Решение по дело №32/2023 на Административен съд - Разград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2023 г. (в сила от 11 април 2023 г.)
Съдия: Светла Петкова Робева
Дело: 20237190700032
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 58

 

гр. Разград, 11.04.2023 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на пети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА     

с участието на секретаря Ралица Вълчева, като разгледа адм. дело № 32 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 ЗДвП.

Постъпила е жалба от С. Т. Х. от гр. Р., подадена чрез адв. Р.В. от АК – Разград, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1075-000044 от 26.01.2023 г., издадена от началник група в ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.  В жалбата се сочи, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят твърди, че не е употребявал наркотични вещества и представя фиш за токсикохимичен анализ за отрицателни резултати от имунохимичен анализ на проби от кръв и урина. Излага съображения, че мярката нарушава принципа за съразмерност, тъй като осъществява търговска дейност, свързана с транспорт, и има две малолетни деца и болен баща, които се нуждаят от превоз до учебни, съответно, лечебни заведения. Моли заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.

Ответникът счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Оспорва годността на представения фиш за токсикохимичен анализ поради това, че пробите не са взети и изследвани по реда, установен в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 803091 от 25.01.2023 г., в който е отразено, че на 25.01.2023 г. в 10,24 ч. в гр. Разград, ул. „Добдруджа“ в посока бул. „Княз Борис“ управлява лек автомобил БМВ 630И с рег. № ** **** **, собственост на Г. И. И. от гр. Р., след употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, установено по надлежния ред с техническо средство DRUGTEST 5000 с фабр. № ARNJ-0010, eлектронната скала на който отчита положителен резултат за употреба на амфетамин. Издаден е талон за медицинско изследване № 083674.

В АУАН е посочено, че нарушителят управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози – нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Нарушителят е дал проби от кръв и урина, като за изследване на съдържанието на наркотични вещества в тях е назначена съдебно-химическа експертиза по образуваното Досъдебно производство № 330 ЗМ-16/2023 г. по описа на ОДМВР – Разград за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ НК.

Предвид съставения АУАН е издадена оспорената Заповед за прилагане на ПАМ № 23-1075-000044 от 26.01.2023 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

На 27.01.2023 г. по собствено желание жалбоподателят е дал проби от кръв и урина, които са били изследвани в Лабораторията по химико-токсикологични изследвания към МБАЛ – Варна при ВМА. Видно от представения Фиш за токсикохимичен анализ, при имунохимичен анализ в двете проби не са открити наркотични вещества. В забележка във фиша е отразено, че анализът няма доказателствена стойност.

Към датата на съдебното заседание 05.04.2023 г. не е изготвено заключение по съдебно-химическата експертиза, назначена по Досъдебно производство № 330 ЗМ-16/2023 г.  

В подкрепа на твърденията си, че мярката му причинява лични и имуществени проблеми, жалбоподателят представя дневници на две халета, в които отглежда птици, епикриза от Отделението по съдова хирургия в УМБАЛ „Медика“ - гр. Русе относно извършена операция на баща му Т. Х. А., служебна бележка № РД33-236/04.04.2023 г., издадена от ПГО „Станка Николица Спасо-Еленина“ - гр. Разград, че детето му Д. С. Т. е ученик в VIII клас и служебна бележка № 115/05.04.2023 г., издадена от ОУ „Св. Св. Кирил и Методий“- с. Ясеновец, че детето му Е. С. Т. е ученик в 5 клас.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира следното:

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган - началник група в ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция“. Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях лица. По силата на Заповед  № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, т. 1.3, ОДМВР - Разград е служба за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 ЗДвП. Със Заповед № 330з-1/04.01.2022 г., т. 1.4, директорът на ОДМВР – Разград е оправомощил началник група ОДПКПД в сектор „Пътна полиция“ да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1 ЗДвП за цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Разград. Следователно, оспореният акт е валидно издаден от оправомощено лице в кръга на делегираната му компетентност.

Заповедта е в установената форма, има необходимото съдържание по чл. 172 ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 АПК и при издаването й не са нарушени административнопроизводствените правила.

Административният орган е приложил правилно материалния закон. Съгласно чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС се прилага на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

В разглеждания случай е доказано управление на МПС след употреба на наркотични вещества, която е установена с тест. При наличието на тези факти и в условията на обвързана компетентност административният орган е бил длъжен да приложи ПАМ. Признаците на административното нарушение са установени с АУАН, който е редовно съставен и има доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Представеният от жалбоподателя фиш за токсикохимичен анализ не е доказателство, годно да опровергае фактическата констатация по АУАН за употребата на наркотични вещества от водача. Не случайно във фиша изрично е отбелязано, че анализът няма доказателствена стойност. Последващо дадените проби не са били взети, документирани и анализирани по правилата, регламентирани в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Без правно значение е фактът, че тези проби са били изследвани в същото лечебно заведение, в което съгласно чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1 се изпращат за изследване пробите кръв и урина, дадени от жалбоподателя при проверката. Съобразно чл. 171, т. 1, б. „б“, пр. последно ЗДвП резултатът от изследването от кръвна проба за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози е определящ само тогава, когато тази проба е била взета на място по чл. 11 от Наредба № 1; от медицински специалист по чл. 12 от наредбата; в присъствието на контролния орган, със съставяне на документите, посочени в чл. 12 - чл. 14 от наредбата; по начина, указан в чл. 15 - чл. 17 и е била анализирана по методите, посочени в чл. 23 от наредбата. На тези изисквания отговарят пробите, които са обект на изследване по съдебно-химическата експертиза, назначена по досъдебното производство, но към момента не е изготвено заключение по нея. Административният орган няма задължение да изчаква резултата от медицинското изследване, което би обезсмислило налагането на ПАМ и би създало неоправдан риск за безопасността на движението по пътищата, както за водача, така и за останалите участници. Разглежданата мярка има за цел да преустанови  противоправното поведение на водача и да изпълни превантивната си функция. Именно поради това тя се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача. В случай, че образуваното наказателно производство бъде прекратено, ще последва и отмяна на мярката. Но за прилагането й е достатъчен и само положителният резултат от теста. В подкрепа на тези изводи е съдебната практика, изразена в Решение № 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII о., Решение № 13216 от 23.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11024/2019 г., III о. и др.

Наложената ПАМ изпълнява предвидената в закона цел – да прекрати извършеното от дееца нарушение, както и да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения.

Неоснователен е доводът на жалбоподателя за несъразмерност на мярката, аргументиран с необходимостта да превозва стока и близки роднини. Временната невъзможност да управлява МПС несъмнено засяга личните и търговските интереси на жалбоподателя, но това е допустима от закона последица и е непротивопоставима на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата.

Що се касае до срока на мярката, той е посочен в закона и административният орган няма възможност да преценява и определя нейната продължителност. Съответно, не е необходимо органът да излага мотиви в тази насока.

С оглед на горното съдът приема, че не са налице отменителните основания по чл. 146 АПК, оспорената заповед е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р    Е    Ш    И   :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Т. Х. от гр. Р. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1075-000044 от 26.01.2023 г., издадена от началник група в ОДМВР – Разград, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/