№ 3112
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н. М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от Н. М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110205815 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Л. Д. Б., с ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № РД-05-0350/01.11.2023 г., издадено от директора на СРЗИ –
Столична регионална здравна инспеция, с което на посоченото лице, на
основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал. 1 от Закона за здравето,
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за
извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
Наказателното постановление се обжалва в срок от санкционираното
лице, а в жалбата се прави искане за отмяна на така издаденото наказателно
постановление. Изтъква се, че били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като се сочи, че описанието на нарушението било
неясно и непълно, твърди се, че липсвали и реквизити в издадения АУАН и
НП. Твърди се неправилно приложение на материалния закон, като се сочи,
че жалбоподателят не е консумирала конвенционална цигара, а тъй
наречените „Айкос“ (IQOS), за които в закона не се предвиждала забрана за
употреба на закрити места. Претендират се разноски и се иска отмяна на
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Г., който
поддържа аргументите във въззивната жалба. Иска съдът да отмени
наказателното постановление.
Въззиваемата страна - СРЗИ, редовно призована, се представлява в
съдебното заседание от юрисконсулт Георгиева, която в пледоарията си по
същество сочи, че издаденото наказателно постановление е правилно и
законосъобразно. Иска същото да бъде потвърдено, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение (претенцията е обективирана в отговора на
1
въззивната жалба, озаглавен „становище“).
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление
/01.11.2023 г./, датата на връчване на същото /29.03.2024 г./ и датата на
депозиране на жалбата срещу него /08.04.2024 г./, съдът приема, че жалбата е
постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От фактическа страна се установява, че на 28.07.2023 г. свидетелката
П. И. – служител при СРЗИ, посетила бар „Локал“, находящ се в гр. София, на
ул. „6-ти септември “ № 38. Същата установила, че в салона на заведението се
намирала жалбоподателката – Л. Д. Б., като същата пушила цигара в
закритата търговска зала на обекта. Свидетелката се представила със
служебната си карта на Б. и обяснила, че е извършила нарушение на чл. 56,
ал. 1 от ЗЗ, поради което ще й бъде съставен акт за установяване на
административно нарушение. Издаденият на място АУАН бил с №
1188/28.07.2023 г., като същият бил връчен на лицето срещу подпис, а в него
било посочено, че санкционираният субект няма възражения.
Въз основа на цитирания АУАН, е издадено процесното наказателно
постановление с № РД-05-0350/01.11.2023 г., издадено от директора на СРЗИ
– Столична регионална здравна инспеция, с което на Л. Д. Б., с ЕГН
**********, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал. 1 от
Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и
писмени доказателства, а именно: показанията на свидетеля П. И. и частично
от показанията на Здраво Анакиев, както и писмените доказателства по
делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Съдът намира, че писмените
доказателства кореспондират с показанията на свидетеля И. и частично с тези
на Анакиев и поради това им дава вяра.
По отношение на показанията на актосъставителя, съдът намира, че те са
правдоподобни, в тях се съдържа информация за времето, мястото, начинът
на извършване на нарушението, както и за това кой е нарушителят. Следва да
се отбележи, че свидетелят изрично заяви и че видът на цигаратам която е
пушила Б. е от типа конвенционални цигари, като същата дори е била от
т.нар. „слим“ категория. Съдът намира, че показанията на тази свидетелка се
подкрепят изцяло от писмените доказателства по делото. Ето защо им дава
вяра изцяло.
На следващо място, съдът намира, че показанията на свидетеля Анакиев
2
също следва да се кредитират, но частично. От неговите твърдения се
установява, че Б. в действителност е била на въпросната дата в посочения бар,
както и че е употребявала тютюнево изделие. Съдът обаче намира, че
твърденията му, че свидетелят е пушила „Айкос“ (IQOS) са релевирани
единствено за да се гради защитна версия на жалбоподателката. Съдът
намира, че свидетелят Анакиев, бидейки приятел на жалбоподателя, е
заинтересуван от изхода на делото, поради което не може да даде вяра на
изявленията му, още повече, че те влизат в колизия с твърденията на
актосъставителя, която изрично заяви, че прави разлика мрежду IQOS и
обикновена цигара, както и предвид факта, че в самия АУАН, непосредствено
след установяване на нарушението, жалбоподателят е записала, че няма
възражения с констатираното в него.
Съдът, на базата на безспорно установените фактически
констатации, намира от правна страна следното:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие
съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и съдържание
на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни
органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са
връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.
Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят
на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта
съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното
нарушение, включително мястото и времето на извършването му. Ето защо,
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното
наказателно постановление.
Нормата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ повелява, следното: „Забранява се
тютюнопушенето в закритите обществени места.“
Съдът намира, че процесното място, където нарушението е установено,
попада в категорията „обществено място“. Ето защо, безспорно е установено
извършеното нарушение и АНО го е санкционирал правилно като такова по
чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.
По-нататък, съдът намира, че от доказателствата по делото се установява
по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е осъществила нарушението,
визирано в АУАН и НП, както и че самото нарушение е доказано по несъмнен
начин, тъй като в действителност жалбоподателката е пушила
конвенционална цигара.
По въпроса за наложеното наказание, съдът намира, че то е
3
законосъобразно и отговаря на обществената опасност на деянието и на тази
на нарушителя, като АНО правилно е наложил минималното предвидено в
закона наказание, тъй като процесното нарушение е първо за санкционирания
субект.
Поради тези съображения, съдът счита, че издаденото НП е
законосъобразно и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да присъди
юрисконсултско възнаграждение в полза на въззиваемата страна, което да
бъде в размер на 100 лева, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № РД-05-0350/01.11.2023 г., издадено от
директора на СРЗИ – Столична регионална здравна инспеция, с което Л. Д. Б.,
с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 231, ал. 2 и чл. 218, ал. 1
от Закона за здравето, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ, като
ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Л. Д. Б., с ЕГН **********, да заплато на СРЗИ сумата от
100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
143, ал. 3 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4