№ 76
гр. Велико Търново, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20244110201101 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят Б. А. Ш. е обжалвал НП № *** г. на началник сектор
„ПП“ в ОДМВР – ***, с което за нарушение по чл. 156 от Закон за движението
по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Чрез процесуален представител поддържа жалбата си и моли съда
наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Претендират се и разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
АУАН и НП са съставени за това, че на *** г., в 13.15 часа, на път I-5, км
4, жалбоподателят Б. А. Ш. е управлявал в посока гр.*** собственото си
четириколесно МПС марка „SEGWAY АT5L“ с рег. № *** рама № ***, черно-
оранжево на цвят, без да притежава валидно СУМПС и съответната
компетенция, към която спада това МПС. Контролният и наказващият органи
квалифицирали извършеното като нарушение по чл. 156 от ЗДвП, за което
наказващият орган наложил санкция съгласно нормата на чл. 177, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП. АУАН серия GА, ***/*** г. е съставен срещу жалбоподателя Б. А. Ш.,
1
генериран е като номер в системата на АИС-АНД, разпечатан е на хартиен
носител, връчен е лично на жалбоподателя, но не фигурира в тази система. В
системата на АИС-АНД фигурира АУАН серия GА, ***/*** г., съставен
срещу лицето *** за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Съдът приема
неотразяването на АУАН серия GА, ***/*** г. в системата на АИС-АНД за
техническа грешка при осъществяване на административнонаказателната
дейност.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при издаването на на АУАН,
серия GА, ***/*** г. и НП№ *** г. на началник сектор „ПП“ в ОДМВР – ***
са допуснати пороци по чл. 42, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 5, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН, визиращи съответно описание на нарушението и
на неговите фактически обстоятелства.
Разпоредбата на чл. 156, изр. 1-во и 2-ро от ЗДвП гласи, че „За да
придвижва самоходна машина по пътищата, водачът трябва да притежава
свидетелство за правоспособност за работа с тази машина и свидетелство за
управление на моторно превозно средство от която и да е от категориите
по чл. 150а. Това изискване не се отнася за водачите на малогабаритни
самоходни машини.“ Съгласно § 6, т. 10 от ДР на ЗДвП „Пътно превозно
средство“ е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и използвано за
превозване на хора и/или товари. Към пътните превозни средства се
приравняват трамваите, тракторите и самоходните машини, когато се
придвижват по пътищата.“ Съгласно §6, т. 11 от ДР на ЗДвП „Моторно
превозно средство“ е пътно превозно средство, снабдено с двигател за
придвижване, с изключение на релсовите превозни средства и
индивидуалните електрически превозни средства.“ А съгласно § 6, т. 16 от ДР
на ЗДвП „Самоходна машина“ е съоръжение или машина, предназначена за
извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по
пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и
самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от
допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, строителните машини, верижните
специални и верижните бронирани машини от Българската армия и
Министерството на вътрешните работи и други подобни. Самоходната
машина е малогабаритна, когато е с теглително усилие до 200 kg,
максималната й скорост на движение е до 25 km/h, колеята - до 900 mm, и
масата без товар - до 900 kg.“ § 1, т. 12 от ДР на ЗРКЗГТ гласи, че „Самоходна
техника“ са:а) колесни трактори; б) верижни трактори; в) специализирани
самоходни машини; г) всякакъв друг вид самоходни машини за земеделското и
горското стопанство.“
Разпоредбата на чл. 156, изр. 1 от ЗДвП въвежда законови изисквания
към водачите при управление не на всяко МПС, а на конкретен вид такова, а
именно самоходна машина. За да може да придвижва по пътищата самоходна
машина нейният водач следва да притежава СУМПС от която и да е
категория, посочена в чл. 150а от ЗДвП и едновременно с това да притежава и
свидетелство за правоспособност за работа с тази машина. Такива изисквания
2
обаче към водача законът не поставя при придвижване на малогабаритна
самоходна машина. Както контролният, така и наказващият органи са
индивидуализирали процесното МПС със следните характеристики:
четириколесно, марка и модел, регистрационен номер, номер на рама и цвят.
Предвид обаче индивидуализацията на МПС в нормата на чл. 156, изр. 1 от
ЗДвП като „самоходна машина“, разграничението в чл. 156, изр. 2 от ЗДвП
между „самоходна машина“ и „малогабаритна самоходна машина“, легалната
дефиниция за „малогабаритна самоходна машина“ в § 1, т. 12 от ДР на
ЗРКЗГТ, разграничението й от „специализирана самоходна машина“, както
контролният, така и наказващият орган са пропуснали да посочат и други
индивидуализиращи технически характеристики на процесното ППС. Това е
било необходимо и с оглед на различните законови изисквания съответно към
водача на самоходната машина и водача на малогабаритната самоходна
машина. По отношение на втория управлението на малогабаритна самоходна
машина без СУМПС от която и да е категория и без свидетелство за
правоспособност за работа с тази машина е несъставомерно по чл. 156, изр. 1
от ЗДвП. На следващо място, както контролният, така и наказващият органи са
претендирали, че жалбоподателят не притежава „съответната компетенция“,
към която спадало процесното МПС. Разпоредбата на чл. 156, изр. 1 от ЗДвП
обаче не включва в предметното си съдържание някаква компетенция.
Законодателят борави с понятието, представляващо елемент от фактическия
състав „свидетелство за правоспособност за работа със самоходна машина“,
която не е малогабаритна.
На следващо място, санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП
съдържа пет хипотези на различно обективирано съставомерно поведение и
субективно отношение към него. Непосочването коя от тях се явява
приложимо право поражда нови усилия в осъществяването правото на защита
на жалбоподателя.
Гореизложеното обосновава извод, че контролният и наказващият
органи са описали претендираното нарушение и неговите фактически
обстоятелства непълно, неточно и неясно. Това представлява порок по чл. 42,
ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 3 от ЗАНН. По
този начин е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в ограничаване правото на защита на жалбоподателя да научи в
какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и евентуално
какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си позиция. Този
порок не може да бъде саниран чрез попълване на доказателстваната
съвкупност с нови доказателствени източници.
Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно без да се налага обсъждане по същество.
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН ОДМВР-
*** следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя разноски в
размер на 350 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Размерът на тези разноски съответства на фактическата и правна сложност на
делото, както и на неговата продължителност. Този размер е и под
3
минималния, визиран в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и чл. 63в от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно НП № *** г. на началник сектор
„ПП“ в ОДМВР – ***, с което на жалбоподателя Б. А. Ш. за нарушение по чл.
156 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева.
Осъжда ОДМВР-*** да заплати на жалбоподателя Б. А. Ш. разноски в
размер на 350 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – *** на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4