуретки. Спалните помещения са
оборудвани с висококачествена ПВЦ дограма. Всички помещения имат постоянен
достъп до собствен санитарен възел и баня с течаща студена и топла вода. По
утвърден график се ползва пералня. Всяка килия разполага с минимум две точки за
използване на безплатна кабелна телевизия. Помещенията разполагат с брой
прозорци съответстващи на обема им, с пряк достъп на дневна светлина и свеж
въздух. В тъмната част на денонощието се използва съвременно осветление
отговарящо на всички изискуеми стандарти. Стените са боядисани със свежи
латексови бои, а подовата настилка е от устойчива теракота. Отоплението е
локално парно на газ, като се поддържа нужната и нормативно изискуема за
живеене температура.
По делото е представена и справка от гл. инспектор Елка Стойчева – началник
сектор „ФЛКР“, според която организацията на хигиенното осигуряване, в това число
и хигиенния контрол в Затвора гр. Пазарджик са регламентирани с утвърдени вътрешни
правила за хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата за лишаване от свобода.
Същите са разработени и функционират в съответствие с изискванията на действащата
нормативна база. Посочено е, че в Затвора гр. Пазарджик, се извършват дезинфекционни,
дезинсекционни и дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от свобода,
кухненския блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд на затвора,
както и прилежащите пространства за провеждане на престой на открито. Тези дейности
се осъществяват от лицензирани фирми и лица, притежаващи квалификация, съгласно
изискванията на Наредба №1 за условията и реда за извършване на дизинфекции, дезинсекции
и дератизации.
През периодите на пенитенциарната
изолация на ищеца, ДДЦ услугите на територията на затвора, са осъществявани
съгласно договори с фирма "ДДД-1“ ООД гр. София и ДЗЗД „ФАВОРИТ
МЕНИДЖМЪНТ“ гр. Варна.
В този смисъл, по делото е приета
съдебно – медицинска експертиза, която съдът намира за компетентно изготвена.
В заключението на вещото лице се посочва, че ищецът
е диагностициран като наркозависим HIV
позитивен пациент с ковироза от хепатит В. През 2008 г. е с положителен
резултат за ретровирусна инфекция, който не е бил потвърден от потвърдителната
лаборатория в гр. София. През 2010 г. при изследване, резултатът е потвърден от
референтната лаборатория в гр. София с Протокол № 1367/03.02.2010 г. През 2011
г. същият е пролежал във Вътрешно отделение на Специализирана болница за
активно лечение на лишени от свобода с цел да бъде консултиран в Инфекциозна
болница, което той е отказал. По време на престоя е изследван, като
изследванията му са в норма. С експертно решение № 1237/19.04.2021 г. на Първи
състав на ТЕЛК – Пазарджик е определена 80% трайно намалена работоспособност
поради болест, предизвикана от вируса на човешкия имунодефицит, проявяваща се
като инфекциозни и паразитни болести. Отделно от това, в съдебно заседание
вещото лице посочва, че при направената справка в медицинския център е
установил, че ищецът е изследван по отношение на Хепатит С на 27.09.2021 г. в
Лабораторията по порфирии и молекулярна диогностика на чернодробни заболявания
при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. София и не се открива РНК на вируса, причиняващ
Хепатит С. Посочил е, че както Й.,
така и всички ХИВ позитивни имат
възможност да получават лечение, независимо от здравноосигурителния им статус,
като това лечение се финансира от бюджета, и по този начин да контролират
заболяването си в състояние на един нисък вирусен товар, което ги прави
безопасни за останалите. Всеки месец се взимат медикаменти от „Инфекциозно
отделение“ на УМБАЛ гр. Пловдив и се дават легулярно на ищеца по предписание.
Съгласно приложената медицинска справка за здравословното състояние на Й.,
изготвена от д-р Барбаров от 07.06.2022 г., се установява, че в резултат на
провежданата терапия на лишения от свобода, ХИВ – заболяването му протича без
никаква болестна симптоматика и на практика е клинично здрав.
В съдебното заседание бяха изслушани
показанията на свидетеля Й.А.. Същият заявява, че познава ищеца от две години. Твърди,
че в килията има дървеници и хлебарки,
като на три – четири месеца се пръска от външни хора.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:
Ищецът е аргументирал твърдението си, че претенцията му за присъждане на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди се основава на незаконосъобразни действия и бездействия
на длъжностни лица в Ареста гр. Пазарджик и Затвора гр. Пазарджик, което с оглед
разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК се установява при разглеждане на спора по
същество от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. За основателността
на иска е необходимо да се установи налице ли са незаконосъобразни действия и бездействия
на органите на администрацията, от които да са последвали вреди за ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи
по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3, съгласно който осъдените
и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение.
Ищецът претендира именно такива по вид нарушения и иска да бъде обезщетен за
вреди, като е предявил искова претенция за обезщетение в размер на 50 000 лв. за
причинени му вреди в ареста гр. Пазарджик и Затвора в гр. Пазарджик за периода от
14.01.2019 г. до момента на предявяване на иска - 29.03.2022 г., ведно със законна
лихва за забава от датата на завеждането на исковата претенция в съда до окончателното
ѝ изплащане. В съответствие с това, ищецът е изложил различни обстоятелства,
като правопораждащи за отговорността на ответника по предявените искови претенции.
Писмените доказателства по делото безспорно сочат, че в така фиксирания исков
период ищецът е пребивавал в Ареста гр. Пазарджик и Затвора гр. Пазарджик за част
от посочения период, а именно от 14.01.2019 г. до 29.03.2019 г. и от 09.06.2020
г. до момента на предявяване на иска - 29.03.2022 г., видно от справка (лист
73-75). Поради това исковата претенция за периода от 29.03.2019 г.
до 09.06.2019 г., се явява недоказана, тъй като през този период ищецът не е пребивавал
в Ареста гр. Пазарджик и в Затвора гр. Пазарджик, което прави иска в тази му част
неоснователен.
По основателността на исковата претенция за вреди, претърпени по време на престоя
на ищеца в Ареста гр. Пазарджик и Затвора гр. Пазарджик в периодите от 14.01.2019
г. до 29.03.2019 г. и от 09.06.2020 г. до момента на предявяване на иска -
29.03.2022 г. съдът приема следното.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.
284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.
3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената
с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция. Тоест отговорността
на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под
стража“ – в случая изразяващи се в настаняването на ищеца в пренаселени килии, с лоша хигиена и липса на адекватно медицинско
лечение.
След анализ на събраните в настоящото производство гласни и писмени доказателства,
съдът достига до извода, че така предявената претенция е неоснователна. Съгласно
чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването, минималната жилищна площ
в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4,00 м².
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода,
както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за
прилагане на закона, като в чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че спалните
помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни
тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност
за проветряване.
Безспорно е установено, че всички спални помещения, в които е бил настанен ищецът
са разполагали със санитарни възли с течаща вода. Почистването и хигиенизирането
на спалните помещения е било възложено в
отговорност на самите лишени от свобода и се извършвало по график. Всеки
месец им са се раздавали хигиенни материали. По справки от Затвора в гр. Пазарджик
е видно, че са вложени средства и ресурс, за ремонтни дейности, на материалната
база в затвора, като от м. октомври 2017 г. до м. март 2020 г. са предприети действия
по подобряване и ремонтиране на сградния фонд. От представените справки не се установява
в исковия период ищецът да е пребивавал в Затвора в гр. Пазарджик и в условия на
пренаселеност.
Освен гореизложеното, съдът намира, че не се събраха доказателства по делото
заболяванията на ищеца да не са лекувани адекватно. Напротив, видно от представената
медицинска документация и приетата без възражения по делото експертиза е осигурено професионално и адекватно лечението на л.с. Й..
Предвид гореизложеното съдът намира, че не може да се направи извод, че са налице
действия или бездействия от страна на конкретната затворническа администрация, с
които лишеният от свобода да е подлаган на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Не се доказа да е налице незаконосъобразно бездействие на
затворническата администрация, изразяващо се в неосигуряване на санитарно-хигиенни
условия през исковия период. При определяне на фактическия състав на отговорността,
при липса на който и да е от елементите му, не може да се реализира отговорността
на ГДИН.
Ето защо настоящата инстанция намира исковата претенция за обезщетение за понесени
неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията
в Затвора гр. Пазарджик, за неоснователна и недоказана, поради което ще следва да
бъде отхвърлена.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда
ищеца да заплати разноските по производството. Член 9а, ал. 2 от ЗОДОВ, освобождава
ищците от предварително внасяне на разноски по делата. Това означава, че ищците
не заплащат при предявяването на иска разноски, направени в хода на делото. Ако
обаче предявеният иск бъде отхвърлен изцяло (какъвто е конкретният случай), съдът
осъжда ищеца да заплати дължимите разноски. Ищецът следва да заплати направените
разноски в размер на 200 лева за изготвената съдебно-медицинска експертиза, заплатена
от бюджета на съда, съобразно чл. 10, ал. 2, във връзка с чл. 9а, ал. 2 от ЗОДОВ.
По делото не са представени доказателства ответникът да е направил разноски
по производството, каквито разноски се дължат по относимата в случая разпоредба
на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС. Специалният закон не предвижда заплащане на възнаграждение
при осъществена защита от юрисконсулт, поради което направеното искане за присъждане
на такова следва да се отхвърли.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, Трети състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Е.Р.Й. с ЕГН **********,
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, с искане ответникът да бъде осъден да заплати за периода
от 01.01.2019 г. до 29.03.2022 г., сумата от 50 000 лева обезщетение за неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Е.Р.Й. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, да
заплати по сметката на Административен съд гр. Пазарджик, направените по делото
разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 200 (двеста) лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на ГД „Изпълнение на наказанията“
гр. София, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/