Р Е Ш Е Н И Е
№ 4591
гр. В., 10.10.2014г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №15291 по описа за 2013 година на Варненския районен
съд, ХХ състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по молба от Н.С.А., ЕГН **********
и А.А.А., ЕГН ********** и двамата с
адрес гр. В., кв. „В.”, ул. „Д. Д.” №*, срещу А.А.А., ЕГН ********** с адрес ***
и С.Д.Я., ЕГН ********** *** с правно основание чл.128 СК за
определяне на мерки за лични отношения на молителите, имащи качеството баба и
дядо по бащина линия на малолетното дете С.А.А., ЕГН **********, с детето.
Твърди се в молбата, че
ответникът е син на молителите и от 2010г. живеел на семейни начала с
ответницата в жилището на молителите. От връзката ответниците имат родено
детето С.. С времето отношенията между родителите на детето се влошили и С.Я.
напуснала жилището, а детето останало да живее с нея. В момента родителите не
могат да постигнат съгласие относно родителските права и водят съдебен спор.
Излага се, че молителите са изключително привързани към внучката си и държат на
личните си отношения с нея. Сочи се, че ответницата препятства всячески срещите
и на бащата с детето. Поддържа се, че за детето е необходимо да поддържа
пълноценни контакти с близките си по бащина линия. Моли
се за уважаване на молбата по тези съображения. Желае се определяне на режим, както
следва: всеки петък от месеца от 09:00ч. до 19:00, по два дни с преспиване,
считано от третия ден на коледни, новогодишни и великденски празници, по три
дни с преспиване в периода на зимни и пролетни ученически ваканции, както и две
седмици в периода на летните ученически ваканции, когато родителите не са в
платен годишен отпуск, на датите на рождените дни на молителите – 09.05 и
12.02, както и в деня, следващ рождения ден на детето. В открито съдебно
заседание ищците предлагат споразумение с ответните страни, като бъде определен
режим на лични отношения до навършване на 4 – годишна възраст на детето всяка
втора събота от месеца от 18:00 часа в събота до 18:00 часа в неделя; 5 дни през
лятото и третия ден от коледни, новогодишни и великденски празници, а след
навършване на 4-годишна възраст всеки втори петък от 12:00 часа в петък до
10:00 часа в събота и 7 дни през лятото. В
хода на устните състезания молбата се поддържа, като се сочи, че майката
възпрепятства контактите между детето и неговите баба и дядо по бащина линия, а
е в интерес на детето да се осъществяват такива отношения.
Постъпил е писмен отговор
на молбата от А.А., в който се изразява становище за основателност на молбата.
Сочи се, че от месеци наред ответникът и родителите му нямат контакт с детето.
Счита, че поддържането на лични отношения между детето и неговите баба и дядо
ще спомогне за развитието и възпитанието на детето. За съжаление, воля за това
у ответницата Я. липсва. Моли се за уважаване на молбата по тези съображения. В
открито съдебно заседание бащата на детето, чрез процесуален представител,
поддържа становището, изразено с отговора на исковата молба, че молбата е
основателна и ищците притежават необходимите качества да осъществяват
самостоятелен режим на лични отношения с детето.
Депозиран е писмен отговор
и от ответницата С.Я., с който се оспорва молбата като неоснователна. Твърди
се, че изложените обстоятелства от молителите не отговарят на истината. По
време на съвместното съжителство на ответниците, молителите не са проявявали
никакъв интерес към участие в отглеждането на детето, нито са помагали. Оспорва
се родителите на детето да са живели при родителите на ответника. Поддържа се,
че С.Я. никога не е ограничавала контактите на детето с баща му, баба му и дядо
му, освен в случаите, когато здравословното състояние на детето не е
позволявало. Счита се, че посоченият в молбата режим на лични контакти не е
съобразен с възрастта на детето, както и че режимът на лични контакти на
молителите следва да съвпада с този на бащата. Моли се за присъждане на
сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание считат, че искът е
недопустим доколкото не се е установило по делото бабата и дядото да са лишени
от възможността да осъществяват нормални контакти с детето. В условията на
евентуалност, поддържат, че предявеният иск е неоснователен. Поддържат, че
режимът на лични отношения на бащата се осъществява всъщност от неговите родители.
Докато майката е била в С., ищците не са проявявали инициатива да виждат
детето. Счита се, че при определяне режим на лични отношения освен с бащата, и
с бабата и дядото, контактите на майката с детето в почивните дни ще бъдат
силно ограничени. Претендират се и сторените по делото разноски.
Контролиращата
страна – Дирекция „Социално подпомагане” – гр. В. в открито съдебно заседание депозира
изготвен социален доклад и поддържа изложеното в него становище.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приетия по делото препис
на удостоверение за раждане от ***г. на С. А. А.
/л.5/, нейни родители са С.Д.Я. и А.А.А..
Установява
се от удостоверение за раждане, прието на л.6, че родители на А.А.А. са
молителите Н. и А. Анастасови.
Прието е за безспорно по
делото, че бащата на детето и неговите родители живеят на един и същи
административен адрес, но на различни етажи и в различни апартаменти.
Със
заявление от 13.08.2013г. до Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
В. /л.7/, Н. и А. Анастасови са поискали съдействие от дирекцията по повод
откази на майката да спазва определения режим на лични отношения на бащата с
детето, както и поради наблюдавано от тях необичайно поведение на детето.
Приети
са по делото на л.26-36 писмени доказателства, от които е видно, че през есента
на 2013г. бащата А.А. е сезирал органите на Прокуратура, Отдел „Закрила на
детето”, както и частен съдебен изпълнител по повод това, че е възпрепятстван
от майката С.Я. да упражнява определен му от съда режим на лични отношения с
детето С. А.
Приет по
делото е социален доклад на л.66 – 68, съгласно който бабата и дядото на С. по
бащина линия видимо се вълнуват и желаят да бъдат част от живота на внучката
си. Паралелно с това, изразяват недоверие към майката на детето, оспорват
нейните умения и грижи за детето. Възможностите на сем. Ан. за
осъществяване на лични отношения с внучката С. са отлични по отношение на
битовите условия в обитаваната от тях къща. Социалното проучване потвърдило, че
майката С.Я. и детето не са живели на адреса на сем. Ан. Преди раздялата на
родителите, С.Я. *** при баба й по бащина линия по 2-3 пъти седмично, като за
времето между 10-17 часа бабата е поемала грижите за нея, в т.ч. хранене, сън,
разходка. След раздялата на родителите, срещите на молителите със С. са
затруднени. Майката на детето изразява готовност да не възпрепятства режима на
лични отношения на С. с близките й по бащина линия, ако той не поставя детето в
положение на непрекъснато пътуване. В заключение, становището на ОЗД при ДСП – В.
е в подкрепа на поддържането на режим на лични отношения на сем. Анастасови с
детето С., доколкото бабата и дядото са мотивирани и добронамерени да му
осигурят обич и удовлетворяване на нуждите. Този режим обаче следва да отговаря
на потребностите и възрастта на детето, да отчита софийското му местожителство
и да определя ангажиментите за приемане/предаване на детето.
С
решение на Варненски районен съд по гр.д. №*г.
по реда на чл.127, ал.2 СК, потвърдено с решение на Варненски окръжен съд по
в.гр.д. №*г. е определен режим на лични отношения на бащата А.А. с
детето С., както следва: до навършване на четиригодишна възраст на детето,
бащата ще може да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота от
месеца за времето от 10:00 до 18:00 часа, със задължението да го взема и връща
от дома на майката, а също и на втория ден от коледните, новогодишните и
великденски празници, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск. След навършване на четиригодишна възраст на детето, бащата ще
може да го вижда и взема при себе си всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, за времето от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване,
а също и на втория ден от коледните, новогодишните и великденски празници,
както и в продължение на 20 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск. Решението не е влязло в сила.
Разпитани
по инициатива на ищците са свидетелите Ст. Ат. и Ст. Ив.
Първият свидетел излага, че познава Ат. А. от около две години, тъй като имат общо хоби, ходи и у
тях 1-3 пъти месечно. Синът на Ат.
живее в същата къща на втория етаж. Свидетелят знае, че имат внуче, а скоро
разбрал, че синът им има и второ дете. Наско често му се оплаквал, че иска
контакт с внучето си, но не успява да го получи, тъй като майката отказвала да
го води.
Свидетелят
Ст. Ив.твърди,
че познава семейство А. от около пет години и
често контактува с тях, с Атанас имат общо хоби. Свидетелят е ходил в дома им,
знае, че Ат. живее със съпругата си, а на горния етаж е синът им, но
не познава синът им и внучето им. Ставало е дума, че внучето го има, но не го
виждат, защото майката не го пуска.
Ангажирани
са в процеса гласни доказателства и от ответницата С.Я. чрез разпит на свидетелите
М.Л. и М. Й.
Първата свидетелка – баба на детето по майчина линия, излага, че след
раздялата, бащата на детето С. останал да живее на вила в Е. След като С. ***,
бащата седем месеца не потърсил децата. През лятото на тази година С.Я. *** от
около месец и майката и бащата на А. вземали детето. След последната им срещa,
детето не разговаряло с никого, било стресирано, заявило пред свидетелката, че
не желае повече „да ходи там”. Свидетелката твърди, че на бабата и дядото на
детето по бащина линия не се отказва да го виждат от страна на майката и че
бащата на детето не упражнява режима си на личен контакт.
Свидетелката
М. Й.
сочи, че С. и А. не живеят заедно от две години и доколкото свидетелката знае, А.
живее при родителите си в тяхната къща. От време на време родителите на А.
вземат детето и свижданията преминават в тяхната къща. След последната им среща
детето било много разстроено и свидетелката закарала С. до личната лекарка, за
да разбере дали има нужда от психолог. Свидетелката видяла детето и то не
изглеждало добре.
Прието е по делото
заключение по назначена съдебно-психологична експертиза /л.96-100/, съобразно
което детето С. Архондиева е с нормално за възрастта си психично развитие.
Изградила е привързаност към майка си и баба и дядо по бащина линия. Няма
клинично значими симптоми, говорещи за психичен травматизъм, произтичащ от
интеракцията на детето с бабата и дядото по бащина линия, или индикиращи, че
срещите с тях са травмиращи за детето. Контактите с баба и дядо по бащина
линия, към които С. е привързана, са
важни и необходими за доброто психично развитие на детето. Прекъсването на тези
контакти би се отразило неблагоприятно върху емоционалното и личностното й
развитие. При С., усещането за конфликт между значимите възрастни, объркването,
тревогата, раздялата с емоционално значимите за нея фигури, са повтарящи се
травматични събития. Това може да се отрази негативно, като тласне развитието
на детето в посока на по-голяма тревожност и несигурност. Вещото лице дава
заключение, че Н. и А. Ан. са
психично здрави, с нормално социално функциониране. Те притежават личностовия и
емоционален ресурс да контактуват пълноценно с детето. Със своята
чувствителност към емоционалните потребности на С., последователна позитивна
грижа и приемане, те могат да допринесат за това, детето да изгради устойчиви
модели на сигурна привързаност със значимите възрастни от разширения семеен
кръг. В тяхно лице тя има още една сигурна и значима връзка, което ще
подпомогне развитието на потенциала й.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
чл. 128, ал. 1 СК, дядото и бабата могат да поискат от районния съд по
настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това
е в интерес на детето.
Установяването на правото по чл.128, ал.1 СК е продиктувано от наложената традиция в българското семейство по-възрастните родители да подпомагат
своите деца при отглеждането на техните деца. Целта на тази нормативна уредба е утвърдените родови отношения и
връзки да не бъдат прекъсвани при развод
или при раздяла между родителите на децата.
За осъществяването на тази правна възможност следва да се установи
категорично, че личните отношения са в интерес на детето като конкретно
приложение на принципа за всестранна защита на децата.
Понятието „най-добър интерес на детето” е легално дефинирано с §1, т.5 ДР
ЗЗакрДет с посочване на обстоятелствата, които съдът следва да отчита при
извършване на преценката си за охраняване интересите на детето.
По
делото не е спорно и се установява от събраните доказателства, че ищците са
баба и дядо на детето С. А. по
бащина линия.
Следва
да се отбележи, че е неоснователно възражението на ответницата С.Я. за
недопустимост на производството поради това, че не се е установило по делото
бабата и дядото да са лишавани от контакти с внучката си С.. На първо място, за разлика от отменената норма на чл.70, ал.2 СК (отм.),
сега действащата разпоредба на чл.128, ал.1 СК не изисква за определяне на режим на лични отношение между баба и внук
наличие на отрицателна предпоставка - да се пречи на поддържането им.
Единственото условие, което сега действаща норма поставя е - да е в интерес на
детето /така Определение № 1101 от 6.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4852/2013 г., III г. о./.
Вън от това, от събраните в хода на производството доказателства се установи,
че след раздялата между ответниците, ищците са затруднени да контактуват
редовно с детето.
От гореизложената
фактическа обстановка – изготвения по делото социален доклад и заключение на
вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно и
неоспорено от страните, се установи безспорно, че семейство Анастасови
разполагат с необходимия личностен капацитет да осъществяват контакти с детето,
нещо повече, тези контакти са важни и необходими за правилното развитие на
детето. Неподкрепени с доказателства останаха възраженията на ответницата в
противния смисъл. Установи се категорично и че битовите условия в дома на
бабата и дядото на детето по бащина линия са напълно подходящи за пребиваването
му. От друга страна, от назначената експертиза се доказа и че детето показва
привързаност към ищците и се чувства комфортно в тяхно присъствие. Тревожност
детето изпитва само в присъствие едновременно на всички възрастни, която е
обяснима с оглед обтегнатите отношения между тях след настъпилата раздяла между
С.Я. и А.А.. Всичко това, съчетано с констатираните желание и готовност на сем.
Анастасови да участват в отглеждането на детето, дават основание на съда да
приеме, че е в интерес на детето да изгради връзка и пълноценен контакт с тях,
доколкото са членове на семейството му и детето, както посочва вещото лице,
получава при общуването си с тях чувство на сигурност.
При
конкретизиране на режима съдът съобразява обстоятелствата, че майката е имала в
определен период местожителство ***, след което е пребивавала, съобразно
показанията на майка й, отново във В., т.е. местожителството й е възможно да е
и извън В.. При това положение и с оглед наличието на определен режим на лични
отношения и на бащата, режимът следва да е съобразен с евентуална необходимост
от осъществяване на пътувания. Същевременно, с оглед приетото за безспорно по
делото, че бащата на детето и неговите родители живеят в една къща, макар и на
различни етажи, следва че сем. Анастасови ще имат възможност да осъществяват
контакт с детето и при упражняване на режима на лични отношения на бащата с
детето. От друга страна, настоящият съдебен състав счита и че с оглед създалата
се ситуация между възрастните, на ищците следва да бъде определено и време, в
което самостоятелно да могат да прекарват време с детето, за да бъде пълноценна
връзката между тях и да не е открита възможността личностните проблеми между
възрастните да доведат до отчуждаване на детето с неговите баба и дядо.
Евентуалната наложителност на пътувания с немалка продължителност, както и
съблюдаването да не се ограничават излишно контактите на детето с майката в
почивните дни, налага настоящият съдебен състав да съобрази, макар и по
невлязло в сила решение, определеният режим на лични отношения на бащата с
детето, при отчитане, че към момента на приключване на устните състезания
детето е на 3 навършени години, с оглед на което не е налице пречка да преспива
при баба си и дядо си. При съблюдаване на обичайните отношения между баба и
дядо и внуци, следва да бъде дадена възможност за контакт по време на празници,
както и през лятото, когато майката и бащата не ползват платен годишен отпуск.
Така, съдът намира, че
адекватно е да бъде определен следният режим на лични отношения на Н. и А. А. с детето С. А.: всеки
втори и четвърти петък и събота от месеца, от 17:30 часа в петък до 10:00 часа
в събота с преспиване; третият ден от коледните и великденските празници, както
и една седмица през лятото, когато майката и бащата не са в платен годишен
отпуск, като бабата и дядото следва да вземат детето от дома на родителя, при
който то се намира и го връщат в дома на родителя, при който следва да е детето
съобразно определения режим на лични отношения за родителите.
В последното по делото
съдебно заседание е определен окончателен депозит за възнаграждение на вещото
лице в размер от 300лв, като е указано на страната, по чиято инициатива е
допусната експертизата – ответницата С.Я., да довнесе в едноседмичен срок
дължимия депозит в размер от 150лв. В указания срок плащане не е постъпило,
поради което и на основание чл.77 ГПК следва дължимият депозит да бъде
принудително събран.
Отправени са искания и от
двете страни за присъждане на разноски. Съобразявайки, че настоящото
производство има характер на спорна администрация и при определяне на режим на
лични отношения съдът не уважава или отхвърля молбата изцяло съобразно
исканията на страните, а определя режим по своя преценка, както и намирайки, че
всички страни с поведението си са дали повод за водене на производството,
настоящият съдебен състав намира, че разноските по делото следва да останат за
страните така, както са направени.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бабата и дядото Н.С.А.,
ЕГН ********** и А.А.А., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. В., кв. „В.”, ул.
„Д. Д.” №* с детето С. А. А., ЕГН **********, както следва: всеки втори и четвърти
петък и събота от месеца - от 17:30 часа в петък до 10:00 часа в събота с
преспиване; третият ден от коледните и великденските празници, както и една
седмица през лятото, когато майката и бащата не са в платен годишен отпуск,
като бабата и дядото следва да вземат детето от дома на родителя, при който се
намира и го връщат в дома на родителя, при който следва да е детето съобразно
определения режим на лични отношения за родителите, на основание чл.128, ал.1 СК.
ОСЪЖДА С.Д.Я., ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Варненски районен съд сумата от 150лв /сто и петдесет лева/,
представляваща дължим окончателно определен депозит по назначената съдебно-психологична
експертиза, на основание чл.77 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: