Присъда по дело №5709/2011 на Районен съд - Пловдив
Номер на акта: | 40 |
Дата: | 27 януари 2012 г. (в сила от 23 април 2012 г.) |
Съдия: | Весела Иванова Евстатиева |
Дело: | 20115330205709 |
Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
Дата на образуване: | 25 август 2011 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви към
присъда по НОХД N 5709 / 2011г. по описа
на ПРС, V н.с.
Районна
прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.М.А. за извършено престъпление
по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. ІІ, т. 4 пр. ІІ и т. 5 вр. с
чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” от НК за това, че на 11.04.2011 год. в
гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, след предварително
сговаряне с И.И.Б. ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот – ключалка на лек автомобил марка
„Форд Екскорт” с регистрационен номер ***, чрез използване на техническо
средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи, както следва: един брой
музикален плейър за кола, марка „Дива”, с падащ панел и с дистанционно
управление, на стойност 85 лева, един брой ударен електрически перфоратор,
марка „Райдер” в комплект с куфар, три броя бургии, лопатка и шило, на стойност
60 лева, два броя маламашки с дължина
Районна прокуратура – гр. Пловдив е повдигнала обвинение
срещу подсъдимия И.И.Б. за извършено престъпление по чл. 196 ал. 1 т.
2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. ІІ, т. 4 пр. ІІ и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с
чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, за това, че на 11.04.2011 год. в гр.
Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК,
след предварително сговаряне с А.М.А. ЕГН **********, в немаловажен случай,
чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – ключалка на
лек автомобил марка „Форд Екскорт” с регистрационен номер ***, чрез използване
на техническо средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи, както следва:
един брой музикален плейър за кола, марка „Дива”, с падащ панел и с
дистанционно управление, на стойност 85 лева, един брой ударен електрически
перфоратор, марка „Райдер” в комплект с куфар, три броя бургии, лопатка и шило,
на стойност 60 лева, два броя маламашки с дължина
В съдебно заседание представителят на
ПРОКУРАТУРАТА поддържа обвиненията с тази правна квалификация на деянията. По
отношение на индивидуализиране на наказанието предлага на подсъдимия А. да бъде
наложено наказание лишаване от свобода, което да бъде реално изтърпяно в
размер на три години, а по отношение на Б. – в размер на шест години.
ПОДСЪДИМИЯТ А.
се признава за виновен, дава обяснения по обвинението, лично и представляван от
сл.защитник адв.К. желае наказанието да бъде в размер на една година лишаване
от свобода.
ПОДСЪДИМИЯТ Б. се представлява от адв.М.,
който счита, че следва да бъде признат за невинен, алтернативно – да му се
определи наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода. По
отношение на този подсъдим съдебното производство протече в задочна форма – при
условията на чл.269 ал.3 т.1 от НПК.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подс. А.М.А. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, без образование, безработен, женен, осъждан, с ЕГН **********.
Спрямо А. са били постановени пет отделни влезли в сила осъдителни съдебни
актове, като последно е осъден по НОХД №
917/2004 год. на ПОС - с влязъл в сила на 11.12.2006 год. осъдителен съдебен
акт, с който му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода при Общ
режим за престъпление по чл. 354а ал. 1 пр. ІІІ и ІV вр. с чл. 26 ал. 3 вр. с
ал. 1 от НК, извършено на 23.07.2003 год.
Подс. И.И.Б. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, с начално образование, безработен, неженен, осъждан, ЕГН **********.
Б.
бил известен с прозвището “В.”.
Спрямо
Б. са били постановени осем отделни влезли в сила осъдителни съдебни актове,
последните от които са: с влязъл в сила на 02.10.2007 год. осъдителен съдебен
акт по НОХД № 1241/2007 год. на ПРС, 26 н.с., му е наложено наказание 10 месеца
лишаване от свобода при строг режим за престъпление по чл. 346 ал. 2 т. 2 пр. І
и т. 3 вр. с чл. 1 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 от НК, извършено на 09.06.2007
год.; с влязъл в сила на 20.08.2009 год. осъдителен съдебен акт по НОХД №
4387/2009 год. на ПРС, 22 н.с., му е
било наложено наказание ефективно 1 година и 6 месеца лишаване от свобода за
престъпление по чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 194 ал. 1
вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК, извършено на 17.08.2009 год.
