ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Сливен, 11.02.2021 г.

 

СЛИВЕНСКИЯТ   ОКРЪЖЕН  СЪД,    гражданско  отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                   КРАСИМИРА КОНДОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кондова въззивно частно гражданско дело № 71 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр.чл.247 ГПК.

Инициирано е въз основа на депозирана частна жалба от „БАНКА ДСК“ АД гр.София, чрез пълномощник, с която атакува Определение № 260168/18.01.2020г. постановено по ч.гр.д. № 2318/2020г. на СлРС. С този съдебен акт съдът отхвърлил, като неоснователно искането на заявител в заповедно производство и настоящ жалбоподател за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в издадена по делото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Жалбоподателят твърди, че пред СлРС входирал два броя заявления по реда на чл.417 ГПК за две различни вземания на банката по два различни договора за кредит срещу един и същ длъжник В.С.С.. Взискателят банка обаче допуснал грешка при окомплектоването на документите си, като входирал един и същи заявление за различните договори за кредит, отчитани по две различни сметки. Така заповедният съд издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на записаните суми в заявлението. Сочи, че по-късно след издаването на съдебните актове, взискателят депозирал пред съда молба за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, но с атакуваното определение съдът отказал да допусне същата.

Иска се отмяна на постановеното определение и допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Евентуално се иска обезсилване на тези съдебни актове, като неправилно издадени, поради  разминаване на заявлението  и представения документ- извлечение от счетоводни книги, тъй като за вземането имало вече издадена друга заповед за изпълнение и изпълнителен лист по друго ч.гр.д. № 2319/20г., и съответно предоставяне на срок за предявяване на осъдителен иск.

Сливенски окръжен съд, намира депозираната частна жалба за редовна и допустима, тъй като е подадена  в законоустановения срок, от правно легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от обжалване на съдебен акт, чрез постановилия го съд.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 247 ГПК предвижда, че съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Съгласно приетото в т. 7 ТР № 4/18.06.2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГК на ВКС цитираната норма намира приложение и в заповедното производство.

Съдебната практика еднозначно приема, че очевидна фактическа грешка е налице, когато има противоречие между мотивите и диспозитива на решението. На поправка подлежат допуснати от съда очевидни фактически грешки, изразяващи се в несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното изразяване в текста на решението. По този ред обаче не може да бъде променена формираната воля на съда

 

В настоящия казус, видно от разпореждането на СлРС, инкорпорирано в самата заповед за изпълнение № 1000/04.08.2020г. на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК, противоречие между мотиви в обстоятелствената част и диспозитив няма.

С оглед на строго формалния характер на заповедното производство и разпоредбата на чл. 412 ГПК, редовността на заявлението от външна страна, е въведено като абсолютна предпоставка за издаването на заповед за изпълнение. Съдържанието на издадената заповед съответства напълно на съдържанието на заявлението, което самият заявител попълнил. Допуснатата от заявителя грешка в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, относно  индивидуализацията на притезанието, досежно номера на договора за кредит, респ.сметката за отчитането му не обуславя допусната от съда очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправка по този ред. Липсва законова възможност за даване на указания от заповедния съд по съдържанието на заявлението, съгласно чл. 101 ГПК, дори и да бъдат забелязани различията в посоченото в заявлението и извлечението от сметка. Липсва и законова възможност на въззивния съд да обезсили издадената заповед за изпълнение, респ. изпълнителен титул по евентуално заявеното искане на жалбоподателя. Възможностите за обезсилване на заповед за изпълнение от въззивния съд са посочените в т.3б ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. ОСГТК ВКС РБ и настоящият случай не е сред тях. Указания за предявяване на осъдителен иск до заявител в заповедното производство се дават от заповедния съд в случай, че отхвърли искането за издаване на заповед за изпълнение – чл.415, ал.3, вр.ал.1, т.3 ГПК.

Грешката на заявителя при попълване на заявлението не може да обоснове очевидна фактическа грешка в заповедта, ако тя съответства на заявлението, както е в настоящия случай.  

Атакуваното определение е правилно и законосъобразно и бива потвърдено.

Настоящият съдебен състав не следва да държи изричен диспозитив за присъждане на разноски, доколкото жалбата се оставя без уважение.

По изложените съображения, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователна частна жалба подадена от „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, ********.

 

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно Определение № 260168/18.01.2020г., постановено по ч.гр.д. № 2318/2020г. на СлРС.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО   е окончателно с оглед разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                                       1.

                                                                                                        2.