№ 3528
гр. София, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 23-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. ГАРВАНСКА
Административно наказателно дело № 20231110216500 по описа за 2023
година
прие следното :
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН – образувано по жалба
на *** „****" АД срещу НП № Р – 10 – 924 /17.12.2021г. , издадено
от заместник - председател на Комисията за финансов надзор , с което
на основание чл. 273 ал. 5 вр. ал.1 от ЗДКИСДПКИ на
жалбоподателя в качеството му на управляващо дружество по
отношение договорен фонд „*** " е наложена имуществена санкция
от 25 000 лв. – за това, че със сключването на 02.06.2021 г. за
сметка на управлявания от него ДФ „*** " на сделки за
покупка на акции и облигации извън тези по чл. 38 ал. 1 от
ЗДКИСДПКИ на управлявания също от него ДФ „ *** „ - общата
стойност на инвестициите на ДФ „*** " в ценни книжа, извън тези
по чл. 38 ал. 1 на ЗДКИСДПКИ, е достигнала 20,89 % от активите на
ДФ , с което жалбоподателят като *** е извършил нарушение на
чл. 38 ал. 2 от ЗДКИСДПКИ , регламентиращ 10 % ограничение за
стойността на посочените инвестиции .
1
С жалбата не се оспорват фактическите констатации по
обжалваното НП относно нарушението на инвестиционното
ограничение по чл. 38 ал.2 ЗДКИСДПКИ при дейността на ДФ ,
управляван от жалбоподателя . Претендира се отмяна на
постановлението поради допуснато при издаването му нарушение на
материалния закон , като се твърди , че прехвърлянето на
процесните ценни книжа е в съответствие с чл. 51 ЗДКИСДПКИ и
поради това е правомерно . Претендира се и маловажност на
нарушението по см. на чл. 28 ЗАНН . Претендира се също, че
налагането на санкция на жалбоподателя е в отклонение от
досегашната практика на КФН и нарушава общ принцип в
правото на ЕС - забрана за нарушаване на легитимни правни
очаквания , разяснен в Решение на СЕС по дело Т- 347/03г. пар.
102 и в решения на ВАС по дела - 7747/2016г ; 7034/2013г;
6775/2014г .
Административнонаказващият орган оспорва изцяло
основателността на жалбата със съображения в обжалваното НП и
в писмени бележки на представител в съдебно заседание .
По отношение на фактите по делото :
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото , прие за установено следното:
Жалбоподателят е вписан в регистъра по чл. 30 ал. 1 т. 5 от ЗКФН
като управляващо дружество по чл. 86 ал.1 ЗДКИСДПКИ с лиценз за
управление на дейността на колективни инвестиционни схеми по чл. 5
ЗДКИСДПКИ , между които договорен фонд ДФ „ *** " и
ДФ „*** ".
С писмо от 09.06.2021 г. жалбоподателят уведомил КФН за
нарушаване по отношение на активите ДФ „***“ на
2
инвестиционното ограничение по чл. 38 ал. 2 от
ЗДКИСДПКИ . Според уведомлението към 03.06. 2021г общата
инвестиция на ДФ в ценни книжа по чл. 38 ал. 2 от
ЗДКИСДПКИ е достигнала до 24,18 % от стойността на активите на
ДФ и нарушението е резултат от продажбата на ценни книжа от ДФ
„***“ на ДФ „***“ , извършена според уведомлението по причини „
извън контрола на колективната инвестиционна схема „ по см. на чл. 51
от ЗДКИСДПКИ .
След извършена служебна проверка на данните , предоставени от
жалбоподателя за активите на ДФ „***“ и ДФ „***“ и сделките с
тях , също данните за сделките с активи на двата ДФ от Централен
депозитар и от инвестиционния посредник по сделките, експертите на
КФН установили, че към 02.06. 2021г. стойността на активите на ДФ
„***“ възлизала на 10 437 979 лв. и в резултат на сключването на
02.06.2021 г. за сметка на управлявания от жалбоподателя ДФ
„*** " на сделки за покупка на акции и облигации извън тези по чл.
38 ал. 1 от ЗДКИСДПКИ от ДФ „ *** „ - общата стойност на
инвестициите на ДФ „*** " в ценни книжа, извън тези по чл. 38
ал. 1 на ЗДКИСДПКИ, е нараснала от 8.39 % до 20,89 % от
активите на ДФ .
Според писмените обяснения от 18. 06. 2021г. на
представителите на жалбоподателя управляващото дружество
периодично прехвърля неликвидни ценни книжа, извън тези по чл. 38
ал. 1 на ЗДКИСДПКИ, от ДФ „***“ към ДФ „***“ и обратно
поради липсата на трети лица , които да закупят тези активи или
да ги получат в замяна на други, допуснати на регулиран пазар и
необходимостта да бъде избегнато надхвърлянето на 6 м. срок на
нарушението по чл. 51 от ЗДКИСДПКИ по отношение на активите
на двата ДФ .
По отношение на доказателствата :
Изложеното като факти по делото не е спорно между страните и
се установява от непротиворечив доказателствен материал -
3
показанията на актосъставителя , които потвърждават посоченото в
АУАН и приобщените към материалите по делото документи - част
от административнонаказателната преписка - писмо от 09.06.2021 г.
– уведомление от жалбоподателя до КФН за нарушаване на
инвестиционното ограничение по чл. 38 ал. 2 от
ЗДКИСДПКИ , писмените обяснения от 18. 06. 2021г. на
представителите на жалбоподателя за периодичното прехвърляне на
неликвидни ценни книжа , които не се търгуват на регулиран пазар ,
между посочените два ДФ , управлявани от жалбоподателя , справки
от информационната система на КФН , също останалите документи ,
приложени към административнонаказателната преписка и
материалите по делото .
По отношение на правната страна :
При така установеното като факти обосновано от
административнонаказващия орган е прието, че със сключването за
сметка на управлявания от него ДФ „*** " на процесните сделки
за покупка на акции и облигации жалбоподателят като ***
инвестирал повече от 10 на сто от активите на ДФ „*** в ценни
книжа, извън тези по чл. 38 ал. 1 на ЗДКИСДПКИ и така нарушил
чл. 38 ал.2 ЗДКИСДПКИ , според която разпоредба - колективните
инвестиционни схеми не могат да инвестират повече от 10 на сто от
активите си в прехвърляеми ценни книжа и инструменти на паричния
пазар извън посочените в ал. 1 на същия текст.
С оглед на това законосъобразно с НП е прието , че е налице
4
основание за реализиране на административнонаказателна отговорност
спрямо жалбоподателя в качеството му на *** за извършено от него
нарушение по чл. 273 ал.5 вр. ал. 1 ЗДКИСДПКИ в редакцията и
на тази разпоредба към процесния период 02.06. 2021г. , според която
ЮЛ , които извършат нарушение на чл. 38 ЗДКИСДПКИ се
санкционират с имуществена санкция от 20 000 лв. до 5 000 000 лв., а
при повторно нарушение от 40 000 лв до 10 000 000 лв.;
За неоснователно съдът прие възражението за неправилно
приложение на материалния закон, обосновано с разпоредбата на чл.
51 ЗДКИСДПКИ , според която при нарушение на инвестиционните
ограничения по глава шеста , вкл. чл. 38 от Закона, по причини извън
контрола на колективната инвестиционна схема или в резултат на
упражняване права на записване тя приоритетно, но не по-късно от 6
месеца от възникване на нарушението, чрез сделки за продажба привежда
активите си в съответствие с инвестиционните ограничения, като отчита
интересите на притежателите на дялове. Възражението е в явно
противоречие с правилото в разпоредбата поради установеното по
делото, че нарушението на инвестиционното ограничение не е
възникнало по причини извън контрола на колективната инвестиционна
схема, а е умишлено и в пряка причинно - следствена връзка с
процесните сделки , сключени от жалбоподателя като представител на
колективната инвестиционна схема. Тези сделки са под контрола на
колективната инвестиционна схема , тъй като съгласието на
колективната инвестиционна схема за сключването им обуславя тяхната
валидност и последици . И сделките са причината за нарушението ,
тъй като именно правните последици от тях нарушават
инвестиционното ограничение.
Възражението срещу приложението на материалния закон
съответства на друго правно основание , изключващо отговорността
за нарушението , макар то да не е релевирано конкретно с жалбата .
Съображенията по възражението сочат на възражение за действия ,
5
извършени при крайна необходимост по см. на чл. 8 ЗАНН вр . чл.
11 ЗАНН и чл. 13 НК . Според чл. 8 ЗАНН - не са административни
нарушения деянията, които са извършени при неизбежна отбрана или
крайна необходимост. А според чл. 13 Анотирана съдебна практика НК
- Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при
крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси,
както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена
опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако
причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. (2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване
от опасността съставлява престъпление.
