Р Е Ш
Е Н И
Е № 1614
гр. Пловдив, 15.10..2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 15.10.2015г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ
ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА
СТЕФКА
МИХОВА
Докладвано от
съдия Гешева ,в.гр.д. 2573 по описа на
съда за 2015 г. и взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 20778/31.07.2015
година от ЕВН „България Топлофикация” ЕАД гр.**** – длъжник по изп. д. № 520/2015 по описа на
ЧСИ Петко Илиев рег. № 821, район на
действие – ОС - Пловдив, против акт на ЧСИ от 28.07.2015 година , с който е
отказано да се редуцира като прекомерно
платеното от взискателя адвокатско възнаграждение .
В жалбата се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания отказ на
ЧСИ. Твърди се, че в случая не се полага възнаграждение по реда на чл. 10, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004г, а само по реда на т. 1, поради което
възнаграждението следва да бъде намалено от 420 лв на 200 лв. само за
образуване изпълнително производство.Счита ,че
при определяне размера на адв.
възнаграждение не следва да се прилага разпоредбата на пар.2 от ДР на Наредба № 1 от 9.7.2004 година по съображения изложени в ТР 6/2012 година на
ОС на ГТК на ВКС ,с която разпоредба съдът
не е обвързан . Иска се отмяна на
акта на ЧСИ и намаляване размера на
дължимото адв. възнаграждение на
200 лв. и присъждане разноски
зао юр. възграждение в размер на 200 лв.
на основание чл. 78 ал.8 от ГПК ,
като се възразява за прекомерност на адв. възнаграждение ,претендирано от въззиваемта страна .
Ответната
страна по жалбата – Д.П. , представляван от адв. Б. /взискател в изпълнителното
производство/, в писмено възражение излага съображения за нейната неоснователност. Претендира се присъждане
разноски за настоящата инстанция в
размер на 240 лв. с ДДС за адв.
възнаграждение .
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител също изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е
подадена от легитимирано лице /длъжник в изпълнителното производство/, в срока
по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител
по смисъла на чл. 435 ал. 2, предл. последно ГПК /отказ да се намали като
прекомерно платеното от взискателя адвокатско възнаграждение/. По отношение допустимостта
на жалбата и обжалваемостта на постановения акт следва да се посочи, че съгласно
задължителната практика на ВКС , за длъжника ,какъвто безспорно е
настоящия жалбоподател е допустимо да обжалва постановлението на
съдия-изпълнителя за разноските, респективно
отказа му да се произнесе по искането за намаляването им. Тъй като именно предмет на настоящата жалба е отказа на ЧСИ да редуцира
приетия от него размер на дължимо
възнаграждение от длъжника
за адв. възнаграждение на взискателя – л. 13 ,то постъпилата жалба е допустима и като такава депозирана в
срок следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За образуване на
изпълнително дело минималното адвокатско възнаграждение е в твърд размер от 200
лв /чл. 10, т. 1 от Наредбата/, като за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на кредитора се доплаща възнаграждение в размер на 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 .
В случая изпълнителният
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, е за сумата
от 623,84 лв. – разноски за производство пред районния съд по гр.д. 15844/2013
година , а минималното адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 10,
т.1. и т. 2 от Наредбата, е 150 лв. ,или общата минимална сума за адв.
възнаграждение е в размер на 350 лв.,като
към размера на адв. възнаграждение
следва да се начисли и ДДС ,поради това,че пълномощникът на взискателя е регистриран
по ЗДДС ,видно от представеното удостоверение от Министерство на
финансите , тоест на минимално
възнаграждение в размер на 420 лв.
Не се споделя
доводът в жалбата, че в случая не се дължи възнаграждение по чл. 10, т. 2, тъй
като не са налице предпоставките за това. Това възнаграждение се дължи не само
за извършване на действия по принудително изпълнение, но и за процесуално
представителство, защита и съдействие на страната от упълномощения от нея
адвокат. В случая такива несъмнено са налице – адвокатът е надлежно упълномощен
от взискателя да го представлява, като същевременно е поискал и
предприемането на редица действия по принудително събиране на вземането .
Едновременно с това , на този етап производството е все още висящо/внесено е
задължението на жалбоподателя ,посочено в поканата за доброволно изпълнение на 17.07.2015 година / и не би могло да се предвиди действителната фактическа и правна
сложност на делото към момента на
определяне на адв. хонорар още повече,че
процесуално представителство е необходимо
до окончателното прекратяване на
изпълнителното производство, в това число и такова пред въззивна инстанция
,какъвто е настоящия случай.
Ето защо,
жалбата е неоснователна и ще се остави без уважение.
Доводите ,които
се правят от жалбоподателя за злоупотреба с право са несъстоятелни , тъй като образуваното
изпълнително дело е въз основа на
изпълнителен лист в полза на
взискателя издаден по конкретно
дело и касаещ направени разноски пред Пловдивския окръжен съд ,за което е
образувано и настоящето изпълнително дело. Обстоятелството,че по
цитираното гр.д. 15844/2013 година има издаден и друг изпълнителен лист касаещ
разноски пред районния съд и послужил за
образуване на друго изпълнително дело не би могло да се приеме
като злоупотреба с право за
взискателя ,тъй като право на страната
е да се снабди с различни изпълнителни
листове за присъдени разноски касаещи отделни самостоятелни производства –
първоинстанционно и въззивно и съответно образуване на изпълнителни производства по всеки издаден
изпълнителен лист.
Поради
неоснователност на жалбата
заявеното от страна на
жалбоподателя искане за присъждане разноски по делото е неоснователно и ще се остави без уважение.
С оглед разпоредбата
на ч. 78 ал.2 от ГПК за настоящата
инстанция ще следва жалбоподателят да
бъде осъден да заплати на въззиваемия
направени разноски по делото,които са в
размер на 240 лв. Направеното възражение
за прекомерност на адв. възнаграждение е
неоснователно, имайки предвид разпоредбата на чл. 11 от Наредбата ,определяща
минимално възнаграждение в размер на 200
лв.,като освен този минимален размер ще
се заплати и допълнителна сума в размер
на 40 лв. за ДДС,тоест сумата от 240 лв.,или
адв. възнаграждение е съобразено с
минималните размери предвидени в Наредба1/2004 година .
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 20778 от
31.07.2015 година на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД гр.**** – длъжник по изп. д. № 520/2015 по описа на
ЧСИ Петко Илиев рег. № 821, район на действие – ОС - Пловдив, против акт на ЧСИ
от 28.07.2015г, с който е отказано да се намали като прекомерно платеното от
взискателя адвокатско възнаграждение в
размер на 420 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: