Р Е Ш
Е Н И Е
№........
гр. Ловеч, 01.04.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесети юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Кирил П., като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 241/2019 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за
изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) във връзка с глава единадесета „Производства за обезщетения” от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
искова молба от Г.П.П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора *срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) с цена на иска
сто хиляди лева, представляваща обезщетение за нанесени му неимуществени вреди
от незаконосъобразни бездействия на д-р Т. и служители от Затвора *за периода от 19.12.2018 г. до 21.04.2019 г.,
когато е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора *.
Ищецът твърди, че е бил в тежко състояние в Затвора *–
обездвиженост, кръв в урината, поради което му направили тест лента в Медицинския
център на Затвора *. Състоянието му се влошавало с всеки изминат ден, поради
поставената му диагноза –
В съдебно заседание ищецът заявява, че е постъпил в Затвора
*с оплаквания от 3см. камък в пикочния мехур. Имал протеза от бъбрека до
пикочния мехур от
В последното съдебно заседание по делото, когато е
даден ход по същество ищецът не се явява и не се предствлява. Не изразява
становище по същество на правния спор.
Ответникът по делото – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) гр. София чрез пълномощник в съдебно заседание
изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, поради
което иска да бъде отхвърлен. Посочва, че не е осъществен фактическия състав на
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС. Не е доказано незаконосъобразно бездействие на д-р Т. –
Директор на Медицинския център при Затвора *в пряка и непосредствена връзка с
което да са възникнали за ищеца вреди. Доказано е, че д-р Т. е изготвил
предложение до Окръжна прокуратура за прекъсване изпълнението на наказанието
лишаване от свобода на ищеца с цел неговото лечение. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на триста лева.
Представил е и писмен отговор на исковата молба чрез
пълномощник, в който е посочено, че предявения иск е неоснователен, тъй като не
е осъществен фактическия състав на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, поради което моли
иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за недоказаност на предявения иск. Няма доказателства за
проявено бездействие от страна на длъжностни лица, а обратно - има
доказателства, че са полагани грижи за здравословното състояние на ищеца –
провеждана е съответната терапия, правени са изследвания.
Ищецът Г.П.П. е изтърпявал в Затвора *наказание
лишаване от свобода и претендира присъждане на обезщетение в размер на сто
хиляди лева за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия и бездействия на д-р Т.
-Директор на Медицинския център при Затвора *и служители от Затвора *.
Тези
обстоятелства се установяват в съдебното производство от съдът, пред който е
предявен иска.
Съгласно
чл. 12 ал.1 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контрола върху дейността на местата
за лишаване от свобода се осъществяват от ГДИН, която е юридическо лице според
ал.2 от същия закон.
В
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано, че държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от този
закон.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че иска на Г.П. е процесуално допустим, като
предявен пред компетентен съд от дееспособен правен субект – физическо лице,
изтърпяващо наказание лишаване от свобода срещу надлежно легитимиран ответник –
ГДИН, която е юридическо лице, осъществяващо пряко ръководство и контрол върху
местата за лишаване от свобода.
Според чл. 3 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. За нарушение на тази забрана се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Вредата
представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните
неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и
преживени страдания.
Предметът
на делото се определя от твърденията на
ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение.
На
основание чл.154 ал.1 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Отговорността
по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК е обективна.
От
доказателствата по делото се установява, че Г.П. е постъпил в Затвора *на
19.12.2018 г. за изтърпяване на наказание лишаване от свобода от една година и един месец за извършени от него
престъпления по чл. 343б, чл. 354 а, чл. 270 от НК.
На 04.12.2019 г. е
изготвена от Директора на МЦ при Затвора *д-р Ц.Т. медицинска справка относно
здравословното състояние на ищеца. В нея е посочено, че П. е с диагноза „Камък в пикочния
мехур.Хидронефроза на десен бъбрек, причинена от камък. Камък в бъбрека”. В справката е отразено, че се касае за лишен
от свобода, който не се води на диспансерен учет. При първоначалния преглед на
19.12.2018 г. е споделил за бъбречно каменна болест и проведена през
Изготвилият справката
д-р Ц.М. Т. е назначен със Заповед № ЛС-03-692/11.05.2006 г. на Министъра на
правосъдието на длъжност Главен експерт(завеждащ медицински център) в Затвора *и е встъпил в длъжност на 01.06.2004 г.,
съгласно приложения акт за встъпване в длъжност от същата дата.
С писмо рег. № ЗД №
171/2018 г. от 07.02.2019 г., подписано от ЗА Началник на Затвора *Гл.
инспектор Б.Б. до Окръжен прокурор на гр. Ловеч е изпратено заявление от Г.П.
относно прекъсване на наказанието ведно с медицинска справка от Директор МЦ при
Затвора *д-р Ц.Т. за здравословното състояние на ищеца. В писмото е изразено
становище, че на основание чл. 447, т.3 от НПК следва да се прекъсне
изпълнението на наказанието за срок от десет денонощия, тъй като лечението не
може да се проведе в условията на здравните заведения от системата на местата
за лишаване от свобода, считано от 12.02.2019 г.
Окръжният прокурор при
Окръжна прокуратура Ловеч с Постановление за прекъсване на наказанието лишаване
от свобода от 07.02.2019 г. е постановил прекъсване наказанието на ищеца за
срок от десет дни, считано от 12.02.2019 г.
На основание Заповед №
Л-970/21.02.2019 г. на Зам.главен директор на ГДИН ищеца е преместен в Затвора
гр. Белене, област Плевен на 12.03.2019 г. за доизтърпяване на наложеното
наказание лишаване от свобода.
Изготвена е медицинска
справка от 16.04.2019 г. от м.ф. М.Г. при Затвора Б., в която е отразено, че П. е представил документ от МЦ „Лейзър мед”
гр. Варна за насрочена операция в урологично отделеление в МБАЛ „Майчин дом”
Варна за 20.04.2019 г., поради което е направено предложение за прекъсване на
наказанието на П..*** е изискал от МЦ „Лейзър мед” гр. Варна информация,
касаеща П. и лечението му, ако се провежда такова.
С писмо от 12.04.2019
г. Управителят на МЦ „Лейзър мед% гр. Варна е уведомил Началника на Затвора Б.,
че след преглед на ищеца му е назначено разбиване и отстраняване на камък в
пикочния мехур с лазер на 20.04.2019 г. Операцията ще се извърши в отделението
по урология към МБАЛ Майчин дом Варна. Най-късно два дни преди назначената дата за операция пациентът трябва
да премине предоперативна подготовка в гр. Варна.След операцията ще остане под
лекарско наблюдение една нощ в болницата
Началникът на Затвора
Б. с писмо от 16.04.2019 г. до Окръжна
прокуратура Плевен е направил мотивирано предложение да бъде прекъснато
изпълнението на наказанието на П., считано от 17.04.2019 г. до 27.04.2019 г.
С Постановление за
прекъсване изпълнението на наказанието лишаване от свобода от 18.04.2019 г.
административният ръководител – окръжен прокурор гр. Плевен е постановил
прекъсване изпълнението на изтърпяното от П. наказание лишаване от свобода в
Затвора Б. за срок от десет дни за провеждане на оперативно лечение в гр.
Варна.
По делото е
представена епикриза на ищеца, издадена от МБАЛ „Майчин дом-Варна” ЕООД гр.
Варна, в която е отразено, че на 20.04.2019 г. под спинална анестезия след
щателна дезинфекция на оперативното поле се е извършила уретро-цистоскопия.
Мехурна лигавица и уретерални остиуми б.о. Видяло се е конкремент в пикочния
межур с големина
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск от Г.П.
по силата на § 49 от ПЗР
на ЗИД ЗИНЗС (ДВ, бр. 13 от
В конкретния случай ищецът твърди нанесени му
неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на д-р Т. от Затвора
*и служители от Затвора *за периода от
19.12.2018 г. до 21.04.2019 г., когато е изтърпявал наказание лишаване от
свобода в Затвора *.
Съгласно чл. 205 от АПК искът по чл. 203, ал.
1 от АПК се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са причинени
вредите. ГДИН е самостоятелно юридическо лице към Министъра на правосъдието и
осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за
лишаване от свобода, като в случая мястото на твърдяното увреждане и настоящия
адрес на увредения към момента на подаване на исковата молба е Затвора *, който
е в района на компетентност на Административен съд Ловеч. Доколкото предявеният
иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни бездействия при или
по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна
дейност от служители на ГДИН, следва да се приеме, че са налице специфичните
предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславящи допустимостта на настоящия
иск. С оглед изложеното следва искът да се прецени по същество.
Материалноправните
основания за възникване правото на обезщетение за ищеца са следните: 1.
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или
длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна
дейност; 2. на ищеца да е причинена имуществена или неимуществена вреда; 3.
тази вреда да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт,
действие или бездействие.
С оглед събраните по
делото доказателства съдът намира, че в случая тези предпоставки не са налице.
Така предявения иск съдът счита за неоснователен и недоказан по следните
съображения:
В чл. 3, ал. 1
от ЗИНЗС е регламентирано, че осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал. 2 на последния член е посочено, че за нарушение на
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от този закон.
За неимуществените
вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до
доказване на противното (чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. За разлика от вредите, доказването на
фактическите основания, които са ги причинили и връзката им с тях е подчинено
на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди
– в случая на ищеца.
Задълженията на
администрацията за създаване на условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода са разписани в разпоредбата на чл. 128, ал.
1 от ЗИНЗС. Част от тези условия са осигуряване на здравословни условия
за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", включително
оказването на медицинска помощ в съответния медицински център или СБАЛЛС от
медицински лица – лекари и фелдшери.
Нормативният акт,
който урежда медицинското обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2
от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за
лишаване от свобода. Медицинското обслужване се осъществява от
медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към
местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1
от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), които са част от
националната система за здравеопазване и медицинска помощ и извършват дейността
си в съответствие с Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към
Министерството на правосъдието.
В медицинските центрове
към затворите, затворническите общежития и поправителните домове се осъществява
дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ,
специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и
поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица.
Съгласно чл. 6, ал. 6
от ЗЛЗ, контролът върху лечебните заведения за спазване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване
защита на правата на пациента, и върху прилагането на утвърдените технологии и
системи за събиране и обмен на информация и здравно-информационни стандарти се
осъществява от контролните органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за
здравното осигуряване.
Анализът на посочената
нормативна уредба сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията
в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода е създаването на
условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата, изтърпяващи
това наказание. Самата медицинска помощ, нейното качество и съответствието й с
утвърдените медицински стандарти е извън компетентността на органите по
изпълнение на наказанията.
При анализа на
събраните по делото доказателства не се установяват незаконосъобразни
бездействия на д-р Т. и на служители от Затвора
*във връзка със здравното обслужване на ищеца. В Затвора *е обособен медицински
център, който се ръководи от д-р Т.. По делото не е спорно, че ищецът
многократно е посещавал медицинския център, дори и във време, което не е
определено за прегледи и му са изписвани съответните обезболяващи лекарства. Не
е спорно и че медицинският център при Затвора *е разполагал с необходимите
материални условия, бил е снабден с лекарства, консумативи и съответната
медицинска апаратура за изследвания.
Следователно ответникът е извършил нужната
административна дейност, като е осигурил откриването на Медицински център в
Затвора *, като по този начин е изпълнил своите задължения по чл. 4 от
Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към
Министерството на правосъдието.
По делото е
установено, че на ищеца е извършен първоначален медицински преглед на
19.12.2018 г. На следващия ден му е направена ехография. На 14.01.2019 г.
ищецът е посетил МЦ при Затвора *с оплаквания от болки при уриниране и промяна
на цвета на урината. На следващия ден му е направена повторна ехография, при
която не е установена промяна. Направена му е суха ренгенова снимка, при която
е имало съмнение за камък в пикочния мехур и затова на 29.01.2019 г. ищеца е
бил консултиран от нефролог д-р Г. и му е направено ултразвуково изследване,
при което са установени данни за хидронефроза на десния бъбрек и камък в
пикочния мехур.
На базата на тези
изследвания д-р Т. е изготвил Медицинска справка до Началника на Затвора *с
предложение за прекъсване на наказанието на ищеца с оглед уговорен час за
преглед в урологична клиника в гр. Варна.
В
чл. 60, ал. 2
от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване
в местата за лишаване от свобода е регламентирано, че
необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение (вкл. за консултативни
прегледи) се определя от директора на СБАЛЛС или на медицинския център, който
издава медицинско направление. Съгласно чл. 129, ал.
3 от ЗИНЗС, предписанията на медицинските специалисти имат
задължителен характер за началниците на съответните места за лишаване от
свобода. Съгласно чл. 135, ал. 2 от ЗИНЗС, изпращането на лишени от свобода за
лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва
със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода по
предложение на директора на СБАЛЛС или на медицинския център.
В случая Началникът на МЦ при Затвора *е изготвил справка
относно здравословното състояние с предложение за прекъсване на наказанието на
ищеца, за да може същият да бъде прегледан от лекар специалист в урологична
клиника в гр. Варна.
След преместване на
ищеца в Затвора гр. Б. е изготвена справка относно неговото здравословно
състояние от медицински работник в Затвора Б. и е направено предложение за
прекъсване на изтърпяването на наказанието, поради насрочена операция в
урологична клиника в гр. Варна на 20.04.2019 г.
С оглед изложеното
съдът намира, че не е налице незаконосъобразно бездействие на д-р Т. и други
служители на Затвора *през исковия период.
Контрола на ГДИН върху дейността на лечебните
заведения се състои в осигуряване на здравословни условия за изтърпяване на
наказанието "лишаване от свобода", включително оказването на медицинска
помощ в съответния медицински център или СБАЛЛС от медицински лица. Самото
качество на оказаната медицинска помощ, вкл. преценката за необходимост от
преглед при специалист е единствено на съответното медицинско лице и тя по
никакъв начин не може да бъде контролирана или заместена от затворническата
администрация, след като се основава не на административни, а на медицински
критерии.
От доказателствата по
делото и изложеното по-горе е видно, че затворническата администрация е
положила дължимото поведение, вкл. и в съответствие с чл. 3 от ЗИНЗС – осигурила е медицинско обслужване на ищеца,
предоставяла му е медицински грижи и медицинска помощ и няма никакви
доказателства да му е отказала медицински грижи или лечение, съответно да не е
изпълнила медицински предписания, с което изцяло е изпълнила административните
си задължения по чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС. Поради изложеното съдът приема, че в
случая не са налице незаконосъобразни бездействия на ответника или на негови
служители, следователно не е налице първата предпоставка за уважаване на
процесния иск – бездействия на административен орган или длъжностно лице,
осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност.
Не са налице и
останалите две предпоставки. Твърденията на ищеца, че е претърпял психически
вреди от д-р Т. и служители на Затвора *, изразяващи се в стрес и шок от това,
че не му е било позволено да се лекува, както и физически вреди, изразяващи се
в постоянни болки, обездвиженост, кръв в урината и засегнати семенници не
отговарят на доказателствата по делото – изготвените медицински справки и
епикризи. Ищецът е получил увреждане на бъбрека още през
Не е налице и третата
предпоставка – вредите да са причинени в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС поради умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от медицинско обслужване.
