Р Е Ш Е Н
И Е № 64
30.
07. 2020 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд Чирпан, втори състав
На
27. 07. 2020 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР КОЛЕВ
Секретар:
МАРИЯ ХАЛАЧЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР КОЛЕВ
Гр. дело номер 48 по описа за 2020
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК.
Ищцата
изнася в исковата си молба, че с ответника Р.О.Я., живели заедно без да
сключват граждански брак.
Изнася
също така, че по време на съвместното им съжителството се родило детето им С.
Р. Я.с ЕГН **********, родена на *** ***. С Решение по гр. дело № 577/ 2016 г.
по описа на Районен съд гр. Чирпан, било предоставено упражняването на
родителските права по отношение на малолетното им дете **, ЕГН ********** на ищцата,
майката М.Р.М. с ЕГН **********.
Изнася още, че след това решение на съда, отношенията
между нея и бащата на детето се влошили. От една година и половина тя и София
живеели в гр. Нова Загора, в домът на мъжа с когото живеела на семейни начала.
Той и родителите им били хората които им помагали във връзка с грижите и
отглеждането на детето. София била ученичка във втори клас в СУ „Иван
Вазов" Нова Загора. Вече повече от шест месеца тя и мъжът с когото живеела
на семейни начала работили в Германия, дъщеря и останала тук и не можела да
пътува извън страната, защото бащата на детето не давал съгласие, както за
издаването на задграничен паспорт, така и за извеждането му извън страната. За
да се видели със дъщеря си трябвало винаги, тя да пътува до България, което не
винаги можело да се случи, с оглед задълженията им по трудовите правоотношения.
Многократно била искала съгласието на ответника за издаване на задграничен
паспорт на малолетното им дете С. Р. Я.с ЕГН **********, родена на *** ***, но
такова не и било давано. Към настоящия момент тя и дъщеря и били принудени да
живеят разделено, тъй като София не можела да пътува извън страната, без
необходимите документи. Бащата на детето и отказвал всякакво съдействие, като
умишлено пречил на детето да пътува в чужбина.
Моли съда, да разреши на ОД на МВР - Стара Загора,
отдел „Български документи за самоличност" , да издаде международен
паспорт за задгранично пътуване на детето **, с ЕГН **********, със съгласието
на нейната майка и законен представител М.Р.М., с ЕГН **********, с адрес: ***,
без да е необходимо за целта съгласието на бащата Р.О.Я., с ЕГН **********,***,
както и да разреши на детето **, с ЕГН **********, да напуска територията на
Република България, за да пътува до Германия и всички други страни и да
пребивава извън страната, придружавана от майка си М.Р.М., с ЕГН **********, до
навършване на 18 години, без да е необходимо за това съгласието на бащата Р.О.Я.,
с ЕГН **********. Претендират се разноски.
Ответникът редовно
призован, явява лично и чрез упълномощен адвокат. В срока за
отговор е постъпил такъв. Ответната страна взема становище, че иска е допустим,
но неоснователен. Изнася подробни съображения, че не е в интерес на детето иска
да бъде уважен особено за такъв дълъг период от време. Становище на ответната
страна остава непроменено в хода на съдебното производство. Молят съдът да се
произнесе с решение, с което
От събраните по делото писмени
доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Исковата претенция е допустима и
основателна, поради следните съображения:
Предявен е иск с правно основание
чл. 127а, ал.2 от ГПК.
От заверено копие на удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0026 /27.01.2012 г. се установява, че ищцата М.Р.М. и ответникът Р.О.Я. са родители на детето **, ЕГН **********, родено на *** г. От становищата на страните и от разпитаните по делото свидетели безспорно се установи, че бащата на детето е против същото да напуска пределите на Република България. От горното безспорно се установява съответно активната и пасивната процесуална легитимация на страните, както и наличието на интерес от иска.
Настоящото производство е образувано по ИМ на М.Р.М., действаща като майка и законна представителка на малолетното
си дете С. Р. Я.против
Р.О.Я. като предявения иск намира своето
правно основание в нормата на чл. 127а от СК, т. е. целта на ищцовата страна е
със съдебно решение да бъде разрешено на детето пътуване в чужбина и издаване
на необходимите лични документи за това, както и разрешение това дете да
напуска пределите на РБългария многократно, което съдебно решение да замести
липсващо съгласие на бащата.
Видно
от представеното Решение по гр. дело № 577/ 2016 г. по описа на Районен съд гр.
Чирпан, се установява, че с влязло в сила съдебно решение е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на малолетното им дете **, ЕГН
********** на ищцата, майката М.Р.М. с ЕГН **********, както и е било
постановено това дете да живее при майка си М.Р.М..
Съобразно
нормата на чл. 127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие
на родителите, а когато такова съгласие не може да бъде постигнато, спорът
между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето.
Съдът в конкретния случай счита, че следва да се
ръководи най- вече от интересите на детето.
От представения социален доклад се
установява, че ищцата М.Р.М. полага необходимите грижи за детето и задоволява
адекватно основните жизнени потребности на детето. Пак от социалния доклад се
установява, че майката работи в Германия и получава месечно трудово възнаграждение
в размер на 1 400.00 евро. Детето е завършило втори клас в СУ“Иван Вазов“
гр.Нова Загора. Същото е привързано към своята майка и баба по майчина линия и
е в много добро физическо и психоемоционално състояние и се развива в нормите
за възрастта си.
Всички тези обстоятелства по
същество се подкрепят и от разпитаните по делото свидетели. Свидетелите
уточниха, че не само майката на детето понастоящем се намира във Федерална
Република Германия, но и бащата също приоритетно се намира там. За бащата на детето се установи, че същият
извършва международни превози главно във ФРГ.
Съгласно трайната съдебната практика на
ВКС, детето не следва родителя, на когото са възложени за упражняване
родителските права. Този родител може да взема самостоятелно само тези решения,
които според закона не е необходимо да бъдат вземани от двамата родители.
Съгласно чл.
12, ал.1 от СК решението за местоживеенето на детето трябва да бъде взето
от двамата родители, а не само от родителя, комуто са възложени за упражняване
родителските права. Детето има право на свободно придвижване в т.ч. и в
чужбина, но до навършване на пълнолетие то не може да упражни това си право
нито само, нито само със съгласието на единия си родител. При заместващото
съгласие съдът е длъжен да се ръководи единствено от интересите на детето.
Принципно разрешението за неограничено извеждане на детето от територията на
страната без съгласието на единия от родителите не е в интерес на детето.
Разрешение може да бъде дадено за определен период от време, в определена
държава или държави, чиито кръг е определяем или за неограничен брой пътувания
през определен период от време, но също до определени държави. В този смисъл е
решение № 147/19.04.2011 г. по гр.д .№ 845/ 2010 г. на ІІІ ГО на ВКС и Решение
№ 234 от 30.05.2012 г. ІV ГО на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
При глобално дадено предварително
разрешение и то без да бъде поставено условие кога и как детето да бъде върнато
на територията на страната, държавата се лишава от възможността за контрол
върху действията на родителя, комуто са предоставени за упражняване
родителските права. В държави, с които България няма сключени нарочни договори
за правна помощ или които не са от европейската общност държавата не може да
гарантира изпълнението на собствените си съдебни решения за осигуряване на
мерки за лични отношения между детето и родителя, който се е противопоставил на
извеждането му извън страната. Това не е в интерес на детето.
Съгласно §1,
т.5 от ДР на Закона за закрила на детето при определяне най-добрия интерес
на детето следва да се преценяват желанието му и чувствата му, психическите и
емоционални потребности, възрастта, пола, способността на родителя, както и
последиците, които ще настъпят при промяна на обстоятелствата, имащи отношение
към него.
С оглед на изложеното съдът намира, че не
е в интерес на детето да пътува неограничено до всички страни / както е
записано в исковата молба/ без съгласието на своя баща. От друга страна, ако не
се даде възможност на детето да пътува със своята майка, ще бъдат ограничени
личните му контакти с нея.
При така установените обстоятелства по
делото, съдът намира, че в интерес на детето е да има възможност да пътува
извън страната с майка си.
Следователно основателни се явяват и двете искания направени от ищцата, а именно – разрешение за снабдяване на малолетното дете на страните с паспорт и разрешение да напуска пределите на Република България и пътува до страните от Европа само със съгласието на ищцата. И за двете искания законът изисква съгласието на двамата родители (чл. 45 и чл. 76, т. 9 ЗБЛД). При разногласие, когато те не могат да вземат решение, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето по реда на чл. 127а СК (чл. 76, т. 9 ЗБЛД). В това производство съдът извършва преценка в интерес ли е на детето да напусне пределите на страната, изхождайки от обстоятелствата на конкретния случай.
По делото е безспорно установено, че искането е направено с цел детето да може да може да продължи да има семейна среда, тъй като майка се установила във ФРГ. Налице от житейска и човешка гледна точка е естествената нужда на детето да отиде в чужбина за да живее със своята майка. А това означава, че напускането на пределите на страната е в интерес, а не във вреда на детето, независимо на чии разноски ще се финансира същото. При тези факти отказа на ответника да даде съгласие да пътува в чужбина детето му, съдът намира, че е лишен от основание. С това си поведение ответника ограничава правата на детето на свободно придвижване и напускане на страната, гарантирано от чл. 10, ал. 2 от Конвенцията за правата на детето (КПД), което не е в интерес детето. По разума на чл. 10, ал. 2 КПД, всяко дете има право да напуска, която и да е страна, включително и собствената си, и да се връща в нея, което негово право подлежи само на тези ограничения, които са съвместими с другите му права и са предписани от закона, като необходими за защита на националната сигурност, общественият ред, общественото здраве или морал, или правата и свободите на други лица. В конкретния случай по делото липсват данни за наличие на каквито и да било ограничения предписани в закона (чл. 33, ал. 3 ЗБЛД) и съвместими с посоченото право на детето страните на свободно придвижване и напускане на страната, признато в чл. 10, ал. 2 КПД. Поради това отказа на ответника да даде съгласие за издаване на паспорт и пътуване на детето в чужбина, ограничава без основание това му право.
Ето защо, следва да се даде разрешение и
да се замести съгласието на бащата за пътувания на детето С. Р. Я.да пътува
неограничено до Федерална
Република Германия за
срок от 5 години.
Тези обстоятелства налагат и обосновават
необходимостта от позитивно съдебно решение, заместващо съгласието на единия
родител, детето да бъде извеждано извън пределите на РБългария.
Водим от
гореизложеното и на осн. чл. 127а от СК
във вр.с чл. 235 от ГПК, вр. с чл. 259 ал. 1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на бащата Р.О.Я. с ЕГН ********** с адрес ***
да бъде издаден международен паспорт за задгранично пътуване на детето **, с ЕГН **********, като
РАЗРЕШАВА на детето **, с ЕГН **********,да пътува с напускане на пределите на Република
България до Федерална Република Германия, придружавано от своята майка М.Р.М., с ЕГН ********** за срок от
5 години, считано от
влизане на решението в сила, без да е необходимо за това съгласието на бащата Р.О.Я.
с ЕГН ********** с адрес ***
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на постановеното решение.
ОСЪЖДА Р.О.Я. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на М.Р.М., с ЕГН **********,*** със съдебен адрес сумата в размер на 225.00лв.
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от получаване на съобщението пред ОС Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: