РЕШЕНИЕ
№ 260090
гр.Поморие, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа
докладваното от районния съдия г.д. № 99 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе
пред вид следното :
Производството е образувано по искова молба от К.И.Г. *** против Г.М.Т. ***.
Ищцата твърди, че на 04.01.2018 г. ответницата е издала в
нейна полза запис на
заповед за сумата от 3 400 лева, без протест, с падеж 04.02.2018 г.
Сочи, че не получила плащане на падежа, поради което подала заявление по чл.417 ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 170/2019 г., по описа на РС – Поморие и издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което ищцата предявява иск за установяване на вземането си в горепосочения размер, основано на процесния запис на заповед.
Претендира се и разноските по делото, както и тези направени от нея в заповедното производство.
Правното основание на предявения иск е чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Предвид връчване на съдебните книжа на ответницата в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК, на основание на чл.47, ал.6 ГПК, съдът е назначил особен представител на ответницата.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. Представя писмено становище, с което поддържа исковата молба.
Ответницата в съдебно заседание се явява лично и се представлява от особения си представител.
Прави възражение за наличие на каузално правоотношение между страните по договор за покупко-продажба на МПС, за обезпечаване изпълнението на което е издаден процесния заповед, като твърди, че е погасила задължението си по това правоотношение чрез плащане.
За да разреши така поставения за решаване спор съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.
По делото е приложено ч.гр.дело № 170/2019 г., по описа на РС – Поморие, образувано по подадено заявление от ищцата против ответницата, в производството по което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 71/19.02.2019 г., въз основа на документ – запис на заповед, издаден на 04.01.2018 г., с която е разпоредено ответницата да заплати на ищцата сумата 3 400 лв., представляваща парично задължение, произтичащо от записа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2018 г., както и направените от заявителя в това производство разноски в размер 68 лв. Заповедта е връчена на ответницата в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, с разпореждане № 36/06.01.2020 г., заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането с указанията на съда е получено от заявителя на 15.01.2020 г.
На 14.02.2019 г., в срока по чл.415, ал.4 ГПК, заявителят е предявил настоящата претенция за установяване на вземането си, която е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В производството по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - заявител в заповедното производство при направено възражение от ответника - длъжник за наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден записът на заповед, послужил като документ за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417, т. 9 ГПК, не е достатъчно да докаже само редовността на записа на заповед от външна страна, но следва да докаже фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по каузалното правоотношение, а ответникът - погасяването му – Решение № 128/25.09.2012 г. по т. д. № 561/2011 г., II т. о., ТК на ВКС.
Безспорно се установява от представените по делото доказателства, че на 15.11.2017 г., между „Виола фрукт“ ЕООД гр.Варна, представлявано от ответницата, като продавач и ищцата К.И.Г., като купувач, двете страни представлявани от пълномощника А.И.Т. ***, е сключен договор за покупко-продажба на МПС „Мерцедес Спринтер“ с рг. № В 6166 ВВ, за продажна цена в размер 1 000 лв., препис от който договор е представен по делото.
Спорен по делото е размерът на цената по договора.
Съдът намира, че действителната продажната цена по договора е в размер 5 400 лв., което обстоятелство безспорно се установява от представения по делото и неоспорен от ответницата препис от разписка от 07.11.2017 г., съгласно която ответницата е получила в брой продажна цена за превозното средство в горепосочения размер.
Показанията на изслушания по делото св.В.Д.И., че цената по договора е била в размер на исковата претенция не се кредитират от съда, тъй като същите се опровергават от горепосочената разписка.
Установява се от показанията на посочения св. В.И., както и от тези на пълномощника на страните А.И.Т., че договорът е развален извънсъдебно, поради констатирано при проверка на превозното средство, извършена на 07.12.2017 г., несъотвествие в номера на двигателя на автомобила, видно от представения по делото препис от заявление за промяна на регистрация на превозно средство, като след развалянето купувачът върнал на продавача превозното средство, а последният се задължил да върне на купувача продажната цена, като за обезпечение на това задължение ответницата подписала запис на заповед.
Следващият основен спорен въпрос е дали по процесният запис на заповед е извършено плащане от ответницата, в каквато насока са показанията на св.В.И. и св.С.И..
Както бе посочено цената по договора е 5 400 лв., в който размер същата следва да бъде върната от продавача на купувача.
Установява се от показанията на св.Т., че за изпълнение на това свое задължение ответницата е издала запис на заповед за сумата 5 400 лв., след извършено частично плащане от 2 000 лв., този запис е унищожен, като за остатъка от цената е издаден процесния запис на заповед, по който не се установи ответницата да е извършила плащане.
Съдът изцяло кредитира показанията на св.Т. за установяване на горепосочените обстоятелства, тъй като същите се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства относно цената на превозното средство, обратно не кредитира показанията на св.И., който сочи цена на превозното средство, различна от действителната.
В съвкупност от изложеното съдът намира възражението на ответницата за погасяване на задължението й чрез плащане за недоказано, а като такова и неоснователно.
След като по делото се установи наличие на каузално правоотношение, за обезпечаване изпълнението на което е издаден от ответницата редовен запис на заповед, послужил като документ за издаване на заповедта за изпълнение и пораждането на задължението на ответницата по това каузалното правоотношение, а последната не доказа погасяване на същото чрез плащане, предявеният иск се явява установен по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Ищцата е направила искане за присъждане на разноските по делото, което с оглед изхода на спора е основателно и като такова следва да бъде уважено, поради което и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноски в размер 218 лв., от които 68 лв. заплатена държавна такса и 150 лв., възнаграждение на особения представител, както и в тежест на ответницата следва да бъдат възложени разноските на ищцата по заповедното производство в размер 68 лв.
Предвид основателността на претенцията на ищцата разноски на ответницата не се дължат.
Мотивиран от изложеното, Поморийски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.М.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, представлявана от особения представител адв.З.Ж., че дължи на К.И.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сумата 3 400 лв. (три хиляди и четиристотин лева), представляваща задължение, произтичащо от запис на заповед, издаден на 04.01.2018 г., ведно със за законната лихва върху главницата от 28.12.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 71/19.02.2019 г. по ч.гр.дело № 170/2019 г., по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА Г.М.Т., ЕГН **********, да заплати на К.И.Г., ЕГН **********, сума в размер 218 лв. (двеста и осемнадесет лева), представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Г.М.Т., ЕГН **********, да заплати на К.И.Г., ЕГН **********, сума в размер 68 лв. (шестдесет и осем лева), представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 170/2019 г., по описа на РС – Поморие.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :