РЕШЕНИЕ
№ 678
гр. Бургас, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско
дело № 20212100501533 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна
жалба вх.№262576/22.07.2021г., подадена от ,,ЧОКИ 78“ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр.Карнобат, обл.Бургас, бул. „Девети септември“ №30,
представлявано от Емил Михайлов Дюлгерски, чрез адв.Димитринка Вълева-БАК, със
съдебен адрес: гр.Карнобат, ул.,,Георги Димитров“№6, срещу Решение
№260074/02.07.2021г., постановено по гр.д.№507/2020г. по описа на Районен съд- Карнобат.
С посоченото решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният иск по чл.109 от
ЗС за осъждане на ответника ,,Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, ул.,,Христо Г.Данов“ №37, представлявано от
Карл Денк, Здравко Огнянов Братоев и Александер Сипек, да отстрани за своя сметка
стоманобетонен електрически стълб и преминаващите електропроводни кабели за ниско
напрежение, разположени в северната част на недвижим имот, собственост на ищеца,
находящ се в гр.Карнобат, обл.Бургас, Промишлена зона ,,Север“, представляващ терен с
площ 530кв.м., съставляващ УПИ№ХVІІІ, отреден за автомивка и автосервиз в кв.№11 по
застроителния и регулационен подробен устойствен план на гр.Карнобат, промишлена зона
,,Север“, при граници: при граници:изток и север УПИ№ІІ /определен за горива и
строителни материали и площадка на фирми/, запад- УПИ№ІІІ /за озеленяване/, юг- улица,
ведно с разположения в имота маслоуловител с площ 20кв.м., изграден от западната страна
1
на реката, която в участъка, граничещ с имота на ищеца е ограничена с бетонови подпорни
стени.
Със същото решение, съдът е осъдил ,,ЧОКИ 78“ ЕООД, да плати на ,,Електроразпределение
Юг“ ЕАД, сумата от 860 лева, представляваща направените от ответника разноски по
делото.
Съдът е осъдил ,,ЧОКИ 78“ ЕООД, да заплати по сметка на РС-Карнобат, сумата от 380
лева- разноски за вещи лица по назначената тройна СТЕ.
С жалбата се изразява недоволство от постановеното първоинстанционно решение.
Жалбоподателят намира същото за незаконосъобразно.
На първо място излага становище относно правната природа на негаторния иск като
средство за защита правото на собственост. Счита, че районният съд не изяснил спорни по
делото въпроси относно възникването в полза на ответното дружество(въззиваем)
сервитутно право, както и във връзка с наличието на необходимите разрешителни и
документация за поставяне на стоманобетонен стълб и електропроводни линии.
Направено е обобщение на изводите на районния съд, като се твърди, че по делото не били
обсъдени всички доказателства в тяхната съвкупност.
Жалбоподателят твърди, че тъй като в случая се касаело за строеж в чужд имот, не
следвало да се доказва с какво се пречи на собственика да упражнява правото си на
собственост в пълен обем. Развива съображения досежно понятието ,,енергиен обект“ и
,,сервитутна зона“. Позавава се на разпоредбата на чл.60 от ЗЕЕЕ(1999-2003г.). Излага
становище, че съгласно горецитираната норма, законовият сервитут представлявал правна
възможност, която възниквала при спазване законовите изисквания за изграждането му и
правилата за безопастност. Цитира съдебна практика (Решение№454/14.12.2012г. по гр.д.
№467/2012г. І-во г.о. на ВКС; Решение№20/12.04.202г. по гр.д.№354/2008г. ІІІ-то г.о. на
ВКС).
Навежда доводи, че с оглед установяване действащата нормативна уредба, следвало да бъде
изяснено обстоятелството относно годината на поставяне на стоманобетонния стълб.
Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства(заключения на вещите
лица по извършената СТЕ експертиза, гласни доказателства). Посочва, че
първоинстанционният съд, в нарушение на процесуалните правила не приел към
доказателсвената съвкупност представената от ищеца скица, издадена от Община Карнобат
на 21.01.2013г. , на която не бил нанесен процесния стълб. Счита, че същата следвало да
бъде приета като доказателство пред настоящата инстанция.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на сторените
в производството пред двете инстанции съдебно- деловодни разноски. С въззивната жалба
са направени доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от
,,ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ЕАД, чрез юрисконсулт Кристиян Николов, с който
2
същата се оспорва изцяло.
Посочва се, че от представените в първоинстанционното производство доказателства се
установило, че въззиваемото дружество се явявало собственик на въздушен
електропровод(въздушна линия ниско напрежение) в гр.Карнобат, част от който бил и
процсният стоманобетонен стълб.
Навеждат се доводи, че електропроводът представлявал енергиен обект по смисъла на §1,
т.17 от ДР на ЗЕЕЕ(отм.). Пояснява се, че последният бил заведен като дълготраен
материален актив на електроразпределителното дружество. Твърди се, че от процесния
електрически стълб, с електрическа енергия се снабдявали двама потребители, включително
и ,,ЧОКИ 78“ЕООД, поради което последният представлявал част от
електроразпределителната мрежа. Подчертава се, че данни за снабдяване с ел.енергия на
имота на въззивното дрежедтво, се съдържали от 2004г.
Излагат се аргументи, че процесният стълб бил нанесен в кадастралния план на гр.Карнобат
още през 1991г. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.
Посочва се, че съгласно §26, ал.1 от ПЗР на Закона за енергетиката, възникналите по силата
на отменения ЗЕЕЕ сервитутни права в полза на енергийните предприятия за съществуващи
към влизането в сила на този закон енергийни обекти, запазвали действието си .
Навеждат се доводи, че сервитутното право не се обуславяло от законността на енергийния
обект. В подкрепа на изложеното цитира съдебна практика (Решение №296 о 12.12.2018г. ,
постановено по гр.д.№2805/2018г. на ВКС; Решение №807 от 01.12.2010г. по гр.д.
№1081/2009г. на ВКС, І-во г.о.; Решение №237 от 09.04.2009г. по гр.д.№621/2008г.на ВКС,
ІІІ-то г.о.; Решение №97 от 28.04.2014г. по гр.д.№5931/2013г. на ВКС, І-во г.о.; Решение
№394 от 21.01.2012г. по гр.д.№52/2011г. на ВКС, І-во г.о.).
Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. Претендира се присъждане на
сторените пред настоящата инстанция разноски. При условията на евентуалност, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар на насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежно упълномощен
адвокат и отговаря на изискванията на чл.260 и 261 от ГПК. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на
основание чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или
недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съдът като съобрази становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и
приложимото право, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Ищцовото дружество твърди, че е собственик на терен с площ от 530 кв.м., съставляващ
УПИ XVIII /отреден за автомивка и автосервиз/ в кв.11 по ЗР-ПУП на гр.Карнобат,
Промишлена зона „Север“, през северната част на който преминават електропроводни
3
кабели за ниско напрежение и е разположен стоманенобетонен електрически стълб. В
исковата молба се посочва, че имотът е придобит от ЕТ „Чоки-Чанка Дианова“, последната -
съпруга на Е.Д., управител на ищцовото дружество, като в същия не е имало
стоманенонобетон стълб. За първи път съществуването на този стълб било установено през
март 2020г. във връзка с инвестиционните намерения за извършвавне на строителство в
имота. Претендира ответното дружество да бъде осъдено да премахне за своя сметка стълба
и кабелите.
Така предявеният иск има своето правно основание в чл.109 от Закона за собствеността
(ЗС).
В срока за отговор ответното дружество е оспорило иска, сочейки, че се касае за вече
изграден енергиен обект, при действието на ЗЕЕЕ /отм./ и сервитутните права в полза на
енергийните предприятия за съществуващи енергийни обекти запазват действието си към
влизане в сила на ЗЕ.
В подкрепа на становищата си страните ангажират доказателства. Представени са писмени
доказателства, установяващи правото на собственост, допуснати са гласни доказателства и
са извършени и приети двойна комплексна СТЕ и комплексна тройна СТЕ.
Установява се, че ищцовото дружество е собственик на процесния имот на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №185, том І, рег.№740, дело
№149/2020 на Нотариус Мариана Стоева рег.№581 в регистъра на НК, с район на действие
РС-Карнобат.
От приетите по делото две заключения на комплексна двойна и тройна СТЕ се установява,
че процесният стълб е елемент от схемата ниско напрежение-въздушна линия и е заснет и
нанесен в кадастрания и регулационен план на ПЗ „Север“ при изработването на плана през
1991 г., като елемент от надземния кадастър. Това е станало със Заповед №109/21.03.1991г.
на председателя на ВрИК при ОбНС Карнобат, с която планът е одобрен. Проследени са
партидите и карнетите. ВЛ са посочили, че изобразяването на съоръжение от
електропреносната мрежа в КП е извършено съглсно „условни знаци на кадастралните
планове на населените места и назастроени терени-мащаби 1:1000 и 1500“. Поясняват, че
стълбът е строеж по смисъла на т.39 от §5 ДР на ЗУТ.
ВЛ посочват, че че процесният стълб служи за осигуряване на захранване на УПИ ХVІІІ
/процесния имот/ като има две ел.табла.
По делото са разпитани двама свидетели-за ищеца свидетелката Чанка Дюлгерска, съпруга
на управителяна на ищцовото дружество, и за ответника- свидетеля Н., служител на
ответното дружество. Показанията на ищцовата свидетелка, както правилно е приел
първоинстанционният съд не следва да бъдат кредитирани както поради очевидната
заинтересованост от изхода на делото, така и поради противоречие с останалите
доказателства по делото. Както от от обясненията на експертите, така и от приложения от
тях снимков материал от огледа на мястото, се установява, че процесния стълб не се е
„появил“ през 2020 г. , а се е намирал в имота много преди това.
4
При така установените факти съдът намира въззивната жалба за неоснователна.
С иска по чл. 109 от ЗС, собственикът на недвижим имот търси защита срещу всяко лице,
което макар и да не оспорва правото му на собственик на имота, чрез конкретни действия
създава пречки за упражняване на правомощията на собственика- напр. на възможността да
ползва имота си според нуждите и предназначението му. Във всеки от случаите, при които
правото на собственост се защитава чрез негаторния иск по чл. 109 ЗС, съдът следва да
установи безспорно доказана от страна на ищеца по делото собственост и да изследва онази
съвкупност от действия или бездействия на ответника, за която се твърди че ограничава
осъществяване на собственическите правомощия, за да установи има ли препятстване на
възможността да се упражнява правото на собственост, в какъв обем са ограниченията и
може ли да се даде търсената защита съобразно разпределението на доказателствената
тежест. Следователно такъв иск може да се води успешно само ако действията на ответника
са противоправни и е налице конкретно нарушаване на правата на ищеца. В настоящия
случай, като се съобразят фактите по делото за вида и характера на пречките, които се
изтъкват от ищеца /поставен в северната част на собствения му имот стоманенобетонен
стълб/ следва да се приеме, че такава зависимост липсва. По делото не се установяват
действия на ответника, които да са в нарушение на строителни правила и норми, които са
установени в закона. От събраните по делото доказателства може да се направи еднозначен
извод, че процесният енергиен обект е издигнат най-късно през 1991 г., тъй като от тогава
процесният стълб е елемент от схемата ниско напрежение-въздушна линия и е заснет и
нанесен в кадастрания и регулационен план на ПЗ „Север“ при изработването на плана през
1991 г., като елемент от надземния кадастър. Това е станало със Заповед №109/21.03.1991г.
на председателя на ВрИК при ОбНС Карнобат, с която планът е одобрен, т.е. много преди
ищцовото дружество да придобие собствеността върху процесния имот. Ето защо следва да
се приеме, че по силата на чл.60 ал.2 т.1 ЗЕЕЕ/отм./за електроразпределителното дружество
е възникнало сервитутно право, което е запазило действието си и при Закона за енергетиката
- §26 ал.1 ПЗР на ЗЕ и затова собственикът на имота, в който е поставен електрическия
стълб следва да търпи произтичащите от това сервитутно право ограничения.
Като е приел, че искът е неоснователен и недоказан, първостепенният съд е приложил
правилно материалния закон.
По изложените съображения съдът намира решението за правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Страните претендират разноски, като предвид изхода от делото в тежест на въззивника
следва да бъдат възложени сторените от въззиваемите такива за въззивната инстанция, които
следва да бъдат определени на 180 лв.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №260074/02.07.2021г., постановено по гр.д.№507/2020г.
по описа на Районен съд- Карнобат.
ОСЪЖДА ,,ЧОКИ 78“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Карнобат, обл.Бургас, бул. „Девети септември“ №30, представлявано от Емил
Михайлов Дюлгерски, чрез адв.Димитринка Вълева-БАК, със съдебен адрес: гр.Карнобат,
ул.,,Георги Димитров“№6 да заплати на ,,Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:гр. Пловдив, ул.,,Христо Г.Данов“№37, представлявано
от Карл Денк, Здравко Огнянов Братоев и Александер Сипек, сумата от 180 лв. /сто и
осемдесет лв./, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от получаване на
съобщение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6