Решение по дело №202/2022 на Административен съд - Кюстендил

      Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е № 228

                                                 гр.Кюстендил, 25.10.2022год.

                                                   В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на двадесет и осми  септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                                                           АСЯ  СТОИМЕНОВА   

при секретаря  Лидия Стоилова  и с участието на прокурора Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Стойчева  КАНД № 202 по описа за 2022год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на  чл.63в  от  ЗАНН  във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Х.П.Н. ***, чрез пълномощника си адв. А.Т., оспорва с касационна жалба  решение № 93 от 21.04.2022г. на  Районен  съд – Кюстендил  по  АНД  № 858/2021г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 183/13.07.2021г.,  издадено от директора на Регионална дирекция по горите  – Кюстендил.  Релевирано е  касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.  Нарушението на закона поради неправилното му прилагане се обосновава с твърдения за маловажност на случая по см. на чл.28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на решението  и  отмяна  на  наказателното  постановление.

В настоящото производството се разглежда  и  частна касационна жалба, предявена от  Х.П.Н.  чрез пълномощника му адв. Т., срещу определение № 214 от 07.06.2022г. на Районен  съд – Кюстендил  по  АНД  № 858/2021г. за допълване на постановеното решение по делото с присъждане на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. в полза на  РДГ – Кюстендил. Сочи  неправилност на оспорения съдебен акт и иска отмяна на същия.

Ответникът - Регионална дирекция по горите  – Кюстендил, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт Анелия Е., е представил писмен отговор за оспорване на предявените касационна и частна касационна, жалби.

В съдебно заседание юрк Е. поддържа изложеното  в писмения отговор, становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.   

Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната и на частната касационна жалби.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакуваните съдебни актове, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Частната касационна жалба е подадена в срок от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване  и е редовна, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледани по същество, касационната жалба и частната касационна жалба се приемат за неоснователни. Съображенията са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено  Наказателно постановление № 183 от 13.07.2021год., издадено от директора на Регионална дирекция по горите - Кюстендил, с което на касатора  Х.  П.Н. е наложено административно наказание  “глоба” в размер на 300,00лв.  на  осн. чл.257, ал.1, т.1  от  Закона за горите  във  вр. с чл.16, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1 от  30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии.

 Административнонаказателната  отговорност на нарушителя като лице, упражняващо частна лесовъдска практика,  е ангажирана  за това, че  на 10.05.2021год.  в      землището на с. Ваксево, община Невестино е издал електронен превозен билет № 7902/00039810052021/161328 с  код Z2LYLCP  от 10.05.2021г.  за повторно преместване на дървесина без да е изпратил SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ – Кюстендил, което деяние е квалифицирано като нарушение на чл.16, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1/2012г.

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 183 от 21.06.2021г., който е издаден въз основа на Констативен протокол № 140130/10.06.2021г.  за  извършена проверка  в електронната система на ИАГ на  издадените електронни превозни билети. Същият е приложен към  административнонаказателната преписка.

В производството пред районния съд  АНО  е представил копия от удостоверението за  лесовъдска практика на името на нарушителя и от издадения електронен превозен билет, съдържащ  данни и за последващите превозни билети, вкл. за процесния. Съдът е разпитал длъжностните лица при ответника, които с показанията си потвърждават констатациите в АУАН и обясняват механизма за издаване на електронни превозни билети. 

При  изложените фактически обстоятелства, районният съд потвърждава  наказателното постановление по съображения за законосъобразност. Приема се, че не  са налице съществени нарушения на изискванията относно реда за съставяне и съдържанието на АУАН и НП, а в преценката си по същество – че  административното нарушение за доказано.  Мотивиран е отказ за приложение на чл.28 от ЗАНН.

По искане  в молба от 03.05.2021г. на юрк Е.,  съдът се е произнесъл с оспореното определение № 214/07.06.2022г., с което е допълнил постановеното решение по делото в частта за разноските, като е осъдил  Х.  П.Н. *** деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв., определено по правилото на чл.37,ал.1 от ЗПП вр. с чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразно фактическата и правна сложност на делото.  

Касационната  инстанция, при служебната проверка на обжалваните  съдебни актове съобразно изискванията на чл.218, ал.2 от АПК, не констатира основания за нищожност и недопустимост на същите. Преценката за съответствието с материалния закон на оспорените решение и определение, както и относно посочените в жалбите пороци, сочещи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, съотв. по чл.209, т.3 от АПК,  обосновава следните изводи:

По отношение на съдебното решение:

Преценката за съответствие с материалния закон, сочи на постановено правилно  решение. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства съдът е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност  и  доказаност  на  релевираното деяние. Районният съд законосъобразно е приел, че съдържанието на АУАН и на НП съответства на изискванията на чл.42,т.3  от ЗАНН, съотв. на чл.57, ал.1,т.5 от ЗАНН, с оглед на което предявеното обвинение е ясно. Подробно и конкретно са описани обстоятелства от състава на  административното нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, който  предвид  общата формулировка,  изисква точно и ясно описание на  действията, респ. бездействията на нарушителя като лице упражняващо лесовъдска практика, съставляващи неизпълнение на конкретни задължения, възложени му със закона или подзаконовите актове по неговото прилагане. В случая е налице привръзка с разпоредбата  на чл.16, ал.6 и ал.7 от Наредба № 1 от 2012г.  за контрола и опазването на горските територии, в която е предвидено поведението, дължимо от лицата по чл.211, ал.2 от ЗГ  при необходимост от многократно преместване на една и съща дървесина.  Изводите са за отсъствие на  нарушения на процедурата по административно наказване.    

По съществото на релевираното нарушение, обосновано  въззивния съд е приел, че съставомерното деяние е доказано. Както се посочи, съставът на административното нарушение по чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите  е  конкретизиран  чрез точно и ясно описание на бездействието на нарушителя във връзка със задължението с  чл.16, ал.7 вр. с ал.6  от Наредба № 1/2012г.  Според  общото  правило на чл.211, ал.1 от ЗГ, дървесината се транспортира, придружена с превозен билет, който се издава от лицата по ал.2 на чл.211 от закона, вкл. от лицата по т.2, упражняващи лесовъдска практика. Според           чл. 15б, ал.1 от Наредба  № 1/2012г., превозният билет се издава чрез интернет информационната система на ИАГ. Налице е  регламентация и за случаите, когато възниква необходимост от преместване на дървесината, за транспортирането на която вече е издаден превозен билет. Уредбата е  в чл.16 от Наредба № 1/2012г., който предвижда правила за  издаване на нов, наричан последващ превозен билет, който придружава дървесината при последващото й транспортиране.  Според чл.16, ал.6 от Наредбата, последващи превозни билети се издават само за еднократно преместване (претоварване) на дървесината, транспортирана с превозни билети по чл. 211 ЗГ, но в ал.7 на чл.16 е въведено изключение от горното правило според което, при необходимост от многократно преместване на една и съща дървесина, последващите  превозни билети се издават от лице по чл. 211, ал. 2 ЗГ след изпращане на SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ, на чиято територия се намира дървесината, не по-късно от 1 час преди издаването на всеки нов превозен билет / чл.16, ал.8 от Наредбата/.  

От анализа на събраните по делото доказателства в контекста на приложимото право е безспорно, че нарушителят като лице, упражняващо лесовъдска практика е издал последващ превозен билет за процесната дървесина  без да изпрати SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ.  Представеният  констативен протокол, който е официален свидетелстващ документ с необорена материална доказателствена сила, както и показанията на разпитаните длъжностни лица при РДГ-Кюстендил, установяват категорично нарушението и неговия извършител. На  нарушителя  принадлежи задължението  да провери  дали има необходимост от многократно преместване на дървесината  и в зависимост от това да  издаде последващ превозен билет. В случая такъв е издаден, т.е. горната преценка е проведена, но  без преди това  да  е  изпратено  SMS съобщение до дежурния телефон на РДГ, каквото е изискването на чл.16, ал.7 от Наредбата.  Извън горното, индикация за наличие на многократно преместване на дървесината  са данните за броя издадени превозни билети, които са общо три, видно от приложените по делото документи. Доказано е съставомерното деяние и  за извършването му правилно е ангажирана отговорността на нарушителя с процесното НП.   

Във връзка с наведеното касационно основание за маловажност на случая, настоящият състав на касационната инстанция счита за обоснован и законосъобразен отказът на въззивния съд да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.  Процесното административно нарушение  не се отличава от другите случаи на извършено такова, както се сочи в оспореното решение. Нарушението е на формално извършване и за реализацията на състава не е необходимо настъпването на определен резултат.  От фактите по делото не се установяват смекчаващи вината обстоятелства или други обсотятелства, които да характеризират  деянието с  по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Смекчаващите вината обстоятелства са отчетени от АНО при определяне  размера на наложеното наказание, който е  минималният  предвиден в закона.

От изложеното следва, че  издаденото НП е законосъобразно. Правните изводи  на районния съд за потвърждаване на същото са правилни. Дължимо е решение по чл.221, ал.2 от АПК за оставяне в сила на въззивния съдебен акт.  

По частната касационна жалба:

Оспореното определение е правилно. Същото е постановено по допустимо и основателно искане, предявено по реда и при условията на чл.248, ал.1 от ГПК вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.63д, ал.1  от ЗАНН.  Районният съд с решението по делото,  е  потвърдил  процесното НП, но е пропуснал да се произнесе по искането на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, предявено в последното съдебно заседание, видно от протокола от 22.03.2022г.  Процесуалният  ред за преодоляване  пропуска  на съда е чрез допълване на постановеното решение със съдебен акт – определение, както е процедирано в случая.  От друга страна, въззивната жалба срещу НП е отхвърлена, поради което и на осн. чл.143, ал.3 от АПК вр. с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ответникът  има право на разноски, вкл. за възнаграждение,  доколкото е защитаван от юрисконсулт /арг. чл.63д, ал.4 от ЗАНН/. Последното е определено в размер, съобразен с правилото на чл. 63д, ал.5 от ЗАНН във вр. с чл.37 от ЗПП. При горните констатации, оспореното определение е правилно и   предявената жалба като неоснователна,следва да се отхвърли.

Предвид изхода по настоящото дело и претенцията на пълномощника на ответника, съдът присъжда в полза на РДГ- Кюстендил,  юрисконсултско възнаграждение  за касационната инстанция в размер на 80,00лв., платими от касатора.

            Водим от горното,  Административният съд

                                                    

    Р   Е   Ш   И:

 

ОСТАВЯ  В  СИЛА  решение № 93 от 21.04.2022г.  на  Районен съд – Кюстендил,  постановено по АНД № 858/2021год.

ОТХВЪРЛЯ  частната касационна жалба, предявена от Х.П.Н.  чрез пълномощника му адв. Т.,  срещу определение № 214 от 07.06.2022г. на  Районен  съд – Кюстендил  по  АНД  № 858/2021г.

ОСЪЖДА  Х.П.Н., ЕГН **********,***,  да заплати на Регионална дирекция по горите – Кюстендил,  бул. „България“ № 33, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00лв.

            Решението не подлежи на обжалване.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

Председател:                                         Членове: 1.                             2.