№ 797
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000502717 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. № 10661/2021 г.
от Софийски градски съд е осъдил ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да
заплати на В. М., ЕГН **********, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл.
32 от Семейния кодек и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 19 365.15 лева, представляваща нейната припадаща се част
като солидарен длъжник, една втора от изплатеното от ищеца в периода от
09.08.2017 г. до предявяването на иска на 27.08.2021 г. за погасяване на вноски
по Договор за банков кредит от 13.09.2012 г., сключен с „Райфайзенбанк
(България)” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г.;
- сумата от 28 507.23 лева, представляваща една втора част от
изплатената от ищеца сума в периода от 09.08.2017г. до 31.03.2021 г., с която е
погасил солидарни задължения по договор за потребителски кредит от
25.02.2017 г., предоставен от „Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р. Германия
за нуждите на семейството, ведно със законна лихва, считано от деня на
подаване на исковата молба – 27.08.2021 г., като е отхвърлил главния иск, за
разликата над сумата от 28 507.23 лева до пълния предявен размер от 57
938.86 лева;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение, което по своето
правно естество е определение е прекратил производството в частта по
предявения от В. М. против А. Ц. М., ЕГН ********** иск с правно основание
чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от Семейния кодек, имащ за предмет
осъждане на ответницата да заплати сумата 5 214.98 лева, представляваща
една втора част от изплатеното от ищеца задължение в периода от 05.09.2021 г.
до 05.09.2022 г., породено от Договор за банков кредит от 13.09.2012 г. с
„Райфайзенбанк (България)”АД.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил:
- ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати направените
деловодни разноски в първата инстанция на В. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата 4 321.73 лева;
- ищеца В. М., ЕГН ********** да заплати направените деловодни
разноски в първата инстанция на А. Ц. М., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата 840 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. М., ЕГН
********** в частта, в която е отхвърлен иска, имащ за предмет осъждането
на ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати припадащата се част от
погасено солидарно задължение, породено от Договор за потребителски
кредит от 25.02.2017 г., предоставен от „Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р.
Германия за нуждите на семейството, ведно със законна лихва, считано от
деня на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г., за разликата над сумата от
28 507.23 лева до пълния предявен размер от 57 938.86 лева.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в
обжалваната част, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Поддържа, че събраните по делото доказателства установяват, че по
време на брака, на 25.02.2017 г. е получил кредит от немската банка, с който е
погасил парични задължения, породени от предходни договори за кредит, по
които получените суми са разходвани за издръжката на семейството.
Гражданският брак е прекратен по взаимно съгласие с решение,
постановено на 09.08.2017 г. от Софийски районен съд, т.е след
предоставянето на кредита.
Моли въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваната част и вместо това осъди ответницата да заплати по втория
предявен иск припадащата й се част от възникналото солидарно задължение,
за разликата над сумата от 28 507.23 лева до пълния предявен размер от 57
938.86 лева.
2
Моли да се присъдят направените във въззивното производство
деловодни разноски.
Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се атакува
от А. Ц. М., ЕГН **********, с подадената от нея въззивна жалба и с
насрещна жалба, подадена в срока за отговор по подадената от ищеца жалба.
Жалбоподателката А. Ц. М., ЕГН ********** излага доводи за
неправилност на решението в атакуваните части, поради необоснованост,
допуснато при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Поддържа, че с подписаната от нейния съпруг декларация, че ще
изплаща издръжката на роденото по време на брака дете, с погасяването на
задължение към банката, обезпечено с ипотека, както и със споразумението по
чл. 50 от Семейния кодек при прекратяването на брака за нея са отпаднали
поетите при условията на солидарност задължения.
Налице са доказателства, че при закупуването на жилището с кредит от
банката, обезпечен с ипотека е разходвала в повече от другия съсобственик
свои лични парични средства, в размер на сумата от 20 000 евро.
Моли въззивния съд да отмени решението в осъдителната част и вместо
това да отхвърли изцяло предявените искове.
Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни
разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – В. М., ЕГН ********** е предявил против А. Ц. М., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от
Семейния кодек и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за:
- сумата от 19 365.15 лева, представляваща нейната припадаща се ½
част като солидарен длъжник от изплатената от него в периода от 09.08.2017 г.
до предявяване на иска 27.08.2021 г. сума за погасяване на вноски по Договор
за банков кредит от 13.09.2012 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
3
исковата молба – 27.08.2021 г.;
- сумата от 57 938.86 лева, представляваща една втора част от
изплатената от него сума в периода от 09.08.2017г. до 31.03.2021 г., с която е
погасил солидарни задължения по договор за потребителски кредит от
25.02.2017 г., предоставен от „Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р. Германия
за нуждите на семейството, ведно със законна лихва, считано от деня на
подаване на исковата молба – 27.08.2021 г.;
Ищецът твърди в исковата молба, че на 24.08.2007 г. с Договор за продажба на
недвижим имот, извършен с нотариален акт № 175, том І, н.д. № 158/2007 г. по описа на
нотариус, вписан под № 500 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие –
Софийски районен съд са придобили с ответницата А. Ц. М., в режим на обикновена дялова
съсобственост по ½ ид.ч. недвижим имот в степен на завършеност „груб строеж“,
представляващ апартамент № 5А, със застроена площ 91.58 кв.м., на първи етаж, вх. „А“ в
жилищна сграда в УПИ – І - 766,767,768, 769, кв.35, по плана на гр.София, м. „Лагера“, за
сумата 28 370 евро,с левова равностойност 55 486.90 лева.
Продажната цена е заплатена с предоставен кредит от „Банка ДСК" АД, който е
обезпечен с ипотека.
Ищецът твърди още, че с ответницата са сключили граждански брак на 11.09.2010 г.
На 13.09.2012 г. като кредитополучател и ответницата А. Ц. М., като cъдлъжник са
сключили Договор за банков кредит с „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с който е
предоставена сумата 133 550.66 лева с цел пълното рефинансиране на остатъка от кредита
към „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на 116 700 лева.
Страните по този втори договор за банков кредит са уговорили, че ще бъде погасен с
240 анюитетни месечни вноски, считано от 05.11.2012 г. до 05.10.2032 г., като размера на
анюитетната вноска за първите 12 месеца е в размер 937.64 лева.
Страните по делото 2012 г. са се установили да живеят в гр. Мюнхен, Ф.Р. Германия.
На ******** г. в гр. *** е родена тяхната дъщеря И. В. М., ЕГН **********, за което
обстоятелство е съставен Акт за раждане № 0328/10.06.2014 г. от длъжностното лице по
гражданско състояние на Столична община, район „Красно село“. л. 83
Ищецът поддържа, че от датата на прекратяване на гражданския брак с ответницата
до предявяване на исковете е заплатил общо 38 742.65 лева за погасяване на ипотечния
кредит към „Райфайзенбанк (България)” ЕАД.
Отделно от това, на 25.02.2017 г., преди прекратяване на брака е получил
потребителски онлайн кредит от „Кредитприват Фидор банк АГ Германия“ за сумата от 50
000 евро с левова равностойност 97 791.50 лева.
Цялата сума от кредита е използвал за погасяване на потребителски кредити, които
предхождат по време този от 25.02.2017 г., които са били използвани за нуждите на
семейството – заплащане на наем и консумативи в периода от 2014 г. до края на 2016 г.
На 12.02.2021 г. е получил нов кредит за рефинансиране на кредита от 25.02.2017 г.
Общата сумата, която е разходвал за погасяване на солидарните задължения,
възникнали преди прекратяването на брака е в размер на 59 247.34 евро, с левова
равностойност 115 877.72 лева, като ответницата му дължи припадащата й се една втора
част, в размер на 57 938.86 лева.
Поискал присъждане на законната лихва върху главниците, считано от деня на
подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 27.08.2021 г.
4
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** подала отговор на исковата молба /л. 99/, с който оспорила
основателността на предявените искове и поискала да се отхвърлят с доводи, че:
На 18.04.2007 г. с ищеца са подписали предварителен договор за закупуване на
недвижим имот, представляващ: Апартамент № 5А, на 1 /първи/ етаж, находящ се в УПИ №
І-776. 767, 768. 769, кв. 35, по плана на гр. София, местност „Лагера“, със застроена площ
91.58 кв.м.
Получила е дарение от нейните родители, които с договор безвъзмездно са и
предоставили сумата от 20 000 евро, която тя е платила при подписване на предварителния
договор. Родителите заплатили и разходите по прехвърлянето на имота - такси и данъци и
такси по нотариалното производство.
За останалата част от продажната цена на закупения имот на 21.08.2007 г. са
сключили Договор за ипотечен кредит с „Банка ДСК“ ЕАД.
На 11.09.2010 г. с ответника са сключили граждански брак.
Ищецът е подписал декларация на 18.08.2015 г., която установява датата на
фактическата им раздяла. Декларацията е заверена от завеждащия консулската служба при
генералното консулство на Р. България в гр. Мюнхен и носи изх. № 2453/18.08.2015 г.
Ищецът с тази декларация се е задължил да изплаща издръжка на дъщеря си И. М. и
да погасява ипотечния кредит в размер на 500 евро на месец след техния развод.
Последната клауза изключва нейната солидарност при погасяване на задължението
по ипотечния кредит към „Райфайзенбанк /България/" ЕАД и обосновава извод за
неоснователност на иска за заплащане на сумата от 19 371.32 лева, представляваща
припадащата се ½ част за периода след 09.08.2017 г.
На 22.05.2017 г. са сключили споразумение и бракът е прекратен по взаимно съгласие
с решение № 190561 от 09.08.2017 г., постановено от Софийски районен съд.
Оспорила основателността и на втория иск, имащ за предмет погасяване на
солидарно задължение по представения кредит на ищеца, на основание договор от
25.02.2017 г. с „Кредитприват - Фидор банк АГ /Kreditprivat - Fidor Bank AG/“. Обосновава
неоснователността с фактическата им раздяла, отсъствието на общо домакинство и
разходване на получената сума само за задоволяване на нуждите на ищеца.
Поискала да се присъдят направените деловодни разноски.
От фактическа страна:
Приложените по делото писмени доказателства установяват, че страните от
една страна, като купувачи и възложители са сключили на 18.04.2007 г. Предварителен
договор за изграждане и покупко – продажба на недвижим имот с продавач и изпълнител –
търговско дружество, имащ за предмет построяването и прехвърлянето на собствеността на
жилище, при договорена цена 81 820 евро, от които 28 370 евро е стойността на апартамента
в „груб строеж“ и 53 450 евро е стойността на довършителните работи и изграждането на
външни връзки на обекта - л. 104.
В предварителния договор е отразено, че сумата от 20 000 евро е заплатена на
продавача в деня на подписването му.
Продавачът е издал разписка на 18.04.2007 г., удостоверяваща, че тази сума е
заплатена от А. Ц. А. и е част от продажната цена - л. 114.
5
На 24.08.2007 г. страните по предварителния договор са сключили договор за
продажба, извършен с нотариален акт № 175, том І, н.д. № 158/2007 г. по описа на нотариус,
вписан под № 500 в регистъра на Нотариалната камара, район на действие – Софийски
районен съд.
Страните по делото, като купувачи са придобили в режим на ½ дялова съсобственост
правото на собственост на недвижим имот в степен на завършеност „груб строеж“ -
апартамент № 5А, със застроена площ 91.58 кв.м., на първи етаж, вх. „А“ в жилищна сграда
в УПИ – І - 766,767,768, 769, кв.35, по плана на гр.София, м. „Лагера“, за сумата 28 370 евро,
с левова равностойност 55 486.90 лева.
Продажната цена е заплатена с предоставен кредит от „Банка ДСК" АД, който е
обезпечен с ипотека.
Ищецът и ответницата са сключили граждански брак на 11.09.2010 г.
На 13.09.2012 г. ищецът, като кредитополучател и ответницата А. Ц. М., като
cъдлъжник са сключили Договор за банков кредит с „Райфайзенбанк (България)" ЕАД, с
който е предоставена сумата 133 550.66 лева с цел пълното рефинансиране на остатъка от
кредита към „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на 116 700 лева – л. 13.
Страните по този втори договор за банков кредит са уговорили погасителен план с
240 анюитетни месечни вноски.
Страните по делото същата 2012 г. се установили да живеят в гр. Мюнхен, Ф.Р.
Германия.
На ******** г. в гр. *** е родена тяхната дъщеря И. В. М., ЕГН **********, за което
обстоятелство е съставен Акт за раждане № 0328/10.06.2014 г. от длъжностното лице по
гражданско състояние на Столична община, район „Красно село“ - л. 83
По делото са приложени доказателства в превод от немски език на български език за
сключен договор за наем на жилище от 01.12.2015 г., по силата на който ищецът е ползвал
апартамент от 128 кв.м., състоящ се от шест жилищни помещения в гр.***, ул. „***“ №39 с
месечен наем 2 300 евро и депозит от 5 700 евро - л. 298.
На 09.08.2015 г. на ищеца е наложена временна полицейска мярка „забрана на за
контакти с пострадалата А. М.“ в периода 09.08.2015 г. до 19.08.2015 г. -л. 85.
Ищецът на 18.08.2015 г. е подписал декларация, че ще изплаща месечна издръжка на
дъщеря си И. за месеците от септември 2015 г. до януари 2016 г., както и ще погасява
вноските по ипотечния кредит – л. 115.
Декларацията е заверена от завеждащия консулската служба при Генералното
консулство на Р. България в гр. Мюнхен и носи изх. № 2453/18.08.2015 г.
Въззивният съд приема, че съпрузите са във фактическа раздяла, считано от датата на
6
подписването на декларацията – 18.08.2015 г.
Дъщерята И. В. М., ЕГН ********** е с поставена диагноза „Синдром на вродени
аномалии с предимно засягане на лицевата област“ – епикриза /ИЗ №5338/2017 г. /, издадена
от СБАЛДБ „Проф. д-р Иван Митев“ – л. 81.
Ищецът на 25.02.2017 г., преди прекратяване на брака е получил потребителски
онлайн кредит от „Кредитприват Фидор банк АГ Германия“ за сумата от 50 000 евро с
левова равностойност 97 791.50 лева, който е погасяван от ищеца – л. 26.
Гражданският брак е прекратен по взаимно съгласие с решение № 190 561 от
09.08.2017 г., постановено по гр.д. № 32129/2017 г. от Софийски районен съд - л. 11.
В първата инстанция са приети заключенията на две счетоводни експертизи – л. 158 и
л. 482.
Първото заключение установява, че по договора за ипотечен кредит от 13.09.2012 г.,
по който ищецът и ответницата са солидарни длъжници, съгласно погасителния план за
периода от прекратяването на гражданския брак /09.08.2017 г./ до датата на подаване на
исковата молба - 27.08.2021 г. са извършени плащания, в размер на сумата от 38 730.29 лева.
Погасяването на вноските е извършено единствено от ищеца В. М..
Документите по делото установяват сключен от ищеца потребителски кредит на
25.02.2017 г. с „Кредитприват Фидор банк АГ Германия“, в размер на сумата от 50 000 евро,
както и плащания, направени от ищеца за неговото погасяване в периода от 09.08.2017 г. до
27.08.2021 г., в размер на сумата от 116 142.11 лева.
Заключението по втората допълнителна експертиза /л. 482/ установява, че на ищеца в
периода от 13.01.2014 г. до 21.10.2016 г. са предоставени 4 броя потребителски кредити,
както следва:
- на 13.01.2014 г., по силата на който е предоставен кредит, в размер на сумата от
7 152 евро, който е погасен предсрочно на 02.03.2017 г. със сумата от 4 649.28 евро;
- на 26.05.2016 г., по силата на който е предоставен кредит, в размер на сумата от 12
000 евро, който е погасен предсрочно на 02.03.2017 г. със сумата от 10 939.13 евро;
- на 06.07.2016 г., по силата на който е предоставен кредит, в размер на сумата от
10 000 евро, който е погасен предсрочно на 02.03.2017 г. със сумата от 8 627.23 евро;
- на 21.10.2016 г., по силата на който е предоставен кредит, в размер на сумата от 5
120 евро, който е погасен предсрочно на 02.03.2017 г. със сумата от 4 935.39 евро;
Заключението установява, че ищецът по договора за потребителски кредит от
25.02.2017 г. е получил кредит, в размер на 50 000 евро, с който на 02.03.2017 г. е погасил
задълженията по посочените четири предходни по време кредити.
Ищецът е разходвал за тяхното погасяване сумата от 29 151.03 евро с левова
равностойност 57 014.46 лева.
7
Ищецът с исковата молба е посочил, че получените лично от него потребителски
кредити, предхождащи договора за кредит от 25.02.2017 г. са разходвани за задоволяване на
нуждите на семейството и само той ги е погасявал с получавано трудово възнаграждение.
Фактическите констатации на вещите лица са до наличие на потребителски кредити и
за тяхното погасяване на 02.03.2017 г. с предоставения пак лично на ищеца потребителски
кредит по договора от 25.02.2017 г.
По делото няма доказателства ответницата в периода до фактическата раздяла -
18.08.2015 г., докато семейството е ползвало наетото жилище във Ф.Р Германия да е
работила и получавала трудово възнаграждение.
Въззивният съд приема, че има само един потребителски кредит, получен на
13.01.2014 г., по силата на който е предоставена сумата от 7 152 евро, че този договор
предхожда фактическата раздяла на 18.08.2015 г. и този кредит е разходван за задоволяване
на нуждите на семейството.
Ищецът го е погасил предсрочно на 02.03.2017 г. със сумата от 4 649.28 евро, с
левова равностойност 9 093.06 лева, а ½ е 4 546.53 лева.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадените от ищеца и от
ответницата въззивни жалби, като спорът се концентрира до основателността на
предявените осъдителни искове.
По предявените исковете с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД във вр. с
чл. 32 от Семейния кодекс:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗД, доколкото не следва
друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
Алинея втора постановява, че всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от СК, разходите за задоволяване на
нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи.
Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на
8
нужди на семейството.
Съдебната практика приема, че когато солидарните длъжници са
съпрузи и един от тях е получил заем, при спор той трябва да заяви за какви
конкретни семейни нужди е разходвана сумата. Ако получилият заема съпруг
не заяви за какво е разходвана сумата, следва да се приеме, че тя е у него и във
вътрешните отношения съпрузите не дължат по равно.
Само при надлежна индивидуализация на твърденията на ищеца, би
могло да се преценява проведено ли е пълно обратно доказване от страна на
ответника, че сумата не е изразходвана за нужди на семейството.
Оспорващият съпруг е този, който трябва да докаже, че твърдените
разходи не са извършени, или че удовлетворената нужда не е семейна; както и
че ако той не направи това, следва да се приеме, че сумата е разходвана за
семейни нужди – решение № 60266 от 23.12.2021 г. по гр.д. № 1136/2021 г.,
ГК., ІІІ г.о. на ВКС.
По първият иск, имащ за предмет заплащане на сумата от 19 365.15
лева, представляваща припадаща се част на ответницата като солидарен
длъжник, която ½ е изплатена от ищеца в периода от 09.08.2017 г. до
предявяване на иска - 27.08.2021 г. за погасяване на вноски по Договор за
банков кредит от 13.09.2012 г., сключен с „Райфайзенбанк (България)” ЕАД:
Солидарността е възникнала от сключения договор за кредит.
Ищецът единствен е погасил вноските по погасителния план за периода
от 09.08.2017 г. до предявяването на иска - 27.08.2021 г.
Декларацията на ищеца от 18.08.2015 г., с която е заявил, „че ще
превеждам и по ипотечния кредит в размер на 500 евро на месец за
апартамента“ и че тази декларация ще е в сила и след развод по взаимно
съгласие не освобождава ответницата от солидарност към кредитора и не
може да се приеме за отказ на ищеца, като солидарен длъжник, от правото да
иска присъждане на това, което е платил в повече от своята част на кредитора.
9
Предявеният иск е основателен до размер на сумата от 19 365.15 лева и
подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен размер от 19 371.32
лева.
Първоинстанционният съд не е формирал и материализирал
отхвърлителен диспозитив в решението, а ищецът не поискал допълване на
решението и не го е обжалвал в тази част.
Ответницата дължи законната лихва върху сумата от 19 365.15 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г.
По втория иск, имащ за предмет осъждането на ответницата да заплати
сумата от 57 938.86 лева, представляваща една втора част от изплатената от
ищеца сума в периода от 09.08.2017г. до 31.03.2021 г., с която е погасил
солидарни задължения по договор за потребителски кредит от 25.02.2017 г.,
предоставен от „Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р. Германия за нуждите
на семейството:
Доказателствата по делото установяват, че страните по делото са съпрузи, които през
2012 г. са се установили да живеят в гр. Мюнхен, Ф.Р. Германия.
На ******** г. в гр. *** е родена тяхната дъщеря И. М..
Ищецът и ответницата са във фактическа раздяла, считано от 18.08.2015
г.
В периода до раздялата ищецът /съпругът/ е бил единственият, който е работил и
трудовото му възнаграждение е разходвано за задоволяване на нуждите на семейството.
Ищецът на 13.01.2014 г., по силата на Договор за кредит е получил сумата от 7 152
евро, който предхожда датата на фактическата раздяла и е разходвана за нуждите на
семейството.
Ищецът е погасил този кредит предсрочно на 02.03.2017 г. със сумата от 4 649.28
евро, която е част от предоставения му кредит от 50 000 евро, на основание договора от
25.02.2017 г.
Левовата равностойност на 4 649.28 лева е 9 093.06 лева, а ½ е 4 546.53 лева.
Останалите три кредита, получени на основание договори, които следват датата на
фактическата раздяла не са разходвани за общите нужди на семейството.
10
Предявеният иск е основателен до размер на сумата от 4 546.53 лева и подлежи на
отхвърляне, за разликата до пълния предявен размер от 57 938.86 лева.
Ответницата следа да бъде осъдена да заплати законната лихва върху сумата от
4 546.53 лева, считано от 27.08.23021 г.
Доводите на ответницата, че има по – голям принос за придобиването на
обременения с ипотека имот през 2007 г. е неотносимо към предмета на
предявените искове.
С оглед на изложеното от подадените жалби, единствено частично основателна е
въззивната жалба, допълнена с насрещна жалба и двете подадени от ответницата А. Ц. М.,
поради което следва:
Да се потвърди решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. №
10661/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати на В. М., ЕГН **********,
на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от Семейния кодек и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от 19 365.15 лева, представляваща нейната припадаща се ½
ид.ч. като солидарен длъжник от изплатеното от ищеца в периода от
09.08.2017 г. до предявяване на иска - 27.08.2021 г. задължение за погасяване
на вноски по Договор за банков кредит от 13.09.2012 г., сключен с
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г.
Да се отмени решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. №
10661/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати на В. М., ЕГН **********,
на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от Семейния кодек, разликата
над сумата от 4 546.53 лева до размер на сумата от 28 507.23 лева,
представляваща една втора част от изплатената от ищеца сума в периода от
09.08.2017г. до 31.03.2021 г., с която е погасил солидарни задължения по
Договор за потребителски кредит от 25.02.2017 г., предоставен от
„Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р. Германия за нуждите на семейството,
ведно със законна лихва, считано от деня на подаване на исковата молба –
27.08.2021 г. и вместо това да се отхвърли иска в тази част.
Да се потвърди решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. №
10661/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответницата да заплати на ищеца сумата до 4 546.53 лева, ведно със законната
лихва, считано от 27.08.2021 г.
11
Да се потвърди решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. №
10661/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е отхвърлил
предявените от В. М., ЕГН ********** против А. Ц. М., ЕГН ********** иск
с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от Семейния кодек, имащ
за предмет осъждането на ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати
една втора част от изплатената от ищеца сума в периода от 09.08.2017г. до
31.03.2021 г., с която е погасил солидарни задължения по Договор за
потребителски кредит от 25.02.2017 г., предоставен от „Кредитприват - Фидор
банк АГ“, Ф.Р. Германия за нуждите на семейството, ведно със законната
лихва, считано от деня на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г, за
разликата над сумата от 28 507.23 лева до пълния предявен размер от 57
938.86 лева;
Да се отмени решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. №
10661/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил:
- ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати направените
деловодни разноски в първата инстанция на В. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата 4 321.73 лева;
- ищеца В. М., ЕГН ********** да заплати направените деловодни
разноски в първата инстанция на А. Ц. М., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата 840 лева;
Решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. № 10661/2021 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, имащо характер на определение, с което
е прекратил производството по иска предявен от В. М. против А. Ц. М., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от
Семейния кодек, за осъждане на ответницата да заплати сумата 5 214.98 лева,
представляваща (една втора) част от изплатеното от ищеца задължение в
периода от 05.09.2021 г. до 05.09.2022 г., породено от Договор за банков
кредит от 13.09.2012 г. с „Райфайзенбанк (България)”АД не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед на частичната основателност на жалбите, подадени от
ответницата и на промененото съотношение на уважена/отхвърлена част на
исковете следва:
- ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати направените
деловодни разноски в двете съдебни инстанции на В. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата 4 082.48 лева;
- ищецът В. М., ЕГН ********** да заплати направените деловодни
12
разноски в двете съдебни инстанции на А. Ц. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата 7 373.80 лева;
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 10661/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати на В. М., ЕГН **********,
на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от Семейния кодек и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, сумата от 19 365.15 лева, представляваща нейната припадаща се ½
ид.ч. като солидарен длъжник от изплатената от ищеца в периода от
09.08.2017 г. до предявяване на иска - 27.08.2021 г. парична сума за погасяване
на вноски по Договор за банков кредит от 13.09.2012 г., сключен с
„Райфайзенбанк (България)” ЕАД, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г.
ОТМЕНЯ решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. №
10661/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати на В. М., ЕГН **********,
на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от Семейния кодек и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, за разликата над сумата от 4 546.53 лева до размер на сумата от 28
507.23 лева, представляваща една втора част от изплатената от ищеца сума в
периода от 09.08.2017г. до 31.03.2021 г., с която е погасил солидарни
задължения по Договор за потребителски кредит от 25.02.2017 г., предоставен
на ищеца от „Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р. Германия за нуждите на
семейството, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба – 27.08.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М., ЕГН ********** против А. Ц. М.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от
Семейния кодек, имащ за предмет осъждането на ответницата А. Ц. М., ЕГН
********** да заплати една втора част от изплатената от ищеца сума в
периода от 09.08.2017г. до 31.03.2021 г., с която е погасил солидарни
задължения по Договор за потребителски кредит от 25.02.2017 г., предоставен
на ищеца от „Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р. Германия за нуждите на
семейството, ведно със законна лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба – 27.08.2021 г, за разликата над сумата от 4 546.53 лева до
размер на сумата от 28 507.23 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 10661/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил
13
ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати на В. М., ЕГН **********,
на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от Семейния кодек и чл. 86, ал.
1 от ЗЗД, до размер на сумата от 4 546.53 лева, представляваща една втора
част от изплатената от ищеца сума в периода от 09.08.2017г. до 31.03.2021 г., с
която е погасил солидарни задължения по Договор за потребителски кредит от
25.02.2017 г., предоставен на ищеца от „Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р.
Германия за нуждите на семейството, ведно със законната лихва, считано от
деня на подаване на исковата молба – 27.08.2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 10661/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлил предявения от В. М., ЕГН ********** против А. Ц. М., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от
Семейния кодек, имащ за предмет осъждането на ответницата А. Ц. М., ЕГН
********** да заплати една втора част от изплатената от ищеца сума в
периода от 09.08.2017г. до 31.03.2021 г., с която е погасил солидарни
задължения по Договор за потребителски кредит от 25.02.2017 г., предоставен
на ищеца от „Кредитприват - Фидор банк АГ“, Ф.Р. Германия за нуждите на
семейството, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба – 27.08.2021 г, за разликата над сумата от 28 507.23 лева до
пълния предявен размер от 57 938.86 лева;
ОТМЕНЯ решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. №
10661/2021 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е осъдил:
- ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати направените
деловодни разноски в първата инстанция на В. М., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата 4 321.73 лева;
- ищеца В. М., ЕГН ********** да заплати направените деловодни
разноски в първата инстанция на А. Ц. М., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата 840 лева;
Решение № 2888 от 15.05.2024 г., постановено по гр.д. № 10661/2021 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, имащо характер на определение, с което
е прекратил производството по иска предявен от В. М. против А. Ц. М., ЕГН
********** иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД във вр. с чл. 32 от
Семейния кодек, за осъждане на ответницата да заплати сумата 5 214.98 лева,
представляваща (една втора) част от изплатеното от ищеца задължение в
периода от 05.09.2021 г. до 05.09.2022 г., породено от Договор за банков
кредит от 13.09.2012 г. с „Райфайзенбанк (България)”АД не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ответницата А. Ц. М., ЕГН ********** да заплати
14
направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции на В. М., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в размер на сумата 4 082.48
лева;
ОСЪЖДА ищеца В. М., ЕГН ********** да заплати направените
деловодни разноски в двете съдебни инстанции на А. Ц. М., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата 7 373.80 лева;
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15