№697 /21.9.2020г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІI – касационен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети август, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ ВИДЕВ |
|
При секретар |
Димитрина
Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Стоян Пешев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.н.а.х. дело № 676 по описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Делото е образувано по
касационна жалба на ТД на НАП гр. Пловдив против решение № 239/10.04.2020 г.,
постановено по н.а.х. дело № 2348/2019 г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено
Наказателно постановление № 446302-F483653 от 05.07.2019 г. на Директора на ТД
на НАП Пловдив, с което на „БЕЛОВО 2014“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.
5, ал. 1 от ЗОПБ и за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия закон е наложена
имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението
на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради неправилно приложение
на материалния закон. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и да
бъде потвърдено издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора,
редовно призован, не се явява представител.
Ответникът по касационната жалба - „БЕЛОВО
2014“ ЕАД не изпраща представител. В писмено становище изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик счита решението за правилно и законосъобразно, поради което моли да
бъде оставено в сила.
Административен съд – Пазарджик, като
взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока
по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
При проверка на обжалваното решение,
настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в
съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства,
установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни
правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.
С решението си Районен съд гр.
Пазарджик е отменил Наказателно постановление № 446302-F483653 от 05.07.2019 г.
на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което на „БЕЛОВО 2014“ ЕАД, ЕИК *********,
на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ и за нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия
закон е наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел следната фактическата
обстановка:
Дружеството „БЕЛОВО 2014“ ЕАД приело плащане в брой на сумата от
5000.00лв. по Фактура № **********/29.11.2018г., представляваща част от парична
престария по Договор за възлагане на обществена поръчка № АРД-88/11.12.2017г.
между Община Белово с ЕИК ********* /възложител/ и „БЕЛОВО 2014“ ЕАД /изпълнител/. Общата стойност на договора е била
959639.14лв. с ДДС, като в раздел II, т.2.5 от него е предвидено, плащанията да
се извършват по банков път. Към посоченият договор е сключен анекс от
08.01.2018г., според който общата стойност може да достигне 1193924.03лв. с
ДДС, като в раздел II, т.2.4 е изрично
упоменато, че плащанията се извършват по банков път.
Сумата в размер на 5000.00лв. е
приета в брой на 27.12.2018г., за което дружеството е издало фискална касова
бележка от ЕКАФП с № на ФУ DY422740 и с фискална памет № 36580108 в офис в гр. Белово, ул. „Орфей“ 4А.
С приемане на плащането в брой, а не
чрез превод или внасяне по платежна сметка, дружеството е допуснало нарушение
на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ, която правна норма разписва, че плащанията на
територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна
сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична
престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.
Датата на приемане в брой на сумата
е била и дата на допускане на нарушението - в настоящия случай 27.12.2018г.
Нарушението е било установено на
05.02.2019г., при извършване на проверка за регистрация по ЗДДС на изпълнителя
по договора – „БЕЛОВО 2014“ ЕАД , като документите са представени с Опис вх. №
2418#1/05.02.2019г. в ТД на НАП гр. Пловдив, Офис гр. Пазарджик.
Нарушението се потвърждавало от
приложения Аналитичен регистър на сметка 501 - Каса в лева за периода
01.01.2018г. - 31.12.2018г.
По повод на всичко това на
23.04.2019г. против дружеството бил съставен АУАН в отсъствие на нарушителя, на
основание чл.40, ал.2 от ЗАНН. Актът бил предявен и връчен на управителя на
дружеството на 08.05.2019 год.
Въз основа на акта било издадено и
атакуваното НП
При постановяване на обжалваното
решение първоинстанционният съд е приел,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение накърняващо правото на защита, което е
самостоятелно основание за отмяна на НП. Това е така, защото издаденото НП не
отговаря на императивните изисквания на чл.57 ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в
него не се съдържа подробно, ясно и точно описание на нарушението - най-вече
изпълнителното деяние на същото и обстоятелствата, при които е извършено. На следващо място е приел, че не е налице извършено административно
нарушение, поради което и издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено като неправилно и законосъобразно.
Настоящата касационна инстанция намира
също така, че издаденото НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото в него не се съдържа
подробно, ясно и точно описание на нарушението - най-вече изпълнителното деяние
на същото и обстоятелствата, при които е извършено. В случая, в
обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него НП е описано
изпълнително деяние от което не може по никакъв начин да стане ясно с какви
конкретни действия и/или бездействия на санкционираното лице, наказващият орган
е приел, че дружеството е извършило административното нарушение. Не става ясно
дали дружеството е привлечено към административнонаказателна отговорност на
основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ в хипотезата на извършено от него
нарушение на чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗОПБ или в хипотезата на допускане
извършването на такова нарушение, поради което не може еднозначно да се
установи дали санкционираното лице е определено като субект на нарушението в
качеството си на извършител или на допустител.
В мотивите на постановеното решение
районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени
доказателства, така и показанията на разпитания по делото свидетел. В тази
връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с
които е отменено наказателното постановление.
Освен това, налице е и визираното от
районния съд нарушение на материалния закон.
Неправилно и незаконосъобразно на „БЕЛОВО 2014“ ЕАД е наложено
административно наказание, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, в качеството му
на извършител на нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 2 от същия закон. Настоящата
съдебна инстанция намира, че с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ,
законодателят не е предвидил отговорност за всяко административнонаказателно
отговорно лице, което е страна в размяна на парични средства над нормативно
определена стойност. Административнонаказателният състав на чл. 5, ал. 1 от
ЗОПБ предвижда налагане на наказание на този, който извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 3 от същия закон. Съответно нормата на чл. 3
императивно регламентира плащанията на територията на страната над определена
стойност или по договори над определена стойност да се извършва само чрез
превод или внасяне по платежна сметка. Субект на това задължение и в частност
субект на задължението за предаване на пари е субект (адресат) и на
административното задължение по чл. 3 от ЗОПБ. Доколкото регламентираният
състав на административно нарушение по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ се свързва с
неизпълнение на задълженията по чл. 3 от същия закон, плащанията над определена
стойност или по договорите над определена стойност да се извършват само чрез
превод или внасяне по платежна сметка, субектът на задължението за плащане и в
това си качество и на адресат на задължението по чл. 3 от ЗОПБ, е субект на
нарушението по чл. 5, ал. 1 от Закона. В този смисъл субект на
административнонаказателна отговорност по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, като извършител
на нарушение по чл. 3 от същия закон, може да бъде единствено и само платецът
на паричната престация, но не и получателят на плащането. Нито формулировката
на състава на нарушението по чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ, нито систематичното
тълкуване на санкционната норма с материалноправната разпоредба на чл. 3 от
Закона, нито друга законова норма дават основание да се направи извод, че с
разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ законодателят е предвидил отговорност за
всяко административнонаказателно отговорно лице, което е страна в размяна на
парични средства над определена стойност. Единствената възможна форма на
съставомерното изпълнително деяние в случая е действие по извършване на плащане
в нарушение на изискванията на чл. 3 от ЗОПБ. Фактическите действия по приемане
(получаване) на извършеното плащане, не са предмет на регулация от нормата на
чл. 3 от ЗОПБ и съответно получателят на предмета на престацията, извършена в
нарушение на чл. 3 от Закона не е субект на отговорността по чл. 5, ал. 1 от
ЗОПБ. Следователно липсва каквото и да е било нормативно основание за налагане
на административно наказание на лицето – получател на плащането, като
извършител на нарушението на чл. 3 от ЗОПБ.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Решението на Районен съд
гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като
неоснователна - без уважение.
Разноски пред настоящата инстанция се
претендират от ответника по касационната жалба съгласно представен списък по
чл. 80 от ГПК. По делото обаче не са представени доказателства, че разноски за
адвокатско възнаграждение са направени от ответника, поради което искането
следва да се остави без уважение.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 239/10.04.2020
г., постановено по н.а.х. дело № 2348/2019 г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/