№ 3210
гр. С.............., 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:В.............
при участието на секретаря Р................
като разгледа докладваното от В............. Гражданско дело № 20211110137729
по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.
Предявен е от „Д............... срещу „Д................... осъдителен иск с правна квалификация
чл. 411 КЗ за сумата от 319.57 лв. /съобразно допуснато с протоколно определение
увеличение на иска/, представляващо незаплатена част от регресно вземане и разноски за
определянето му за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
„К............” по преписка № ............. ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба /29.06.2021 г./ до окончателното плащане.
Ищецът „Д................ твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществена застраховка „К............” е настъпило събитие – ПТП в гр. С............, на
13.11.2020 г., в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахован при него
автомобил – МПС „П................ Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка „Г..............” на другия автомобил, управляван от делинквента.
Поддържа, че събитието е настъпило поради виновното и противоправно поведение
застрахования при ответника водач. Сочи, че вредите са на обща стойност 2339.63 лв., в
който размер е изплатил застрахователно обезщетение на автосервиза, извършил ремонт на
повреденото превозно средство, като бил сторил и разноски за определянето на
обезщетението в размер на 15 лв. С молба от 01.10.2021 г. сочи, че стойността на дължимото
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски е в размер на 1821 лв.
1
Ответникът извънсъдебно бил погасил сума в размер на 1501.43 лв., поради което оставала
незаплатена сума в размер на 319.57 лв., която претендира в настоящото производство.
Предвид посоченото моли за уважаване на иска и присъждане на сторените по делото
разноски.
Ответникът „Д................... оспорва иска по основание и размер. Счита, че не всички
претендирани вреди като вид и степен са в резултат на процесното ПТП и в пряка причинно-
следствена връзка с него. Оспорва претенцията и по размер, като счита, че е силно
завишена. Необосновано било извършването на ремонт в официален сервиз, предвид
годината на производство на увредения автомобил – 2014 г. Ето защо моли за отхвърляне на
иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане и вследствие виновно
и противоправно поведение на водача на застрахованото при ответника по застраховка
г.............., е настъпило конкретното събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил
претендираното вземане, както и да обори презумпцията за вина по отношение на
застрахования от него водач.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл. 153
ГПК с доклада по делото са отделени като безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване обстоятелствата, че на 13.11.2020 г. в гр. С............... „П..............., застраховано при
ищеца по застраховка „К...........”, и МПС „М..............“, рег. № ............, застраховано при
ответника по застраховка „Г..............”, е реализирано ПТП, както и механизма на ПТП, като
в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил сума на автосервиза,
извършил ремонт на повреденото МПС, в размер на 2339.63 лв. и е направил обичайни
разноски в размер на 15 лв., както и че ответникът извънсъдебно е погасил сума в размер на
1501.43 лв. по процесната щета. Посоченото се установява и от събраните по делото
писмени доказателства – двустранен констативен протокол от 13.11.2020 г., застрахователна
полица „К............“, анкетна карта, опис-заключение за вреди на МПС и др.
Спорният въпрос по делото касае вида и размера на вредите, причинени на
застрахования при ищеца автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане
на ищеца.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Г.............. на автомобилистите” на увредените трети лица, се
определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор.
2
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, в разглежданите случаи, обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – аргумент от чл.4 от
Наредба № 24/2006 на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие – чл.386 КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при
кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката
към Наредба № 24/08.03.2006г. /в този смисъл са Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т.
д. № 652/2009 г., I т. о.; Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т.
о.; Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о. и др./. При
частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на
разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези
разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното
извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на
тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин
би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата.
Единственото ограничение на размера на обезщетението, което законът предвижда е, че
обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество.
Съгласно заключението на САТЕ средната пазарна стойност на ремонта на щетите,
всички от които намиращи се в причинна връзка с процесното събитието, възлиза на 1806
лв. Именно това е и релевантната стойност, която следва да се вземе предвид предвид
цитираната по-горе практика. Съдът кредитира заключението и намира, че тази сума
съответства на реалната възстановителна стойност на увреденото имущество, тъй като е
адекватна на стойността необходима за ефективното отстраняване на вредите причинени в
резултат на настъпилото ПТП и съответства на обезщетителния характер на
застрахователното правоотношение. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът намира, че сумата
от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума. Така, общо дължимата сума възлиза на 1821 лв.
Безспорно между страните е, че ответникът е погасил извънсъдебно сума в размер на
1501.43 лв. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати разликата между
платената и дължимата сума, а именно – 319.57 лв., поради което и предявеният иск
следва да бъде изцяло уважен.
3
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди и законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.
По отговорността на страните за разноски:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да бъдат
присъдени направените разноски по делото в общ размер на 310 лв. за държавнa таксa /50
лв./, депозит за САТЕ /160 лв./ и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер /100
лв./.
Разноски на ответника не се дължат с оглед изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.................“ ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на управление в гр.
С.............., бул. „В............., да заплати на „Д..............., ЕИК ............, със седалище и адрес на
управление в гр. С.............., бул. „К.............., на основание чл. 411 КЗ сумата от 319.57 лв.,
представляваща регресно вземане и разноски за определянето му за платено застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „К............” на л.а. „П............... по преписка №
............... за вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 13.11.2020 г., на
територията на гр. С.............. от виновно противоправно поведение на водач на МПС
„М............. чиято г.............. е застрахована от ответника, ведно със законната лихва от
29.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
– сумата от 310 лв., разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4