Определение по дело №1071/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №1382

гр.Пловдив, 14.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в закрито заседание на четиринадесети август две хиляди и двадесета година, в състав

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РУМЯНА АНДРЕЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ                                                                                                                    

 

като разгледа докладваното от съдия Чакалов в.гр.дело № 1071/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.538 от ГПК.

           Постъпила е частна жалба от М.Г.П., като родител и законен представител на малолетното си дете Р. М. П. против определение от №5243/01.06.2020г. по ч.гр.д. №1068/2020г. на Районен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на М.Г.П. в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Р. М. П., с която се иска да бъде вписан отказа на Р. М. П. от наследството, оставено й от Н. Ж. Ц., починал на 25.10.2019 г.

          В жалбата се твърди, че определение е незаконосъобразно, защото съдът неправилно е оценил активите и пасивите на наследодателя Ц. и не е изключено да има и кредитори на наследодателя, които за в бъдеще да си предявят вземанията срещу малолетната Р., като единствен негов наследник.   

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

          Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

Пловдивският окръжен съд намира отказа на РС Пловдив за вписване на отказа от наследство за законосъобразен. Безспорно е че РС Пловдив е в правото си като извършва преценка за интересите на детето от извършваното правно действие по силата на чл.130 ал.3 от СК. Обоснован и правилен е извода на първата инстанция, че отказът не е в интерес на малолетния. Правилно е прието, че няма данни наследството на починалият да се състои единствено и само от задължения и е възможно починалият да има недвижимо имущество, придобито преди 1992г., с което да не се е разпоредил. Предположението на бащата на детето, че е възможно да има и кредитори на наследодателя Ц., които за в бъдеще евентуално да си предявят вземанията срещу малолетната Р. не е основание за приемане на извода, че този отказ от наследство е в интерес на детето. Отказът от наследство в такава хипотеза е възможен и след настоящия отказ на съда да впише сегашния отказ от наследство, видно от нормата чл.538 ал.3 от ГПК, при явно неприемане на наследството в казуса и твърденията за липса на имущество и права, който да подлежат на приемане. Ето защо само предположението за скрити задълженияя в наследството не е основание да се приеме, че отказът от наследство е в интере на малолетното дете, при недостатъчно добре изяснена наследствена маса. Поради което отказа на РС Пловдив е правилен и следва да се потвърди.

Мотивиран така съдът

 

                             О П Р Е Д Е Л И:

 

          ПОТВЪРЖДАВА определение №5243/01.06.2020г. по ч.гр.д. №1068/2020г. на Районен съд Пловдив, ХХІІ граждански състав.

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, при наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едноседмичен срок от връчването му.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:     1.

 

                                                                                            2.