Протокол по дело №3518/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 255
Дата: 16 февруари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия: Невин Реджебова Шакирова
Дело: 20203100503518
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 255
гр. Варна, 16.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
Сложи за разглеждане докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно
гражданско дело № 20203100503518 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Въззивникът ИЛ. АС. Д., редовно и своевременно призован, не се явява,
представлява се от адв. Ж.Я., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ПАРАХОДСТВО „БЪЛГАРСКИ МОРСКИ ФЛОТ“ АД,
редовно и своевременно призовани, представляват се от юрисконсулт П.К., редовно
упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна ВЗАИМОЗАСТРАХОВАТЕЛНО СДРУЖЕНИЕ НА
КОРАБОСОБСТВЕНИЦИТЕ "УЕСТ ЪВ ИНГЛАНД" /ЛЮКСЕМБУРГ/, редовно и
своевременно призовани, представляват се от адв. И.Т. , редовно упълномощен и приет от
съда от преди.
Вещото лице В. ХР. П., редовно и своевременно призован, явява се лично.

АДВ. Я.: Моля да се даде ход на делото.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпилото на 04.02.2022г. заключение на вещото лице В. ХР. П.
1
по допуснатата съдебна експертиза, констатира, че същото е постъпило в рамките на
законоустановения срок по смисъла на чл. 199 от ГПК.

АДВ. Я.: Да се изслуша вещото лице.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Да се изслуша вещото лице.
АДВ. Т.: Да се изслуша вещото лице.

На основание чл. 200, ал. 1 от ГПК, преди изслушване на депозираното в срок
заключение, СЪДЪТ пристъпва към снемане самоличността на вещото лице, като му
напомня отговорността пред закона за даване на невярно или заинтересувано заключение.

Вещото лице В. ХР. П., 44г., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и дела със страните по спора, предупреден за наказателната отговорност по чл. 291
от НК.
Обещавам, че ще дам заключението си без всякакво пристрастие.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Поддържам писменото заключение.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. на въпроси на адв. Я.: Както съм посочил в т. 5 от
заключението, Морската трудова конвенция е ратифицирана от Малта, не съм посочил да е
ратифицирана с резерва или изключения относно приложението, поради което считам, че е
ратифицирана изцяло. Налице е допълваща уредба в Закона за трудовите права на моряците,
както съм посочил, който е вътрешноправен акт. Може да се каже, че Морската трудова
конвенция и Закона за трудовите права на моряците освен нормативни актове, въвеждащи
уредбата по т. 5, се отнасят и за уредбата по т. 1 за трудовите правоотношения между
корабособственици и моряци. Доколкото е налице застрахователно правоотношение, за
което е и въпроса по т. 5, има отделна уредба, но може да се отнася и към т. 1.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. на въпроси на юрисконсулт К.: В посочените актове за
търговско корабоплаване, както и в специалния закон – Закон за трудовите права на
моряците, няма легална дефиниция за трудова злополука. Имат общ закон - Закон за
социалното осигуряване, в който от гледна точка на общественото осигуряване има редица
професионални заболявания, съответно инциденти по време на работа, които водят до право
на претендиране на обезщетение за неработоспособност или нетрудоспособност. В
специалното законодателство, което касае моряците, аз установих, че правото на
обезщетение поради неработоспособност вследствие на злополуки по време на работа на
моряците, както съм посочил, се регулира от Гражданския кодекс. В следващата задача съм
акцентирал, че намерих съдебна практика, която третира именно неработоспособност на
моряци по време на работа и се посочва общото задължение, те го извеждат от деликтната
отговорност, която я свързват с договорната, като подразбиращо се задължение в съдебната
практика, като са допустими всякакви доказателствени средства. Не съм навлизал в
специално изследване от гледна точка на общественото социално осигуряване на реда за
деклариране на злополука или професионална болест, доколкото съм се ориентирал от
2
конкретната обстановка по делото. От гледна точка на социалната система на осигуряване
как се документира, как се регистрира, безспорно е уредено, бих могъл допълнително да
отговоря, ако ми бъде поставена така задача.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. на въпроси на адв. Т.: Това, което съм описал в отговора на т.
4 от практиката на малтийските съдилища безспорно става дума за виновно нарушение на
задължения, отговорността не е обективна, тя е при виновно нарушение. Деликтната
отговорност я обвързват със задълженията, с този специален подзаконов акт, който урежда
общи разпоредби за здравословни и безопасни условия на труд. В чл. 4, параграф първи е
уредено, че работодателят следва да осигури безопасни и здравословни условия на труд.
Според практиката на малтийските съдилища те го основават на нарушение от страна на
работодателя на осигуряването, включително когато той не е инструктирал работниците и
служителите в достатъчна степен за безопасните и здравословни условия на труд.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. на въпроси на съда: При настъпил инцидент на кораб се
приема, че работодателят не е изпълнил докрай задължението да осигури безопасна среда за
работа, но се основава на това, че го обвързват с деликтната отговорност на виновно
неизпълнение. В Закона за трудовите права на моряците в частта за финансовата застраховка
е записано, че следва да се осигури обезщетение за всички претенции по трудовия договор
на моряка, т.е. Закона за трудовите права на моряците използва различни понятия - болест,
заболяване и увреждане. Те нямат легални определения на тези три понятия, но в съдебната
практика се обвързва с виновно неизпълнение от страна на корабособственика. Има легално
определение в Закона за търговското корабоплаване, че понятието „корабособственик“
включва както собственик на кораба, така и лице, което по договор за управление управлява
кораб, така и боут чартьор. Конкретната разпоредба на чл. 2, параграф първи от Закона за
трудовите права на моряците посочва какво е собственик или корабособственик. Посочва, че
това означава собственик на кораба или друга организация или лице, като лице, което
управлява кораба по договор за управление - корабен мениджър, както те го наричат,
беърбоут чартьор или друго лице, което носи отговорността за опериране на кораба по
договор със собственика. Това е легална дефиниция за корабособственик, но по-нататък
всички разпоредби са за корабособственика по Закона за трудовите права на моряците.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. на въпроси на адв. Т.: Когато става дума за инцидент на кораб,
съдът се позовава на Закона за трудовите права на моряците. На базата на съдебната
практика, конкретно съм разглеждал решение, в което става дума за моряк, който е загубил
пръст по време на работа на кораб под малтийски флаг. В практика си съдът посочва, че
отговорността, както съм посочил, за корабособственика е деликтна, като правят връзка с
английската съдебна практика с договорната, а именно разпоредби на чл. 1033 и 1031 от
Гражданския кодекс. В конкретния случай беше инцидент по време на плаване и като
критерий за неполагане на дължимата грижа те посочват общите разпоредби на този закон
Общи разпоредби за здравословни и безопасни условия на труд.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. на въпроси на съда: Изложил съм съдебна практика, че за
злополуки, които водят до неработоспособност, се прилага общата отговорност по
Гражданския кодекс на Малта, която е деликтна по своя характер. В по-новата практика
3
правят връзка, че тази деликтна отговорност е свързана със задължението за грижа на
работодателя и също може да се основава на подразбиращи се условия на трудовия договор.
Правят връзка между деликтната отговорност и съществуващото договорно отношение.
Малтийската правна уредба е от романски правен кръг, но имат писани нормативни актове,
подробно кодифицирани. Тъй като са били дълго време под влияние на правото на
Обединеното кралство, Малта приемат юриспруденцията на английските съдилища като
източник в комбинация с техните кодифицирани актове. Правят позоваване в съдебната си
практика, включително и на практика на съдилищата в Обединеното кралство. В правото на
Обединеното кралство при такива инциденти по време на работа, които могат да доведат до
неработоспособност, те ги считат за деликтни, но ги свързват с подразбиращи се условия на
трудовия договор, който съществува. В съдебната практика този акт - Общи разпоредби за
здравословни и безопасни условия на труд, аз открих, че съдът го цитира като критерий за
полагане на дължимата грижа, не казва, че е пряко приложим за отношенията на моряците.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. на юрисконсулт К.: Закон за трудовите права на моряците е
Merchant shipping rules.
АДВ. Я.: Представил съм този закон по делото.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. на адв. Т.: Предвидено е задължение на корабособственика да
поддържа застраховка. Оттам нататък в следващите разпоредби се разглеждат правата на
наследниците на пострадалия моряк в случай на смърт да претендират обезщетение също.
Това, което аз установих от съдебната им практика е, че те нямат пряка уредба на пряк иск
на пострадалия срещу застрахователя, но когато са поели задължение по международен
договор, например има Хагска конвенция за отговорност при ПТП, която са ратифицирали,
както и в случаите с посочената конвенция, когато има международен акт, считат, че има и
право на пряк иск, ако е уредена в него. Включително в закона се урежда и правото на
наследниците да претендират обезщетение.
АДВ. Т.: Този член, за който вещото лице говори, е чл. 74а, ал. 6 от субсидирания акт
234.51 , но там случаят е коренно различен от чл. 113а, където не се повтаря това, което е
записано в чл. 74а, тук няма изоставяне на моряк.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. на адв. Т.: За разлика от законодателството, в Малта имат база
данни със съдебна практика, която е на малтийски език. След издирване от моя страна съм
цитирал подробно части от юриспруденция от съдебен акт, с който съм се запознал с цялото
съдебно решение, беше около 30 страници. За мои разноски съм ползвал колега от
Факултета по филология, който да ми помогне с превода. Първо аз самият го преведох с
автоматизирани средства за превод и той после свери това, което аз съм разбрал, той не
намери разлики. Взел съм цял съдебен акт и беше конкретно за моряк, който е загубил пръст
по време на работа. Той беше много подробен. После видях в публикации, че се цитира като
практика, която е основополагаща за този вид отговорност на корабособственика. Запознал
съм се в цялост. В него се правят препратки към конкретни други решения, не всички съм
чел в цялост, но този съм прочел в цялост. Аз не оспорвам, че съдебната практика е на
малтийски език. В практиката, когато се извлича полагането на дължимата грижа от
работодателя, ставаше дума за корабособственик в конкретния случай, те правят аналогия,
4
тъй като това е общо изискване за дължима грижа по гражданския кодекс, не казват, че го
прилагат, а правят аналогия с посочения акт.

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

АДВ. Т.: Оспорваме изцяло заключението. Направихме запитване до малтийски
адвокати, преведохме и изпратихме цялото становище и помолихме за коментар. Получихме
подробен коментар от адвокатите в Малта и ще посоча конкретни проблеми в становището,
което е изготвено по делото и ще помолим да бъде приобщено. Ще посоча неточностите.
Действително няма легална дефиниция в становището какво представлява трудова
злополука, защото това е централният въпрос, но това се съдържа в юриспруденцията на
Малта. Ще представим конкретни казуси, от които е видно, че дефиницията за това какво е
трудова злополука се извлича от конкретно решени казуси в Малта. Най-общо казано тя е
fault based, т.е. трябва да се докаже някаква вина на корабособственика, съответно на
корабопритежателя. Искането ни е да се направи повторна експертиза, като се вземат
предвид тези казуси, посочени от малтийските адвокати, тъй като дефиницията за това какво
е злополука, съответно трудова злополука, се извлича по категоричен начин от малтийското
право. Изрично малтийските съдилища заявяват, че няма strict liability, няма безвиновна
отговорност на корабособственика за инциденти по време на работа.
От тази Глава 424 от Оccupational health and safety authority act, аз нося самият закон,
е видно в дефиницията за работник и изрично е казано, че този закон не се отнася за
екипажа на кораби, плаващи под малтийски флаг. Изрично от закона Оccupational health and
safety authority act - Общи разпоредби за здравословни и безопасни условия на труд, е видно,
че в самия нормативен акт в дефиницията „работник“, чл. 2 за легални дефиниции, посочва,
че работник означава много неща, но не включва екипажа на кораб, регистриран в Малта
или каквото и да е друго лице, наето там като част от корабен екипаж. Следователно една
огромна част от становището се позовава на акт, който изрично казва, че не се отнася за
моряци. Цитирам извадка.
Калкулацията не е точна, въпросните обезщетения и основания за това са базирани на
погрешен закон.
Няма стриктно задължение за съвместна отговорност между корабособственика и
застрахователя пряко към увреденото лице, има огромна разлика между чл. 74а, ал. 6 от
подзаконовия нормативен акт 234.51 и чл. 113а от същия този 234.51. Действително
съществува задължение за предоставяне на финансова гаранция, такава действително е била
предоставена в настоящия случай, но чл. 113а не прави никаква референция към правото на
член на екипажа да претендира директно компенсация или плащане от застрахователя.
Също така няма право застрахователят да се суброгира в правата на корабособственик, което
е разлика от чл. 74а, ал. 6 от 234.51. Такова задължение според нас няма, а вещото лице в
становището твърди, че има такова право на пряк иск, а всъщност такова право на пряк иск
не е записано изрично, т.е. е извлечено от някъде другаде. Освен това не е взет предвид и чл.
168а от Merchant Shipping Act, в който е посочено задължение за предоставяне на
5
застраховка, но тук не се съдържа правo на директен иск към застрахователя. В този член се
потвърждава и това, което се потвърждава от чл. 113а от този подзаконов нормативен акт.
Няма право на пряк иск, а в заключението без никакво основание е посочено, че има право
на такъв иск. Морската трудова конвенция не се копира едно към едно към правото на
Малта. В експертизата е коментиран Оccupational health and safety authority act и са му
отделени две страници, в самия него се казва, че не се отнася за екипажа на кораб под
малтийски флаг.
АДВ. Я.: Според мен намесата на становища на чужди адвокати, които ответникът
може да си позволи за разлика от моя доверител, поставя моя доверител в неравностойно
положение. Теоретично можем да наемем малтийски адвокати, които да дадат определено
становище по определена тема. Бърка се системата, в която се намираме. В Малта и Англия
знам как се доказва чуждо право там, всяка от страните е длъжна да си назначи вещо лице.
Двете вещи лица на базата на такива становища стигат до Memorandum of understanding.
АДВ. Т.: Ще искаме повторна експертиза, която да вземе предвид тази практика, и
която да цитира конкретните правни разпоредби. В заключението има съществени
неточности. Моля да се допусне повторна експертиза, която да се запознае със съдебната
практика, която ще представим преведена и моето становище.
АДВ. Я.: Моля да ми дадете възможност да се запозная с писменото оспорване, което
ще постъпи, и с оглед на това да ми бъде дадена възможност и аз да представя съдебна
практика с превод.

СЪДЪТ намира, че изготвеното по делото заключение на съдебната експертиза
адекватно отговаря на поставените на вещото лице задачи, поради което същото следва да
бъде прието и приобщено като писмено доказателство по делото.
Ето защо,

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото изслушаното в днешно
съдебно заседание експертно заключение на вещото лице В. ХР. П. като обективно и
компетентно дадено по допуснатата съдебна експертиза.

С оглед представената справка-декларация от вещото лице В. ХР. П., в която посочва,
че трудът му е струвал 1 000 лева, то СЪДЪТ намира, че на същото следва да се изплати
възнаграждение в размер на 1 000 лева от бюджета на съда, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице В. ХР. П. от бюджета на съда в
размер на 1 000 лева. /Издадоха се 2бр. РКО по 500 лева/

6
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемите в двуседмичен срок от днес да представят
превод на съдебна практика, както и в същия срок да формулират въпроси по допускане на
повторна експертиза.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивника в едноседмичен срок след връчване на
становището и превод на практиката от въззиваемите да изрази становище и да формулира
въпроси към вещото лице, след което съдът ще се произнесе по допускане на повторна
експертиза.

АДВ. Т.: "Уест ъв Ингланд" не е застраховател на Параходство „БМФ“.
АДВ. Я.: Работодателят е „БМФ“, така пише и в колективния, и в индивидуалния
трудов договор, така пише и в Морската трудова конвенция. За да направим този извод, ние
изхождаме от т.нар. сертификат, за който стана дума при експертизата на вещото лице,
който е издаден при репатрирането на моя клиент от Бразилия. Той е в кориците на делото с
дата 16.11., издаден е именно от Параходство „БМФ“ и отдолу с малки букви е записано, че
се издава в шест екземпляра - за деловодството на „БМФ“, за българската „Инспекция по
труда“, за отчитане и плащане на здравните разноски. Изхождаме от този сертификат, който
е изцяло в съответствие с Морската трудова конвенция. По делото се призна, че някой,
свързан с „БМФ“, е платил лечението на моя клиент в Бразилия.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: „БМФ“ е издало сертификат за репатриране като
корабопритежател. „БМФ“ е мениджър. Когато се сключва колективен договор с еднакви
права и задължения на корабособствениците, трябва да е посочен операторът.
АДВ. Т.: Според мен „БМФ“ не е корабопритежател, а е мениджър.
АДВ. Я.: Логиката е записана в мотивите и уводната част на Морската трудова
конвенция.
ЮРИСКОНСУЛТ К.: Ние като мениджър може да изискаме доказателства относно
посоченото от вещото лице по отношение на инструктажа.

За събиране на посочените доказателства СЪДЪТ намира, че следва да отложи
производството по делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание с
ново призоваване на страните и вещото лице по делото.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:58 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7
8