Съобразно установеното по делото съдът прие, че
възраженията на жалбоподателя не могат да бъдат уважени и на
посоченото основание .
Не може да се приеме , че жалбоподателят е сключил
процесните сделки за избягване на непосредствена опасност за
имуществото на ДФ „***“ , която същият не е могъл да избегне по
друг начин , тъй като не са ангажирани , нито посочени конкретни
доказателства , обосноваващи извод за това . Например в подкрепа
на това , че жалбоподателят не е могъл да избегне превишението
на инвестиционното ограничение по друг начин, не се представят
доказателства за изготвяне и за съответно изпълнение на план
за привеждане активите на ДФ в съответствие с инвестиционното
ограничение, който да съдържа мерки за покачване стойността на
активите на ДФ чрез привличане на нови инвеститори , също за
изпълнение на други възможни мерки . Няма основание в
доказателствата да се приеме и това , че причинените от процесните
сделки вредни последици за ДФ „*** " са по-малко значителни
от предотвратените за ДФ „Инвест Класик " .
За неоснователно съдът прие и възражението, че налагането на
санкция на жалбоподателя е в отклонение от досегашната практика
на КФН и нарушава общ принцип в правото на ЕС - забрана за
нарушаване на легитимни правни очаквания , тъй като очакването
6
КФН да не осъществява финансов надзор чрез налагане на санкции
за нарушения , предвидени в специалните закони , за съблюдаването
на които тя следи , не представлява легитимно правно очакване .
В този смисъл е и разяснението в цитираното в жалбата Решение
на СЕС по дело Т- 347/03г. пар. 102 . Според решението , за да се
претендира защита на оправдани правни очаквания, трябва да са
изпълнени три условия . Първо - трябва да са били дадени на
засегнатото лице точни ,безусловни и последователни гаранции ,
произхождащи от упълномощени и надеждни източници от органи на
Общността . Второ - тези уверения трябва да бъдат такива , че да
породят оправдани правни очаквания в лицето , към което са
адресирани . Трето – предоставените гаранции трябва да отговарят на
приложимите правила .
Останалите решения на ВАС ,посочени в жалбата , разясняват
правилото на чл. 13 АПК , регламентиращо изискванията към
административните органи при правомощията им при оперативна
самостоятелност и са неотносими към административното наказване
, което представлява дейност при обвързана компетентност .
Без уважение съдът прие, че следва да се остави искането за
определяне на нарушението по НП като маловажен случай по чл. 28
Закона за административните нарушения и наказания , за който
жалбоподателят не следва да бъде санкциониран , тъй като няма
основание да се приеме в съответствие с чл. 93 т.9 НК , че случаят
разкрива по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичните случаи на нарушения от този вид . Без значение е това , че
от нарушението не са настъпили вреди , тъй като нарушението е от
категорията на т.нар. „формални“, на „ просто извършване"
нарушения , за съставомерността на които по закон не е предвидено
настъпването на други общественоопасни последици извън
извършване на самото изпълнителното деяние. Нарушение е самото
застрашаване на обществените отношения и то се явява довършено
със самия факт на осъществяването на деянието. В конкретния случай
извършеното е застрашило обществените отношения - обект на защита
със законовата разпоредба с типичната за нарушението интензивност.
С обжалваното НП е определен размер на санкцията към
минималния ,предвиден в закона за нарушението, поради което
НП и в тази част следва да бъде потвърдено.
7
По отношение на разноските :
На осн. чл. 63д ЗАНН , чл. 143 ал.3 АПК и Тълкувателно
решение № 3 / 2010 г. на ВАС, т. д. № 5/2009 г., в тежест на
жалбоподателя следва да се възложи заплащането на разноски за
възнаграждение за участие на юрисконсулт на административно-
наказващия орган по делото в съответствие с чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ . За правна помощ по дело 422/22г
- 150 лв. , по дело 9302/23 г на Адм. съд - 100 лв. и по настоящото
дело – 100 лв.
Така мотивиран на основание чл.63 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р – 10 – 924 /17.12.2021г. , издадено от
заместник - председател на Комисията за финансов надзор , с което на
основание чл. 273 ал. 5 вр. ал.1 от ЗДКИСДПКИ на жалбоподателя
*** „****" АД в качеството му на управляващо дружество по
отношение договорен фонд „*** " е наложена имуществена санкция
от 25 000 лв.
ОСЪЖДА *** „****" АД да заплати в полза на КФН
сумата от 350 лв. - разноски за участие на юрисконсулт по делото
.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Адм. съд - София .
8
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9