От доказателствата по
делото не може да се направи извод, че ищецът е бил лишен от медицинско
обслужване. Самият той твърди, че многократно е посещавал медицинския център,
дори и във време, което не е определено за прегледи и са му били изписвани
съответните обезболяващи лекарства. Извършен
му е първоначален медицински преглед. Направена му е ехография и
повторна такава, както и суха ренгенова снимка, а също и ултразвуково
изследване. Консултиран е бил с лекар нефролог във връзка с оплакванията му.
Правилността или ефикасността
на проведеното лечение не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящия
съдебен процес. Тази дейност не е част от административната дейност на
ответника, а е медицинска дейност – профилактична, диагностична, лечебна и др.
Според чл. 5 от
Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в
местата за лишаване от свобода, при осъществяване на медицинското
обслужване в тези места се спазват правата на пациента и Кодекса на
професионалната етика, а качеството на медицинската помощ, оказвана в лечебните
заведения в местата за лишаване от свобода, съответства на медицинските
стандарти и на правилата за добра медицинска практика, утвърдени от министъра
на здравеопазването. Методическото ръководство и контролът на медицинската
дейност на лечебните заведения към местата за лишаване от свобода се
осъществява от министъра на здравеопазването, който съдейства за осигуряването
на медицинска и дентална помощ на лишените от свобода (чл. 130, ал.
3 от ЗИНЗС).
В случая твърденията
на ищеца се отнасят до качеството и адекватността на медицинската дейност, но
ответникът като административен орган не отговаря за начина, по който е лекуван
ищеца. Това несъмнено се установява от разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от
Наредбата.
Безспорно е налице
разлика между дължимата административна дейност по материално-битово
осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др.,
които се организират от ГДИН, и медицинската такава – профилактична,
диагностична и лечебна, като качеството на последната следва да се основава на
медицински стандарти и добра медицинска практика. ГДИН не може да носи
отговорност за несъответна на медицинските стандарти и добра медицинска
практика медицинска помощ, относима към здравословното състояние на едно лице. В
този смисъл е константната съдебна практика - Решение № 15065 от 07.11.2019 г.
на ВАС по адм. д. № 8795/2018 г., III о., Решение № 9103 от 14.06.2019 г. на
ВАС по адм. д. № 190/2019 г., III о., Решение № 5437 от 11.04.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 62/2019 г., III о. и др.
Качеството на
извършваното лечение, поставените диагнози, предписаните лекарства и
необходимостта от преглед от външен специалист не може да бъде контролирано от
затворническата администрация по какъвто и да е начин. Отговорността на лекаря
може да бъде търсена по общия граждански ред, но не може да бъде ангажирана по
реда на чл. 204 и сл. от АПК, тъй като неговата дейност не е
административна по смисъла на АПК. Медицинската дейност по диагностика,
наблюдение и лечение по чл. 2, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от
Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) не може да се определи като
административна дейност. Нейната ефикасност, резултатност и правилност не може
да се изследва в настоящото производство, тъй като не е налице административно
правоотношение. В този смисъл са неотносими въпросите дали предоставената
медицинска помощ е основана на утвърдени медицински стандарти – чл. 80 от
Закона за здравето, вр. с чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ, и отговаря на изискванията за своевременност, достатъчност и
качество – чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана. Не са налице законоустановените предпоставки, за да може да бъде
ангажирана отговорността на държавата.
Настоящото производство е исково, поради което
в тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки
за основателност на иска си по чл. 284 от ЗИНЗС. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези
предпоставки за реализиране на отговорността на администрацията, то последица
от това е неоснователност на исковата молба и отхвърляне на предявения иск.
Искането на
пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
размер на триста лева е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Производството по
делото е по специалния ред, регламентиран
в чл.284 от ЗИНЗС. В ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на
юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани
в тяхната взаимовръзка се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава,
че такова не се дължи, поради което искането следва да бъде оставено без
уважение.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло иска на Г.П.П. с цена от сто хиляди лева срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на триста
лева.
Решението
може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му пред тричленен
състав на Административен съд Ловеч.
Препис от него да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: