РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Троян, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100700 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
В Троянски районен съд е образувано горното дело по предявена искова
молба от Й. Ц. П. от гр.Т., чрез пълномощника си адв.Д.С. от АК-Ловеч,
против “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и адрес на
управление: ***, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.
първо ЗЗД, с посочена цена на иска 2533.75 лева.
Ищцата твърди, че е съсобственик на недвижим имот, представляващ
апартамент № 7, разположен на трети етаж, в жилищна кооперация, находящ
се на *** в гр. Т., за който при ответното дружество е открита партида с
клиентски № ***, по която се заплаща начислената цена за консумирана ел.
енергия.
Излага, че през месец юни 2021 г. получила по пощата Писмо Изх. №
NTZ160186 от 02.06.2021г., с което от електроразпределителното дружество я
уведомяват, че на 01.06.2021 г. е извършена проверка на измервателната
система на обект, находящ се на адрес: ***, със средство за търговско
измерване с фабричен № ***, при която е констатирано промяна в схемата на
свързване, като я уведомяват, че е съставен констативен протокол №
3033023/01.06.2021 г. от служители на отдел „Нетехнически загуби" към
„ЧЕЗ Разпределение България" АД и са уведомени органите на МВР.
Излага, че била уведомена, че съобразно Правилата за измерване на
1
количеството електрическа енергия, ще бъде извършено преизчисление на
количество електрическа енергия, като в последствие получила писмо Изх. №
********** от 07.06.2021 г., с което от ответното дружество я уведомяват, че
въз основа на съставения Констативен протокол № 3033023/01.06.2021 г., й е
начислило сума в размер на 2 533,75 лева за преизчислено количество
електрическа енергия и други, като й се напомня, че при невнасяне на
дължимата сума ще се пристъпи към преустановяване на преноса на
електрическа енергия в обекта.
Твърди, че към Писмото са приложени фактура с № 3371276 от
07.06.2021 г. и справка за преизчислените количества електрическа енергия.
Излага, че подала възражение към служители в Център за обслужване
на клиенти на електроразпределителното дружество от където и отговорили,
че не се касае за реално потребена ел. енергия през този период, а за
извършена от ответника корекция на вече платените й сметки, въз основа на
съставен от служители на „Чез Разпределение България" АД констативен
протокол и в случай на не плащане на дължимите суми, ще следва прекъсване
на електрозахранването в имота й.
Сочи, че не дължи посочените суми, но под страх от преустановяване
снабдяването и с ел.захранване ги заплатила.
В подкрепа на изложените в исковата молба твърдения, ищецът е
ангажирал писмени доказателства.
В предвиденият едномесечен срок по реда на чл. 131 от ГПК срок
ответното дружество представя писмен отговор, в който изразява становище
за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че
начинът на извършване на проверката, при която е издаден констативен
протокол № 3033023/01.06.2021г., периодът и размерът за който е извършена
корекцията изцяло е съобразен с правилата на ПИККЕ. В съдебно
заседание,ищцата редовно призована не се явява, представлява се от адв.Д.С.
от ЛАК, поддържа становището си за основателност на претенцията, като
излага аргументи в хода на производството и в представена по делото
писмена защита. Претендира
разноски.
За ответното дружество, родовно призовани в съдебно заседание се
представлява от юриск.Александър Филипов, който излага аргументи за
неоснователност на претенцията, в хода на производството и по съществото
на спора.
По делото са приобщени като доказателство писмени документи,
представени от двете страни и са събрани гласни доказателства, чрез
показанията на посочените от ответната страна свидетели- П. Л. Й. и Б. М. Н.,
както и заключението на в.л. инж. М. Б., по допуснатата
СТЕ.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
2
съвкупност съдът счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните е налице правен спор, възникнал по повод издадена от
ответника на ищцата фактура за дължима сума от 2533.75 лева, което е
обосновало правният интерес на ищцата да предяви процесният осъдителен
иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД с твърдения, че сумата е
платена без основание.
В тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането
му, както и размера на същото. В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил
процесната сума.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия за обекта,
както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил
присъединен към ел. мрежа. Следва да се изясни обаче, ответното дружество
“ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД краен снабдител ли е по смисъла
на чл.98а от Закона за енергетиката/ЗЕ/. Настоящият състав споделя
застъпеното становище, че основание да се претендира правото на вземане по
отношение цената на конкретния вид стока е "сделка с ел. енергия" (чл. 91 от
ЗЕ), която представлява договор за продажба на ел. енергия (виж чл. 11, т. 4
от Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ)). Страни по този
договор са ищецът – като краен клиент (чл. 92, т. 4 от ЗЕ), и крайният
снабдител на ел. енергия (чл. 92, т. 2 от ЗЕ), а не ответникът. Това е
неоспоримо не само с оглед редакцията на разпоредбите на чл. 98а, ал. 1 от ЗЕ
и § 1, т. 27г и т. 2а от ДР на ЗЕ, а и с оглед тези на чл. 15, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от
ПТЕЕ.Между ищеца (като краен клиент) и ответника (като оператор на
електроразпределителна мрежа – чл. 92, т. 6 от ЗЕ) съществува друго,
различно, макар и свързано с горепосоченото, правоотношение - договори за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа (виж чл. 11, ал. 3 вр. с чл. 14, ал. 2, т. 1 от ПТЕЕ), по което обаче
ответникът няма право на преки вземания спрямо ищеца (арг. от чл. 98в от ЗЕ
във вр. с чл. 14, ал. 3 и чл. 28 от ПТЕЕ). Във връзка с обсъжданата разлика
между описаните правоотношения е важно да се посочи и разпоредбата на чл.
113а, ал. 6 от ЗЕ, съгласно която – "Операторът на електроразпределителната
мрежа в комуникациите си и при използване на търговската си марка не
създава объркване по отношение на отделната си идентичност от частта на
вертикално интегрираното предприятие, осъществяваща доставки на
електрическа енергия. "
Съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ – "В случаите на преизчисляване на
количества електрическа енергия по реда на този раздел операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата
фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както
и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за
достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на
предоставена мощност) и за "задължения към обществото". Съгласно § 1, т.
3
41а, буква "а" от ДР на ЗЕ "Ползвател на мрежата" е физическо или
юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или
електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от
такава мрежа.В чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ се има предвид алтернативата именно
на лицето "доставчик на електрическа енергия", или - краен снабдител ( виж §
1, т. 28а, буква "а" от ДР на ЗЕ ), а не ищеца – снабдяван краен битов
клиент.Затова в алинея втора на цитираният текст е предвидено, че
"Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа
дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на
ал. 1. " – което напълно кореспондира и на разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от
ПТЕЕ – "Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и
заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос,
достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайнияснабдител/доставчика от последна инстанция
количество електрическа енергия. "В ал.3 на чл. 56, от ПИКЕЕ е предвидено,
че "Преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират
по действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена
(само) на електрическата енергия за покриване на технологичните разходи... "
– защото такъв е видът разходи на оператора на електроразпределителната
мрежа, които подлежат на заплащане от снабдителя. Докато по договора за
продажба крайният битов клиент не дължи на снабдителя/доставчика си само
тази компонента от цената на потребената ел. Енергия, т.е. с разпоредби като
тази на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ не може да се "заместват" регулираните цени
за продажба на ел. енергия, касаещи крайния клиент.Едва в разпоредбата на
чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ се говори вече за различен вид фактура - каквато
доставчикът издава на ползвателя – краен клиент, по цени на ел. енергията по
тарифи.
С оглед установеното, съдът приема, че ответникът, в качеството си на
оператор на електроразпределителната мрежа, след като е изчислил
неотчетеното количество ел. енергия съобразно чл. 50, ал. 1, буква "а" и чл.
54 от ПИКЕЕ, е следвало на основание чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ да издаде
фактура за стойност, съобразена с чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ - на крайния снабдител
(или съответния друг доставчик – ако крайният клиент е избрал друг), в
качеството му на ползвател на мрежата, а не на ищцата – краен битов
клиент.Той няма право спрямо ищцата на вземане за така фактурираните
преизчислени количества ел. енергия. Ответникът изобщо не е страна по
договора за продажба на ел. енергия, от който произтича задължение на
ищцата за заплащане на цена на потребена, но неотчетената ел. енергия.
Право да претендира такава цена има единствено продавачът по този договор,
който според ЗЕ може да е крайният снабдител (чл. 98а от ЗЕ), или друг
избран доставчик на пазара по свободно договорени цени.
При наличието на чл.98а ал.2 т.6 б.а ЗЕ не може да се приеме , че чл.83
ал.1 т.6 ЗЕ делегира компетентност на КЕВР да определи , че сумата по
4
корекцията вече ще се дължи на оператора на електроразпределителната
мрежа вместо на крайния снабдител, т.е. липсва материално-правна
легитимация на ответника да претендира процесната сума, поради което само
на това основание искът се явява основателен, в който смисъл е и
становището на проц.представител на ищцата.
Предвид всичко гореизложеното предявеният иск следва да бъде
уважен, а обсъждането на наведените от страна на ищцата доводи се явява
безпредметно.
За пълнота на изложеното настоящият състав следва да отбележи,
чеискът се явява основателен и поради следните съображения: При
осъществената проверка от служители на ответното дружество са извършени
нарушения на предвидените в ПИКЕЕ задължения на оператора, което е
опорочило предвидената процедура за извършване на проверки, а
именно:
В представения като доказателство КП № 3033023/01.06.2021 г. в част
констатации е отразено, че метрологичната и фирмената пломба на
електромера са здрави.
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелят П. Л. Й. се установява, че „….След като срязахме пломбажната
тел и развихме капачката на клемния блок видяхме, че на втора и трета фаза,
болтчетата на деривационните пластини са развити…отворихме ел.таблото и
установихме, че има нарушение, лепена пломба и липсват двата индекса…“.
От показанията на свидетелят се установява, че в конкретният случай,
капачката на клемния блок, която се отваря с два винта, била затворена, като
заявява, че: „….Ние отворихме капачката на клемния блок на СТИ…“.
От показанията на свид. Б. М. Н. се установява, че: „…По принцип,
първо влизат служителите на ЧЕЗ, а аз съм зад тях, след като отворят
ел.таблото….“, като за конкретният казус заявява:„….Извикаха полиция,
дойде техен служител и в негово присъствие се състави протокола, за това
което е станало…“, а от показанията на свид.Й. се установява, че част от
Констативният протокол вече е бил съставен, а „….След пристигане на екипа
от МВР, запознахме ги с установеното от нас нарушение и в тяхно
присъствие съставихме останалата част от Констативния протокол…“.
Св.Й. твърди, че по принцип винаги търсят потребителят, но „…в
конкретния случай, първо отворихме ел. таблото и тримата установихме
нарушението – аз, колегата и представителя от ФП. След това се обадихме на
Полицията.
С показанията си свидетелят удостоверява, че за конкретният случай не
са знаели кой е „точния нарушител…“, затова след установеното нарушение
„….влезнахме в системата на ЧЕЗ, за да проверим на кой апартамент се води
електромера като номер и кой е титуляра, след това колегата се качи на
5
етажите и звъня на въпросния потребител, но не го намери….“, като малко по-
късно с показанията си удостоверява, че „…Когато отиваме по сигнал за
извършено нарушение на даден адрес /какъвто е настоящият казус/, ние
предварително знаем кой е титуляра и кое лице да търсим, защото имаме
абонатен номер на електромера….“, т.е. независимо от предварителната
информация, с която разполагат се установи, че абоната е бил потърсен едва
след като са отворили ел.таблото, срязали пломбажната тел и развили
капачката на клемният блок.
Съдът счита, че показанията на свидетелите на ответното дружество не
следва да бъдат изцяло кредитирани с доверие, поради заинтересованост, с
оглед на обстоятелството, че св.Й. е в трудово-правни отношения с
ответникът, а свид. Б. М. Н. се установи, че получава възнаграждение за
извършване на такива проверки. Отделно от изложените съображения за
заинтересованост на свидетелите, в противоречие на събраните гласни
доказателства се явява и представеният като доказателство по делото
официален писмен документ - Писмо с Вх. № 288/19.01.2022 г. от МВР,
Дирекция „Национална сиситема 112" от съдържанието на което се
установява, че на 01.06.2021 г. на ЕЕНСП 112 няма постъпили и регистрирани
сигнали за неправомерно ползване на електрическа енергия на адрес *** в гр.
Т., обл. Ловеч, което противоречие не беше изяснено от страната, чиято е
доказателствената тежест, т.е. ответното дружество.
Настоящият състав счита за основателни възраженията на адв.С., че
ответното дружество не установи и размера на оспореното вземане, при
условията на т.нар. „пълно доказване“.
От заключението на вещото лице по допуснатата експертиза се
установи, че макар и да са математически правилни изчисленията,
начислената сумата за ел. енергия следва да бъде само по две от фазите - S и
Т, за които се твърди, че не са отчитали, но не и по трите фази. Настоящият
състав споделя изложените в тази насока аргументи, а именно, че дори да се
приеме, че е установено неотчитане по две от фазите на трифазния
електромер, то ако е налице основание за доначисляване на определена сума,
тя би следвало да се пресметне само по неотчитащите фази, тъй като
преизчисление и дотаксуване и по редовно отчитащата фаза, би означавало
неоснователно обогатяване от страна на монополното дружество, какъвто е
настоящия казус.
При този изход на спора на ищцата следва да бъдат присъдени
претендирани от нея разноски общо в размер на 602.00 лева, от които 500.00
лева адвокатско възнаграждение, чийто размер и реално извършване се
установява от приложените по делото Договор за правна защита и съдействие
и 102.00 лева ДТ.
По направеното от ответната страна възражение за прекомерност на
6
адвокатското възнаграждение:
Съдът намира същото за неоснователно, доколкото хонорарът от 500 лв.
не надвишава значително изчисленият съобразночл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ
минимум от 407.36 лв. и съответства на фактическата и правна сложност на
делото.
В тази връзка следва да се посочи, че в т. 3 на Тълкувателно решение №
6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК изрично е прието, че
минималният размер на възнаграждението за всеки вид адвокатска услуга е
определен по силата на законова делегация с издадената Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл.
36 ЗА. С тази Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само
норми, уреждащи изчерпателно посочената в закона материя – определяне на
минимални размери на възнагражденията, когато се касае за договор между
адвокат и клиент. В чл.9 от ЗЗД е закрепен основният принцип на
договорното право - принципът за свобода на договарянето и обвързващата
сила на договорите, който признава на договарящите свободата сами да
определят съдържанието на договорите помежду им и същевременно обявява
повелителните норми на закона и добрите нрави като граница, до която е
допустимо разпростирането на автономията на волите.
Преценката на съда досежно размера на адвокатската услуга се базира
на установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с
процесуално право, а не установява задължение на съда винаги да редуцира
разноските и то до размера на абсолютния минимум.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от всеки двама от членовете на
Управителният съвет заедно, ДА ЗАПЛАТИ на Й. Ц. П. с постоянен адрес:
***, ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата
от 2533.75 /две хиляди петстотин тридесет и три лева и седемдесет и пет
стотинки/ лева, представляваща платена без основание стойност на
електроенергия, коригирана едностранно от ответното дружество за периода
от 22.03.2021г. до 01.06.2021г., съгласно фактура № 3371276 от 07.06.2021г.
за жилище, находящо се на адрес: ***, с клиентски № ***, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата молба – 13.08.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК сумата от 602.00 лева /шестстотин и два лева/ - разноски за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8