Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 718 27.05.2022 година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав,
на двадесет и осми април през
две хиляди двадесет и втора година,
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ:
Константин Григоров
Яна Колева
секретар: Г. С.
прокурор: Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдия Григоров
касационно административнонаказателно дело № 352 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Т.Р.Д., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, срещу решение № 5 от 07.01.2022 г.,
постановено по АНД № 305/2021 по описа на Районен съд – Карнобат, с което е
изменено НП № 7473/20.10.2021 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“,
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ – София.
С касационната
жалба се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и отмяна на наказателното
постановление. Според жалбоподателя в хода на административнонаказателното
производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи
се, че АНО не е определил правилно правната квалификация на нарушението.
Неправилно РС преквалифицирал нарушението, като излязъл извън рамките на своята
компетентност. При определяне размера на наказанието не били взети предвид
критериите в чл.27 от ЗАНН. Нарушението не било безспорно доказано. Иска се
отмяна на съдебния акт и отмяна на НП.
В
съдебно заседание, касаторът Д., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Ответникът по касация – началник отдел „Контрол по РПМ“, дирекция „Анализ на риска
и оперативен контрол“, АПИ София, редовно призован, не изпраща представител, не
представя отговор на касационната жалба. Не сочи доказателства.
Представителят на прокуратурата
изразява становище за неоснователност на обжалването.
След преценка
твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен
съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Производството пред районен съд –
Карнобат било образувано по жалба на Т.Р.Д.
срещу НП № 7473/20.10.2021 г., издадено от началник отдел „Контрол по РПМ“,
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ – София, с което на Д., за
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП, вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.53,
ал.1, т.2 от ЗП било наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. С
обжалваното решение Районен съд – Карнобат изменил наказателното
постановление, като намалил размера на глобата от 1000 лв. на 500 лв.
За да постанови решението съдът приел
за установена описаната в наказателното постановление фактическа обстановка.
Преценил, че нормативно е предвидено допустимо движение на тежки ППС до
определени параметри без издадено разрешение, но при заплащане на такса, и
доколкото в случая управляваното от жалбоподателя ППС отговаряло на условията
на чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС, административнонаказателната разпоредба, която следвало да
бъде приложена била чл.177, ал.3 от ЗДвП, предвиждаща глоба от 500 до 3000 лв.
Предвид ТР № 8/16.09.2021 г. на ВАС, съдът преквалифицирал деянието по чл.177,
ал.3 от ЗДвП и намалил размера на глобата от 1000 на 500 лв.
Съгласно чл.63в от ЗАНН (нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021
г.), решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Отговорността на Т.Р.Д. била ангажирана за
това, че на 24.09.2021 г. около 10 ч. на път II-73, км. 51, на 50 м.
преди разклон за с. Камчия в посока гр. Карнобат – гр. Шумен, управлявал съчленено ППС с пет оси, от които МПС – Форд карго с две оси и полуремарке с три оси. При
извършена проверка било измерено натоварване на задвижващата втора единична ос
– 12,535 т., при максимално допустимо натоварване 11,5 т., съгласно чл.7, ал.1,
т.4 б.А от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ. С
превозното средство се превозвал слънчоглед.
Проверяващите преценили, че
съгласно чл.3, т.2 от Наредбата, при надвишаване нормите по чл.7 ППС е тежко.
Описали още, че ППС е извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредбата.
За така измерените параметри водачът не представил валидно разрешение
(разрешително или квитанция за платени пътни такси), издадено от съответната
администрация, управляваща пътя. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП, вр. чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11/03.07.2001 г., а наказанието наложено на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП – глоба в размер на 1000 лв.
Съгласно чл.53, ал.1, т.2 от ЗП,
наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1,
т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят
да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и
товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б „а“
от ЗП указва, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение
се забраняват, в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства.
Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от
3.7.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства
на МРРБ (в редакцията към момента на нарушението 20.10.2021 г. - ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от
1.01.2017 г., доп., бр. 108 от 2020 г.), във вътрешността на страната
съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и
проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия
извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за
земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация
и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача,
на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена
такса в случаите по чл.14, ал.3.
Според чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 3.7.2001 г., извънгабаритните
и/или тежките ППС, на които се разрешава да се движат след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 тона или натоварване на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на
ос по раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30 м.,
височина - до 4,30 м., и дължина - до 22 м. Т.е. извънгабаритните и/или тежките
ППС, които отговарят на някое от предвидените в тази норма условия, могат да се
движат по пътищата само след заплащане на дължимата такса.
Анализът на посочените правни норми
води до извод, че изпълнителното деяние по чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от ЗП – без разрешение включва всички режими по
чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата – без документ за
заплатена дължима такса, когато размерите са в допустимите извънгабаритни норми
по чл.14, ал.3, във връзка с чл.8, ал.5 от Наредбата или без издадено
разрешително в останалите случаи.
По делото няма спор, че ППС,
управлявано от Т.Д. е тежко по смисъла на чл.3, т.2, вр. чл.7 и извънгабаритно
по смисъла на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2001 г. Няма спор и относно
установеното превишение на натоварването на задвижващата втора задвижваща ос.
Тези данни са описани подробно в АУАН и НП. В конкретния случай, превозното
средство е с обща маса 42 735 кг., т.е. до 45 т. (л.13) и установеното натоварване на ос не превишава, повече от 30%
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ. Измереното натоварване
на задвижващата (втора) единична ос е 12,535 т. при максимално допустимо
натоварване 11,5 т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ от Наредбата. Тези данни,
установени от АНО сочат, че са налице предпоставките по чл.14, ал.3 от Наредбата, поради което процесното ППС можело да се движи след заплащане само на
дължимата такса, но такава не била платена.
Не може да бъде споделен изводът на районния съд,
че в случая отговорността следвало да бъде ангажирана на основание чл.177,
ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като специално разрешение не се изисквало, тъй като били
налице предпоставките по чл.14, ал.3 от Наредбата. Наказанието не следвало да се наложи по чл.53, ал.1, т.2 от
ЗП.
Разпоредбите на чл.177, ал.3
от ЗДвП и чл.53, ал.1
от ЗП не уреждат идентични обществени отношения. Същите са част
от два различи материални закона. Разпоредбата на чл.177, ал.3
от ЗДвП е свързана с целта на закона, формулирана в чл.1, ал.2 от ЗДвП – да се опазват животът и здравето на участниците в
движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват
имуществото на юридическите и физическите лица (т.е. тяхната собственост),
както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Докато
текстът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, защитава обществените отношения,
свързани с правото на администрацията, управляваща (а не притежаваща) пътя да
прецени доколко е допустимо преминаването на определено извънгабаритно или
тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата товароносимост и
евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му впоследствие. Касае се
за две различни административни нарушения – по чл.177, ал.3
от ЗДвП и по чл.53, ал.1
от ЗП, които се установяват от различни органи и при различни
условия.
Актът за установяване
на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.56, ал.2, т.1 от ЗП. Същото
е оправомощено от Председателя на УС на АПИ със Заповед № РД-11-520 от 11.05.2021
г. Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, оправомощен със Заповед №
РД-11-1266 от 17.10.2019 г. на Председателя на УС на АПИ гр. София и в
съответствие с процесуалните правила.
Правилно е определен субектът на
нарушението, доколкото по делото е установено, че касационният
жалбоподател Д. като физическо лице, водач на автомобила, е нарушил забраната за движение без
специално разрешение - разрешително или квитанция, при надвишаване на максимално
допустимата маса на ППС.
От субективна страна деянието е
извършено виновно, тъй като водачът, преди да предприеме превоза на товара е
следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар
не надвишават максимално допустимите норми по Наредбата. Този извод може да
бъде направен от чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, който регламентира
задължението на водачите на тежките и извънгабаритните ППС за движение по
пътната мрежа само след разрешение от администрацията, управляваща пътя.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав намира, че правната квалификация на нарушението, описано в НП е
коректна, като водачът е нарушил именно чл.26, ал.2,
т.1, б. „а“ от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата и е
наказан в съответствие с разпоредбата на чл.53, ал.1,
т.2 от ЗП. Процесното НП е законосъобразно, а жалбата неоснователна.
Доколкото жалба е подадена единствено
от наказаното лице и с оглед забраната за влошаване положението на
жалбоподателя, решението на Районен съд – Карнобат следва да бъде оставено в
сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с
чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас XXVI-ти състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5/07.01.2022 г. постановено по АНД
№ 305/2021 г. на Районен съд – Карнобат, с което е изменено наказателно
постановление № 7473/20.10.2021 г., издадено от началник отдел „Контрол по
РПМ“, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, АПИ – София, с което на Т.Р.Д.
***, за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.А от ЗП, вр. с чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е
наложено наказание глоба, като размерът на глобата е намален от 1000 лв. на 500
лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: