РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Благоевград, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Б. Янев
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Георги Б. Янев Административно наказателно
дело № 20211210201679 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано с жалба на общ. Симитли, с
Булстат: *********, чрез Апостол Стефанов Апостолов, в качеството си на
кмет, против Наказателно постановление № ПО-02-135/04.11.2021г. на
Директор на Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район“ с което
нарушение по чл. 46, ал. 1, т.3, буква ,,б,, от Закона за водите,на основание чл.
200, ал.1, т.2 (предложение 1) от Закона за водите наложена,,имуществена
санкция,, в размер на 2000 /две хиляди /лева.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, и
следва бъде отменено, тъй като е издадено при съществени процесуални
нарушения на материалния закон, недоказаност на нарушението. Освен това
описаното в него нарушение не отговаря на обективната истина.
Алтернативно се подържа становище за приложение на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен законен
представител Надежда Илиева, подържа депозираната жалбата и възразява
срещу направените разноски.
Административно наказващият орган, чрез юрисконсулт Ваня Колчагова,
оспорва жалбата, по същество иска НП да бъде потвърдено изцяло като
правилно и законосъобразно, излага подробни доводи, претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна:
На 15.04.2021г. при извършена проверка от служители на Басейнова
дирекция “Западнобеломорски район“, - ЕМ. П. ЯН. главен инспектор в
1
Дирекция ,,Контрол,, към БДЗР, упълномощена със Заповед №РД-05-
58/02.05.2018г. на Директора на БДЗБР във връзка с установяване начина и
мястото на заустване на битово - фекалните отпадъчни води от
канализационен колектор на с. Черниче, общ. Симитли е установено, че
посредством PVC тръба се осъществява заустване на битово - фекалните води
на с. Черниче, общ. Симитли във водоприемник - р. Струма на място с
0 ’ 0
географски координати N 415117,9” и Е 2308“ 05,04“.
За извършваното заустване във водоприемника: р. Струма на битово-
фекалните отпадъчни води, формирани от територията на населеното място -
с. Черниче, на община Симитли с ЕИК:*********, няма издадено
разрешително за ползване на воден обект, с цел заустване на отпадъчни води
и повърхностен воден обект по реда на чл.46, ал.1, т.3, буква ,,б,, от Закона на
водите.
За извършената проверка е съставен Констативен протокол №КД-01-
515/15.04.2021г., в който е отразено, че Община Симитли не притежава
Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект. С
вх.№РР-13-1/15.04.2021г.-заявление за откриване на процедура за издаване на
разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностен воден обект. За
констатираното нарушение е съставен АУАН по Закона за водите с №КД-04-
53 от 07.06.2021г., който е връчен на кмета. В законоустановения срок с вх.
№КД-04-43(2)/14.06.2021г. са депозирани възражения по акта.
Въз основа на акта АНО е издал атакуваното наказателно постановление
№ПО-02-135/04.11.2021г, с което за нарушение по нарушение по чл. 46, ал. 1,
т.3, буква ,,б,, от Закона за водите, на основание чл. 200, ал.1, т.2
(предложение 1) от Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лв.
Горе описаната фактическа обстановка съдът прие за установеното въз
основа на събраните поделото писмени доказателства и разпитаните по
делото свидетели, Г., С., Панова, Ш., които чрез показанията си доказват, че в
село Черниче има пречиствателната станция за битови - отпадъчни води,
която не функционира, като водите след станцията е следвала да се заустват в
р. Крупнишка, при проверката е установено, че отподните води се заустват в
река в р. Струма посредством ПВЦ тръба. Тези свидетели чрез показанията
си възпроизвеждат възприетата в наказателното постановление фактическа
обстановка, фактите по извършената проверка, установеното в хода на същата
и процедурата по съставяне на АУАН, които съдът кредитира изцяло, като
еднопосочни с останалия събран материал, вътрешно без противоречиви и
логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени
впечатления, относно изнесени факти, поради което съдът ги възприема като
достоверни при обособяване на фактическите изводи:
При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съдът установи от правна страна
следното.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-дневен
2
срок от връчване на НП, поради което е ДОПУСТИМА, разгледана по
същество НЕОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно-наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на административното нарушение, съставените АУАН и НП
съдържат ли императивно определените от закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването, компетентността на актосъставителя, има ли извършено
деяние, което да представлява да представлява административно нарушение
по смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето,
посочено в акта като нарушител, и дали е извършено виновно /умишлено или
непредпазливо/, наказателното постановление издадено ли е при спазване на
императивните разпоредби за съдържание, реквизити и срокове.
Процесуалните предпоставки, за които съдът следи служебно и когато се
установи, че в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, наказателното постановление
следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно като в тези случай
съдът не разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че АУАН и атакуваното НП са
издадени от компетентни органи - длъжностни лица, разполагащи с изрично
делегирана от закона и представените по делото заповед за материална
компетентност видно от Заповед № РД-05-58/02.05.2018г., на директор на
Басейнова дирекция ,,Западнобеломорски район,, на отдел ,,Контрол,,- гр.
Благоевград, което отговоря на чл. 57 от ЗАНН в предвидените срокове .
Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по
чл. 34 ал. 3 от ЗАНН. АУАН е съставен на 09.06.2021г., а НП е издадено на
04.11.2021г., т.е. в преклузивния срок от 6 месеца, което е обвързано с
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. В хода на административно наказателното
производство, не са били допуснати съществени процесуални нарушения на
процесуалните правила, което да налага отмяна на НП, поради следните
съображения:
Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са
посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за де се приемат за спазени
строго формалните реквизити на чл.42 ал.1 т. 6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от
ЗАНН, при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП, спазени са изискванията визирани
в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити.
В конкретния случай АУАН е съставен от Е.Я. главен инспектор в
Дирекция ,,Контрол,, към БДЗР, който дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и
показанията на св. Панова съгласно чл. 40 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Чрез
3
изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът е издал АУАН, с което
постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да
ограничава правото на защита на жалбоподателя. Издаденият в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за
издаване на НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за
отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната
отговорност на юридическото лице не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява и възражението в тази насока. При съставяне на
АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци като
са посочени времето, мястото, което е видно от приложните доказателства и
приети в съдебното заседание по делото, а именно акт за частна общинска
собственост и скица на поземлен имот №К02229/14.03.2018г. с подробно
описание на имота: Поземлен имот №000377/нула нула нула три седем
седем/, целият с площ от 2019 кв. м. / две хиляди сто и девет кв. м/, находящ
се в местност ,,Реката,, землището на с. Крупник, отреден за изграждане на
обект: ,,Локална пречиствателна станция за отпадни води,, съгласно ПУП-ПЗ,
одобрен с Заповед №980/03.12.2012г. на Кмета на община Симитли и
Решение № КЗЗ-22/04.12.2013г. с местонахождение на имота: област
Благоевград, общ. Симитли, с. Крупник местността ,,Реката,, землището на с.
Крупник, отреден за изграждане на обект: съгласно ПУП-ПЗ, одобрен с
Заповед№980/03.12.2012г. на Кмета на община Симитли при граници на
имота – североизток - ПИ№000023-жп. гара с. Черниче на Държавата-Т,
югозапад –ПИ №000376-др. селскост. т. на община Симитли, северозапад –
ПИ №000376- др. селскост. т. на община Симитли. , както и обстоятелствата
при които е извършено.
Вмененото административно нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено са описани пълно и ясно в АУАН, посочена е правилно правната
квалификация нарушаваща законовата разпоредба изискваща издаване на
разрешително, от обективна страна е безспорно доказано- по чл. 46, ал.1, т. 3,
буква. "б" от Закона за водите е уредено изрично следното: Разрешително за
ползване на воден обект се издава за: т. 3: заустване на отпадъчни води в
повърхностни води за: буква "б": експлоатация на съществуващи обекти, в т.
ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни
образувания,
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява, че общ.
Симитли като собственик на обект ,,Локална пречиствателна станция за
отпадни води,, на 15.04.2021г. е осъществило ползване на воден обект
чрез заустване посредством PVC тръба на битово - фекалните води на с.
Черниче, общ. Симитли във водоприемник на р. Струма на място с
0 ’ 0
географски координати N 415117,9” и Е 2308“ 05,04“. За извършваното
заустване във водоприемника на р. Струма на битово-фекалните отпадъчни
води, формирани от територията на населеното място - с. Черниче, на община
Симитли няма издадено разрешително за ползване на воден обект, с цел
заустване на отпадъчни води и повърхностен воден обект, с което нарушава
разпоредбата по чл.46, ал.1, т.3, буква ,,б,, от Закона на водите, в момента на
4
извършената проверка. Съгласно чл.3 от Наредба №2 от 8.06.2011 г. за
издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и
определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници
на замърсяване не се счита за заустване на отпадъчни води: изпускането
на възвратими води, чиито състав и свойства не са влошени спрямо водите на
водното тяло, от което са отнети; изтичането на води от преливници към
съоръжения за питейно-битово водоснабдяване; изтичането на води от
съоръжения на напоителните и отводнителните системи; изтичането на води
от съоръжения по външните трасета на водоснабдителните системи за
питейно-битово водоснабдяване; изтичането на води от охранителни канали
за атмосферни води около обекти; изтичането на атмосферни води,
формирани от отводняване на покриви на сгради, за които е осигурено
самостоятелно отвеждане до вливането им в повърхностни води; изпускането
на води от плувни басейни в повърхностни води, без тези от промивка на
филтрите и от измиване на басейните; естественото изтичане на води;
изпускането на възвратими води при добива на строителни материали в
безотточни, изкуствено създадени от дейността водни тела със стоящи
повърхностни води, чиито състав и свойства след естественото им утаяване
не са влошени спрямо водите на изкуственото водно тяло, от което са отнети.
Установеното изтичане на отпадъчни води в водоприемник на р. Струма не
попада в нито една от изброените хипотези, поради което съдът намира, че е
осъществено заустване, което е проява на форма на ползване на воден обект,
без да има разрешително за ползване на воден обект по реда на чл.46, ал.1,
т.3, буква ,,б,, от ЗВ. В Закона за водите няма дефиниция за отпадъчни води.
Такава се съдържа в § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба
№ 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни
води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни
ограничения на точкови източници на замърсяване (Наредба № 2/08.06.2011
г.- "отпадъчни води" са водите, в т. ч. и дъждовни, замърсени от
извършването на производствена, стопанска, земеделска и битова дейност,
както и водите от канализационните системи на населените места, селищните
и курортните образувания). Следователно, заустването на отпадъчните води е
в река, която представлява "воден обект" по смисъла на дефиницията по §1, т.
34 от ДР на ЗВ и е осъществено при липса на основание за това, т.е. без
предварително надлежно издадено разрешително за ползване на воден обект
за заустване на отпадъчни води в повърхностни води по смисъла на чл. 46, ал.
1, т. 3, б. "б" от ЗВ.
Не е и налице основание за приложимост на чл. 28 от ЗАНН. Със Закона за
водите се уреждат обществени отношения, при които предвиденият контрол е
засилен, съответно и отговорността за нарушения по ЗВ е по-строга. Законът
определя висока степен на обществена опасност на деянията, изразяващи се в
нарушаване на неговите норми и в съответствие с тази отчетена от
законодателя висока степен на обществена опасност, са и предвидените
относително високи размери на наказанията - глоба и имуществена санкция,
високият минимален праг на същите, както и императивът този размер да
бъде налаган като наказание. Следователно, съобразно специфичния характер
5
на извършеното деяние, то не може да се определи като маловажно. С оглед
горепосоченото, настоящият състав намира, че не е налице ,,маловажен
случай" по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, съгласно който текст, "маловажен
случай" е този, при който извършеното нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушенията, съдът намери, че съгласно разпоредбата на чл. 200,
ал. 1, т. 2 от Закона за водите, за същото нарушение на юридическите лица по
чл. 46, ал. 1, т. 3, буква "б" се налага имуществена санкция в размер от 2 000
до 10 000 лв.
При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита, че в
административно-наказателната преписка не се съдържат данни
юридическото лице да е санкционирано за подобни нарушения, което
мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от
своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение
на жалбоподателя към законоустановения ред в страната, поради което и в
съответствие с чл. 27, ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния
размер от 2000 лв. се явява справедлива и напълно съответстваща на целите,
предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН. Наложеното наказание е
съответно на извършеното нарушение.
Съдът като съобрази изложеното, предвид изхода на делото, в който случай
безспорна се касае за законосъобразен акт и с оглед настъпилите
законодателни промени, съгласно които страните имат право на присъждане
на разноски, които към датата на произнасяне на настоящ състав са влезли в
сила намира, че общ. Симитли, с ЕИК: *********, следва да заплати на
Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лв., тъй като
делото не представлява фактическа и правна сложност и беше разгледано в
едно съдебно заседание. В случая защита по дела по ЗАНН чл.27 е от
Наредбата за изплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лв.
Мотивиран от горното и на основание на чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № ПО-02-135/04.11.2021г. на Директор на Басейнова
дирекция ,,Западнобеломорски район,, с което за административно
нарушение по чл. 46, ал. 1, т.3, буква ,,б,, от Закона за водите, на основание
чл. 200, ал.1, т.2 (предложение 1) от Закона за водите е наложена
,,имуществена санкция,, в размер на 2000 /две хиляди / лева.
ОСЪЖДА общ. Симитли, с ЕИК: ********* да заплати на Басейнова
6
дирекция „Западнобеломорски район“ разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
БЛАГОЕВГРАД в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7