№ 4245
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110130742 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 411, ал. 1, предл.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Автокаско”, е настъпило застрахователно
събитие като на 28.12.2015 г. в гр.София, движейки се по бул. „***“, посока ул. ”*****” и
преди светофарната уредба, застрахованият автомобил марка „БМВ“, модел „530“ с рег. №
*****, управляван от Юлиян Борисов Д. попаднал в несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно, в причинна връзка, с което са настъпили вреди по застрахования
автомобил на стойност 393.49 лв., за които е изплатил застрахователно обезщетение в
посочения размер. Твърди, че ответникът носи отговорност за възстановяване на платеното
обезщетение, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно като
стопанин на пътя, поради което е поканен да възстанови сумата, ведно с направните
ликвидационни разноски в размер на 10 лв., или общо 403.49 лв., което задължение не било
изпълнено. При тези твърдения иска съдът да признае за установено, че ответникът дължи
посочената сума, като правният интерес е обоснован от издадена заповед за изпълнение
срещу вземането, по която ответникът е възразил в срока по чл.414 ГПК. Претендира
разноски.
Ответникът, оспорва да е налице валидно сключен застрахователен договор, тъй като
представената полица е неподписана. Оспорва иска и с твърдения, че не е доказан факта на
настъпване на птп-то по посочения от ищеца начин, на вредите и че причина за тях е птп-то.
Релевира възражение за съпричиняване, от страна на водача, при твърдения, че не е
1
изпълнил задължението, възприемайки пътната настилка да подбере такава скорост, че да
може да спре. В евентуалност счита, че обезщетението следва да се намали с ДДС, тъй като
подлежи на връщане. При тези твърдения иска съдът да отхвърли иска и присъди
направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.411, изр. 1, предл.2 от КЗ, приложима към процесното
спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия.
Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от
установяването на следните юридически факти: 1/ Валидно към момента на ПТП
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка “Автокаско” между
увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ Ищецът да е обезщетил застрахования за
покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ Наличие на всички
посочени в чл. 49 ЗЗД елементи на фактическия състав на гаранционно – обезпечителната
отговорност / вреди, причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил
работата при или по повод изпълнението на работата /.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС,
възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни
средства, сключен на 11.03.2015 г., във форма на застрахователна полица №
93001510014676. Възражението на ответника за липса на застрахователно правоотношение
поради липса на подписи върху представената застрахователна полица е неоснователно.
Формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с
императивното изискване за форма на застрахователния договор за застраховка, може да
обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но предвид характерът на този
договор на абсолютна търговска сделка в сочената хипотеза ще е приложимо общото
правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ ( в този смисъл т.2а от ТР № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС ). По
делото е безспорен фактът, че застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение за
вредите от процесното ПТП, поради което може да се направи обоснован извод, че не е
оспорил действителността на изявлението на другата страна, поради което договорът е
действителен и е породил действие между страните. По силата на договора ищецът е приел
да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС. В срока на действие на
2
договора е настъпило застрахователно събитие / покрит застрахователен риск, съгласно
Общите условия на договора – ПТП, по смисъла на дефиницията, дадена в последните /, за
което застрахователят е обезщетил застрахованото лице за причинените на застрахованото
имущество щети в размер на 393,49 лв., поради което е встъпил в правата на увредения
срещу причинителя на увреждането, доколкото самият увреден има такива права.
Причина за ПТП е попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното
платно, което се установява от съвкупната преценка на удостоверението от СДВР, отдел
„Пътна полиция“, заключението на съдебно – автотехническата експертиза и разпита на
свидетеля Д.. Посленият по време на разпита в съдебно заседание макар и да не заявява ясно
да си спомня фактите, при които е настъпило процесното ПТП потвърждава авторството си
на представеното заявление до СДВР от 30.12.2015 г.
В това заявление е посочено мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила, наличието и разположението на дупка на пътя и щетите по автомобила –
срязана гума. Въз основа на така установените обстоятелства вещото лице е изготвило
заключение, съгласно което вредите, нанесени на автомобила, са причинени вследствие на
попадането му в дупка при движението му на 28.12.2015 г. около 14.45 ч. по бул. „Княз Ал.
***“ преди ул. ”Г. С. Раковски“. Въз основа на съвкупната преценка на тези доказателства
съдът приема, че е установен посоченият механизъм на ПТП, както и че описаните
повредени части на автомобила са пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило
вследствие дупката на пътнотно платно.
Произшествието е настъпило на улица, за която няма данни да е едновременно и
участък от републикански или общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за
пътищата, поради което ЗП не намира приложение. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.1, т.1 от ЗДвП
службите за контрол, определени от кметовете на общините, контролират в населените
места изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и пътната
маркировка като отстранява неизправностите във възможно най – кратък срок.
Следователно, на Столична община, е вменено задължението да не допуска, съответно
отстранява дупки по улиците на гр. София, което задължение изпълнява чрез служителите
или други лица, на които е възложила изпълнението, като носи гаранционно –
обезпечителна отговорност за действията/ бездействията на тези лица. В конкретния случай,
именно бездействието на последните по необезопасяването на улицата е довело и до
неизпълнение на задължението, посочено по - горе, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо
съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
3
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в
което той би бил преди деликта, поради което следва да се вземат предвид извършените от
увреденото лице разходи за смяна на гумите с нови.
Видно от неоспореното заключение на САТЕ действителният размер на причинените
вреди е по – висок от изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение от 413.27 лв.
Възражението за съпричиняване, от страна на водача, наведено от ответника при
твърдения, че не е изпълнил задължението, възприемайки пътната настилка да подбере
такава скорост, че да може да спре, е недоказано, тъй като по делото не са събрани каквито
и да е доказателства в тази насока.
Предвид изложеното искът е основателен до пълния предявен размер, ведно с
претендираната законна лихва от подаване заявлението на исковата молба на 05.10.2020 г.,
до окончателното изплащане.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за заповедното производство в размер на 25 лв. и за исковото производство в общ
размер 475 лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение. Депозитът за призоваване на свидетел не е изплатен, поради което не
представлява извършени по делото разноски и не следва да бъде присъждан, а подлежи на
възстановяване, в случай, че бъде направено такова искане от ищеца.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Столична
община с адрес – гр. София, ул. “****” * дължи на Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС“ АД с *****, със седалище и адрес на управление – гр. София, ***** на основание
чл. 411, ал. 1, предл.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД сумата от 403.49 лв., представляваща вземане
за връщане на изплатено по застраховка „Автокаско” обезщетение за вреди, настъпили на
28.12.2015 г. в гр.София, по бул. „***“, посока ул. ”*****” и преди светофарната уредба, в
резултат от попадане на автомобил марка „БМВ“, модел „530“ с рег. № *****, в
4
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, резултат от виновно поведение
на служители на ответника, изразяващо, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 05.10.2020 г.
до окончателното й изплащане, за която сума по ч.гр.д. № 47836/2020 г. по описа на СРС,
157 с-в е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА Столична община с адрес – гр. София, ул. “****” * да заплати на
Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД с *****, със седалище и адрес на управление
– гр. София, *****, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 25.00 лв. – разноски за
заповедното производството и сумата 475 лв. – разноски за исковото производство за
държавна такса, възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5