РЕШЕНИЕ
№ 3
гр. Враца, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Търговско дело №
20231400900111 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.365 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба предявена от М. Д. П., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на родителите си Д. В. П., ЕГН ********** и П. И.
Л., ЕГН **********, всички представлявани по пълномощие от адв. В. К. от САК,
срещу ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от А. Л. и Р. Д., с правно основание чл.432,ал.1, от КЗ вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, за присъждане на сумата 25 001,00 (двадесет и пет лиляди и един)
лева, представляваща обезщетение за претърпените от М. Д. П. неимуществени
вреди от ПТП реализирано на 26.10.2022 г. по вина на водача С. К. М. управлявал
ППС марка "Форд", модел "Галакси“, с рег. № ВР ***СХ, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност" при ответника, сумата 2378,15 (Две хиляди триста
седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки) лева представляваща мораторна
лихва върху главницата, считано от 15.03.2023г./датата на уведомяване на
застрахователя/ до 14.12.2023г./датата на подаване на исковата молба чрез куриер/,
сумата 448,28 (Четиристотин четиридисет и осем лева и двадесет и осем стотинки)
лева представляваща мораторна лихва върху изплатената от ответното дружество
сума от 5000,00 лв. за периода от 15.03.2023г./датата на увездомяване на
застрахователя/ до 29.11.2023г./датата на извършеното плащане/, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Желае присъждане на разноски, включително и адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38,ал.2 от ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 26.10.2022г. около 8:00 часа сутринта ищцата
М. Д. П. пресичала кръстовището между ул."Климент Охридски" и ул."Водотечна" в
1
гр.Бяла Слатина, когато водачът С. К. М., управляващ товарен автомобил с рег.№ВР
*** СХ, марка "Форд", модел "Галакси", собственост на Е. Р. В., й отнел предимството
на пешеходната пътека и я блъснал. Твърди се също, че първоначално ищцата била
прегледана в ЦСМП-Бяла Слатина, а по-късно в болнично заведение във Враца,
където било констатирано следното увреждане: наличие на оточна и деформирана
дясна лакътна става; спонтанна палпаторна болка в същата област; ограничени по
обем движения; намален силов захват. След извършена ренгенография била
установена ръбцова фрактура по дорзален контур на главичката на радиус и П.
постъпила по спешност в МБАЛ“Христо Ботев“ гр.Враца за закрито наместване на
фрактурата на дясна лъчева кост с прилагане на анестезия, на която била поставена
гипсова имобилизация – лонгета.
Сочи се в искжовата молба, че за настъпилото ПТП бил съставен констативен
протокол и образувано ДП № 779/2022г. на РУ-Бяла Слатина за престъпление по
чл.343 ал.3, б.а", вр. чл.342, ал.1 НК. Цитират се заключенията на съдебно-
медицинската и автотехническа експертиза в досъдебното производство и се сочи, че
по образуваното НОХД № 276/2023г. на РС-Бяла Слатина е одобрено споразумение, с
което водачът на т.а. "Форд Галакси" се признал за виновен в това, че не е спазил
задължението си да пропусне пешеходците и по непредпазливост е причинил на
ищцата средна телесна повреда.
Ищцата твърди, че на 15.03.2023г. е предявила пред ответника претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение за претъпените от нея неимуществени
вреди, представила е изискани от застрахователя писмени доказателства, но на
15.06.2023г. е получила писмен отказ. Впоследствие на 10.08.2023г. ответникът
предложил сключване на извънсъдебно споразумение и изплащане на обезщетение в
размер на 5 000лв., като, без такова споразумение да е подписано.
Твърди, че на 29.11.2023г. по сметката на ищцата била преведена сумата от
5000,00лв. от застрахователя.
Ищцата навежда твърдения, че изплатеното й от ответника застрахователно
обезщетение в размер на 5 000лв. е крайно недостатъчно за овъзмездяване на
причинените й болки и страдания, поради което за нея се породил правен интерес от
търсената с исковата молба защита, обектвирина в петитумната маст на исковата
молба.
Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗА.
Ищцата е освободена от заплащане на такси иразноски по силата на л.83,ал.1,т.4
от ГК, въпреки, че нарочно определение не е постановено от съда.
Ответникът ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД гр.София, чрез адв.Т. Т., в срока по
чл.367, ал.1 от ГПК, в отговора на исковата молба оспорва предявеният иск, като
неоснователен. Прави възражение за неподсъдност на спора дпред ОС-Враца и желае
делото да се изпрати за разглеждане пред СГС.
Съдът с Определение № 177/18.03.2024г. е оставил без уважение това възражение
и е изложил мотиви в тази насока. /л.71 от делото/.
В писмения отговор ответника оспорва твърдения в исковата молба механизъм
на ПТП, като поддържа, че за водача С. М. събитието е случайно по смисъла на чл.15
НК и същият не е могъл да предвиди и предотврати настъпването на вредите.
Ответникът въвежда възражение за съпричиняване на вредите от страна на
2
ищцата М. Д. П., която не била съобразила поведението си с останалите участници в
движението, с приближаващото се МПС и неговата скорост, с което е нарушила
разпоредбите на чл.108, чл.113 и чл.114 ЗДвП. Същата се е изложила на ненужен риск
и е направила събитието неизбежно, тъй като е предприела неправилно пресичане, не
се е огледала и е създала опасност за живота и здравето си.
Ответникът оспорва твърденията, че ищцата е претърпяла всички описани в
исковата молба увреждания, както и за тяхната продължителност.
Предявения иск за неимуществени вреди е оспорен и по размер, който според
ответника е прекомерно завишен и несъобразен с критерия за справедливост по чл.52
ЗЗД.
С отговорана исковата молба ответника оспорва и акцесорната претенция за
присъждане на мораторни лихви, както и началната дата, от която такива се
претендират.
Ищцата не е депозирала допълнителна искова молба, респ. и ответника не е
депозирал писмен отговор по допълнителна искова молба..
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложено е ДП №
779/2022 г. по описа на РУ-Бяла Слатина, пр.пр.№ 8236/2022г. на РП-Враца, ТО-Бяла
Слатина и НОХД №276/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина. Назначени са и са
изслушани съдебно-автотехническа експертиза и съдебно-медицинска експертиза.
След като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установява, че на
26.10.2022г. около 08:00 часа сутринта на кръстовището между ул."Климент
Охридски" и ул."Водотечна" в гр.Бяла Слатина, настъпило ПТП с участието на ППС с
рег.№ВР *** СХ, марка "Форд", модел "Галакси", собственост на Е. Р. В. и управляван
от водачът С. К. М., вследствие на което пострадала пешеходката М. Д. П., ЕГН
**********, от гр.Бяла Слатина. Същата имала оплаквания от силни болки в десния
лакът на ръката. Била откарана и прегледана в ЦСМП гр.Бяла Слатина и освободена за
домашно лечение. Поради получен оток на ръката била транспортирана до СПО-
Враца, където при прегледа се установило наличие на оточна и деформирана дясна
лакътна става; спонтанна палпаторна болка в същата област; ограничени по обем
движения; намален силов захват. При извършен ренгенов преглед се установило
ръбцова фрактура по дорзален контур на главичката на радиус, което наложило по
спешност да бъде извършено оперативно закрито наместване на фрактурата на дясна
лъчева кост с прилагане на анестезия, била поставена гипсова имобилизация – лонгета.
За ПТП-то е съставен КП за ПТП с пострадали лица № 19359/07.11.2022г. на РУ-
Бяла Слатина, в който като обстоятелства и причини за ПТП-то е посочено: „Отнемане
предимство на пешеходец на пешеходна пътека от водача М..“
За произшествието е образувано досъдебното производство ДП № 779/2022 г. по
описа на РУ-Бяла Слатина, пр.пр.№ 8236/2022г. на РП-Враца, ТО-Бяла Слатина на
21.11.2022 г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК за престъпление по чл.343 ал.3, б.а", вр.
чл.342, ал.1 от НК. Впоследстие е сключено споразумение между РП-Враца, ТО-Бяла
Слатина и С. К. М., което е одобрено с Протоколно определение № 75/19.06.2023г. по
3
НОХД № 276/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина на основание чл.382,ал.7 от НПК,
по силата на което С. К. М. е признат за виновен за това, че на 26.10.2022год., в гр.
Бяла Слатина, обл. Враца, при управление на МПС-лек автомобил, марка „Форд
Галакси“, с рег. номер №ВР***СХ, е нарушил правилата за движение, а именно: 1/
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.3, т.1 и т.2 от ППЗДвП – с поведението си, като участник в
движението по пътищата-водач на МПС, не е спазил правилата за движение и е
поставил в опасност живота и здравето на хората, участници в движението; 2/ чл.20
ал.2 от ЗДвП, като водач на МПС, при избиране на скоростта на движението, не се е
съобразил с характера и интензивността на движението, за да бъде в състояние да спре
пред всяко предвидимо препятствие; 3/ чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП – като водач на
МПС не е спазил задължението си да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре и като водач, на
завиващо МПС, не е спазил задължението си да пропусне пешеходците и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на непълнолетната М. Д. П. от
гр.Бяла Слатина, изразяваща се в контузия на дясна лакътна става, със счупване на
главичката на дясна лъчева кост, довело до трайно затруднение на движенията на
горен десен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и
на основание чл.343, ал.3, б. „а” пр.2 вр. чл.342, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК му е
наложено съответно наказание по НК.
При така представените писмени доказателства, касаещи настъпването на
процесното пътнотранспортно произшествие, за изясняване на механизма на същото,
по делото е назначена и изслушана съдебно-автотехническа експертиза. Изследвайки
материалите по делото и изпратеното от РП-Враца копие от ДП и показанията на
разпитаните по делото свидетели, в заключението си вещото лице посочва, че
процесното ПТП е настъпило при следния механизъм:
"Произшествието е станало на 26.10.2022 г. около 08:00 часа в гр.Бяла Слатина
в района на пешеходна пътека на кръстовището на ул.“Водотечна“ с
ул.“Кл.Охридски“ при ясно време и нормална видимост. В района на кръстовищено
има изградени три пешеходни пътеки тип М8.1/зебра/. Движенитео в района е
двупосочно, като платното за движение е прав хоризонтален участък от път,
покрит с дребнозърнест асфалт, без неравности и суха повърхност.
Платното за движение на ул.“Кл.Охридски“ е с ширина 8,10 метра, разделено с
единична прекъсната ливия, а платното за движение по ул.“Водотечна“ също е с
ширина 8,10 метра, но без разделителна линия. Атмосферните условия и
състоянието на пътната настилка по време на произшествието не са били в
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Пострадалата М. Д. П. по време на ПТП-то се намирала в района на пешеходна
пътека тип М8.1/зебра/ разположена на ул.“Водотечна“ на кръстовището
ул.“Кл.Охридски“. Мястото на удара между ППС марка „Форд Галакси“, с рег.
номер № ВР***СХ и пешеходката от техническа гледна точка се намира на около 2,8
метра в дясно от десния край на платното за движение на ул.“Кл.Охридски“ и на
около 3 метра в ляво от десния край на платното за движение на ул.“Водотечна“.
Лекия автомобил марка „Форд Галакси“ се е движил по ул.“Кл.Охридски“ и на
кръстовището с ул.“Водотечна“ е спрял пред пешеходната пътека, след което е
предприел мА.ра „завой на ляво“. От техническа гледна точка водъчт на автомобила
4
е имал възможност да въприеме децата пешеходци, като опастност в момента, в
който е бил спрял на пешеходната пътека и ги е видял на тротоара преди да
предприемат пресичане на улицата в района на пешеходната пътека. В този момент
пряката видимост на водача на автомобила към пешеходките е била около 20 метра.
П. е възприела автомобила като опастност, когато се е намирал в непоседствена
близост до нея на около 1-2 метра.
Скоростта на пешеходката П. е била 6,8 км/час(бърз ход), която към датата
на ПТП-то е била 15 годишна. По предположение на експерта, тя преди да пресече
кръстовището се е огледала в района на пешеходната пътека, но е възприела л.а.
марка „Форд Галакси“, като опастност, когато се е намирал в непосредствена
близост до нея.
Експерта в заключението си посочва, че навлизането на пешеходката П. в
района на кръстовището, в района на пешеходната пътека не може да се приеме за
внезапно за водача на лекия автомобил марка „Форд Галакси“, тъй като той преди
да предприеме мА.ра „завой на ляво“ е бил спрял пред пешеходната пътека,
разположена на ул.“Кл.Охридски“ и е имал техническа възможност да види и да
възприеме, като опастност децата-пешеходци, още когато те са се намирали на
тротоара, преди да предприемат пресичане на ул.“Водотечна“.
При конкретния механизътм на ПТП пешеходката М. Д. П. не е имала
техническа въможност да предотврати удара с лекия ватомобил марка „Форд
Галакси“, тъй като го възприела като опастност, когато се е намирал в
непосредствена близост до нея.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като допълва, че
водача на лек автомобил "Форд" е спрял на пешеходната пътека, която е
перпендикулярна на ул."Климент Охридски" и бил с лице към девойките, които са
били на отсрещния тротоар, вляво от него. Те са започнали да пресичат пешеходната
пътека, изчаквал е насрещно движещия се автомобил и е предприел „завой наляво“, за
да навлезе по ул. "Водотечна". В същото време и девойките са предприели пресичане
и той от тяхна гледна точка във всеки един момент ги е виждал, т.е. при започване и
изпълнение на мА.рата. Според експерта водача на автомобила е предполагал и
помислил, че може да мине преди тях, като за щастие леко е ударил първото дете.
Водача на лекия автомобил се е движил с 27 км/час, която не е висока скорост, но е
имал възможността във всеки един момент да спре и да запази децата.
Вещото лице сочи, че децата също са могли да предотвратят ПТП-то, ако са
спрели да изчакат да мине автомобила, но неговата мА.ра не е била много ясна. При
направен ляв завой, девойките възприемат самата мА.ра на един-два метра от него,
като не са имали възможност ни напред, ни назад да се върнат. За пострадалата П.
удара е бил непредотвратим, тъй като е била по-напред от другото момиче.
В случая П. е започнала да пресича пешеходната пътека преди шофьора да
направи левия завой, като е изминала три метра до мястото на удара, показано на
скицата в заключението му. П. е видяла автомобила на 1,5 - 2,00 метра, когато е
правила последната крачка. Тя не е имала време да направи крачка назад, тъй като това
изисква време от няколко секунди - две, три, а за една секунда автомобилът изминава
7,5 метра.
5
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза не е оспорено
от страните и съдът възприема изцяло доказателствените (фактически) изводи на
вещото лице, тъй като експертизата е изготвена компетентно и добросъвестно, като то
е изследвало пълно и задълбочено представените по делото доказателства, вкл. и
фактите, удостоверени в Протокола за ПТП и НОХД, като е отговорило изцяло на
поставените задачи, предмет на допуснатата САТЕ.
За изясняване на факти и обстоятелства относно процесното ПТП и неговият
механизъм допринасят и показанията на свидетеля С. К. М./без роднинска връзка със
страните/.
Свидетелят С. М. твърди, че ПТП-то настъпило през есента, но не си спомня
датата. Сутринта към 8:00 часа бил тръгнал за работа в посока центъра на гр.Бяла
Слатина и на кръстовището до училище „Васил Левски“ е спрял на първата
пешеходната пътека в посока центъра. Пропуснал на първа пешеходна пътека ученици
да пресекат пътното платно, като със спирането подал ляв мигач, за да направи ляв
завой и зад него се образувала колона. Преди да потегли с колата и да вземе решение
да завие на ляво видял, че от лявата му страна на другия тротоар две момичета, които
си говорили. Изчакал една минута в колата преди да включи първа скорост и да
потегли. Видял, че от лявата и от дясната му страна вече нямало ученици, които да
пресичат пешеходната пътека и тогава решил да потегли включвайки на първа скорост
с много лека газ прибилизително 5 км./ч. Видял, че момичетата нямали намерение да
пресичат.
Тогава потеглил с колата, стъпил на пешеходната пътека и в последния момент
видял, че едното момиче се прегръща с другото момиче и както се прегърнаха, едното
от тях се обърнало и стъпило на пешеходната пътека, като в този момент леко се
подпряло на колата. М. набил спирачки и спрял автомобила. Веднага отишъл до
момичето, като го попитал дали е добре и при нужда да го транспортиза до
болницата. Били се събрали мното хора на инцидента.
Впоследстие дошла една от учителките, които преподава в училището и познава
момичето. Някой от присъстващите позвънил в полицията, като на място пристигнали
две патрулки. Момичето било в шок, но не е куцало и не е имало охлузвания. При
вдигане на ръкави и крачоли, събличане на горнището, абсолютно нищо му нямало.
Една от полицейските патрулки закарала детето в болницата, а другата останала
на място и разпитвали М..
Същия признава вината си, но все пак изпитва облекчение, че детето е живо и
здраво.
Св.М. сочи, че освен пешеходната пътека не е имало друг сигнализиращ знак –
стоп, а само предупредителна пътека. Сочи, че след като момичето е било на тротоара
е длъжно да помаха и сигнализира за преминаване през пешеходна пътека, но то не го
направило, а внезапно излязло на нея. Пострадалото момиче се прегръщало с другото
момиче и нямало намерение да пресича, като не е забелязал да се оглежда. Тогава
св.М. преценил, че може да премине през пешеходната пътека, без да извърши каквото
и да било законово нарушение.
Посочва, че проявил заинтересованост спрямо момичето и потърсил телефонен
номер на баща му, с цел извинение, но не успял да го намери.
6
Св.М. приема вината си и не отрича да е виновен.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни и преки, доколкото
кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал, при което следва
да бъдат ценени при постановяването на решението.
За установяване на останалите спорни обстоятелства по делото, свързани с вида
на причинените травматични и психически увреждания, техния интензитет и
продължителност на лечение, по делото са събрани писмени и гласни доказателства и
е допусната СМЕ.
От представена епикриза ИЗ № 12518/27.10.2022 г. на МБАЛ "Христо Ботев" АД-
гр.Враца/л.6 от делото/ е видно, че на 27.10.2022г. ищцата М. П. по спешност е приета
в болницата и е извършено оперативно лечение чрез закрито наместване на
фрактурата на дясна лъчева кост с прилагане на анестезия, била поставена гипсова
имобилизация – лонгета.
За установяването на претърпените от ищцата М. П. неимуществени вреди по
делото е разпитана св.П. Л.(майка на ищцата) която изрази желание да свидетелсства.
Л. обяснява, че на 26.10.2022г. дъщеря й М. отивала на училище. Към 8 часа и
няколко минути й позвънил класния ръководител на дъщеря й, който съобщил, че
същата претъпяла катастрофа и е в болницата. Тъй като тя работи в друго населено
място, а именно с.Борован, позвънила на съпруга си по най-бързия начин да отиде до
болницата в гр.Бяла Слатина. След около 40-50 минути по-късно видяла дъщеря си в
ЦСМП-Б.Слатина. Били й направили снимка на дясната ръка и веднага я изписали,
като медиците предупредили родителите да следят дишането на детето и за комоцио,
но за счупване въобще не е ставало въпрос.
След обяд на същия ден М. се оплакала на майка си от главоболие, прилошаване
и болки в лакътя на дясната ръка. Дала й болкоуспокояващо и забелязала, че лакътя
започнал да отича и си образувало ръбче. На следваща сутрин ищцата решила да
отиде на училище, но след няколко часа позвънила на майка си, поради нетърпими
болки в лакътя. Отишли до СЦМП-Б.Слатина, където й се скарали, че детето е с
фрактура и не е трябвало да чакат толкова време. Поради липса на медик-ортопед,
отишли в Спешния център в гр.Враца, където й направили ренгенова снимка от която
се установило, че П. има фрактура на лакътната кост.
Ортопедите в гр.Враца гипсирали ръката на дъщеря й я освободили. Л. сочи, че
не може да прецени в какъв времеви период дъщеря й изпитвала болки, тъй като
тоалета, къпането и храненето извършвала тя като майка.
След няколко дни дъщеря й се завърнала в училище, тъй като предпочитала да е
в своята среда. След свалянето на гипса дъщеря й продължавала да изпитва болка и
предпочитала да носи суичъри, за да може да пъхне ръката си отпред. Била
притеснена, че не може да участва активно в мажоретния състав в училище.
Към настоящия момент М. се чувства добре, но изпитва болка при влошени
метереологични условия. Вече е възстановила своята активност в мажоретния състав.
Л. сочи, че дъщеря й още се страхува да пресича улицата сама, а желае винаги с
нея да има човек, в противен случай отказва да я пресече.
Настоящият съдебен състав приема, че св.Л. е майка на ищцата и нейн законен
представител, то същата е заинтересована в нейна полза по смисъла на чл.172 ГПК,
7
поради което показанията й могат да се кредитират, ако се подкрепят от други
безспорни доказателства по делото за същото обстоятелство.
Освен това в конкретния случай тя има качеството и на ищец в процеса, като не
може да участва в друго процесуално качество на свидетел, поради което показанията
й не представляват годен източник на доказване.
По делото е назначена и е изслушана съдебно-медицинска експертиза, вещото
лице по която е представило заключение и в съдебно заседание го поддържа, сочейки,
че при процесното ПТП ищцата е получила счупване на главичката на дясна лъчева
кост и лечението, което е проведено е мануална репозиция под местна упойка и
наложена гипсова имобилизация-лонгета, видно от приложената медицинска
документация.
Възстановителният период е с обща продължителност 1,5 месеца, като гипсовата
имобилизация се снема на 30-тия ден, а другите 15 дни са за пълното възстановяване и
съответното раздвижване. Болките, които е изпитвала ищцата са били само в началото
и след поставянето на гипсовата лонгета същите постепенно са отзвучали.
При първоначалния рентгенов преглед не била установена фрактурата, експерта
обяснява, че нивото на компетентност и квалификация на лекарите в СЦМП-
Б.Слатина и получения при счупването оток е възможно да доведат до такъв пропуск.
Фрактурата на ищцата е установена едва след втора рентгенова снимка извършена в
общинската болница във Враца. Сочи, че първите болки при такова счупване
настъпват веднага и ръката тогава задължително започва да отича. Намаленият силов
захват, който е описан в анамнезата е бил едва в началния период и в момента ищцата
е напълно възстановена.
При извършен личен преглед на ищцата вещото лице констатирало, че тя е
напълно възстановена и за в бъдеще няма да търпи болки и неудобства. Същата е
спазвала лекарските предписания за бързо възстановяване в рамките на оздравителния
период и при нея не се препоръчва физиотерапия, рехабилитация и други такива
процедури, като няма данни до момент такива да са провеждани. Няма и данни за
настъпили усложнения. В заключението си посочил, че претърпените от ищцата
телесни увреждания: счупване на главичката на дясна лъчева кост и лечението е
вследствие именно на процесното ПТП, които се намират в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.380 КЗ във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с
чл.409 от КЗ.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите
близки, може да предявят иска за заплащане на обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след спазване на изискванията
на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава лицето, което иска да получи
застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна
претенция. Това е абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване
8
на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с изтичането на
определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1
от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта на претенцията. / опр. №
332/19.07.2018г. по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. №
859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че
ищецът е отправил писмена претенция към застрахователя. В тримесечният срок
застрахователят не е определил и платил обезщетение за неимуществени вреди, а е
отказал да изплати такова с писмо изх.№ 99-3943/15.06.2023г./л.36 от делото/. С оглед
на това следва да се приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е
допустим. Това обуславя активната материалноправна и процесуалноправна
легитимация на ищцата да претендира обезщетение за претърпените от нея вреди
срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по
смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер
отговорността му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са
пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
С определение № 145/08.05.2024 г. съдът е приел за безспорни между страните
следните обстоятелства: 1/съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, сключена с ответното застрахователно дружество ЗАД "ОЗК
Застраховане“ АД-гр.София за ППС марка „Форд Галакси“, с рег. номер № ВР***СХ;
2/одобреното от наказателния съд споразумение, с което водачът С. М. се е
признал за виновен за настъпването на ПТП, при което е пострадала ищцата, има за
гражданския съд задължителната сила на присъдата по чл.300 ГПК, относно това,
извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Както бе посочено, спорен между страните е въпросът, касаещ механизма на
настъпване на ПТП, причинната връзка между процесното ПТП и уврежданията на
здравето на ищцата; относно наличието на съпричиняване от страна на пострадалата с
оглед въведеното възражение на застрахователя, както и относно размера и
основателността на предявения иск за присъждане на обезщетение и дължимостта на
лихвата за забава.
Настоящият съдебен състав намира, че механизмът на настъпване на ПТП
категорично се установява от събраните по делото доказателства - Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, Протокол за оглед на ПТП, ДП № 779/2022 г. по
описа на РУ-Бяла Слатина, пр.пр.№ 8236/2022г. на РП-Враца, ТО-Бяла Слатина,
НОХД № 276/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина и приетата съдебно-автотехническа
експертиза. От тези доказателства се установи настъпването на процесното ПТП на
26.10.2022г. около 08:00 часа сутринта на кръстовището между ул."Климент
Охридски" и ул."Водотечна" в гр.Бяла Слатина, с участието на ППС с рег.№ВР ***
СХ, марка "Форд", модел "Галакси", собственост на Е. Р. В., управляван от водачът С.
К. М. и пострадала пешеходката М. Д. П., която пресичала кръстовището, като водачът
на автомобила й отнел предимството на пешеходната пътека и я блъснал.
9
В приетото по делото експертно заключение по САТЕ вещото лице посочва, че
навлизането на пешеходката П. в района на кръстовището, в района на пешеходната
пътека не може да се приеме за внезапно за водача на лекия автомобил марка „Форд
Галакси“, тъй като водача му преди да предприеме мА.ра „завой на ляво“ е бил спрял
пред пешеходната пътека, разположена на ул.“Кл.Охридски“ и е имал техническа
възможност да види и да възприеме, като опастност децата-пешеходци, още когато те
са се намирали на тротоара преди да предприемат пресичане на ул.“Водотечна“.
При конкретния механизътм на ПТП пешеходката М. Д. П. не е имала техническа
въможност да предотврати удара с лекия ватомобил марка „Форд Галакси“, тъй като
го възприела като опастност, когато се е намирал в непосредствена близост до нея.
При съвкупния анализ на доказателствата се установява, че е настъпило ПТП
между посочените лица, което е причинено виновно и противоправно от С. К. М.,
който факт е установен със споразумение, имащо характер на присъда по НОХД
№276/2023г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Деликвентът е признат за виновен, в това, че е причинил на ищцата средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на дясна лъчева кост,
обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от
около месец и половина при благоприятно протичане на оздравителния процес.
Решението, досежно виновното противоправно поведение на водача, както и
факта на причиняване на телесните повреди на ищцата е задължително за настоящата
инстанция съобразно нормата на чл.300 от ГПК.
Вследствие на ПТП от причинените травми ищцата е изпитала болки и
страдания, които са пряка и непосредствена последица от поведението на деликвента,
видно от заключението на вещото лице по приетата СМЕ, както и от обясненията на
майката на ищцата дадени в съдебно заседание.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът се
мотивира със следното:
Спорен е размерът на справедливото обезщетение за неимуществените вреди от
ПТП, като в тази връзка се поддържа направено от ответника възражение за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Според приетото в ППВС
№ 4/23.12.1968 г. решения по чл. 290 ГПК – решение по т. д. № 486/2012 г. на ІІ т. о. на
ВКС, решение по т. д. № 2979/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д. № 669/2012 г.
на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д. № 795/2008 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по гр. д.
№ 3802/2008 г. на І г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 1553/2010 г. на ІV г. о. на ВКС,
решение по гр. д. № 1273/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС, решение по т. д. № 2663/2015 г. на
І т. о. на ВКС, решение по т. д. № 1015/2011 г. на ІІ т. о. на ВКС, решение по т. д. №
1398/2014 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д. № 2766/2014 г. на І т. о. на ВКС,
решение по т. д. № 72/2016 г. на І т. о. на ВКС, решение по т. д. № 2960/2015 г. на І т. о.
на ВКС, решение по гр. д. № 348/23 г. на І г. о. на ВКС, решение по т. д. № 1893/22 г.
на І т. о. на ВКС и др., понятието "справедливост" по смисъла на посочената правна
норма не е абстрактно, а то е свързано с преценка на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне
10
на конкретния размер на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните
увреждания са: характерът и степента на уврежданията, интензитетът и
продължителността на претърпените физически болки и страдания, брой на телесните
повреди, протичане на оздравителния процес - продължителност и брой на престои в
болнични заведения, извършени операции, проведени процедури, предстоящи в
бъдеще нови медицински интервенции, период на оздравителния процес (срок на
лечение), възможност за пълно възстановяване от травмата, време за възстановяване,
усложнения вследствие на уврежданията, възможност за бъдещо влошаване на
състоянието, остатъчни негативни последици от уврежданията, белези, загрозявания,
осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на живот и др., общо
физическо състояние на пострадалия към момента на увреждането и установените
предходни заболявания, наличие и процент на временна или трайна загуба на
работоспособност, инвалидност, възможност на пострадалия да се справя без чужда
помощ или необходимостта от такава, професия на пострадалото лице и възможност
след събитието отново да работи по професията си, начина на живот на пострадалия
преди и след ПТП, причинените морални и психически страдания, съдебната практика
при подобни случаи. При определяне на дължимото обезщетение съдът изхожда и от
икономическата конюнктура в страната в страната към момента на увреждането и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
При събраните доказателства, съдът намира, че размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъде определен при
съобразяване на следното:
Ищцата М. П. към датата на ПТП е 15 годишна ученичка, липсват данни за
наличие на хронични или други заболявания. Съгласно заключението на вещото лице
по СМЕ получените в резултат на ПТП-то увреждания се изразяват в счупване на
главичката на дясна лъчева кост, обусловило трайно затруднение в движенията на
десния горен крайник за период от около месец и половина. По своя медико-
биологичен характер увредите са причинили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. По своята същност фрактурата представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. В резултат от получената травма на десния
горен крайник М. П. е била в невъзможност да си служи с него според експерта-медик
за период от около 30 дни, когато е била с гипсова имобилизация и 15 дни за пълно
възстановяване и раздвижване или общо месец и половина. П. е изпитвала
дискомфорт в ежедневието си и не е могла да извършва обичайните дейности,
свързани с бита й, което се поддържа в писмената й защита.
Възстановителният период от фрактурата е бил около един месец и половина,
като ищцата не е ангажирала медицински документи, удостоверяващи извършено
лечение или терапия, както и такива за настъпили усложнения. Няма данни за
нарушаване на функционалността и двигателната способност на горния десен
крайник, т.е. остатъчни и трайни последици, които да обуславят начина й на живот за в
бъдеще и да имат постоянен характер. Затова следва да се приеме, че в обичайния срок
за възстановяване от около месец и половина, ищцата е успяла да се справи с болката
и дискомфорта от физическите травми.
11
В психично отношение липсват данни за проведени прегледи, съответно прием
на медикаменти, относими към психичното здраве на ищцата в периода след ПТП и до
предяваване на исковата претенция. Все още изпитва страх самостоятелно да пресича
улици и търси близък човек до нея, с когото да премине през пешеходна пътека.
Анализираните по-горе писмени и гласни доказателства установяват лека по
степен и продължителност, понесена от ищцата травма, като свързаните с нея болки и
страдания, с оглед критериите за справедливост, заместващото обезщетение
представляващо парично право, като неговата обезщетителна функция е насочена към
получаване на имуществени блага, чрез които да бъде морално удовлетворен
пострадалият може да бъде репарирно със сумата от 13000.00 лева, от които 5000,00
лв. са изплатени от застрахователя извънсъдебно. Съдът отчете и практиката на
касационната инстанция по сходни казуси(Опр.№ 422/31.01.2024г. на ВКС по гр.д.№
1775/2023г., Опр.№ 1302/17.05.2024г. на ВКС по т.д.№ 1860/2023г.) като съобразява и
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие - 2022 г., както и инфлационните процеси до
настоящия момент.
Размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ и самостоятелен
критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди./ Р №
34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о на ВКС, Р № 60090/29.07.2021г. по 8 т.д. №
1472/20г., ВКС, I т.о./. Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните
последици от тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са предмет на
доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене. Определеното
обезщетение е съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния
момент.
За да не уважи претенцията в пълния предявен размер от 25001,00 лв. съдът взе
предвид, че по делото не е установено в бъдеще да се налага ново лечение на
настъпилите увреждания; да съществува риск от влошаване на състоянието на ищцата;
да продължава описаната в исковата молба изключителна зависимост от помощта на
други лица; да са останали белези, загрозявания или осакатявания; да й е призната
инвалидност вследствие тези увреждания. Не са доказани обстоятелствата, че ищцата
ще търпи болки и за в бъдеще свързани с промяна на времето, физически
пренатоварвания и др., видно от закбючението на СМЕ, тъй като се касае за един
много млад човек, който бързо преодолява тези травми.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване:
Правното основание на възражението е чл.51, ал.2 от ЗЗД, като в тежест на
ответника е да установи, че увреденият ищец е допринесъл за настъпването на
вредите.
Относно предпоставките и критериите за приложението на разпоредбата на чл.
51, ал. 2 от ЗЗД във връзка с доказването на приноса за увреждането от пострадалия,
изследването и оценката на поведението на всеки един от участниците в движението
по пътищата при ПТП е формирана последователна практика на ВКС - решение №
16/04.02.2014г. по т.д. № 1858/2013г., I т.о., решение № 98/24.06.2013г. по т.д. №
596/2012г., II т.о., решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/2008г., II т.о., решение №
165/26.10.2010г. по т.д. № 93/2010г., II т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
12
971/2010г., II т.о., решение № 252/05.02.2015г. по т.д. № 3320/2013г., I т.о., решение №
66/01.06.2017г. по т.д. № 650/2016г., I т.о. и други, съгласно която принос по смисъла
на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал
предпоставки за настъпване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
настъпването им, като приносът трябва да е установен конкретно и е обстоятелство в
доказателствена тежест на ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. В решение №
27/22.06.2022г. по т.д. № 239/2021г., I т.о., е изтъкнато, че приносът трябва да е
конкретен и доказан, а не предполагаем, което от своя страна предпоставя да не е
предполагаемо конкретното поведение – действие или бездействие на пострадалия,
както и причинната връзка между същото и вредоносния резултат. Когато последният
би настъпил и без противоправното действие или бездействие от страна на
пострадалия, приносът е изключен. Също така в постановените по реда на чл. 290 от
ГПК решения на ВКС - решение № 15/19.02.2020г. по т.д. № 146/2019г., ТК, ІI т.о.,
решение № 118 от 27.06.2014г. по т.д. № 3871/2013г., I т. о., решение № 97 от
06.07.2009г. по т.д. № 745/2008г., II т. о., Опр.№ 2552/07.10.2024г. по т.д. № 578/2024г. I
т. О. на ВКС и др., се приема, че при определяне на степента на съпричиняване
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения,
за да бъде установен действителният обем, в който всеки един от тях е допринесъл за
настъпването на пътното произшествие.
Видно от приложеното по делото НОХД № 276/2023г. по описа на РС-Бяла
Слатина с Протоколно определение № 75/19.06.2023г. на основание чл.382,ал.7 от
НПК е одобрено споразумение, по което от обективна и субективна страна С. К. М. е
осъществил състава на чл.343, ал.3, б. „а” пр.2 вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като на
26.10.2022год., в гр. Бяла Слатина, обл. Враца, при управление на МПС-лек
автомобил, марка „Форд Галакси“, с рег. номер №ВР***СХ, е нарушил правилата за
движение, а именно: 1/ чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.3, т.1 и т.2 от ППЗДвП, чл.20 ал.2 от
ЗДвП и чл.119, ал.1 и ал.4 от ЗДвП, в резултат на което по непредпазливост е причинил
на ищцата М. Д. П. средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на дясна лакътна
става, със счупване на главичката на дясна лъчева кост, довело до трайно затруднение
на движенията на горен десен крайник.
Съобразно приетото в съдебната практика на ВКС (виж напр. Решение 46 от
19.05.2022г. по т. д. № 408/2021г. на І т. о., Решение №7 от 09.03.2022г., гр. д. №
2000/2021г. на III г. о., Решение №85 от 03.08 2016 г. по т. д. № 1047/2015 г. на ІІ т. о.,
Решение №127/29.10.2015 г. по т. д.№ 1882/2014г. на ІІ т. о. и др.), влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца (по арг. от чл.
300 от ГПК), като всички останали факти, които имат отношение към гражданските
последици от деянието, включително съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, подлежат на доказване от страната, която ги твърди с
допустимите за това доказателства. Това произтича от принципа за непосредственост и
равенство на страните в процеса, в който фактите за приноса на пострадалия следва да
бъдат установени конкретно със съответните доказателствени средства в рамките на
производството по разглеждане на предявения срещу застрахователя или срещу
съответния процесуално легитимиран да отговаря за обезщетението субект.
13
Поведението на пострадалия не е предмет на присъдата, освен ако съпричиняването
представлява елемент от състава на престъплението и не е било предмет на изследване
в наказателното производство по конкретното дело. Без значение е дали за
съпричиняването са били събрани доказателства в хода на наказателното
производство. Фактът на съпричиняване подлежи на самостоятелно доказване в
гражданското производство и за него гражданският съд не може да формира изводите
си въз основа събраните в наказателното производство доказателства, нито въз основа
интерпретацията им от наказателния съд в мотивите на присъдата (виж в този смисъл
Определение № 316 от 15.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 640/2018 г., I т. о., ТК, в което е
цитирана допълнително задължителна съдебна практика на ВКС).
От приетото заключение на вещото лице по САТЕ и допълнено от него в с.з. се
установява, че ищцата към датата на ПТП-то е била 15 годишна/непълнолетна/ и се
движила по десния тротоар на ул."Климент Охридски", в посока училището, заедно с
още едно момиче. Имало е пешеходната пътека, която е била слабо видима, но все пак
е имало такава по която се движили девойките. Своевременно по същата улица, в
срещуположна посока се е движил водачът С. М. управлявайки лек автомобил, марка
„Форд Галакси“, който спрял на пешеходната пътека, която е перпендикулярна на
ул."Климент Охридски" и е бил с лице към девойките, които били на отсрещния
тротоар, вляво от него. При пресичане на пешеходната пътека, той изчаквал насрещно
движещия се автомобил и е предприел мА.ра „завой наляво“, за да навлезе по ул.
"Водотечна". М. във всеки един момент е виждал децата - при започване на мА.рата и
при изпълнение на същата. В с.з. експерта сочи, че ищцата е започнала да пресича
пешеходната пътека преди шофьора да направи левия завой, като е изминала три
метра до мястото на удара и била ударена с предна дясна ъглова част на колата. Тя за
да спре и да направи крачка назад се изисква време, няколко секунди - две, три, а за
една секунда автомобилът изминава 7,5 метра, поради което П. не е имала време да
направи крачка назад. Експерта сочи също, че девойките са могли да предотвратят
ПТП-то, ако са спрели да изчакат да мине автомобила, но все пак неговата мА.ра не е
била много ясна. Той е направил мА.ра „ляв завой“ и те са я възприели на един-два
метра от него, не са имали възможност ни напред да продължат, ни назад да се върнат.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване
наведено в писмения отговор и поддържано в писмената му защита. Ответникът се
позовава на неправомерно поведение на пешеходеца П., която е имала възможност да
забележи приближаващия автомобил и въпреки това не е предприела действия за
предотвратяване на произшествието. Съдът приема, че ищцата не е била длъжна да
съобразява поведението си, изхождайки от предположение, че водачът няма да
изпълни задължението си да я пропусне при пресичане върху сигнализирана
пешеходна пътека. Съгласно разясненията, дадени в т.6 на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на
ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя,
поради което, появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При
преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта или
да спре. То възниква при наличието на две предпоставки – пешеходците да са стъпили
или да преминават през нея. При използване на своето право за преминаване през
пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат
14
задължението да му осигурят упражняването на това право, за разлика от
преминаването на необозначено място, като това право се упражнява при спазване на
правилата на чл.113 и чл.114 ЗДвП. При осъществяване на предпоставките на
чл.119,ал.1 и ал.4 от ЗдвП, които водачът С. М. е нарушил при ПТП-то, за което
нарушение е признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 276/2023г. по
описа на РС-Бяла Слатина е безпредметно да се обсъжда дали в случая ищцата е
извършила нарушение на правилата по чл.113 и чл.114 от ЗДвП. По изложените
съображения за неоснователност на защитното възражение на ответното
застрахователно дружество по чл.51,ал.2 от ЗЗД, обезщетението за причиннените на
ищцата при ПТП неимуществени вреди не следва да бъде намалявано, поради принос
на пострадалата за настъпване на вредите. /Решение № 50085/11.11.2022г. на ВКС по
т.д.№ 727/2021г., 2-ро т.о. и Решение № 50136/06.03.2023г. на ВКС по т.д.№
1706/2021г., 1-во т.о./.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за неимуществени вреди е
частично основателен и следва да се уважи, като се осъди ответното дружество да
заплати на ищцата М. Д. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
родителите си Д. В. П., ЕГН ********** и П. И. Л., ЕГН **********, чрез
пълномощника им адв. В. К. от САК обезщетение за неимуществени вреди в размер на
13000,00 лв., от които 5 000,00 лева са заплатени от ответното застрахователно
дружество на 29.11.2023г. по данни на ищцовата страна. За горницата над уважения
размер до предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 25001,00 лв.,
искът не е доказан и следва да се отхвърли, като неоснователен.
По претенцията за лихва за забава:
Поради основателност на исковата претенция в посочения по-горе размер, върху
главницата се следва лихва за забавено плащане, която съобразно приложимия КЗ не
се присъжда от датата на ПТП, а от по-късен момент съобразно правилото на чл.493
вр.чл.429 КЗ. В хипотезата на предявен от пострадалото лице пряк иск на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите разпоредбата на чл.497 КЗ ограничава отговорността на
застрахователя за законна лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок за периода от по-ранната от
двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал. 3 от КЗ и изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен
в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от КЗ. Съгласно чл.429, ал.2 КЗ,
застрахователното обезщетение по ал.1 включва пропуснати ползи, които
представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане както и лихви
за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице
при условията на ал.3, а съгласно цит. ал.3, лихвите за забава на застрахования по ал.2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано
от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване
на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Или,
15
доколкото датата на подаване на застрахователна претенция от ищцата пред
застрахователя е по-ранна /и не се установява подаване на уведомление от
застрахования/, то законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
следва да бъде присъдена от този момент – 15.03.2023г. /л.34-42 от делото/, а не както
твърди ответника от 15.06.2023г., което твърдение е неоснователно и непочиващо на
приетата константна съдебна практика.
Ищцата с исковата молба е поискала присъждане на сумата от 2378,15 (Две
хиляди триста седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки) лева представляваща
мораторна лихва върху главницата, считано от 15.03.2023г./датата на уведомяване
на застрахователя/ до 14.12.2023г./датата на подаване на исковата молба чрез куриер/.
Съдът намира, че този иск е основателен, тъй като от посоченото по-горе става ясно,
че законната лихва се дължи от уведомяването на застрахователя от пострадалото
лице. Изчислена чрез Апис-калкулатор законната лихва за периода от 15.03.2023г. до
14.12.2023г. е в размер на 760.98 лева върху главницата от 8000,00 лв. и до този размер
иска следва да бъде уважен, а в останалата част над тази сума до пълният предявен
размер от сумата 2378,15 лв. иска следва да се отхвърли, като неоснователен.
Върху главницата от 8000,00лв. се дължи и законна лихва от датата на подаване
на исковата молба - 15.12.2023г. в съда до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата е поискала и присъждане на сумата 448,28 (Четиристотин четиридисет и
осем лева и двадесет и осем стотинки) лева представляваща мораторна лихва върху
изплатената от ответното дружество сума от 5000,00 лв. за периода от
15.03.2023г./датата на увездомяване на застрахователя/ до 29.11.2023г./датата на
извършеното плащане/, поради което съдът намира, че този иск също е основателен и
доказан по размер, поради което следва да бъде уважен. Съдът е изчислил служебно
размера на сумата отново чрез Апис-калкулатор, който възлиза на 448,28 лв. за
периода от 15.03.2023г. до 29.11.2023г.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
От пълномощника на ищцата своевременно е поискано присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр.
чл.7,ал.2 от НМРАВ, за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
Видно от приложеното пълномощно от 25.10.2023г.(л.46) удостоверяващо
представителна власт на адв. В. К. от САК и от приложен договор за правна защита и
съдействие от 25.10.2023 г. (л.47), сключен между адв. В. К. от САК и родителите на
ищцата, като нейни законни представители, че са уговорени безплатно процесуално
представителство и защита по настоящото дело на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон
за адвокатурата /ЗА/, т.е. осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице,
което е в материално затруднение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в
тази хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има
право на възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения
в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Това е
възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в полза
на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът
16
това свое право, той следва да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно
на основание някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА.
В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е налице, тъй като
ищцата е освободена по силата на закона, а именно по реда на чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
В случая, съразмерно на уважената част от исковете 9 209,26 лв.,
възнаграждението следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 вр. с §2а от ДР от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като изчислено съобразно посочената разпоредба възлиза на сумата
1220,93 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати посочената сума на пълномощника на ищеца адв.
В. К. от САК.
Същевременно, сторените от застрахователя разноски възлизат съобразно
представения списък по чл.80 от ГПК на сумата от 5890,00 лева.
Процесуалния представител на ищцовата страна в последното съдебно заседание
е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ответното дружество по реда на чл.78,ал.5 от ГПК.
Съдът намира, че същото е основателно, тъй като предявените искове с исковата
молба за главница и мораторни лихви възлизат общо на 27827,43 лв. Съгласно
чл.7,ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, минималното адвокатско възнаграждение
за този вид дела възлиза на 2876,19 лв. без ДДС, а с ДДС е в размер на 3451,43 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно на отхвърлената, като неоснователна
и недоказана част от исковете, на ответника следва да се присъди сумата от 2309,21
лева за адвокатско възнаграждение, платимо от ищцата. Същата е освободена по
силата на закона от заплащане на такси и разноски към съда, но не и от разноски
направени от ответното дружество на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди и сумата
от 568,70 лева от общо направените разноски в размер на 850 лева - депозити за САТЕ
и СМЕ, а за разликата до пълния размер от 850,00 лв., искането за разноски следва да
се отхвърли, като неоснователно.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК осъденото лице е
длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но съразмерно с уважената
част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV
г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Поради освобождаване на ищцата П. от заплащане на държавна такса и разноски
по исковете на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, дължимата за производството такса
следва да бъде събрана от ответника върху размера на уважената част.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, вр.чл.83, ал.1 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд -
Враца, следните суми: държавна такса – 420,00 лева, от която: 320,00 лева по иска за
17
неимуществени вреди от 8000,00 лв., 50,00 лв. по иска за мораторна лихва от 760,98
лв., 50,00 лв. по иска за мораторна лихва от 448,28 лв., както и 82,74 лв. разноски за
заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице изготвило СМЕ, от
внасянето на която ищецът е бил освободен, съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** представлявано от А. Л. и Р. Д. ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. П., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на родителите си Д. В. П., ЕГН ********** и П. И. Л., ЕГН
**********, всички представлявани по пълномощие от адв. В. К. от САК, на основание
чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 8000,00 лв.(осем хиляди
лева) представляваща неплатена част от обезщетение за неимуществени вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди от ПТП, осъществено
на 26.10.2022 г., ведно със законната лихва от 15.12.2023г. /подаване на исковата молба/ до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 25001,00 лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от А. Л. и Р. Д. ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. П., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на родителите си Д. В. П., ЕГН ********** и
П. И. Л., ЕГН **********, всички представлявани по пълномощие от адв. В. К. от САК,
сумата 760,98 лв.(Седемстотин и шестдесет лева и деветдесет и осем стотинки)
представляваща мораторна лихва върху главницата от 8000,00 лв., считано от
15.03.2023г./датата на уведомяване на застрахователя/ до 14.12.2023г./датата на подаване на
исковата молба, като в останалата част над тази сума до пълния предявен размер от сумата
2378,15 (Две хиляди триста седемдесет и осем лева и петнадесет стотинки) лева,
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, като НЕОСНОВЕТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** представлявано от А. Л. и Р. Д. ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. П., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на родителите си Д. В. П., ЕГН ********** и П. И. Л., ЕГН
**********, всички представлявани по пълномощие от адв. В. К. от САК, сумата 448,28
(Четиристотин четиридесет и осем лева и двадесет и осем стотинки) лева представляваща
мораторна лихва върху изплатената от ответното дружество сума от 5000,00 лв. за периода
от 15.03.2023г./датата на уведомяване на застрахователя/ до 29.11.2023г./датата на
извършеното плащане/.
Горепосочените суми следва да се преведат по следната банкова сметка:
IBAN:BG46STSA**********, BIC: ***.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от А. Л. и Р. Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. В. К. от САК, с адрес:
*** на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 1220,93 лв.(Хиляда двеста и двадесет лева и
деветдесет и три стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ищцата М. Д. П., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на родителите си Д. В. П. и П. И. Л., съразмерно с уважената част от
18
исковете.
ОСЪЖДА М. Д. П., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на
родителите си Д. В. П., ЕГН ********** и П. И. Л., ЕГН **********, всички
представлявани по пълномощие от адв. В. К. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД "ОЗК-
Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** представлявано от А.
Л. и Р. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
следните суми: 568,70 лева /петстотин шестдесет и осем лева и седемдесет стотинки/ – за
разноски по делото, представляващи депозити за вещите лица по СМЕ и САТЕ, като
отхвърля искането за присъждане на разноски за разликата до пълния претендиран размер от
850,00 лв., като неоснователно и 2309,21 лева с ДДС /две хиляди триста и девет лева и
двадесет и една стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
*** представлявано от А. Л. и Р. Д. да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - гр. Враца държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК в общ
размер на 420,00 лв./Четиристотин и двадесет лева/, сумата от 82,74 лв. за възнаграждение
на вещото лице по СМЕ, съразмерно на уважената част от исковете,както и 5,00 (пет) лева –
за служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за доброволно
изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
19