Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Нова Загора, 26.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД в публичното
заседание на седемнадесети юни през две
хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Валентина Колева, като
разгледа докладваното от съдия ЙОРДАНОВ гр.дело № 1734 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация -
Сливен” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен,
ул. „Шести септември” № 27, представлявано от управителя С.Р. чрез пълномощник
адв. Н.К. *** против Ш.Р.Ю., с ЕГН ********** ***, с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото
дружество има открита партида за недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора,
обл. Сливен, ул.„Родопи” № 15, ет.2, ап.1, който имот бил свързан с
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на питейна
вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил ответника
по настоящия иск Ш.Р.Ю. с абонатен № 106762. Твърди се, че доставената и
консумирана питейна вода се отчита по тази партида от представител на ищеца и
стойността на изразходваното количество се фактурирало, като след фактурирането
за титуляра на партидата и ответник по
настоящия иск възникнало задължение в 30 дневен срок от издаване на фактурата,
да погаси задължението си, съгласно общите условия на ВиК оператора, които
намирали приложение по отношение на всички потребители. Поддържа се, че ако не
стори това същият изпадал в забава и дължал и обезщетение за забавено
изпълнение в размер на законната лихва
за страната за съответния период. Поддържа се, че в конкретния случай ответника
не е заплатил стойността на доставената и консумирана питейна вода, за периода от 01.11.2012 г. до 30.04.2018 г.
Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които регламентират
плащането на ВиК услугите, както и предвиденото обезщетение за забава при
неизпълнение в срок на задълженията. На тия съображения ищеца претендира както
главница, така и мораторна лихва, в размер законната лихва за страната, считано
от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на завеждане на
молбата за издаване на заповед за изпълнение.
Сочи се, че ищеца е подал заявление по чл.410
от ГПК, по повод на което било образувано ч.гр.дело 1045/2019 г. по описа на Районен съд - Нова Загора. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане цената на доставената
и консумирана питейна вода за периода 01.10.2018 г. - 31.03.2019 г., ведно с
дължимата мораторна лихва, като в
законоустановения срок по делото е постъпило възражение /наличието на
хипотезата на чл.47, ал.5, вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК/, с което ищеца
обосновава правният си интерес от предявяване на настоящия иск за установяване
на вземането си.
Посочва се, че за периода от 01.10.2018 г.
до 31.03.2019 г., ищцовото дружество доставяло питейна вода в процесния имот,
за който имало открита партида на името на ответника и съответно за него било
възникнало задължение да заплати доставената и консумирана питейна вода. Тъй
като не сторил това в установените с Общите условия на ВиК оператора срокове,
ответника дължал на ищцовото дружество „Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД
следните суми, които съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на:
302.47 лв. - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна
вода за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2019 г., мораторна лихва върху
главницата – 9.03 лв., натрупана към дата 03.06.2019 г. или общо сумата от 311.50
лв. Освен тези суми, ответника дължал на ищцовото дружество и разноските, които
последното било сторило в заповедното производство възлизащи на 26.00 лв.
Моли съдът да признае за установено по
отношение на ищцовото дружество, че отвветника му дължи горепосочените суми и
претендира разноските, сторени в настоящото и заповедното производства.
Ищеца е приложил документи, относими към
спора и моли съдът да ги приеме като доказателства.
Ответника в срока по чл.131 от ГПК не е
представил писмен отговор на исковата молба, но представя молба с вх. №
345/23.01.2020 г. към която е приложил Квитанция към приходен касов ордер за
внесена по сметка на ищеца сумата от 350.00 лв. на 23.01.2020 г. и моли да бъде
прекратено делото.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
В подкрепа на исканията си ищецът в
настоящото производство е представил следните писмени доказателства: Фактури **********/31.10.2018
г., **********/30.11.2018 г., **********/16.12.2018 г., **********/31.01.2019
г., **********/14.02.2019 г. и **********/31.03.2019 г., Квитанция за внесена
държавна такса и адвокатско пълномощно.
Видно от материалите по делото ищецът е
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
Ш.Р.Ю., с ЕГН ********** ***. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед №
716/17.07.2019 г. общо за сумата от 337.50 лв., от които 302.47 лв. - главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.10.2018 г. до 31.03.2019 г., мораторна лихва върху главницата – 9.03 лв.,
натрупана към дата 03.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 12.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и разноските в
заповедното производство, възлизащи на 26.00 лв.
Вземането произтича от неизпълнение на
парично задължение по договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен”
ООД, сключен при общи условия, за издадени фактури за период от 01.10.2018 г.
до 31.03.2019 г. на адрес: гр. Нова Загора,
обл. Сливен, ул.„Родопи” № 15, ет.2, ап.1, Аб. № 106762.
Заповед № 716/17.07.2019 г. е била връчена
на длъжника Ш.Р.Ю. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №
3071/30.09.2019 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като довнесе държавна
такса в размер на 25.00 лв., за което да представи доказателства в посочения
срок, в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок,
„Водоснабдяване и Канализация Сливен” ООД е депозирал в Районен съд – Нова
Загора искова молба срещу Ш.Р.Ю. за установяване на вземането си по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
С исковата молба ищцовото дружество
претендира сумите за които е била издадена заповед за изпълнение, а именно:
главница – 302.47 лв., представляваща стойността на доставена и консумирана
питейна вода за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2019 г., мораторна лихва
върху главницата в размер на 9.03 лв., натрупана към дата 03.06.2019 г. или
общо сумата от 311.50 лева., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 12.07.2019
до окончателното изплащане на задължението, както и моли съда да осъди ответни
да му заплати направените разноски в заповедното производство и в настоящото
производство.
Не е спорно, че на името на ответника има
открита партида за процесния имот, както и че в процесния недвижим имот, находящ се в гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.„Родопи” № 15, ет.2, ап.1, ищцовото
дружество е предоставяло ВиК услуги /
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води/ за исковия
период от 01.10.2018 г. до 31.03.2019 г.
За процесния период ищцовото дружество е издавало
фактури за задължението на абоната – ответник за въпросния обект.
Изложената по-горе фактическа обстановка е
несъмнена, тъй като се установява от събраните по делото писмени и
доказателства, които съдът кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
В тежест на ищцовото дружество бе да
докаже обстоятелствата на които се основава претенцията му, както и наличието
на взаимоотношения между него и ответника за процесния обект, наличието на
облигационна връзка и размера на дължимите от ответника суми за заплащане на
консумирана питейна вода за процесния период.
Предявените при условията на обективно
кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.
422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, разполагащо с правен
интерес да установи със
сила на пресъдено нещо съществуването, респ. дължимостта
на вземането си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Претендираните
от ищеца права произтичат от обстоятелството, че с ответника се намирали в
договорни отношения по доставка на питейна вода, съобразно действащи между
страните общи условия. Ищцовото дружество се явява коректно в изпълнение на
задълженията си и доставяло определено количество питейна вода на обекта на
ответника, но той не изпълнявал задълженията си, като не заплатил в срок
предоставяната му услуга, изпаднал в забава и съответно дължал и обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва за страната за съответния период.
Не се спори за това, че в периода 01.10.2018 г. - 31.03.2019 г. за консумираната от ответника питейна вода в посочения обект, ищецът е издал шест броя фактури на обща стойност 302.47 лв., като дължимото обезщетение за забава върху
главницата за периода от падежа на всяка фактура до 03.06.2019 г. е в размер на 9.03 лв.
Видно от направеното от ответника, с молба с вх.№ 345/23.01.2020 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, признание на
неизгоден факт от негова страна, че с представената
квитанция към приходен касов ордер от 23.01.2020 г., за № 106762, R 49103 е
извършено плащане в размер на 350.00 лв. към ВиК Сливен, с което изцяло са погасени задълженията за главницата, обезщетението за забава и разноски за
държавна такса в заповедното производство и изричното уточнение на ответника, че направеното от него доброволно
плащане представлява внесено задължение по гр.д. № 1734/2019 г., като ново обстоятелство, настъпило в хода на
процеса, следва да се съобрази от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, като се приеме, че след депозиране на исковата молба, ответникът е погасил задълженията си към ищеца, предмет на ищцовата
претенция в настоящото производство -
обстоятелство, обуславящо отхвърляне на предявените установителни искове, като
погасени чрез плащане в хода на процеса.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че установителния иск за съществуване на вземането
следва да бъде отхвърлен, тъй като вземането е погасено, чрез плащане в хода на
процеса.
Съдът в
исковото производство е длъжен да се
произнесе по разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство
(ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12).
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има
право на разноски, съобразно отхвърлената част от иска, но това
касае случаите, в които се отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството,
че претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода на процеса, не
обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за отхвърлянето
им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по
отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез
плащане, след депозиране на исковата молба, от който момент се счита предявен и установителния иск по чл.422 от ГПК.
Относно разноските:
Съгласно
разпоредбата на цитираната от ответника ал.2 на чл.78 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая поведението на ответника и
по-конкретно незаплащането на задълженията му в срок са повода за завеждане на
делото, макар и платени в хода на процеса - 23.01.2020 г., но след депозирането
на исковата молба в съда - 14.11.2020 г.
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в чл.78, ал.2 от ГПК две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за
завеждане на делото и да е признал иска, каквото безспорно е извършеното
плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото
поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са
изпълнени, е винаги конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с
понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено
плащането и в този смисъл изследване на въпроса, дали направата им е
предизвикана от поведението на ответника. От материалите по исковото
производство е видно, че длъжникът е платил задължението си на 23.01.2020 г. в
хода на настоящото производство.
Съдът счита, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на
ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на
производството от ищеца - арг. от
противното на чл.78, ал.2 от ГПК и следва да
понесе отговорност за направените от ищеца разноски, поради което следва да
бъде осъден да плати на ищеца сума в общ размер 385.00 лв., от които 25.00 лв. внесена
държавна такса и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение, за което има представен списък.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените, от „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Сливен, ул.„Шести септември” № 27 представлявано от
управителя С.Р., против Ш.Р.Ю., с ЕГН **********,***, искове за установяване съществуването на вземане за сумата: 337.50 лв. /триста тридесет и
седем лева и петдесет стотинки/, от които: 302.47 лв. /триста и два лева и
четиридесет и седем стотинки/ – главница, представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.10.2018 г. до 31.03.2019
г. в имот находящ се в гр. Нова Загора,
обл. Сливен, ул.„Родопи” № 15, ет.2, ап.1, 9.03 лв. /девет лева и три
стотинки/ – мораторна лихва натрупана към дата 03.06.2019 г., разноски за
държавна такса 26.00 лв. /двадесет и шест лева/ по ч.гр.д. №1045/2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 12.07.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО ПОГАСЕНИ
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА Ш.Р.Ю., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД, с ЕИК *********, СУМАТА 385.00 лв. /триста осемдесет и
пет лева/ – разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: