РЕШЕНИЕ
№ 15510
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело №
20231110123367 по описа за 2023 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 405,ал.1 КЗ.
С исковата молба ищецът Ф. С. Г. е предявил установителен иск за признаване със
сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на вземането за
плащане на сумата от 835,37 лв, представляващи неплатения остатък от дължимото според
ищеца застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" по щета №
*********** за претърпените от него имуществени вреди в резултат от
осъщественото застрахователно събитие – увреждане на застрахования автомобил "Ауди Q
7 с”, рег.№ ********, осъществено на 02.02.2022г. в село Подгумер , Столична община,
заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването
на заявлението по чл.410 ГПК - 25.11.2022г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 64598/2022г. по
описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от
длъжника (ответник в настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа иска. При
устните състезания в заседанието на 12.07.2024г. пълномощникът на ищеца е пледирал за
уважаване на иска.
Ответникът – ФИРМА оспорва изцяло предявения иск по основание и по размер
според изявлението на пълномощника му в депозирания на 08.06.2023г. отговор на исковата
молба. Твърди се , че с плащането на сумата от 14 348,16 лв ответникът е погасил
1
задължението си към ищеца. Според ответната страна останалата част от изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение, претендирано по настоящото дело, не съответства на
действителната стойност на уврежданията по автомобила , изчислена по средни пазарни
цени , в това число алтернативни , както и на труда и материалите , необходими за
отстраняването им, поради което не е дължима от застрахователя по риска „Каско”.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. При устните състезания в заседанието на 12.07.2024г. юрисконсулт на
ответника е пледирал за отхвърляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването му , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д.
№ 64598/2022г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на иска :
Страните по делото не спорят, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата молба
вземане по чл.405,ал.1 КЗ срещу ответника за заплащане на застрахователно
обезщетение по риск "Каско на МПС" по щета № *********** за претърпените от
него имуществени вреди в резултат от осъщественото застрахователно събитие –
увреждане на застрахования автомобил "Ауди Q 7 с”, рег.№ ********, осъществено на
02.02.2022г. в село Подгумер , Столична община. Това вземане се твърди в исковата
молба , а ответникът не го оспорва с отговора на исковата молба.
По делото е безспорно и , че ответникът е изплатил на ищеца сума за главницата в
размер на 14 348,22 лв. Това се твърди от ищеца в исковата молба и от ответника в
отговора на исковата молба.
Спорен по делото е само въпросът относно размера на застрахователното
обезщетение. Според ищцовата страна той е 15 135,59 лв , а според ответника е по-малък –
14 348,22 лв , колкото са платени от ответника.
Според приетото в съдебното заседание на 12.07.2024г. експертно заключение по авто-
техническата експертиза, неоспорено от страните, стойността на обезщетението за вредите
по автомобила "Ауди Q 7 с”, рег.№ ********, изчислено по средни пазарни цени на части ,
труд и материали към датата на процесното ПТП, е 19 544,58 лв.
От пълната стойност на дължимото застрахователно обезщетение- 19 544,58 лв
следва да бъде приспаднато осъщественото от ответника частично плащане в размер от
2
14 348,22 лв , което е безспорен факт по делото. Следователно ответното дружество остава
да дължи на ищеца сумата от 5 196,36 лв. В съотвествие с принципа за т.нар. диспизитивно
начало в гражданския процес (чл.6,ал.2 ГПК) и с оглед избягване на т.нар. „свръх-петитум”
следва да се приеме, че ищецът притежава вземане в размер на 835,37 лв, тъй като за тази
сума е предявен иска. Поради посочените причини искът по по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 405,ал.1 КЗ следва да бъде уважен изцяло.
Относно разноските по делото:
На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по делото ,
изразяващи се в платената държавна такса (25 лв) и внесения депозит за съдебна авто-
техническа експертиза (200 лв).
Тъй като ищецът е бил представляван по настоящото дело от адвокат по реда на чл.38
,ал.1, т.3 ЗА , следва на основание чл.38,ал.2 ЗА ответното дружество да бъде осъдено да
заплати на този адвокат възнаграждение , чийто размер следва да бъде определен според
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба№ /2004г. на ВАС и уговореното в представения по делото Договор
за правна помощ от ( 500 лв).
Съдът не присъжда разноски на ответната страна , тъй като искът е уважен изцяло
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъдат присъдени
разноските, направени от него в заповедното производство – платените държавна такса (25
лв) и адвокатско възнаграждение (500лв), присъдени със заповедта по чл.410 ГПК.
Ответникът (длъжник в заповедното производство) няма право на разноски по
заповедното дело, тъй като претенциите срещу него са уважени изцяло.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 405,ал.1 КЗ, че „ФИРМА, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.АДРЕС, дължи на Ф. С. Г., ЕГН : **********, село
АДРЕС, със съдебен адрес : гр. АДРЕС, чрез адвокат Т. П., сумата от 835,37 лв (осемстотин
тридесет и пет лева и тридесет и седем стотинки), представляващи неплатения остатък от
дължимото застрахователно обезщетение по застраховка "Каско на МПС" по щета №
*********** за претърпените от него имуществени вреди в резултат от
осъщественото застрахователно събитие – увреждане на застрахования автомобил "Ауди Q
7 с”, рег.№ ********, осъществено на 02.02.2022г. в село Подгумер , Столична община,
заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването
3
на заявлението по чл.410 ГПК - 25.11.2022г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 64598/2022г. по
описа на СРС,68 състав.
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.АДРЕС, ДА ЗАПЛАТИ на Ф. С. Г. , ЕГН : **********, село АДРЕС, със съдебен
адрес : гр. АДРЕС, чрез адвокат Т. П., следните суми: 225 лева (двеста двадесет и пет лева),
представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство–
платените държавна такса за предявяване на исковата молба и депозит за съдебна
автотехническа експертиза (чл. 78,ал.1 ГПК), и 525 лв (петстотин двадесет и пет лева),
представляваща направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. №
64598/2022г. по описа на СРС,68 състав– платените държавна такса за предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК и възнаграждение за един адвокат в заповедното производство
(т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).
ОСЪЖДА „ФИРМА, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
гр.АДРЕС, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Т. И. П. , ЕГН: **********, със съдебен адрес : гр.
АДРЕС, сумата от 500 лв (петстотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение,
определено по реда на чл.38,ал.2 ЗА във връзка с чл.78,ал.1 ГПК в съотвествие с
чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 /2004г. на ВАС в качеството й на пълномощник на ищеца Ф. С.
Г. по настоящото гр.д. № 23367/2023г. по описа на СРС, 68 състав .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4