Двамата подсъдими се познавали от
по-рано, срещнали се и се уговорили да си набавят имотна облага като извършват
кражби на вещи и части от моторно превозно средство. Така, на 11.04.2011 год.
двамата отишли на адрес гр. ***, където бил паркиран лек автомобил „Форд
Ескорт” с рег. № ***, ползван от свид. Л.Г.Й.. Същият ден свид. Й. отишъл на
адреса за да гостува на свои близки. Съхранявал в автомобила машини и
инструменти за извършване на строително-монтажни работи. Оставил автомобила
си заключен и паркиран пред блока на
посочения адрес. Подсъдимият Б. с отвертка счупил ключалката на задна лява
врата на лекия автомобил, а А. го пазел, и така Б. проникнали в МПС на
пострадалия Й.. От автомобила взели следните вещи - един брой музикален плейър
за кола, марка „Дива”, с падащ панел и с дистанционно управление, един брой
ударен електрически перфоратор, марка „Райдер” в комплект с куфар, три броя
бургии, лопатка и шило към него, както и един винтоверт Макита. Двамата
подсъдими продали на свид. М.С.Ю., без да му казват за действителния произход
на вещта - ударния електрически
перфоратор, марка „Райдер” в комплект с принадлежностите му. Свид. Ю.
впоследствие от своя страна препродал вещта на друго неустановено в хода на
разследването лице.
Свид. Е.И.Д. *** бил натоварен с
разкриването на извършителите на процесното деяние. Той получил оперативна
информация за съпричастността на двамата подсъдими, затова провел беседи с тях.
Пред свид. Д.А. и Б. дали обяснения относно времето, мястото и обстоятелствата
на осъществяване на разследваното престъпление. Те завели свид. Д. на
местопроизшествието и му указали, че това е мястото откъдето са отнели вещите.
И двамата подсъдими посочили свид. Ю. като лицето, на което са продали една от
инкриминираните вещи. Двамата обяснили пред полицейските служители, че са се разпоредили
и с друга от отнетите вещи – винтоверт „Макита”, като я били продали на свид. Г.А.Т..
Последният потвърдил, че е купувал към инкриминирания период винтоверт от подс.Б..
ДОКАЗАТЕЛСТВА. АНАЛИЗ :
Гореописаната фактическа обстановка
се установява по безспорен начин от следните, събрани по делото доказателствени
материали - от обясненията на подсъдимия А., дадени в съдебно заседание, от
показанията на всички свидетели, дадени също в хода на съдебното следствие, както и от писмените доказателства, събрани на
досъдебното и съдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и
надлежно приобщени към доказателствения материал – справки БДС, справки ГРАО,
справки от ГДИН, справки на Началника на Затвора Пловдив за търпени наказания лишаване
от свобода от подсъдимите, свидетелства за съдимост, характеристични справки,
протокол за доброволно предаване, разписки за предадени вещи.
Показанията
на свидетелите са обективни, кореспондиращи едни на други, в логическа последователност
и взаимовръзка, съобразно изложеното от всеки, който е възприел отделни факти
свързани с главния факт на установяване. Така свидетелят Д. пресъздава обстоятелствата,
които са от значение за противоправното поведение на двамата извършители, тъй
като непосредствено пред него те са разказали за случая, както и за участието
на всеки един от тях двамата при взломяването на автомобила на пострадалия Форд
Ескорт, паркиран на ул.*** в гр.Пловдив, както и подбудите за това, и че
предварително са се уговорили да извършат кражбата, върнатите вещи в тази
насока, също предмет на обвинението. Тъй като същият свидетел е работил и по
друг случай относно отнет акумулатор от друг автомобил от двамата подсъдими /за
което е образувано друго висящо съдебно производство пред ПРС VІІІ н.с./, той
смеси двата инцидента, но след предявяването на фотоалбума от извършения оглед,
на който не е присъствал, същият потвърди, че именно на това място впоследствие
го е завел подс.Б., и си спомни подробностите по случая. Същият пресъздаде и
обстоятелствата по върнатите вещи на пострадалия съответно от свид.Г.Т. и свид.М.Ю..
В насока на отчуждените вещи от страна на подсъдимите са именно показанията на
свидетелите Т. и Ю. съответно за машините винтоверт Макита и перфоратор
/бормашина/ Райдер. За първата, която е немско производство, свид.Д. заявява
/л.100 горе съд.сл. /, че Т. е заявил пред него че именно тази машина му е
продал подс.Б., но впоследствие поради явно известни само нему съображения в
полицията предал такава машина – винтоверт, само че китайско производство.
Пострадалият в разпита си пред съда много добре даде описание на вещите, които
са му били отнети и които съхранявал в автомобила си същата вечер, както и за
повредената ключалка. По отношение обаче
на строителните инструменти – различни маламашки и мистрии поставени в
пластмасово кошче и крик за автомобил, липсват каквито и да е други
доказателства за съпричастността на подсъдимите в тяхното отнемане, липсват
признания и на подсъдимия А.. В тази насока съдът кредитира обясненията на
подсъдимия А. като годно гласно доказателствено средство за разкриване на
обективната истина, тъй като неговите обяснения са съответни на всички останали
доказателства по делото – писмените такива и на разпитаните свидетели. Същият
обяснява механизма на взломяване на автомобила на пострадалия – използвана
отвертка за целта от Б. /В./, а А. го е пазил, че именно това е МПС и на
мястото, на което е било паркирано, за това, че са се разбрали предварително с “В.”
да “разбиват колите”. След това как продали една от машините на свид.Ю., който
потвърди същото. Относно плейъра в автомобила, съдът счита, че обясненията на
подс.А. са обективни и логични, тъй като именно те са взломили автомобила на
пострадалия, оставен от него заключен вечерта, и е абсолютно нелогично при
наличен в нето АРК, монтиран на таблото на видно място и който не е на ниска
стойност и може успешно да се продаде впоследствие, да не бъде отнет от лицата,
които именно са се уговорили за това и са извършили деянието с цел отнемане на
вещите и набавяне на материални средства. В унисон с изложеното и именно поради
същите причини и дори липсата на възможност за носене на всички вещи,
подсъдимите явно са оставили в колата не така скъпите маламашки и мистрии,
поставени в кош, който заема място и неудобен за носене, както и крика, който е
бил скрит в багажника. Още повече са имали за носене други две сравнително обемни и
тежки машини и АРК на значителна стойност спрямо маламашки и мистрии.
Съдът
възприема и кредитира в присъдата си заключението по Стоково-оценъчната
експертиза на вещото лице С.С.. От
заключението се установява стойността на предметите на престъплението
към инкриминирания период, както следва: един брой музикален плейър за кола,
марка „Дива”, с падащ панел и с дистанционно управление, на стойност 85 лева,
един брой ударен електрически перфоратор, марка „Райдер” в комплект с куфар,
три броя бургии, лопатка и шило, на стойност 60 лева, един брой винтоверт марка
„Макита” на стойност 160 лева. Оценени са и останалите вещи, за които
първоначално се е оплакал пострадалия, че били в неговия автомобил и
впоследствие липсвали – а именно: два броя маламашки с дължина
При
така установената по категоричен и безспорен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
ПРАВНА СТРАНА :
Подс. А.М.А. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. чл. 196 ал. 1 т. 2 вр. с чл. 195
ал. 1 т. 3 пр. ІІ, т. 4 пр. ІІ и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1 вр. с чл. 29 ал. 1 б.
„а” от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА на
11.04.2011 год. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК, след
предварително сговаряне с И.И.Б. ЕГН **********, в немаловажен случай, чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – ключалка на лек
автомобил марка „Форд Екскорт” с регистрационен номер ***, чрез използване на
техническо средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи, както следва: един
брой музикален плейър за кола, марка „Дива”, с падащ панел и с дистанционно
управление, на стойност 85 лева, един брой ударен електрически перфоратор,
марка „Райдер” в комплект с куфар, с три броя бургии, лопатка и шило, на
стойност 60 лева, един брой винтоверт марка „Макита” на стойност 160 лева или
всичко на обща стойност 305 лева, от владението на Л.Г.Й. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Горепосоченото последно осъждане спрямо А. установява
наличието на правната квалификация на деянието осъществено като такова при
условията на опасен рецидив по чл.29 ал.1 б.А от НК, така му е повдигнато и
обвинението от РП Пловдив, не са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието съгласно чл.30 от НК.
Подс. И.И.Б.
е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 196 ал.
1 т. 2 вр. с чл. 195 ал. 1 т. 3 пр. ІІ, т. 4 пр. ІІ и т. 5 вр. с чл. 194 ал. 1
вр. с чл. 29 ал. 1 б. „а” и б. „б” от НК.
ОТ
ОБЕКТИВНА СТРАНА, че на 11.04.2011 год.
в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като
поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК,
след предварително сговаряне с А.М.А. ЕГН **********, в немаловажен случай,
чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – ключалка на
лек автомобил марка „Форд Екскорт” с регистрационен номер ***, чрез използване
на техническо средство – отвертка, е отнел чужди движими вещи, както следва:
един брой музикален плейър за кола, марка „Дива”, с падащ панел и с
дистанционно управление, на стойност 85 лева, един брой ударен електрически
перфоратор, марка „Райдер” в комплект с куфар, с три броя бургии, лопатка и шило,
на стойност 60 лева, един брой винтоверт марка „Макита” на стойност 160 лева
или всичко на обща стойност 305 лева, от владението на Л.Г.Й. ***, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Горепосочените две последни осъждания спрямо Б. за
осъществени от него престъпления като пълнолетен установяват наличието на
правната квалификация на деянието осъществено като такова при условията на
опасен рецидив и то в двете хипотези по чл.29 ал.1 б.А и б.Б от НК и не са
изтекли пет години от изтърпяване на наказанията съгласно чл.30 от НК.
Престъплението
е осъществено освен при гореизложените квалифициращи опасния рецидив признаци,
но и при предварителен сговор в немаловажен случай. Относно това, че случая не
е маловажен произтича както от личността на двамата дейци и тяхната обществена
опасност, така и от обществената опасност на самото деяние. А. и Б. още като са
се срещнали са решили в една предварителна по-спокойна обстановка да извършат
инкриминираното деяние, като дори и впоследствие си разпределили ролите. Престъплението
е извършено чрез повреждане ключалката на автомобила на пострадалия, в който се
намирали отнетите вещи, като за това Б. е използвал отвертка.
Престъплението
извършено от подсъдимите за всеки със съответната правна квалификация, е
доказано по категоричен начин, както за подс.А., който присъстваше на съдебното
производство /задържан по друго дело/, така и на Б., в неизвестност
понастоящем. За последния са налице непротиворечивите и последователни
показания на всички свидетели по делото, в унисон и с изложеното от неговия
съучастник, като не е налице т.нар.”уговор”.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА,
престъплението и двамата подсъдими са извършили при пряк умисъл, като са
съзнавали общественоопасния характер на извършеното и са желаели настъпването
на общественоопасните последици.
В
хода на съдебното производство не се събраха доказателства в достатъчен обем
като интензитет на пресъздаване и респективно достоверност именно подсъдимите
да са отнели инструментите поставени в пластмасовия кош, защото в тази насока е
само изявлението на пострадалия, че те липсвали на сутринта и автомобила бил
оставен със счупена ключалка и дръжка на вратата. Освен това в тази насока
липсва признание и на подсъдимите, както и
доказателства те да са се разпоредили след кражбата с два броя маламашки
с дължина
НАКАЗАНИЯ :
Предвид
правната квалификация на извършеното от подсъдимите престъпление, предвиденото
в закона наказание е от три до петнадесет години лишаване от свобода и за
двамата.
При
ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕ на наказанието, които следва да бъде наложено на подсъдимия А., след преценка на степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на деянието, и след
като съобрази смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, съдът намира следното:
Подсъдимият
А. е осъждан, извършил е деянието при условията на опасен рецидив въз основа на
последното му осъждане при условията на б.А на чл.29 от НК, но то е предвидено
в състава на престъплението, което е извършил, а останалите са извън срока по
чл.30 от НК, а първите му осъждания е извършил като непълнолетен и за първите
три осъждания са изтекли сроковете по чл.88а от НК, а впоследствие му е правено
групиране на наложени стари наказания лишаване от свобода. Съдът счита, че наказанието следва да бъде
определено при условията на чл.54 от НК, в минималния размер, а именно
наказанието лишаване от свобода би било най-справедливо да е в размер на ТРИ
ГОДИНИ, като не намери данни нито за многобройни, нито едно дори изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство, предвид това, че той има лоши
характеристични данни – друго висящо наказателно производство. Съдът отчете обаче
значителния превес на смекчаващите вината обстоятелства – признание на вината
още в началния етап на наказателното производство и до приключването на делото
пред първата инстанция, съжаление за стореното, оказаното активно съдействие
при разследването, тежкото социално и семейно положение на дееца. За това и
наказанието следва да е в законовия минимум от три месеца и е адекватно на
данните касаещи наказателната отговорност на този извършител.
При
ИНДИВИДУАЛИЗИРАНЕ на наказанието, които следва да бъде наложено на подсъдимия Б., след преценка на степента на
обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за извършване на
деянието, и след като съобрази смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът намира следното:
Подсъдимият
Б. е осъждан многократно, извършил е деянието при условията на опасен рецидив и
в двете му форми при условията на б.А и б.Б на чл.29 от НК, което обаче е взето
предвид от законодателя при определяни параметрите на наказанието в съответната
разпоредба на НК, но същият има осъждания и извън тези определящи рецидива.
Търпял е последно наказание от три месеца лишаване от свобода /л.82 съд.сл./ по
ОХ 3810/11 за което няма данни в свидетелството му за съдимост и явно е осъден
след настоящото деяние. Последното е лоша характеристична данна, а и след
освобождаването му от Затвора на 12/08/2011г. е изчезнал. Същият е имал и
водеща роля както при отнемането на инкриминираните вещи – взломяването на
автомобила с отвертката и изваждане на вещите от него, така и активно е
участвал при тяхното отчуждаване. Не на последно място същият явно цели
осуетяване на наказателното преследване спрямо него и напуснал адреса на който
живее и е неоткрит до приключване на съдебното производство, като упорито се
укрива. Съдът счита, че наказанието следва да бъде определено при условията на
чл.54 от НК, в размер от ЧЕТИРИ години лишаване от свобода, което е съобразено
с данните против него. Следва да се отбележи, че това наказание също е
ориентирано към минималния размер спрямо максималния такъв от 15 години, за
което съдът отчете дадените от него обяснения по случая пред полицейския
служител Д. и описването на целия
механизъм на престъпното деяние и това, че го е завел и на местопроизшествието,
с което е допринесъл значително за разкриване на обективната истина по делото.
Съдът
счита, че именно с така определените за двамата подсъдими наказания лишаване от
свобода – съответно три години за А. и четири години за Б. ще се постигнат
целите на чл.36 от НК в най-пълен обем спрямо индивидуалната и генерална
превенция. Следва подсъдимите А.А. и И.Б. да изтърпят наложените им наказания
лишаване от свобода на основание чл. 61 т. 2 вр. чл. 60 ал. 1 от ЗИНЗС при
първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие от закрит тип за
всеки един от двамата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал. 3 от НПК следва двамата подсъдими А. и Б. да заплатят направените по делото разноски
в размер на 25 /двадесет и пет/ лева за оценъчна експертиза или всеки един от
тях да внесе по 12,50 лв по сметка на ВСС.
Причините за извършване на престъплението са незачитане
неприкоснавеността на чуждата собственост, стремеж за материално
облагодетелстване по забранен от закона начин, ниска правна култура и морални
принципи.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС